Книжно момиче

Как ще прекараш летния си отпуск? Мързеливо изтегнат на някой плаж, опитвайки се да натрупаш максимално количество витамин Д? Или предпочиташ интензивната физическа дейност - покоряването на върхове, стремейки се да напълниш белите си дробове с колкото е възможно повече чист въздух? Не изключвам и възможността да си запален спелеолог и да чакаш с нетърпение да се впуснеш в изследване на тайните (и прилепите), намерили убежище в прохладна пещера. Независимо кой от трите варианта ще избереш, ти пожелавам да си изкараш едно страхотно лято. А може би обстоятелствата налагат да останеш пленник на града и на нагорещения асфалт? Не се притеснявай. Предлагам ти да стегнеш куфарите за едно пътешествие, което нито ще ти отнеме кой знае колко време, нито - кой знае колко средства. Чрез своя роман, "Упадък и падение", господин Ивлин Уоти изпраща специална покана, изписана с решителен почерк върху плътна кремава хартия. Помириши писъмцето. Усещаш ли? Запазило е аромата на лютиви кубински пури, меко кехлибарено бренди и остра сатира. Авторът се надява, че ще го удостоиш с честта да се присъединиш към него за една разходка из Англияот първата половина на миналия век. Приемеш ли, ще се озовеш в "изискания" свят на висшето общество. И добре ще му се посмееш. Ще срещнеш благородници, натруфени с имена по-дълги от опашка за банани в Българияпрез 1989-а. Ще ти завъртят главата префинени дами, които сменят младите си протежета сякаш последните не са нищо повече от излязла от мода (т.е. обличана цели два пъти), обточена с кожа наметка. Ще се сблъскаш с тесногръди типове, обичащи да окачват табелки "senza nobilita" и да гледат отвисоко на хората, които не са имали щастието да бъдат родени в пурпур като тях. Ще налетиш на безотговорни идиотчета, запълващи си времето, което губят за "обучение" в прескъпи университети, с развиване на резистентност към алкохол. Да не изключваме от списъка и запознанството с различни същества, паразитиращи на воля върху масивния бизонски, ъъъ, исках да кажа "лордски" гръб. Състави ли си вече мнение? Ще ти допадне ли книгата? Бързам да те изкуша с още нещо. Отзовеш ли се на призива на Ивлин Уо, те чакат и отскачане до Марсилия (е, не в най-престижните части на града, но е по-добре от нищо, а?), както и кратка почивка на остров Корфу. А ако тъмносините, нежни и чисти води на Йонийско морене могат да те примамят към романа, то какво повече бих могла да сторя аз? Я, сетих се! Ще те запозная с един човек...

Пол Нитопенс (на бас, че му завиждаш за фамилията) е обикновен младеж. Като теб и мен. Учи за свещеник, обича да чете, да мисли, кротък, искрен и надежден е. Подобен род хора биха предпочели да се оттеглят с "Дипломацията"на Кисинджърв стаята си, вместо да се отдадат на безпаметен гуляй със състудентите си. А арсеналът им от псувни, като в стария виц за виетнамеца, се изчерпва с впечатляващото: Ти не си добър другар!. Да не говорим, че представата им за щастие няма нищо общо със солидното материално състояние, душите им са по-изпълнени с романтични идеали от сърцето на Джордж Байрон, преди поетът да хукне да освобождава Гърция, а наивността им често им играе лоша шега. Ами съвестта на Пол? Да кажем, че тя е по-будна от заядлив квестор на кандидат-студентски изпит и не пропуска да го сгълчи даже само при мисълта за мъъъничко кривване от правия път. Сигурна съм, че след прочетеното дотук никога не би допуснал възможността образцовият Нитопенсда бъде изключен за скандално поведение, нали? Е, ами точно това сполетява бедното момче, оказало се на погрешното място, в погрешното време - в центъра на поредната зверска запивка, продуцирана от привилегированите му колеги. Не стига че вратите на неговата Алма матерсе затръшват завинаги под носа му, но и опекунът му (алчен адвокат, бързащ да сложи ръчичките си върху издръжката му) го изхвърля на улицата, позовавайки се на куп "правни" доводи. И така, милият Полсе пуска на пазара на труда с бойкия дух на Апостол Прашинков (Нитопенси Прашинковса сходни фамилии, не мислиш ли?), тръгнал да пробива дупки всякакви в култовата българска лента "Специалист по всичко". Но като какъв би могъл да си намери работа човек, уличен в неприлично, подриващо устоите на добрите нрави, поведение? Като учител, разбира се! Трябва само да поразкраси малко CV-то си, да прикрие някои факти и да заобиколи истината. И ето го нашия Нитопенс - на път за затънтено имение в Уелс, готов да просвещава млади, впечатлителни умове. Там го очакват: мрачна сграда (сякаш колективно нарисувана от сестрите Бронте, изпаднали в унило настроение), ухаеща на варено зеле и книжен прах; псевдоучители, които изобщо не държат на хигиенните навици и чийто първи въпрос при запознанство с нов колега засяга фундаменталното: Пиеш ли?; ученици, способни да изпилят нервите на Далай Ламаи да го докарат до неконтролируемо буйстване или кататоничен шок; иконом-патологичен лъжец, порода "котарак сред гълъби"; "keeping up appearances" директор и двете му щерки - кокона със слабост към крещящите тоалети и шапки, и - скъперница, която ако можеше да се храни с вятър, щеше по цял ден да си вее с ветрило, за да не похабява мармалада и кравето масло; маслинките в коктейла, очакващ Полв гостоприемното имение, се явяват родителите на добричките дечица - до един класни представители на благородното съсловие - ще се убедиш в техните качества благодарение на остроумните и изпълнени със смисъл диалози, които водят помежду си, както и на темите, които ги интересуват най-много. Въпросът ми към теб е: мислиш ли, че в това отдалечено учебно заведение Пол Нитопенсе "попаднал на хора и станал човек"? И докъде, смяташ, ще го отведе животът му сред висшето общество? Дали ще му тръгне "като по коняк"? Преди малко цитирах откъсче от "Песен за човека"на Вапцаров. Може би стихотворението ще ти подскаже закъде пътува Полс бързия влак...

Не знам дали вече приготвяш багажа си, за да се възползваш от любезната покана на Ивлин Уо,или още се колебаеш. Аз, например, нямах никакви съмнения относно въпросното пътешествие. Купих книгата "Упадък и падение", защото бях подготвена. Вече бях чела разказа "Тактическо учение" от същия автор. Творбата ме заинтригува още с първото си изречение и мисля, че темата за "сладостта на брака", загатната в него, намира своето продължение в едно от сюжетните разклонения на романа, който ти представям (перипетиите на "учителя" капитан Смради достигането до генералния извод, че в семейния живот не всичко е "бира и пръжки"). Момент, сега ще ме попиташ що за име на капитан е Смрад. Авторът е дооформил героите си, дарявайки ги с отличителни наименования от сорта на Стъпилзле, Глъчисмут, Тангенс (тук потръпвам от ужас), Тряси т.н. Показателно е, че един от малкото персонажи, украсени с нормални съществителни собствени е този на кръчмарката - госпожа Робъртс : ) Поздравявам преводачката на романа - Зорница Христова, за професионално свършената работа! Благодарение на компетентната дама имаш възможността да се насладиш на една прекрасна и стилна карикатура на каймака (или на утайката) на английското общество от първата половина на миналия век. Ще ти призная, че за мен книгата се превърна в личен фаворит, защото:

* открих доста заслужаващи внимание (според моите интереси) нещица вътре в нея. В своя роман "Калокаин" (информация за него може да прочетеш в публикацията ми Kallocain) шведската авторка Карин Бойе посочва, че са малко нещата, които говорят повече за човек от представата му за живота (дали го вижда като път, битка, растящо дърво, бурно море; ако не се лъжа, и Зигмунд Фройдима мнение по темата). За нейния персонаж той беше стълба. А един от героите на Уосравнява живота с колело в увеселителен парк (но не с изтърканото виенско) и прави интересна класификация на хората според тази си идея. Още нещо. Шантавият англичанин Карл Пилкингтънразвива доста точна теория за индулгенциите, която намира приложение и в "Упадък и падение" - плащаш си скъпоценната лира и тя компенсира всяко светотатство. Не мога да подмина удоволствието от тръпката да отвориш нова книга, което споделям с Пол, както и любопитния факт, че той чете "Златната клонка" (също като един от героите в "Апокалипсис сега", ако си спомням правилно). Друг ценен момент за мен беше описанието на английската пролет. Уо ме накара да се размечтая за излет с цел пленерна живопис в компанията на Монеи Реноар [не ми се смей, човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му ;) ]: "Умереното априлско слънце се провираше през напъпилите кестени и разкриваше между стволовете им зелени откъслеци парк и сиянието на далечно езеро.". И, най-важното, авторът има наглия навик да ти пуска такива светкавици (под формата на небрежно формулирано и изпуснато изречение), че...

* четях с усмивка (на места - се смях с глас) заради: обяснението за разликата между резултата от уелска и от ирландска караница; любовта, която, заедно с миризмата на зеле и прах, се носи натрапчиво във въздуха; намигването към "Вожда на червенокожите"от О. Хенри; уникалния саундтрак на яко забиващата банда "Сребърният оркестър"; спортни състезания в духа на организираните от Стив Мартинизпитания на бойни машини в "Сержант Билко", преминали в духа на старанието да прикриеш некадърността, мързела си и оскъдната си, неподдържана и разпадаща се материална база пред висшестоящи гости; псевдостранностите на псевдотворци-гении с големи претенции; новия смисъл, който придобива словосъчетанието "първа кръв" (Дейвид Морелряпа да яде); наличието на чудесен евфемизъм за ругатня; поуките за ползата от богоугодните химни, учителстването и лечебните сиропи (с основно активно вещество "шери"); и т.н. Очакват те още мнооого комични ситуации и герои, които просто си плачат да бъдат увековечени от някой художник-карикатурист.

Само още едно изречение и си свободен да потеглиш към избраната от теб лятна дестинация. В своя разказ, "Трудов договор", Далия Ал-Халил, подчертава, че за всяка предизвикана усмивка човек получава от 2,8 (за преднамерено действие) до 3,5 (за спонтанна проява) секунди в Рая. Е, прочети "Упадък и падение" и си отбележи колко пъти ъгълчетата на устата ти са поемали нагоре, както и колко пъти си се смял от сърце. А сега направи съответните изчисления и определи "присъдата" на Ивлин Уо : )

Всички илюстрации, поместени в публикацията, са дело на талантливите художници, украсили настоящата книжка

Винаги ми е доставяло голямо удоволствие да пиша за книги, създадени с много желание, любов и старание. А всеки, който ме познава, е наясно със слабостта ми към приказните истории. Веднъж даже си заслужих прозвището "Отнесена от приказките". Да, преди време увлечението ми беше точно толкова сериозно : ) и, не, няма да ти споделя останалите си прякори : Р Та представи си широката ми слънчовска усмивка (честно ти казвам, появи ми се нова трапчинка), когато попаднах на своята "3 в 1 очаквано добра комбинация": грабваща приказка + забавна игра + прекрасно оформление. Младият автор Никола Райков, вдъхновен от мъничкия си тригодишен син, е написал чудна книжка, която обещава много приключения, срещи с пъстри герои и смях от сърце. А нали се сещаш, че всеки път когато звънне детски смях, се ражда фея? Така че, гушни своята рожба, зарови нос в ухаещата й на бебешки шампоан косица и цункай бузката й, сладка като розово доматче. Вземете "Голямото приключение на малкото таласъмче", настанете се под приглушената светлина на нощната лампа и започнете да четете.* Единственото, което ще ви е нужно да пъхнете в раничката си за предстоящото пътешествие е неограниченото от нищо въображение. А, и обич, разбира се! Не я забравяй никога, тя е най-важният елемент от всяко нещо на този свят.

* Не се подвеждай от картинката, която ти описвам и недей да оставаш с грешното впечатление, че "Голямото приключение на малкото таласъмче"е купон само за двама. Просто давам пример. Вие може да извикате и мама/татко, и братчетата/сестричетата. Колкото по-голяма и задружна е компанията, толкова по-добре ; )

Що е то приказка-игра и има ли почва у нас? Ами, вече има. Благодарение на Никола Райков, който доказва, че стига да си талантлив и целеустремен, може да успееш навсякъде. А вложиш ли страст в труда си, усилията ти ще бъдат възнаградени със зрял и вкусен плод, т. е. книжка. Да я разгледаме по-отблизо и да разберем какво представлява тя. Приказката-игра дава възможност на теб и детенцето ти не само да се насладите на увлекателна, поучителна и весела история, но да станете основни действащи лица в нея! Как? Вие решавате накъде да се търкулне повествователното кълбо, вие определяте действията на главния герой и вие обирате лаврите на финала : ) Знаеш ли кое е най-хубавото? Няма грешен или лош избор, или наказания за неумел ход. На малчугана е предоставена пълната свобода да "нарисува" своето приключение, да се забавлява максимално по пътя и да се радва на твоята компания. Да не говорим, че докато си прекарва страхотно, ще научи куп интересни и полезни неща, които иначе би изстрелял с непоколебимостта, хъса и точния мерник на Коби Брайънт в кошчето с етикет "Уф, че досада!". И не си мисли, че "Голямото приключение на малкото таласъмче"става за четене само преди да сложиш отрочето да спи, опитвайки се да подтиснеш главоболието си от усилния работен ден, да закърпиш скъсаните си нерви и да бъдеш пълноценен родител. Неее. Може да разигравате различните варианти на историята като театър (да използвате наличните играчки, да си измайсторите самите вие такива и да им ушиете дрешки). Нелоша идея е и пакостите на таласъмчето да ви послужат като съпровод към някаква ежедневна, прозаична дейност - готвенето, например. Всичко зависи от вашата фантазия! Какво по-хубаво от това? А сега, позволи ми да представя на теб и на мъника, свит на кравайче в прегръдките ти...

ВАШИЯ ГЛАВЕН ГЕРОЙ

Ох, миличкото, без да искам съм му клъцнала опашчицата. : )

Влизате в кожата на Таласъмчо. Будно, палаво и лакомо зверче. Обича да си хапва горски плодове (къпини), да пее (с цяло гърло) и да задава въпроса "Защо?" (вече отбелязах, че е умничък, нали?). За него цяла вечност се равнява на пет минути, знае да брои само до две, а околният свят е прелюбопитен и пълен с изненади, и възможности за вършене на всякакви пакости. Може да се похвали с "приключенски" лапички, наблюдателни очички, страхлива (миша) опашка и вечно гладно коремче със собствено мнение. Да не забравяме и голямото му сърце! А знаеш ли какво харесва най-много от всичко? Да му разказват хубави приказки. Прилича ли ти на някого? Сигурна бях : ) Сега стиснете лапички за "Здрасти!" Хайде, по-смело, Таласъмчоне хапе, пък и е време да чуете каква е вашата...

МИСИЯ

Как мислиш си прекарва лятото нашият Таласъмчо? В игри на чист въздух, къпане в поточета и печене на слънце. О, щях да забравя - и в хапване, разбира се! Не щеш ли, пред очите му се явява неговата учителка, старата Драконка, и започва да мърмори, че се налага запасите от храна за зимата да бъдат попълнени. Достолепната дама възлага тази задача на пакостливия дребосък. Е, щом трябва да се върши работа, трябва. Той приготвя торбичката си и поема на път. А сега накъде? Всичко зависи от теб и твоето дете. Разгледайте картата и решете!

Би ли отказал мисия, възложена ти от такъв авторитет? Не се опитвай да спечелиш благоволението на Драконкатас комплимент за пръстенчето "Hello Kitty", нанизано за разкош на единия й рог. Съдейки по гримасата й, май нещо не й харесва...

ГОТОВИ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИЕТО? СТАРТ!

ОМАГЬОСАНАТА ГОРА

Иска ли ти се да разбереш какво се крие зад масивната двойна врата на кулата?

Избрахте си да навлезете в усойния, пълен с тайни, лес? Хмм, опитвате се да докажете, че не знаете що е страх? Добре, юначета с накривени калпачета! Пригответе си компас и карта, защото, както пише по-горе, гората е омагьосана и е неимоверно лесно да се изгубиш в нея. Няма да ви е излишна и любимата ви детска играчка (за да ви вдъхва смелост). Стегнахте ли си багажа? Напред, тогава! По пътя към Най-красивото цвете на земята, прочуто със сладкия си прашец, ще срещнете: летящо куче, любвеобилна жаба, бягаща чанта в настроение за игра на гоненица, кихащо бебе-драконче, краля на зайците, ефирни феи и услужливия дух от буркана с компот (лампите на Аладинса отживелица, а?). Ако сте достатъчно смели, ще потропате на портите на загадъчна кула, а в случай че проявите състрадателност и съобразителност, ще се сдобиете с опака вълшебна кърпа, която ще ви нагости с каквото ви душа поиска. В тази част от книжката се намира любимата ми глава в цялата история - номер 43, която си прави гаргара с почти всички известни приказки : )

ТЪМНАТА ПЕЩЕРА

Май тъмното не ви притеснява, а? Е, щом искате да изследвате пещерата, коя съм аз, че да ви спирам? Вземете си топли дрешки и каски с фенерчета. Всъщност, трябва да сте добре екипирани, защото докато търсите ядливи гъби (необходими ви, за да си направите вкусна кашичка с масълце), ще се натъкнете на: великан-каменояд; прилеп, чиито объркани инструкции биха накарали да се засмее под мустак всеки шантав герой от "Алиса в Страната на чудесата"; джуджето Носкодълго (изображението му е поместено по-долу и ми е любимо, виждаш ли паячето, кацанало на шапката му, в горния десен ъгъл?) с неустоимата си рецепта за вълшебна супа от шишарки и камъчета; чалнати хлебарки с уникални танцувални умения и една къртица. В зависимост от решението, което вземе твоята рожба, ще се спуснете по импровизирана водна пързалка, ще се гмурнете в пещера с неземни съкровища или ще завършите деня, похапвайки сочни градински домати. Сорт "биволско сърце". А ако намерите и малко овче сиренце...

Супата изглежда вкусна, нали? Да ти призная, изпитвам недоверие към готвач, пуснал такъв маникюр!

ГОЛЯМАТА ПЛАНИНА

Докато четях тази част си мислех за прекрасното ново руско филмче "Маша и Мечока" (режисьор Олег Кузовков). В случай че сте решили да проучвате планината, ви чакат преживелици също толкова забавни, колкото тези на палавото момиченце със закачлива забрадка / беладжийско кукуригу и добродушния любител на мед. Сложете в торбичката си здрави обувки. Предстои ви много ходене. Никой не е казал, че брането на горски плодове е лесна работа, я! Ще се измъчите с табелите, накачени навсякъде от единствения грамотен в областта - язовеца. Ще се чудите на указанията, дадени от няколко бухалчета. Ще се подведете по акъла на леко смахната лисица с развито чувство за мода. Ще се изненадате от благостта на Големия Добър (!) Вълк. Ще се запознаете с кенгурче, мислещо се за катерица. Ще минете покрай парфюмерийния магазин (!!) на любезния скункс. Ще се отзовете на молбата на свраката, завеждаща Бюро "Изгубени вещи", ще помогнете на куриера Костенурчо (бас ловя, че Спийди Гонзалесби му гълтал праха!) и ще отидете при дядо Мечо, за да му занесете намерените очила. А може и да попаднете на горско събрание (ух, скука) или на конкурс за красота. От вас зависи.

Портрет най-опасното създание в цялата книга : )
Обърни внимание на майсторски пресъздадената слънчева светлина!

ДЪЛБОКАТА РЕКА

Струва ми се, че ви се плува? Супер! Набавете си необходимото за водно приключение. Ще се опитате да стигнете по реката до къщите на хората, където да потърсите нещо годно за ядене. Компания ще ви правят: рибката Златан (тя си пада по "човеколова"); тролчето Плашкос млечните зъбки (то трябва да стряска преминаващите пътници и да им иска такса, за да ги пусне на другия бряг, виж картинката по-долу); водни кончета; работливи бобри; баба Катерица; любезно момиченце, вървящо в комплект с полезна супа от картофи, моркови, тиквички и няколко стръка любов*; лодката "Кораб"и един говорящ "овълшебнен" камък. Ще бъдете доста заети, нали? Би било прекрасно, ако се вслушате в предложението на автора и си построите истинска лодчица. Кръстете си я, както вие пожелаете и я пуснете на вода. Попътен вятър! А искате ли да заприличате на истински морски вълци? Нарисувайте си татуировки! Котва, дракон, русалка... Възможностите са безброй!

* Малкото ти таласъмче не харесва витаминозни супи? Изпечете си тогава лесен сладкиш, в приготвянето на който детето да има съществена роля - кекс с въздушни целувки и смях, например. След като разбиеш яйцата и захарта, преди да добавиш брашното, бакпулвера и т.н., гушни детето и пратете колкото е възможно повече въздушни целувки в сместа. После се постарай да бъдеш страшно забавен/забавна, разсмивай рожбата си над купата, разбъркайте веселите звуци с останалите съставки и излейте цялата радост във формичката за печене. Кексът ще стане по-пухкав от ангелско крило, а коричката му ще ви накара да примижите от наслада. При положение, че се интересуваш от точната рецепта за сладкиша (а и от други лесни манджи, които да спретнете заедно: пай-слънце или миш-маш "оближи чинийка", например), пиши ми и с удоволствие ще ти я дам. С това (трябваше да бъде дребно) отклонение просто исках да демонстрирам, че "Голямото приключение на малкото таласъмче" е способна да оцвети и вдъхнови всеки ваш споделен момент.

Их, че страшен трол! Не знам за теб, но на мен ми се ще да го погаля по меката козинка!

ДОСТОЙНСТВАТА НА КНИЖКАТА

На първо място поставям лекия, хумористичен и новаторски стил на автора Никола Райков. Той очарова своята публика с лекота и игриво намигване, а историята тече гладко и сладко като река от млечен шоколад. Обещавам ти, ще схрускаш с наслада и закачливите наименования на отделните глави (мен ако питаш, всички части на приказката-игра са "шантави и опашати"), и предизвикващите усмивка герои (достойни за главни роли в "Шрек"и "Таласъми ООД"), и вълнуващите им перипетии (ще те накарат да си спомниш "Приказка без край"), и мечопуховскитемъдрости, както и чудните нови думички, които ще срещнеш - "овълшебнен", например. "Голямото приключение на малкото таласъмче" е ефикасно средство за стимулиране на въображението, утоляване на жаждата за приключения и развиване на естетическия усет. С помощта на книжката детето не само се забавлява, но и се сдобива със знания и умения - да различава ляво от дясно, да разпознава големи печатни букви, да запомня нови цифри, запознава се с различни представители на растителния и животинския свят. Важно е да се отбележи, че всяко приключение, в което изберете да се впуснете, завършва с весела поука. Авторът, без да мъмри, да наставлява и да използва сериозен тон, дава пример на децата как: да не бъдат егоисти, ами да споделят; винаги да питат, ако не знаят нещо; да пазят околната среда; да помагат; да поздравяват и да бъдат внимателни към по-възрастните; да благодарят и да се отплащат за стореното добро. Никола Райковим показва, че най-важното е да имаш верен приятел, че няма страшно да сбъркаш, че всеки е различен и по своему красив, че най-хубавото животно е онова, което прилича на теб, че понякога е достатъчно само да помолиш и т.н. Младият писател заслужава "голямо лакопляскане" и според още един показател. Опаковал е своята приказка-игра съвсем сам - графичният дизайн и оформлението са негово дело. Отлична работа! Кориците на изданието са твърди, страниците са от гланцирана хартия (ухаеща великолепно), а илюстрациите сякаш са излезли изпод четката на Ясен Гюзелев. Всъщност, художниците, дали своя принос за книжката, се казват Джин Янг Ли, Матю Коул, Андреа Данти, Албърт Зиганшин и са се справили блестящо. Вярвам, че вече си се убедил в думите ми : )

Завършвам коментара (който пиша с най-голям кеф под звуците на "Don't stop me now"на Queen) с любимия си цитат от "Голямото приключение на малкото таласъмче": "И разбра също, че животът ти може да е вълшебна приказка, достатъчно е само да връщаш изгубените очила, да обичаш гости и да похапваш каквото те нагостят, пък било то и мекички с кисело зеле. Е, и да си поспиваш, разбира се." Сладко, нали?

За повече инфо относно Никола Райкови неговата творба, метни се на летящото си килимче и се приземи на приказния адрес: www.prikazka-igra.com

Сега те искам сериозен. Съсредоточи се и ме чети внимателно. Предстои да ти преподам изключително важен житейски урок. Готов ли си да те полея с малко конфуцианска, ъъъ, книжномомичешка мъдрост? Неизмеримо високото ми самочувствие въобще не допуска възможността за отрицателен отговор от твоя страна, така че (искаш или не) безценните ми слова вече летят към теб. Темата на урока? Никога, ама никога не се опитвай да търсиш книжарница (и да разпитваш за такова животно) в курортно градче, което примамва туристите със заведения за манджа на всяка крачка и чиято главна улица гъмжи от магазини, натъпкани с ненужни джунджурии за по един лев. Само ще си изгубиш времето, а местните ще те изгледат все едно си се натресъл без покана на пуританско сборище (облечен и гримиран по тъмния пример на Мерилин Менсън) и учтиво си се поинтересувал: "'Що сте такива заспали, бе? Я вадете камшиците и веригите! Почваме купона!!!". Не си струва. По-добре се топни в морето. Отдай се на любимия си воден спорт или си поръчай бронтозавърски сандвич и кенче бира, намери си сянка (или слънце) и се изпружи под нея (него). А защо не си купиш и свежи плодове собствено производство (на мен в момента ми се яде грозде) от някой усмихнат дядо, току-що докарал ги с камиончето си? Измий ги на улична чешма и си ги хапни с кеф в прохладна градинка по избор. Предлагам ти и четвърти вариант - ако се озовеш на някое площадче с фонтан, разходи се бос из него и изживей своя "Долче вита-Фелини-Екберг-Мастрояни" момент. Или патентовай свой специален отпускарски миг заедно с половинката си (в случай че си нямаш партньор - флиртувай на воля). Само не прави като мен и не се впускай в безсмислени дирения. Бях твърдо решена да се сдобия с книга и обиколих няколко пъти курорта. След много, много, много лутане из тесни улички (по чиста случайност и НЕ благодарение на взаимоизключващите се указания, получавани от туземното население) попаднах на точното място и дойде заветното "Да, това е книжарницата."Ура! "Но не продаваме книги." Ъ, я пак? "С книгите е трудно."беше единственото пояснение. Сигурно продавачите си мислят, че ако напълнят магазините си с литературни произведения за 20 лева бройката (вместо с тениски от типа "Crvena zvezda 4ever"за 5 кинта), то въпросните търговски обекти ще бъдат също толкова посещавани, колкото - стадион Лужникив първите дни от Световното по лека атлетика, т.е. слабичко. Следователно, предпочитат да не рискуват с такъв продукт. Жалко. Или не съвсем. От всичкото това обикаляне произлезе и нещо хубаво - направих чудни снимчици. Щяха да се получат по-качествени, ако имах професионален апарат (и ако не се опасявах да не би да подплаша "моделите" си). Тъй като днешният ни урок приключи (надявам се, неси си взел поука), е време да ти ги покажа. И не забравяй, аз съм само едно книжно момиче, а не - Ани Лейбовиц : )

I FEEL NICE, LIKE SUGAR AND SPICE...

А как ли се чувства морето с толкова много слънчеви зайчета по кожата си?

ДНЕВНОЙ ДОЗОР, ПЕРВАЯ ЧАСТЬ

В търсене на нарушители.

ДНЕВНОЙ ДОЗОР, ВТОРАЯ ЧАСТЬ

Хоризонтът е чист. Продължаваме обиколката.

ЖЕЛЕЗЕН ОРЕЛ 1 : )
(кълна се, тази птица разбра, че я снимам и започна да ми позира)

'CAUSE RED IS MY FAVOURITE CRAYON

REET PETITE : )
(само да не бяха фасовете, изхвърлени на улицата от някое говедо)

ТВОРЧЕСКО РЕШЕНИЕ

Авторът на тази "инсталация" е убил с един куршум два заека: 1) намерил си е кошче за боклук; 2) допринесъл е за "разкрасяването" на градската среда.

Закъсняваш. А това се отразява зле на джоба ми. Реших да вляза в музикалния магазин, докато те чакам. Там ме подмами едно цветно петно, което най-нахално се закачаше с мен и ми се плезеше от витрината. Оказа се обложка на албум. Беше толкова шарена, шантава и шумна, че нямаше как да й устоя. Увери се сам. Capital Cities. Не ги знаеш кои са? Ами те са момчетата... Момент, защо съм тръгнала да обяснявам? Вземи едната ми слушалка и чуй за какво става въпрос. Не, недей да бърчиш чело : ) Текстът е лепкав, да, ала... потърпи малко... ето сега... Заслушай се в тромпета. Преминава през мелодията като лъч светлина. Добавянето му спасява песента, не мислиш ли? "Safe and Sound". Така се нарича тя. Страшна тениска си облякъл, впрочем. Сякаш невръстният Джаксън Полъке разливал/развивал разбърканото си въображение върху нея. Сериозно, готина е. И напълно подходяща за щурма на книжарниците, който сме планирали за днес. Тръгваме ли? О, само секунда... Надникни в раницата ми и виж книжката, дето съм ти донесла. "Предпази ме от това, което съм"на Мартин Ангелов. Щом се прибереш у вас, веднага почвай да четеш. Казвам ти, ще те отвее, а ти ще се кефиш на всеки прецизно планиран и поставен печатен знак...

Има различни видове смелост. Смело е да облечеш огненочервена тишъртка с надпис "Косово jе Србиjа", да се разходиш с нея из центъра на Прищинаи (ако все още си цял) да си харесаш някоя кръчма, претъпкана с приятно подпийнали спортни запалянковци, поливащи загубата (с 0:8) на любимия си отбор, да изпъчиш гърди и да помахаш на симпатягите за здрасти. Със среден пръст. Смело е да кръстиш (без грам ирония или горчивина) незначително пътно капилярче "Улица на мечтите", при положение че то не е нищо повече от обрасла с препикани храсти, осеяна с камънаци и потънала в прах пролука между два съседни извънселски имота. Смело е да не спираш да се катериш по зъбати скали, докато разраняваш пръстите си до кръв, ръцете ти се потят, краката ти треперят, а сърцето ти е в гърлото, само и само за да стигнеш до... ти си знаеш докъде. Смело е да хванеш зависимостта си за яката, да я изпроводиш до изхода, да отсечеш "Сбогом!", да затръшнеш вратата след нея и да се изправиш пред живота сам, без помощни колела. Смело е и стореното от Мартин Ангелов - да седне и да започне да споделя (чрез творбите си) с теб откровено. Без да цензурира/редактира/преглъща репликите си. Без да си затваря очите пред нелицеприятните теми и да ги замита под килима. Без да се срамува да заяви на глас (силно и ясно) онова, за което не се срамува да мисли (това изречение май го беше формулирал Вергилий - авторът на латинския сикуъл на "Илиада"). "Предпази ме от това, което съм"е меко казано въздействащ сборник. Стихове и проза, грозно и красиво, дребнаво и възвишено минават ръка за ръка покрай теб, а ти не можеш да откъснеш поглед. Образите, които ще се изредят пред очите ти, са толкова много и така ярки, че не съм сигурна дали мозъкът ти ще успее да ги обработи всичките. Ако книгата беше музикален албум, щях да ти препоръчам да го слушаш на максимално висок звук, та чак зъбите ти (и ненужните дреболии, накацали по мебелите ти) да затракат. Това е единственият начин да усетиш мощта/нежността/тъгата в музиката на Мартинкакто трябва. Творбите му ми въздействат също толкова силно, колкото композициите на Брайън Мейме карат да настръхвам. Тъй че, остави своята и неговата вълна да се срещнат и се наслаждавай на резултата от акустичната интерференция.

КАКВО ЩЕ ОТКРИЕШ В "ПРЕДПАЗИ МЕ ОТ ТОВА, КОЕТО СЪМ!"?

Разгледай корицата (дело на самия автор) и ще разбереш. Опиши ми впечатленията си. Не, бе, не се опитвам да ти прилагам теста на Роршах. Просто ми отговори. Запъваш се нещо? Добре, тогава аз съм първа. Картина на сюрреалист (напомня ми за "Гала и тигрите"на Дали, само че тук вместо тигри и пушка имаме птици и хартия); част от парчето "Обсебен", изпълнявано от Стенли: "всяко вдишване е квадратче към теб" (в случая на Мартин Ангелов - трапец); току-що изплюта от полароид снимка; росата на безсмъртието; думи, връхлетели те в пристъп на вдъхновение и трескаво нахвърляни върху каква да е повърхност, за да не ги забравиш и изгубиш безвъзвратно; излитане, полет, кацане; духа (с ударение на а-то) от тоалетната чиния; скрити от погледа на наблюдателя очи; сирена (с ударение на е-то); струйки дъжд, стичащи се по прозорец/струйки пот, стичащи се по разгорещено тяло/струйки спрей за графити, стичащи се по стената на посърнала сграда; петна от кръв/сълзи/акварелни бои; храчка; спирала; ярък контраст; асиметрия... А може би изброеното дотук е несъществен детайл, подробност и пропускам най-важното. Не знам. Я по-добре отгърни на 69-а страница и потърси следното изречение: "Продължавах да си мисля и да вървя срещу вятъра..."Показателно за нечий характер, нали? Мисля, чувствам, непрекъснато си задавам въпроси, "не мога да изляза на едно мнение... дори сам със себе си..." (типично за философите) - всичко това е довело до създаването на сборника, който обсъждаме с теб. Сега е твой ред. Кажи ми как ти въздейства корицата... Любопитна съм!

ЗА КАКВО (ПО-КОНКРЕТНО) ЩЕ СИ ПОГОВОРИТЕ С АВТОРА?

За любов.Ама не по пълния с калории и обещания за бъдещи кариеси метод на Барбра Стрейзанди Майкъл Болтън. Неее. Мартин Ангеловкомпозира на нивото на прекрасните мелодии и текстове на ФСБ, на по-ли(ри)чните [току-що ти демонстрирах един от похватите на автора и неговата отличителна черта да (за)белязва думи в думи] изпълнения на Озии на изстраданите откровения на Рейдиохед.
За секс.Ще се върнеш към миговете, когато се е налагало да се държиш прилично, а вътрешно си се чудел дали да не хванеш ръката на обекта, пробудил фантазиите ти, да се усамотите някъде и да провериш дали ще си прекарате толкова добре, колкото ти се струва, че ще си прекарате. Тук авторът пише в дразнещия сетивата (в хубавия смисъл) "Sex on Fire"-ритъм на "Kings of Leon".
За други пороци.Да, за всички онези неща, на които се отдаваш с усмивка, по примера на Оскар Уайлд, или за които отчаяно си се заловил, стискаш и не пускаш, с надеждата да направят престоя ти в калта по-поносим.
За приятелството.Описано вдъхновено и въздействащо. Така както го прави младият драматург Здрава Каменова в своята пиеса "Гарфънкъл търси Саймън" (повече информация за творбата и авторката - в публикацията ми относно "Шест топли пиеси").
За самотата.За тази, към която се стремиш и имаш нужда, за да подредиш мислите и чувствата си, но и за онази, гадната, дето кара Робин Уилямсда констатира в края на един побъркан филм: "Не е страшно да си сам. Страшно е да си заобиколен от хора, които те карат да се чувстваш сам."
За пътя към махмурлука.Аха, онова състояние, до което стигаш докато пееш фалшиво, но гръмко и от сърце: "Разбивам се, но не съм вълна/Светя в тъмното, но не съм звезда" (авторът на цитираните рими ми е неизвестен, затова ще ги причисля към народното песенно творчество, повлияно от тримата братя Джони, Джими Джак).
И още:за глупостта, за мечтите (и в какво се превръщат те), чест(ност)та, отегчението (включително и от самия себе си), агонията, самоунищожението, нуждата, свръхчувствителната душа на хората на изкуството и т.н.
На мен най-много ми хареса "темата за разговор" "Всички в окопите". Най-добрата творба в сборника. Брилянтен стил. Закова ме, защото ме подсети за The Lowest Animalна Марк Твен, за някои от героите на Макс Брукси за любимата ми песен на Dire Straits - Brothers in Arms. Браво, Мартине!

...И АКО ВСЕ ОЩЕ НЕ СЪМ ТЕ УБЕДИЛА...

Преди малко те посъветвах да си пуснеш "Предпази ме от това, което съм!"на максимално висок звук. Да, ама съм длъжна да те предупредя, да подчертая, че Мартин Ангелов е силен автор. Стои високо в скалата на Рихтери се усмихва невинно, без да го е еня за сътресенията, които предизвиква. Не се шегувам. Опасен е. Когато четох за пръв път негова работа, сънувах кошмар - толкова въздействаща беше. Така че, внимавай. От друга страна... я не ми обръщай внимание! Ако те хване шубето да не би авторът да разтърси вътрешния ти свят прекалено силно и се откажеш да четеш "Предпази ме от това, което съм!", ще изпуснеш. Много. Представи си, че се намираш в подножието на стълба, от чийто връх се разкрива опияняваща/дъхоспираща/сърцеускоряваща гледка. Така поне са ти казали. Никога няма да се убедиш сам във величието й, защото те е страх от високото. Хайде, смело, постави крака си върху първото стъпало/отгърни първата страница на сборника. Ще откриеш безбрежно небе (да, небе, а не море), ще станеш свидетел на облачна целувка и ще те навали доста дъжд, ще участваш във филм ноар, ще попаднеш в обятията на героини тип "Холи Голайтли", ще флиртуваш диво и ще се чукаш сладко (и обратното), ще се почувстваш като персонаж на Сафон или на любимия си класик-натуралист, ще вилнееш като за пореден "Ергенски запой", ще разгледаш албум с импресии/куп импровизирани скици с въглен/старателно обработени черно-бели или искрящоцветни фотографии, във вените ти ще препуска "Lust for Life"и ще се надбягваш с Иги Поп, ще се понесеш на крилете на "Blue Eyes Blue" на Ерик Клептън, ще усетиш вятъра с голата си кожа, ще се оставиш да те хипнотизират нощните светлини на някой голям град, с пет думи - ще общуваш с Мартин Ангелов.

Ей, буден ли си? Пропусна закуската и ме изпратиха да те повикам... Ха, не ме улучи : Р Следващият път се прицели по-добре, защото ти остана само една възглавница... Човече, не те разбирам! Как можеш да спиш до късно и да пропиляваш остатъка от лятото? Да не си посмял да се унесеш отново! Май ще трябва да доведа Разбойник, за да те изкара от леглото. Стресна ли се? Тц, излагаш се. Че какво страшно има в един ирландски вълкодав (освен името)? Толкова е любвеобилен и миличък! А? Не се чувстваш комфортно около кучета с размерите на впрегатен кон, които те гледат с отмъстителен блясък в очите? Преувеличаваш. Пък и Разбойнике дребен за породата си. Колкото до другото - заблуждаваш се. Той много те харесва и не спира да ти доказва привързаността си: пишка върху обувките ти всеки ден... Всеотдайно... Ох, заболя ме : ))) Грешен стратегически ход от твоя страна. Вече и двете ти възглавници са на вражеска територия. Ако искаш да ги видиш отново, ще трябва да изпълзиш от бърлогата си на дневна светлина. Хайде, чакаме те в кухнята. Докато си пиеш кафето, ще ти разкажа за "Славянски хроники"от Коста Сивов. Ще ти хареса. Става въпрос за фентъзи, завоювало първа (!) награда в конкурса "Таласъмия" през 2011 година...

Какво ще кажеш за корицата? Направо те кара да предвкусваш удоволствието от романа!

ОДИН, ТОР, ЛОКИ... МОМЧЕТА, СТЕГНЕТЕ СЕ! ЧЕРНОБОГ ПРЕПУСКА КЪМ ВАС И Е В ЛОШО НАСТРОЕНИЕ...

Пир до зори на Олимп? Банално. Плаване с дракар? Скууука. Стаж в ковачницата на Вулкан/бригада в лозето на Бакхус? Ъъъ, не, мерси. Размяна на текстови съобщения с Нут? Може, ама друг път. В случай че ти е омръзнало да се занимаваш с драмите на елините, набезите на викингите, желязната дисциплина/гуляите на древните римляни или драскулките, ъъъ, идеограмите на древните египтяни, ще ти предложа чудесна алтернатива: потърси Коста Сивов. Младият автор ще те прати да пътешестваш, да вършиш подвизи, да се бориш със зли сили, да покоряваш сърца, накратко: да приключенстваш, по славянски. Ще се запознаеш отблизо с представата на славяните за устройството на света и ще настъпиш по мазола божества, чиито имена едва ли би срещнал в сценария на бъдещ холивудски касоразбивач. Аз, например, съвсем ясно си спомням сцената (защото ми е любима), в която Чернобог (владетелят на мрака), яхнал своя звяр-вихрогон, се приземява на борда на призрачен кораб и започва да мята мълнии. С поглед. Не му е нужно да поразява буквално (пък и е под достойнството му да се прави на трибют версия на Зевс), самото му присъствие вдъхва страхопочитание и те кара да козируваш. В сравнение с господаря на злото, всички останали богове (и таласъми, върколаци, вампири, духове, русалки + още куп свръхестествени създания), на които ще налетиш в книгата и които всячески ще се мъчат да развалят настроението на главния герой, като му попречат да стигне до целта си, ще ти се сторят по-умилителни от пеленачета, размахващи дрънкалки и безсрамно покосяващи околните с убийствените си трапчинки. Даже най-закоравелите представители на скандинавския пантеон ще разтеглят лица в мазни усмивки и ще започнат да стъпват на пръсти покрай черния си колега, в случай че го засекат, да кажем, на някоя среща на випуска. Точно така. Чернобогрулз. Колкото до неговите роднини и останалите твари, пъплещи из "Славянски хроники", хич не си въобразявай, че ще се бият честно. Залогът е твърде голям и те не биха позволили на главния герой да стигне лесно да победата. И тъй като този параграф се превърна в "Ода за владетеля на мрака", в името на равновесието, посвещавам следващата част от коментара си на защитника на доброто. Макар че, по неговите собствени думи, "добро" и "зло" са размити понятия. Както винаги, всичко зависи от гледната точка.

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ В АСЕНОВО...

Заглавието е плод на един кадър от "Десперадо", който преди малко се стрелна пред очите ми. Ненадминатият Стив Бушемипресъздава централния персонаж в него - сещаш се, оня човечец, дето събра очите на своята неохотно надаваща ухо публика в кръчмето с разказа си за Ел Мариачи. Спокойно, героят на Коста Сивовняма да довтаса пред вратата ти въоръжен до зъби и готов да раздава куршуми/справедливост. Не, той по-скоро ще те заинтригува с лекотата, присъща на Лукяненковия Виталий Рогоза. Ако си чел "Дневен патрул", ти е известно, че Виталийе мъж без спомени, с чупливо настояще и заплашително клатещо се бъдеще. Подобен е и случаят на главното действащо лице в "Славянски хроники" - идва в съзнание насред пусто поле, с адско главоболие и без никаква представа относно самоличността, произхода и предназначението си. Довери ми се, въпреки че не знаеш кой е и не разполагаш дори с бегло описание на чертите му, ще ти стане симпатичен. И ще започнеш да го уважаваш. Заради чувството за хумор, което проявява. Заради способността да запазва самообладание и да разсъждава рационално в необичайни/изнервящи/страховдъхващи ситуации. Заради познанията, които демонстрира, въпросите, които си задава (този за съзнанието директно ме запрати в "Слепоглед"на Питър Уотс) и изводите, до които стига. Заради куража да се изсмее в лицето на опасността, при положение че сърцето му е скочило в петите. Но най-вече заради абсолютната увереност, която той вдъхва, че ако паднеш ранен в битка, ще те вдигне и ще те отнесе на сигурно място. Да, Коста Сивове използвал първокачествена глина, докато е работел по своя герой. Толкова първокачествена, че ти тръгваш без колебание след човека без име и си готов да подпомогнеш по всякакъв начин неговата кауза. Каква е тя? Ами, подробности за нея ще научиш в Селото на таласъмите, фигуриращо на картата под безобидното наименование Асеново... Препоръка от мен: игнорирай напълно благоразумните съвети, давани в народните приказки, и влез да търсиш сведения точно в онази кръчма, от която се вдига най-голяма глъчка : ) Наздраве!

ЗАПОЧНАТО, ЧЕТЕНО И ЗАВЪРШЕНО С УСМИВКА

(Следва безразборно съставен списък с любимите ми нещица в "Славянски хроники")

1) Достойнствата на доброто момче. Току-що ги изложих пред теб, но пак ще подчертая: той ме заинтригува и спечели симпатиите ми по метода на Сири Кийтън: безапелационно.
2) Сцената с Чернокони неговия тъмен ездач, кораба, бандата изплашени пирати и нашето момче, опитващо се да покаже непукизъм. Споменах я по-горе, помниш ли?
3) Чернобог. Леле, той би се разлютил не на шега, ако ме чуе да го наричам "любимо нещице"и би пратил армията си от кръвожадни венди по следите ми. А като се вземат предвид и личните му методи за врагоизтребление, както и благият му нрав на мечка с трън в петата... май е по-добре да бягам.
4) Бог Род (славянската съответка на Юпитер) и проблемите му на многодетен татко. А знаеш ли как разпуска след изнурителен работен ден? С готвене!
5) Любопитните истории в историята. Особено онази за Веселия Роджър (традиционния пиратски флаг) и човека, чието име гордо е откраднал.
6) Финалните изречения на втора глава : )
7) Дребният детайл, че "ако излезеш от пътеката, тя ще стане невидима за очите ти."
8) Изреченията, които съм си харесала, подчертала и извадила. От типа на: "Няма еднакви разуми. Ако всички бяхме идентични, щяхме да бъдем едно цяло, а не индивиди. Но в това се състои красотата ни - в нашата оригиналност." и на: "Разговорът си е разговор, независимо с кого го водиш."Добра работа, Коста!
9) Завършвам списъка с най-важното. Сериозните теми, засегнати в "Славянски хроники", интересуват и мен. Страшно ми допадна интерпретацията на Третия закон на Нютон. Авторът ме накара да се замисля и за следното: войните не се водят заради нещо толкова възвишено като религиозни убеждения или любовта на най-красивата девойка на земята. Това са само благовидни извинения, използвани от някого, на когото му е ясно, че е изключено да набере армия, готова (открито) да се бие под знамената "алчен съм"или "обичам кръв". Питай някой заможен жител на пометения и обран до шушка Константинополот 1204 г. Само внимавай да не уцелиш момента, когато византиецът се опитва да откопчи обкованото си със злато и скъпоценни камъни нощно гърне от хищната хватка на случаен кръсто(!)носец, който е взел изделието за възголемичък бокал с нетрадиционен източен дизайн (и аромат).

Е, имам три новини за теб. Първо, прегледът на "Славянски хроники"приключи. Имах удоволствието да те запозная с чудесната творба на най-новото попълнение в редиците на предпочитаните от мен съвременни български автори - Коста Сивов. Остава само ти да прочетеш книгата и да ми кажеш дали споделяш ентусиазма ми. Аз мисля, че романът направо си плаче за продължение... Второ, кучето най-сетне откри идеалното средство, с което да чеше зъбите си. Радваш ли се? Май не... Трето, животното домъкна въпросното средство от твоите "покои". Сърдиш ли се? Май да... Я кое време е станало! Бързо, Разбойник, ела! Ще поизлезем малко на чист въздух... докато нашият търпелив (до този момент) слушател се успокои...

Здравей, книго(в)ед, радвам се, че се отбиваш! Тъкмо ти ми трябваш. Преподреждам библиотеката си и няма да ми е излишна малко помощ. Не се тревожи, ще получиш награда за труда си - под формата на някое от книжните ми съкровища. Само трябва да си избереш... Съгласен? Тогава да се хващаме на работа! А какво има в плика, който държиш? Подарък за кучето? Нека видим... Аха, "Куджо" : ) Много, хм, мил жест, обаче Разбойникпредпочита творбите на Доуди Смит. Вечер не си ляга без да е прочел поне една страница от "101 далматинци", в компанията на любимата си дъвкалка - гумена фигурка на дяволчето Таз. Има си я откакто беше кутре и отказва да се раздели с нея. (Това, последното, не си го чул от мен.) Впрочем, в момента той спи и май е по-добре да прибера книгата, преди да я е надушил. Не мисля, че ще оцени чувството ти за хумор. Не и по начина, по който очакваш. Леко, ще събориш... Е, нищо, де... На този книжен куп и без това не му беше там мястото. Да започнем подреждането от него... Какво сега, защо спря? Хареса ли си нещо? Дай да погледна... "Принцът на мъглата"от Карлос Руис Сафон. Ммм, струва ми се, че току-що определихме днешната ти "заплата".

Хайде да разлистим книгата, искам да я усетиш. Не бързай. Подготви се, защото не знаеш на коя страница ще попаднеш, а испанецът (говорили сме за това, помниш ли?) умее изкусно да оплита своите читатели и да влияе върху възприятията им. "Принцът на мъглата", първият публикуван роман на автора, изпълва дробовете ти със солен морски въздух, гъделичка носа ти с аромата на скромна, но домашно приготвена, топла закуска, разпръсква около теб ситни капчици от чистото ухание на невинната любов и веднага след това те задушава с миризмата на застояло, на гнило, на вечно гладно и нетърпеливо да посее заразата си зло. Чуден букет. Не би очаквал друго от Сафон, нали? Той е от този тип разказвачи, които те подмамват с тона на гласа си, хипнотизират те с жестовете си и те карат да повярваш във всяка дума от тяхната необикновена приказка. Казано другояче, авторът те приковава към себе си като стайна печка в студен ден. А ти нито можеш, нито искаш да се откъснеш от топлината му. Ще се опитам да ти обясня как се почувствах, когато започнах да чета "Принцът на мъглата"...

Окей. Затвори очи и си представи... Малък град край морето. Привечер. Разхождаш се из рибарското пристанище. Тъкмо се чудиш дали да не поседнеш някъде и да позяпаш хората и плавателните съдове наоколо, когато забелязваш светлинките на една чудна лодчица да се приближават към брега. Решила е да акостира пред теб. Докато разглеждаш изкусната й, здрава конструкция, осъзнаваш, че не си единственият, който й се възхищава. Без да усетиш как и кога, до твоя милост (важно като часовой) се е настанил пухкав уличен котарак. Той те поглежда пренебрежително за миг и след това насочва цялото си внимание към лодката. Фиксира я с очи. Защо ли? Ами много просто. Рошавият бандит, свит и готов за скок, знае, че вечерята току-що е хвърлила котва. Трябва само да потърпи, рибарят скоро ще разтовари улова... Човекът забелязва своя верен посрещач, ухилва се и му подхвърля част от плячката. Котаракът ти изсъсква да стоиш настрана от неговата кльопачка и я омита за секунди. "Бълхатамай е доста гладен... Забрави за обноските си."Рибарят се обръща към теб с приятелска усмивка. "Бълхата? А, сигурно говорите за котката...". "Аха. Това му е гангстерското прозвище на зъл и опасен звяр : ) А когато е миличък и послушен, го наричам Бълхичко. Аз съм Карлос, впрочем. Руис Сафон. Ти как се казваш?""Книго(в)ед.""Ха, необичайно име! Ето какво, Книго(в)еде, сега ние двамата с Бълхатаще занесем рибата до едно ресторантче наблизо. Там ще ни сварят чорбица от попчетата, а кефала ще изпекат на скара. Искаш ли да ни правиш компания? Обещаваме ти и силно вино, и весела музика, и интересен разговор. Мене ме бива да разправям приказки... Сладки и страшни едновременно. Като тези, дошли от земите отвъд Сините планини..."

Така виждам лодката, с която пристига капитан Сафон

Дали ще приемеш предложението на Сафони дали ще го последваш до ресторантчето - зависи само от теб. В случай че си обзет от нерешителност (в което се съмнявам), ще ти споделя част от историята, развита от автора в "Принцът на мъглата" - роман за юноши, но ако питаш мен - роман за хора от всички възрасти, чиито сърца не са забравили как да туптят.

СИНЬО ЛЯТО

Верни другари в приключенията, море, небе, искрящобял пясък, дълги разходки, надбягвания с колела, гмуркане до потънали кораби, лов на съкровища, споделяне на тайни край лагерен огън на плажа, нощно къпане - тринадесетгодишният Макс Карвърникога не е предполагал, че ще открие изброеното дотук в затънтеното, непознато и (вероятно) скучно място, където му се налага да се пресели заедно със семейството си заради бушуващата Втора световна война. Наясно е единствено, че му предстои да целуне детството си за сбогом - далеч от роден дом, приятели, от всичко близко и познато, което би могло да му вдъхне утеха в труден момент. Момчето се отправя на път с натежало сърце, опитвайки се да се убеди, че неговият татко-чудак, ъъъ, майстор на часовници, и неговата майка (със загатнати ясновидски способности) знаят най-добре. А мълчаливата му по-голяма сестра и склонната му към забъркване в пакости по-малка сестричка не допринасят за "освежаването"на картинката. Пристигането в град "Скука"и настаняването в запусната къща, бивша собственост на двойка ексцентрици с мрачен ореол около главите, също не е съпроводено от фанфари и рози. Но там Макссе запознава с местния младеж Роланди истинското лято започва. Отърсило се от сивата си дреха, то се явява пременено с одежда, блестяща във всички нюанси на синьото - от прозрачен, светъл лед през наситен кобалт, изпъстрен със златисти точици, до мастилено, почти черно.

ДИАБОЛИЧНО

Сега бъди внимателен. Забравяме за живописните испански сериали от осемдесетте и чупим катинара на портата към ужаса. Не по-малко живописен (ужасът, не катинарът). Втората световна войнавъобще не е най-страшното нещо, което дебне героите в "Принцът на мъглата". Безгрижните дни, красотата на природата, зараждащото се крепко приятелство, трепетите на първата любов са помрачени от една зловеща, свръхестествена фигура (виж корицата). Злодеят е типичен представител на Сафоновителоши момчета - загадъчен, магнетичен, изключително умен и способен да претегли душата ти с един поглед. Отбелязва си силните ти страни, прицелва се в слабостите ти, надушва копнежите ти и ги използва срещу теб. От него лъха студ. Но и парещо желание. Да те изстиска до капчица, да ти отнеме най-ценното. А после да се смее над жалките ти останки. За целта не се срамува да използва всякакви трикове: играе си с времето, нахлува в личното ти пространство, промъква се в сънищата ти, шепне в ухото ти или изпраща (не)двусмислени послания по домашните си "любимци"/пасмината си от уродливи слуги, променя лика и формата си. Но знаеш ли кое е най-гадното? Прилага всички тези способи не върху някого от своята категория, а върху слаби същества, най-вече - деца. Макси неговите приятели се оказват на пътя му в, меко казано, неподходящ момент. Той е чакал с години, набирал е сили и е готов да нанесе финалния си удар. А сополанковците, опитващи се да му попречат да сключи челюсти около поредната си жертва, не са нищо повече от досадни винени мушици. Също толкова крехки...

Вече може да отвориш очи. Леле, бях забравила как ми действа Сафон. Преди да поверя "Принцът на мъглата"в ръцете ти, ще направя препратка към един български автор. Неотдавна ти представих "Предпази ме от това, което съм!"от Мартин Ангелов. Ако си ме послушал и си прочел сборника, ще разбереш с какво Ангеловми напомня за испанския си колега. Иска ми се да отбележа, че в творбите и на двамата небето е основен персонаж, съучастник. И Мартин, и Карлос са очаровани от него. Първият го нарича "емоционален инвалид", а вторият го рисува с мантия от мрак, спуснало завеса от сълзи върху сцената. Дъждът и при двамата автори кореспондира с настроението на героите, а цветовете... използват ги дръзко, със замах, внушават чрез тях сходни образи. Мога да продължа в този дух и да ти изреждам прилики, но е по-добре да се убедиш лично, а и ние имаме работа за вършене. Книгите няма да се подредят сами. Прочети "Предпази ме от това, което съм!"и "Принцът на мъглата"(или някое друго произведение на Сафон - "Сянката на вятъра", "Играта на ангела", "Затворникът на Рая", "Марина"). Откриеш ли още допирни точки между българина и испанеца, сподели ги с мен. Ще се радвам да го сториш.

Нали знаеш колко "ме бива"по математика? С алгебрата се справям. Криво-ляво. А с геометрията... да речем, че никога не сме си говорили на "ти". Към днешна дата (ако случайно се срещнем на улицата) си кимаме с ледена учтивост. И всяка от нас бърза да продължи по пътя си. Защо отново те занимавам с топлите си чувства към точните науки? Ами, решила съм да те поизмъча и да ти поставя една задачка. Спри да драскаш мои карикатури в тетрадката си и се съсредоточи върху онова, което ще запиша на дъската. Не се безпокой, днес часовете са намалени и ще те пусна да си ходиш по-рано. Хайде, положи малко усилие : ) Да не мислиш, че на мен много ми се работи?

Ето я и главоблъсканицата:

група все-/много-/пре-знайковци, които се опитват да покажат кой от тях е най-умен

сериозна книга от няколкостотин страници на научноНЕпопулярна тематика

разгорещена дискусия

= ?

Внимавай с отговора. Имаш достатъчно време да решиш задачата. Вече си готов? Чакай, не казвай нищо. По погледа ти разбирам, че ще изтърсиш нещо от сорта: "Събраните на едно място мъдри глави, вдъхновени от обемния изследователски труд, поставен на масата пред тях, са стигнали до разрешаване на квантово-глиаловия парадокс." : ))) Почти познах какво си мислиш, нали? Да, ама не съм ти съобщила "смущаващата променлива"в гореописаната ситуация - солидно количество качествено пиене. Вместо да се задълбочат в разбулването на загадките на тъмната материя, нашите юнаци се юрват да нахвърлят черновата на труд (за получаване на професорска титла), доказващ ползата от алкохола. Няма да те запознавам с тезата им в детайли. Само ще маркирам (защото ме мързи за повече) пет от основните заключения (да си ги имаш предвид, може да ти послужат като състоятелни аргументи в някой спор).

Предимствата на алкохола:

1) алкохолът е храна

2) алкохолът е транквилант

3) алкохолът е анестетик

4) алкохолът е лекарство - тук започнаха да ми цитират резултати от непубликувани, революционни, изпреварили времето си (50-те години на миналия век) български (!) експерименти, проведени по всички правила на изкуството - с плацебо групи и т.н. УЖАС : )

5) Хъм, имаше и пето, кълна се, но не си го спомням...

6) алкохолът сближава (не звучи особено издържано, но е разкошно за заглавие на публикацията, а?)

Та така. Отговорът на задачката е: труд, доказващ ползата от алкохола. Я гледай какво слънце е напекло! Сигурна съм, че едва те свърта в блога ми. От мен да мине - свободен си. Аз, от своя страна, ще се отдам на любимото си занимание - злодейство на свободна практика : ) И не забравяй, алкохолът не само сближава, но и поражда интересни дискусии, с още по-интересни и важни за науката резултати.

Пристигаш последен. Затова ти се пада да режеш лук. На ситно. Всички останали задачи в кухнята са вече разпределени. Не се помайвай, ами грабвай престилката! Точно така, онази с надписа WOLFGANG PUCK EAT MY DUST >: )Защо се оглеждаш така неспокойно? Ако търсиш кучето, Разбойникв момента е на разходка и ще бъде прекалено изморен, за да си играе с теб, когато се върне. Както и да е... Обичаш ли чуждестранна кухня? Днес съм намислила да ти предложа нещо по-различно: кулинарно пътешествие до бившата перла в короната на Британската империя. Имаш ли представа какво е "доса"? Не? Тогава те чака изненада. А ял ли си някога халва от моркови? Е, недей да потръпваш от ужас. Не е толкова лоша, пък и не забърквам индийски манджи за пръв път. А за втори... тъй че си в сигурни ръце. Хей, усмихни се! Де да знаеш, може би готвя по-хубаво отколкото коментирам литературни произведения. Обещавам ти, че ако слушкаш и си изядеш порцията до последната троха, ще ти поднеса страхотна книжка за десерт - "Случаят с изчезналата прислужница"от английския писател и журналист Таркуин Хол. Както може би се досещаш, романът е криминален и действието се развива в Индия. А детективът е... Започвай да белиш лука и ще ти разкажа!

Жестока корица!

(НЕ)ЗАСЕКРЕТЕНО ДОСИЕ ИГРЕК

I. ДАННИ ЗА ПРОУЧВАНОТО ЛИЦЕ

Име:Виш Пури.

Възраст: 51.

Образование:военна академия.

Професия:основател и изпълнителен директор на "Най-частните детективи"ООД.

Отличия:носител на наградата "Суперкопой".

Успешно приключени случаи:етюдът с подслушвателното устройство в ченето на пакистанския посланик, аферата с готвача от френското посолство, кошмарът с липсващия слон за поло, проблемът на "Раджата със сутиените", кашата с офейкалия счетоводител.

Семейно положение: женен, с деца и внуци.

Хоби:градинарство.

Слабости:афтършейв "Секси мъж", люти чушлета (пристрастен е към тях), питата с манго на жена му и усмивката на най-малката му дъщеря

Страхува се от: майка си и от съпругата си (основно).

Колеги, чиито методи уважава и прилага (но не си признава):Холмс, Поаро (от него е заимствал и мустачките), Коломбо.

Врагове:списъкът с неприятели е поместен в папка, озаглавена "Най-обичайните заподозрени". Даже Распутинби се впечатлил от вещината, с която индийският детектив се измъква сух от изключително изобретателни опити за покушение (един от тях включва феромони и подивели носорози).

Две от крилатите фрази на Виш: 1) "Старай се винаги да хапнеш хубаво за закуска. Мисленето изисква пълен стомах." 2) "Индия се модернизира, но трябва да запазим семейните си ценности. Къде бихме били без тях?".

II. ДАННИ ЗА ФИРМАТА И СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ПРОУЧВАНОТО ЛИЦЕ

(Тази част от досието се разчита трудно или е криптирана. Повечето от информацията остава загадка за читателя. Ето някои от разкодираните фрагменти текст)

1. Сфера на дейност: професионални разследвания от всякакъв тип.

2. Имена и характеристики на експертите, които ще поемат случая ти:Луминесцентния (не оставай с грешно впечатление от подвизите му, той не краде, просто пръстите му са лепкави), Казанчето (технически гений и достатъчно хитър, за да успее да постави гореспоменатото подслушвателно устройство в ченето на пакистанския дипломат), Крема (нежното попълнение в екипа, чийто любим аксесоар е 10-сантиметров непалски нож "кукри"), Шашии Зия (доказателство за вредните последствия от злоупотребата с "Маями Вайс" - извинявай, Майкъл Ман!).

III. ДАННИ ЗА "СЛУЧАЯ С ИЗЧЕЗНАЛАТА ПРИСЛУЖНИЦА", ВЪЗЛОЖЕН НА ФИРМАТА

(И не само. В момента "Най-частните детективи"ООДработят върху цели три задачи, представени според своя приоритет)

1) Младо момиче изчезва от дома на богатия си работодател - известен и честен (не се шегувам) адвокат. Човекът е в безизходица, защото се опитват да му припишат нейното убийство. Обръща се за помощ към Виш. Докато разплиташ случая заедно с детектива, ще се разходиш из Индияпо стъпките на Дев Пателот "Беднякът милионер".

2) Страховдъхващ генерал с побелели коси е убеден, че безценната му внучка си е харесала недостоен кандидат за жених. Ветеранът нарежда на Виш (без всякакви церемонии) да изрови колкото се може повече кирливи ризи от коша с мръсни дрехи на момчето. Детективът приема нещата буквално : ) Случаят е забавен, тук ще се усмихнеш (и ще се сетиш за кръвосмразяващия тъст Робърт де Нироот "Запознай се с нашите").

3) Някой от "Най-обичайните заподозрени"се опитва да види сметката на Виш. Но главният герой е толкова затънал в работа, че неговата майка (без да си направи труда да го уведоми) се заема да залови негодника, дръзнал да посегне на малкото й петдесетгодишно момченце. Тук ще се посмееш - представи си Сталоунв комбина с дребното симпатично бабче от "Спри или мама ще стреля!"...

За да получиш останалата част от информацията, ти е нужно специално пълномощно. Имаш ли такова? Не? Тогава стигаш до...

IV. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
(Обръщам ти внимание: книжката има две лица и само едното от тях - закачливо усмихнатото - се оглежда в корицата. Сега ще ти покажа другото.)

Не се подвеждай от лековатия тон на публикацията ми, вдъхновен от забавните епизоди в книгата. "Случаят с изчезналата прислужница"не е просто занимателна и написана с чувство за хумор криминална история, а Таркуин Холне е някакъв закопнял за малко екзотика, въоръжен с фотоапарат и три слоя слънцезащитен крем турист, чиято най-щура мечта е да се снима като глътнал бастун (или в някоя по-екстравагантна поза, де да знам) пред Тадж Махал. Истината е друга. Британският журналист живее Индия. Грешиш, не съм изпуснала предлога "в". Авторът би могъл да се барикадира в свръхлуксозен комплекс от затворен тип в покрайнините на Делхии да се захване да майстори статийки за постиженията на местния отбор по крикет. Сигурна съм, че би имал успех в начинанието, ала едва ли би се чувствал окей със себе си. Вместо да се плъзга лекичко по повърхността, господин Холси отваря широко очите за истинските проблеми на страната, общува с различни хора, класифицира получената информация и я споделя. В случая - под формата на роман. И си личи, че е опознал и обикнал Индия. Че му пука.

Прочетеш ли "Случаят с изчезналата прислужница", ще се почувстваш все едно се запознаваш с историята на някой, живял и препатил доста в тамошен голям град. Човек, дошъл от затънтена индийска провинция с надеждата да си намери какво да е препитание, за да може да праща мизерната си надница на многолюдното си семейство. Човек, взел под наем "дядовата ръкавичка" (използвам евфемизъм), който се е събуждал всеки ден в шест, за да напълни наличните празни съдове с вода преди да я спрат, закусвал е набързо със слаб чай и отдавна загубили хрупкавостта си бисквити, тръгвал е за работното си място, молейки се да успее да се справи с неконтролируемия [понесъл хора (и животни) не към целта им, а към сериозни форми на шизофрения] трафик или стискайки палци да се смести някак в пръскащите се по шевовете си "автобуси"на градския транспорт (без останалите пътници да го смажат или задушат). Човек, който се е сблъсквал ежедневно с нагли бюрократи/корумпирани служители, търпял е несправедливостите на закостенели нрави/предразсъдъци, бил е спиран от необичайни табута и се е възмущавал от дребни работи като "бюджетните ограничения"на полицията (спешните й телефони не работят, поради неплатени сметки, а пари за бензин за колите - няма)...

Изчакай един момент, искам да погледна яденето. Почти е готово. Само да отбележа още нещичко и сядаме на масата. Не си мисли, че Таркуин Холще ти покаже единствено "прелестите"на "пребиваването"в големия индийски град. Авторът ти е приготвил "екскурзия"на "чист въздух"до район с уранови мини. Ще се качите на влак, пътуването ще е дълго и ще ти напомни за мъките на едни други "пасажери"в "Дългата разходка"от Славомир Равич. Докато се кандилкате към заветната цел, британецът ще те "развлича"с истории. Например тази за бедняка-нищожна песъчинка, залепнала за подметката на "водната мафия", продал цялото си имущество, за да покрие разходите по несправедлив, точещ се с десетилетия процес. Или тази за невинните жертви на "защитниците на слабите". Кои са тези "защитници"? Партизаните, чието любимо хоби е да стрелят по всичко, дето мърда. С повод или без. Надявай се да не спрат влака ви и да ви поискат да платите пътна такса... Как ти се струва? Едно е сигурно - воаяжът обещава да бъде всичко друго, но не и скучен.

Споделеното от мен до този момент далеч не изчерпва картинката. Вземи романа и научи повече сам. По време на четеното ще се усмихваш на шегите, ще срещаш чудаци, ще примижаваш от яркостта на образите (и може би ще имаш нужда от черно огледало, за да отпочинат очите ти), ще свъсваш вежди от справедливо възмущение/гняв/, ще изпитваш жал и, разбира се, ще се стараеш да разрешиш случая, да пипнеш негодника преди детектива. А когато приключиш с книгата, ще можеш да се похвалиш, че поназнайваш нещичко за истинската Индия, че в съзнанието ти е останало нещо повече от гланцирана кичозна фотография на популярна туристическа дестинация. Благодарение на Таркуин Хол. Сега... дойде време да пробваме ястието, плод на съвместните ни усилия. Без тревоги : ) Ако е противопоказно за консумация, ще се насочим към спасителния вариант. Имам малко сух хляб, останали домати, кашкавал и чубрица. Нужни са ми само пет минути, за да те посветя в тайнството на "фалшивите мини пици" : )

Прав си. Филмът се класира в категория "отчайващо тъп". Не заслужава да му отделим дори минута повече от времето си. Искаш ли да се махаме оттук? Добре, че си взехме места близо до пътеката. Гледай да не се спънеш... Опа, това кракът ти ли беше? Извинявай о : ) Шшшт, трябва да сме тихички. Онзи там, на предния ред, взе да ни гледа лошо. Побързай, очичките му блестят заплашително все едно сме му изяли пуканките чрез телекинеза. А, ето го изхода... Страхотно, изморих се да шепна! Ех, най-сетне - светлина, въздух и свобода : ) Знаеш ли къде ще те заведа сега? На дегустация. Местенцето, което имам предвид, е съвсем наблизо. Там ще ти предложат най-лекия и сладък ферментирал гроздов сок, който си вкусвал през живота си, в съпровода на хрупкави брускети, топнати във висококачествен зехтин и поръсени с билки. Опиташ ли ги, небцето ти ще започне да те благославя. Щях да забравя! Нали не си мислиш, че съм пропуснала да ти донеса книга? Днес ще те облъча с постапокалиптична научна фантастика. Спокойно, тя не е прекалено твърда и няма да ни се наложи да ровим в речника, за да я храносмелим пълноценно. Чувал ли си за американския писател Хю Хауи? Не? Тогава слушай...

BRAVE NEW WORLD?

Нещо ужасно се е случило в миналото. (Почти) никой не знае какво точно. Причините са забулени в мъгла. Налице са единствено последствията: повърхността на планетата е безплодна, осеяна със скелетоподобни руини, небето е обладано от тъмни зверове (облаци) и никога не се променя, а въздухът е толкова отровен, че дори само глътчица от него може да убие всяка безразсъдна биологична единица, дръзнала да смъкне шлема на предпазния си костюм и да се опита да вдиша. При такива "оптимални"условия на живот не е чудно, че оцелелите (след катаклизъм?) хора са намерили убежище в силоз под земята, изградили са си нов свят и са започнали от нулата, следвайки безропотно Пакта - система от строги (но справедливи?) правила. Нима имат друга алтернатива? Освежаваща разходка в разяждаща атмосфера, да речем? Не, благодаря. По-добре да си стоят в сигурната, защитена кошарка, където добрият пастир (в случая - Информационният отдел) не щади усилия, за да поддържа отлично работещата (?) структура и се грижи всичко да върви по план. Какво от това, че обитателите на силоза още от раждането си получават инструкции какъв коловоз да следват и всяко отклонение от пътя и предначертаната функция предизвиква недоволна проповед в стил "Хоризонтът е доказателство, че на човек не му е съдено да преодолее ограниченията си."? Какво от това, че се сдобиват с правото да имат дете, само ако спечелят от лотарията, при това единствено в рамките на година от изтеглянето на печелившия билет? Какво от това, че действията им се следят изкъсо, а нарушенията се наказват с един вид радикален остракизъм? Без право на помилване. И най-важното: какво от това, че може би живеят в заблуда? Тези въпроси са сериозни и плашещи. Нищо чудно, че 99,9% от силозчани предпочитат да не си ги задават.

ЗА МИШКИТЕ И ИКАРИТЕ

Да, ама в кошарата, освен доволни от положението си (страхливи) млекопитаещи, се намират и редки птици - хора с идеи, мислещи същества, които усещат, че "не са създадени да живеят по този начин, че са на погрешното място, че животът им е твърде стегнат". Водени от желанието за промяна, от любопитството към света извън силоза и от съмнението, че може би навън нещата не са толкова прецакани, колкото изглеждат, те решават да нарушат правилата. Също като Икарда се устремят към Слънцето. Без да им пука за изгарянията, които ще понесат, за крилете, които със сигурност ще загубят или за близките, които съсипани ще наблюдават обречения им полет. Важното е да се издигнат в небето. Да се освободят от евтиния заместител и да се докоснат до истината. Тъкмо такива хора представляват сериозна опасност за установения режим и тяхното неутрализиране (колкото и своевременно, прецизно и професионално да е проведено) няма необходимия ефект. Защото, изненадващо за всички, силозът се оказва пълен с доста сух = леснозапалим материал, който чака една мъничка искрица, за да избухне в пламъците на бунта. И тук стигаме до срещата с наистина необикновена личност...

"ПРИБИРАМ СЕ У ДОМА И ИДВАМ ДА ПОЧИСТЯ..."

Изречението звучи съвсем невинно, прозаично и скучно, нали? Сякаш е излязло от устата на току-що приключила работа жена, която се обажда вкъщи да провери дали мъжът й е взел децата от градина и (независимо от положителния или отрицателен отговор) да даде инструкции за по-нататъшни действия : ) Обаче въпросните думи са извадени от контекста, произнесени са от една от най-яките героини ever и представляват заплаха, способна за секунди да превърне всички сурови юнаци от Френския чуждестранен легионв разплакани момченца. Представям ти Жулиета (Джулс) Никълс - бивш експерт от Механичния отдели настоящ шериф на силоза. Момиче, което не се плаши от тежък труд, не се колебае да си изцапа ръцете и връзва косата си с канап. На това отгоре е умна и прави необичайни асоциации (сравнява хората с шайби, болтове и смазки), компетентна е, доказала е смелостта си и блести със силно развито чувство за дълг, чест и справедливост. Върши възложената й работа "дяволски добре, дори да не очаквате да го прави наистина". И обича да сритва жалки, плъходушни задници. Аз не бих могла да измисля по-добра кандидатура за поста "главен блюстител на реда". А ти? Примамват госпожица Никълсда заеме шерифското място не с обещания за привилегии и тлъста заплата, а с лаконичното "Ако дойдеш горе, хората ще те чуят", т.е. с илюзията, че ще може да промени нещата. Не си въобразявай, че Джулс, също като героя в "Приказка за стълбата", щом заеме високата позиция, ще стане глуха, сляпа и няма за хорските молби и проблеми. Точно обратното - застанала на върха, тя вижда (и помирисва) докъде точно блажените й съграждани плуват в нечистотии. Заема да оправи нещата и... това не се харесва на гениите от Информационния отдел. Джулссе превръща от дребно неудобство в сериозна пречка. Време е да бъдат приложени превантивни мерки. О, нищо особено, нали разбираш, просто ще отделят краставата овца от здравите добичета. Не е като да не са го правили и преди. Само дето... този път резултатът от превенцията лееекинко ще ги изненада...

FULL-HEARTED BOOK AFFAIR

Ще ти призная нещо. Не съм предполагала, че ще си падна по автор, който кръщава главната си героиня "Жулиета". Даже щом стигнах до току-що цитираното име, щях да върна романа обратно на рафта, но чудесното художествено оформление (дело на Виктор Паунов) и интригуващото заглавие (за него е "виновен"Ангел Ангелов) надделяха. Оставяме настрана факта, че става въпрос за един от любимите ми жанрове. За какво ти говорех? А, да, за "хлътването"си по Хю Хауи. Докато четях, през цялото време имах чувството, че американецът е писал, съобразявайки се специално с предпочитанията ми. По-конкретно: представях си, че той е изпълнител, а аз - неговият музикален продуцент, събрали сме се в студиото и работим по нов проект. Сътрудничеството върви като (о, изненада!) по ноти : ) Както знаеш, да работиш в екип с човек, който те разбира (и с който се харесвате) не изисква никакво усилие, а си е чист кеф. Хюпредусещаше каква ми се ще да бъде песента (книгата) още преди да съм изтананикала на глас мисълта си. Моя милост пък предугаждаше неговите хрумвания. Постигнахме абсолютно съзвучие. Да вземем женските образи, около които изградихме основата на мелодията - силни, интелигентни, вдъхновяващи и заслужаващи да водиш войни заради тях с мисълта, че всяка капчица кръв, която загубиш, ще си струва. Безспорно, дамите в "Тел" (независимо от годините си) ще те приковат със смесица от впечатляващи качества и очарователни странности. Що се отнася до композирането на мъжките персонажи, Хю Хауи успя да ме усмихне чрез добавянето на един по-особен мотив. Изсвири пред мен на пианото образа на ловец. Ама не какъв да е, а на звезди. Човек, чиито очи са по-стари от лицето му. Човек, който се чувства най-добре в полумрака, не се отказва от опитите си да види небето зад облаците (колкото и да е трудно) и не спира да чертае карти. Но най-важното: човек, който не обръща и грам внимание на доброжелателните "напътствия": "Не се занимавай повече със звездите!" След като доизпипахме музиката (т.е. героите - постарахме се в тях да няма нищо дразнещо или излишно), я прослушахме и ударихме длани. Посланието й беше всичко друго, но не и монотонно - съчетаваше качествена фантастика, качествен екшън и качествена романтика. После минахме към текста. Ето любимия ми фрагмент: "Едно от нещата, които харесваше в Марнс, бе, че мислите му бяха толкова черни, че в сравнение с тях нейните собствени изглеждаха блестящо сиви."Как ти се струва? Не е чудно, че кръстих заключението си "Full-hearted Book Affair", нали? Нямам търпение да чуеш окончателния вариант на песента и да ми кажеш мнението си.

: ) Отнесох се. Я виж, наближаваме целта си. Нали не си въобразяваш, че сега ще млъкна и ще те оставя на мира? Предстои ти да се насладиш на пространните ми (че какви други би очаквал от мен?) препоръки относно избора на напитки. Ще ти подскажа малко, избата предлага отлични бели вина...

Боже, човече, никога не съм предполагала, че ще го кажа, но спри музиката, моля те! Това какофонично надвикване ли ти е примерът за успешна работа в творчески екип? Парчето звучи сякаш някой виетнамски Еминем и естонска оперна певица са се наговорили да си спретнат джем сешън и надават лют вой (всеки на майчиния си език) в опит да докарат прочувствена комбинация от бесен речитатив и гръмовни арии. Пасва идеално за фонова музика в стая за изтезания. Не, чакай, онова, дето го бълва плейърът ти, май по-скоро наподобява саундтрака към праобраза на "Пияния майстор" (или друг класически филм за бойни изкуства с бюджет 200 донга и заснет с една камера, която изпитва нерешителност върху кого да спре обектива си при сцена с повече от едно действащо лице). Не съм сигурна кое от двете описания подхожда повече на ситуацията. Наистина, въобще не искам да знам какво още дреме сред зловещите паяжини във фонотеката ти. И по-добре остави на мен посочването на образци за благодатно и възнаграждаващо сътрудничество.

Корица-трепач!

Разбрахме се да спрем музиката, нали? Затова, за да подкрепим доказателствения материал към днешната си тема, ще си "пуснем"литературно произведение. Я да видя дали нося нещо подходящо в кейса си... Минутка... Ето, намерих го - сборника с разкази "Съ-вместим"от Коста Сивов. Произведенията, поместени в книгата, са писани в съавторство с Адриан Лазаровски, Донко Найденов, Румен Вучкови Атанас Сивов. Резултатът от обединените усилия е също толкова заслужаващ внимание и удовлетворяващ, колкото плодовете от срещите между Хенри Манчинии Одри Хепбърнза закуска (пред "Тифани"), AC/DCи Железния човек (за брънч, ъъъ, яко меле с непослушни момчета, където и да е), Енио Мориконеи спагетите (уестърни) точно по пладне, Нора Джоунс и Ричард Къртис (на следобедна гореща напитка с подправки и горчив шоколад), Джеймс Хорнър/Ханс Цимер/Алън Силвестрии епични/зрелищни/многочасови суперпродукции (за обилна вечеря). Не преувеличавам. Жестокото заглавие на сборника с 4 (след полунощ?) творби от Коста Сивови приятели, както и още по-яката корица (заслугата за нея е на Мирослав Георгиев - браво, браво, браво!), са достатъчно апетитна примамка. Ето малко информация относно съдържанието. (Хм, вярваш ли ми, като ти обещавам "малко"информация? Не? Правилно!)

"ВОВИНИ" - Коста Сивов feat. Адриан Лазаровски

Press play. Ако си любител на фентъзито, това е твоето парче. Сивови Лазаровскиса ти миксирали приключение по всички правила на вълшебството и приказното изкуство. Или не съвсем. В приказките, по традиция, главният герой напуска родния дом, за да намери... нещо. Жизненонеобходимо/рядко срещано/ценно, абе нещо, което му липсва (неродена мома, златна ябълка, пътят до Индия, знам ли?). Преливащ от добродетели, юнакът потегля и извършва няколко (най-малко 3) странични подвига в крачка. Постъпките му се увенчават със слава и се къпят във вечната благодарност на съществата, на които е подал ръка в беда. Те, от своя страна, се отзовават, когато спасителят им се нуждае от помощници за великото си дело (било чрез изгарянето на конски косъм, рибешка люспа или вълшебен предмет с небиологичен произход) и, щом нещата приключат благополучно, помагачите пият, пеят и лудеят с доблестния момък на сватбата му с Неземна красавица- умница-благородница. Авторите на "Вовини", обаче, са изплели ризницата, имам предвид добродетелите и стремежите на главния си герой, по по-различен начин : )

Сър Галахад? Амиии, защо не? Ако си неспасяем оптимист ...

Just listen and enjoy (him). Грогънне блести с геройски качества. Даже е много ръждясал. Самото му име те кара да си представяш не най-благонадеждния сред рицарите на Кръглата маса, а по-скоро достойния син на собственик на дестилерия за уиски : ) Та наш Грогънне си губи времето в чертаене на планове за спасяването на света (ех, че досадно занимание), тренировки за поддържане на бойните умения (тях ги оставя на фитнесманиаците) или копнежи за покоряването на далечни земи (мързелът е голяма работа, дето се вика). Напротив, човекът е доволен да си седи в кръчмата и да харчи спечелените като наемник (с кръв на чело) монети. Друго негово хоби, освен пиенето, е зачервяването на бузите на всяка срещната дама (ама не чрез изтънчени декламации и росни китки) и ръсенето на дълбокомъдрия (заради нежните ти уши използвах евфемизъм). Грогънне търси приключения и съвсем естествено не гори от ентусиазъм да се впусне в тях, когато те сами го намират - под формата на предложение за работа от старо другарче."Галахад"трябва да ескортира товар робини до земите на страшни същества - вовини, съчетали в очарователната си същност чертите на влечуги и хора. Като типичен безстрашен герой, момъкът се позачудва дали да приеме възвишената мисия и накрая благоволява да даде съгласието си. Сега, след прочетеното дотук, нали не очакваш да те изненадам с пътеописание в стил "Дванадесетте подвига на Херакъл, ъъъ, Грогън"? Единствените будещи възхищение дейности, които върши в хода на доставката на жива плът, т.е. "приключението", са да се накваси и натъпче по пехливански, да се позабавлява с екзотична вовинка и да откърти здравата. Даже когато му се удава възможност за истински смела постъпка, той едва не я проспива и се колебае дали си струва да си мръдне пръста. И тъкмо на този образец за подражание се пада честта да провали плановете на зли магьосници, самопровъзгласили се "потомци на Великия дракон"и същества, по-страшни от гниещия в Тартар (нямам предвид соса) Тифон, за тотално покоряване (изтребление?) на човечеството. Грогън, приятелю, ще трябва да се стегнеш... Или да се отпуснеш?

"ВИЛАТА"- Коста Сивов feat. Донко Найденов

Classic tune.Знаеш ли какво най-много харесвам в бога на ужаса Лъвкрафт? Неговия похват да води разказа от първо лице, да подготви подходящата атмосфера за споделянето на тайни и да те изкуши с разкриването на умоглътващи събития. Толкова е добър в това, че сякаш чуваш пресекващия гласец на разказвача, който се мъчи да се освободи от душевния си товар пред теб - охотния (безразсъден) читател. Сивови Найденовизграждат увертюрата на своята творба, следвайки гореописания метод и ти обещават да те въвлекат в не по-малко тайнствени и подлагащи нервите на изпитание перипетии. Млад писател получава писмо-призив за помощ от възрастна дама. Жената живее сама в село край София. Място, където суеверията, легендите за змейове и самодиви и историите за призраци виреят на благодатна почва, смучат хранителни вещества на корем и пускат дебели корени. Достатъчно яки, за да будят страх в местните хорица. Ето защо, когато в отдалечената къща на старицата започват да стават странни работи, тя се обръща към любимия си автор на страховдъхващи истории за съвет. Тук си спомних една сцена от златната комедия "Сиромашко лято", в която героинята на неповторимата Леда Тасева кисне във ваната, чете "Десет малки негърчета"и си втълпява кръвосмразяващи глупости за съседите. За съжаление, за разлика от своята филмова колежка, бедната женица от произведението на тандема Сивов-Найденовне си въобразява и нещата в дома й хич не са наред... Дали молбата й за помощ ще получи отговор? "Вилата"е разказ, с който може да почерпиш гладната си публика, насядала край огнището и да отвлечеш вниманието й от въпроса "Кога най-сетне ще се изпекат пресните картофки, сгушени в жаравата?" : ) А текстът на двамата автори тече гладко, с лекотата на планинско поточе, спускащо се по заоблени камъни.

"ПОСЕЩЕНИЕТО"- Коста Сивов feat. Румен Вучков

Turn it up! Тръгвам да споделям впечатленията си от историята и започвам да се хиля. Първата дума, която ми хрумва е "ГОТИНО"! Сивови Вучковте вкарват в компилация с невиждан юнак, правят те съучастник в мъжествените му дела и те насаждат на китна самодивска поляна. Само дето единственото юнашко в героя е мустакът му, постъпките му дори и не са помирисали храброст (по-скоро е хитрец, крадец и мизантроп на дребно), а поляната, на която се озоваваш с него не е пълна със самодиви, а с... извънземни. Нека се заслушаме в разговора, който се води на скромната тревна площ, удостоена с високата чест да се превърне в поле на двустранна среща на върха. Оказва се, че един от инопланетяните притежава нотариалния акт на Земятаи е дошъл да нагледа собствеността си. И никак не е доволен от видяното - поддръжката на имота е под всякаква критика. Ще трябва да се потърси отговорност и да се наложат санкции. Как реагира нашият герой? И питаш! Проявява прочутото родно гостоприемство, разбира се! Кани пришълците на по ракия (по-точно на по бидон ракия) и се впуска да им обяснява особеностите на българската действителност, разшифрова им непознати термини като "депутат", "шеф"и "учен", демонстрира тънкостите на нашенската народопсихология и уверено ги подкарва към състоянието, в което най-важният въпрос е "Ти мене уважаваш ли ме?" (зададен с чувство, но не с особено членоразделно произношение). Ще оставя на теб да си представиш резултатите от междувидовия "симпозиум" (запивката), както и вълненията, породени в дребнавата душица на домакина от обещания, дадени на пияна глава...

"ПРЕСЛЕДВАНЕ"- Коста Сивов feat. Атанас Сивов

Lose yourself to dance! 1) Нажежено крими, подсилено с фантастични нотки и задъхан екшън. 2) На пръв поглед рутинен случай за разследване, който не би трябвало да отнеме повече от седмица, преди да се запъти с уморена походка към папката "Приключени". 3) Вдъхновяващ главен персонаж от породата "Хич не си поплювам!", чийто стил ще те очарова. 4) Жестоки реплики, танцуващи из целия текст (постарай се да ги хванеш и запазиш. Заслужават си!). Как ти се струва? От тези съставки се получава страхотна мелодия за рингтон. Бих си я свалила моментално : ) Баща и син Сивови, нейните автори, те канят да съдействаш за изпълнението на поредната отегчителна (засега) задача, възложена на частните детективи от агенция "Секрет". Застрахователният агент Мартин Еванссе явява в нейния офис с искането да започнат да следят съпругата му, която напоследък се държала необичайно. Печените професионалисти веднага се заемат и отначало всичко изглежда точно - въпросната госпожа се държи по-безупречно и хрисимо от Степфордска съпруга, доволно обитаваща кукленска къщичка нейде из въображението на Айра Левин. Дамата даже отделя от времето си, за благотворителност - редовно посещава пансиона "Света Магдалена". Твърде редовно... Опитните хрътки надушват следата и се втурват по нея без много да му мислят. Все пак, те не очакват да попаднат на нищо по-сериозно от мимолетна забежка на отегчена домакиня. На какво чак толкова опасно може да се натъкнат, та да се наложи да проклинат глупостта си, че са забравили да си сложат бронежилетки? От всички поместени в сборника истории, тази изостри апетита ми за продължение най-много. Play the track again, please...

IT WAS NICE READING YOU. AGAIN.

Когато става въпрос за Коста Сивов, май ще се превърне в традиция да си правя списъче с детайлчетата, които украсяват неговите истории и ги правят още по-живописни (виж публикацията ми за "Славянски хроники"от същия автор). Сборникът "Съ-вместим"е не само показателен пример за отлична работа в екип, но и предлага изобилие от заслужаващи отбелязване елементи. Например от "Вовини"си запомних (и нямаше как другояче) следното красноречиво сравнение "смях като ръждясал меч, стържещ върху бедрена кост". Уха! Все едно се е изплъзнало от устатата на прочут самурай или майстор на катани в неангажиращ разговор : ) Ще намериш цитата в помитащата уводна сцена, където злодеят (също толкова красив, колкото и обичлив) се развихря и издевателства над девойка с вързани (буквално и преносно) ръце. Задълбочавайки се в сюжета, ми се прииска да грабна вълшебния котарак Фардън за другар (повече за необикновения домашен любимец ще откриеш сред страниците на сборника) и да извърша набег до Тортуга, ъъъ, Бархарския архипелаг. Смях се на пиянските изцепки на Грогъни се убедих, че не е добра идея да правим заедно възлияния в чест на бога на алкохола Ракис. А и си паднах по един тип, Врог, отличаващ се със спартанска прямота (ако решиш да му досаждаш с дълги засукани фрази, ще те отреже директно: "Човече, първото го забравих, второто не го разбрах, а с третото не съм съгласен!"... "Вилата"крие в себе си чудно сладко изречение: "Въздухът ухаеше на цветове.". "Посещението"ще запомня с извеждането на основния принцип в българската икономика: "Те си мислят, че работим, а ние - че ни плащат.". А пък "Преследване"ме научи освен на жестоки крилати фрази и на изпитан детективски трик при гонитба с коли. Гледай ти, извадките от "Вовини"май преобладават. Не си прави заключението, че пренебрегвам другите произведения. Просто творбата, писана съвместно с Адриан Лазаровски, е с най-голям обем и предлага повече материал за изследване : )

Доволна съм. Свършихме полезна работа. Прослушахме цялата книга. Кое парче ти допадна най-много? Още се колебаеш? Добре, помисли си хубаво. През това време аз ще ти пусна един от любимите си албуми >: ) Сега е мой ред да ти проглуша ушите с най-зловещия представител в музикалната си колекция. На бас, че не си чувал подобна страхотия досега. Готов ли си? Знаеш как обичам да попивам музика, нали? С максимално увеличен звук. Предупреждавам те, бягай, докато е време. После няма да има милост : р

А, добре си дошъл! Усети аромата на коледни сладки, който идва от кухнята, нали? И дотърча веднага, за да ми "помогнеш". С изяждането на първата партида : ) Дръж си ръцете далеч от тавичката, иначе ще те цапна. Още не съм ги украсила. Хей, долу лапите и от разтопения шоколад. Ох, не ми прилагай погледа на двумесечно кутре, ето вземи си една меденка - тази с формата на човече. Като я завърша, би трябвало да прилича на Джинджиот "Шрек" (само че в хеви метъл вариант - с пиърсинги, татуировки и прочее). Обичаш ли канелени сладки? Да? Радвам се. После (може би) ще ти позволя да опиташ и от домашните ми бонбони (официално съм ги кръстила "таралежки", ама май повече приличат на Кийт Флинтв прическата). Ей, няма да даваш от тях на кучето, колкото и жално да те моли. Разбойниквече си получи дела (заслужи го, защото ми удари едно рамо, ъъъ, една лапа в месенето и разточването на тестото. С вещи инструкции и духовна подкрепа). Сега ми подай купичката с белия шоколад, хаванчето със счуканите орехи и пакетчето цветни захарни пръчици. Ще поработя върху "стайлинга"на готовите фигурки. Седни удобно, наблюдавай артиста (по-точно - аматьора) в действие и се учи : р

Ще те питам нещо. Беше ли послушен през тази година? Какво? Въпросът ми си е съвсем уместен, с оглед на наближаващите празници. Хайде де, няма нищо страшно да си признаеш, че си правил (дребни) пакости. Дядо Коледаняма да разбере. Пък и да научи, сигурна съм, че ще ти прости и ще ти прати подаръче. А ти решил ли си как ще поглезиш близките си, как ще ги зарадваш? Само не ми казвай, че отлагаш всичко за последния момент. В случай че не поддържаш редовна кореспонденция с Добрия старец от Лапландия (изгубил си точния му адрес? Срамота!), но искаш да изненадаш някой малък пакостник с оригинален подарък под елхата, отскочи до prikazka-igra.com. Там ще откриеш чудесно предложение под формата на коледен пакет от винаги готова за бели, но и нови знания, книжка ("Голямото приключение на малкото таласъмче"от Никола Райков, през лятото публикувах коментар за нея в блога си), грейнала шарена картичка и комплект палаво усмихнати карти за игра. Веднага онагледявам думите си:

Красиво оформление, нали? Ами съдържанието? Чакат те безброй възможности за куп интересни игри и срещи с нови другари - зверчетата Мощуручко (с него никога няма да изпиташ скука), Дудушанко (ще те стопли с добротата си), Страхопашко (ще те пази да не се забъркваш в неприятности) и Тумбалумбаланчо (с него ще излизате на лов за лакомства). Опасна компания, а? Пък и имената им са страховити : ) Повече информация за предлаганото от комплекта, неговата цена и начина да си го поръчаш, ще откриеш на гореспоменатия електронен адрес. Минутка, не бързай да тръгваш. Вземи тази кутия с импровизирани "кийт флинтчета" (бонбони, де). Не се знае, може по обратния път да срещнеш някой тъжен Дядо Коледаи да го накараш да се усмихне, като го почерпиш.

Бас държа, че думичките от заглавието на настоящата ми публикация са се въртели из главата на Флавия де Лус, докато малката напаст е съставяла своето писмо до Дядо Коледа. Какво си мислите, че е поискала тя от най-успешното рекламно лице на Кока-Колаза всички времена? Кадифена розова рокличка с воланчета? Порцеланова кукла с блестящи къдрици? Пухкаво кученце с родословно дърво, чиито корени могат да се проследят чак до четириногия любимец на Уилям Завоевателя (дааа, представям си как Уилямси е играл с пуделчета, когато не се е занимавал с маловажни работи като боевете за английския престол)? Ако дори за миг допускате, че изброените варианти са възможни, значи че или изобщо не познавате очарователната героиня на Алън Брадли, или че все още не сте попадали на книгите с нейните приключения. Ами време е да го сторите. Защото четвъртият роман от поредицата - "Преследвана от сенки"- вече е на пазара. Обърнете внимание на корицата - грабваща, закачлива и стилна. Също като Флавия.

ДА СИ ХВАНЕШ ДЯДО КОЛЕДА ЗА ПРАЗНИЦИТЕ

Преди да ви издам в какви нови бели се впуска дванайсетгодишната детективка с невинен вид, ще направя кратко въведение в обстановката. Наближава Коледа. Снегът вали и няма никакво намерение да спира, докато не покрие като гъста глазура от бита сметана родното имение на Флавия - Бъкшоу - и кроткото селце Бишъпс Лейси, сгушено наблизо. Всеки невинен читател ще предположи, че по това време на годината влюбеното в разкриването на убийствени пъзели девойче ще се усмири и ще се посвети на миролюбиви занимания (например пеене на празнични песнички, ходене на църква, помагане в подготовката за празника). Ха, мечтайте си. Я по-добре хвърлете едно око на следващите редове. Ако ви се стори, че съдържат елементи на неоправдано насилие, не бързайте да звъните на Организацията за защита на пенсионерите в Лапландия. Флавиясамо ще плени Дядо Коледаи ще си поговори с него, няма да го нарани. Дава ви честната си скаутска! (Абе, не знам колко е честна, примерната госпожица е била изгонена от скаутската организация за неподчинение).

ТРАДИЦИОННИЯТ КОЛЕДЕН СПИСЪК СЪС ЗАДАЧИ НА ФЛАВИЯ

- на лов за елха с Догър (верния иконом/приятел)

- украсяване на избраното дръвче (Йееее!)

- крадене на коледен кейк (единственото годно за консумация кулинарно постижение на готвачката госпожа Малит)

- помирение със сестрите (самовлюбената Фелии многознайката Дафи)

- отваряне на подаръци (мислете му, ако не включват портативен генератор и комплект стъклени мерилки)

ИЗВЪНРЕДНИЯТ КОЛЕДЕН СПИСЪК СЪС ЗАДАЧИ НА ФЛАВИЯ

- ~~на лов за елха с Догър~~ на лов за Дядо Коледа (без придружител)

- ~~украсяване на избраното дръвче~~ украсяване на небето над Бъкшоу с домашно забъркани фойерверки

- ~~крадене на коледен кейк~~ крадене на доказателства от местопрестъпление

- ~~помирение със сестрите~~ помирение с инспектор Хюит

- ~~отваряне на подаръци~~ оглед на труп (без отваряне)

Как ви се струва вторият списък със задачи? Малко необичаен за едно дете, нали? Ами и обстоятелствата, които го налагат, са необикновени. По-конкретно:

ПАКОСТИТЕ НА АЛЪН БРАДЛИ

Извинете, вместо пакостите на Алън Брадли, имах предвид тези на Флавия. Но като се замислиш, не съществува кой знае каква разлика, така че няма да поправям грешчицата : ) И така. В предишните романи от поредицата авторът намеква, че семейството на Флавиятърпи финансови затруднения. Положението е толкова сериозно, че баща й е принуден да продаде някои марки от безценната си колекция. Но това не е достатъчно, за да покрие разходите по огромното имение. Тогава? Човекът постъпва така, както всеки нормален собственик на гълтаща като ламя средства за поддръжка купчина камъни с историческа и архитектурна стойност би постъпил - дава сградата под наем на филмова продукция. Аха. Бъкшоуще се превърне в сцена на пресъздаването на драматичните перипетии от романа "Писъкът на гарвана". Названието е малко депресиращо, не смятате ли? И навява лоши предчувствия. Може би събитията в книгата щяха да се развият по друг начин, ако работното заглавие на лентата беше "Любов и рози". Не знам. Сигурно се досещате, че пристигането на снимачния екип осуетява всички планове на фамилия де Лусза прекарване на идеалната (е, доколкото може да е идеална) Коледа. Но пък и внася много емоции. На обитателите на Бъкшоуим предстои среща с мегазвездите Филис Уивърни Дезмънд Дънкан (светила от ранга на Катрин Хепбърни Кари Грант) и сблъсък с прочутия режисьор Вал Лампман (кинодеец от величината на Кларънс Браун). Две световни знаменитости, режисьор с голямо его, будещи подозрение членове на екипа и имение, криещо безброй възможности да се отървеш безнаказано от нечие изстинало тяло. Взривоопасна комбинация, а? Разбира се, убийството не закъснява, а Флавиясе озовава първа на местопрестъплението (о, изненада!) и започва да си пъха сладкото носле, където не й е работа. Даже капанът, който готви за Дядо Коледа, минава на втори план (а умоглътващите фойерверки - на трети). Ще се въздържа от издаване на повече подробности. Подчертавам само, че извършителят на престъплението проявява артистична (и мнооого извратена) изобретателност при "разкрасяването"на жертвата, чийто живот току-що е отнел чрез душене с кинолента. И няма да се спре пред нищо, за да затвори устата на едно дете, застрашаващо безумния му план (Флавия, естествено), завинаги.

Замислянето на този интригуващ сюжет е най-вдъхновяващата пакост на Алън Брадлив "Преследвана от сенки", но канадецът заслужава похвала и за още куп лудории. Например, той събира по едно и също време и на едно и също място всички ухажори на Офелия, красивата сестра на запалената последователка на мис Марпъл, и по-точно: симпатичния сержант Грейвс (аз лично гласувам за него), бившия военнопленник Дитер (по думите на Флавия, немецът е опасна конкуренция на всеки скандинавски бог), Нед - момчето за всичко от местния хан (което подарява мухлясали шоколадчета) и американския войник Карл (с ужасяваща липса на чувство за такт и имунизиран срещу всяко вдъхващо страх родителско тяло). На сцените с гореизложените момци съм се смяла от сърце. Забавлявах се страхотно и с пъклените планове за отмъщение, в съставянето на които Флавияняма равна. Даже бих й предложила да ги издаде в книга и бих я посъветвала да я кръсти "Жълти гащи или Как да се разправяме с издевателстващи над нас по-големи братя и сестри". Удоволствие (но не за небцето) ще ви достави и актуализираният списък с кошмарни готварски рецепти на госпожа Малит (ако сте забравили с какво изкушава той, ще подразня вкусовите ви рецептори: кейк с мас, прегорени филийки с лимонов крем, какао с островчета сметана и розмарин). Да ви е сладко! Така, докато хапвате и пийвате, Алън Брадлипродължава да ви развлича с истории за откачените представители на рода де Лус. Да вземем Флоризел де Лус. Симпатягата наредил да обезсмъртят коня му Аяксна маслено платно, което краси и до днес галерията с портрети на велики предци в Бъкшоу (тук се сетих за император Калигула, който провъзгласил жребеца си за сенатор). Писателят задоволява любопитството ви не само относно потъналите в прах случки от семейната история, но и относно второстепенните герои, които правят света на Флавияоще по-цветен: ще научите повече за доктор Дарбии неговата съпруга, ще разберете как Максимилиан Брок заработва допълнително джобни, ще се изненадате от роднините на вечно киселата съпруга на викария, ще се ококорите, щом ви стане ясно какви ги е вършела старата леляФелиситина младини, Догърще ви сподели къде е отраснал, ще се срещнете с Алф (всеядния съпруг на кулинарната чародейка Малит), а Дафи (влюбената в четенето средна сестра де Лус) ще ви очарова с неочакван талант. Няма какво да говорим повече. Чака ви щуро приключение в стил "Алън Брадли", извинете, в стил "Флавия", в което ще се плъзнете на фона на прекрасно изрисувани зимни картини. Но внимавайте! От всеки ъгъл дебнат сенките на мрачни тайни и зли намарения...

BITTEN BY THE FLAVIA BUG

Ако бях на мястото на добрия старец, раздаващ подаръци на децата за Коледа, щях да обърна специално внимание на Флавия де Лус. Искам да кажа, че нямаше да бързам да се изнижа през комина, а щях да седна в домашната й лаборатория, да си пийна топло мляко, да си изям всички курабийки и да се наслаждавам на компанията на мъничката почитателка на химичните експерименти. Защото да я слушаш как разказва си е уникално изживяване. Главата й е пълна с чудновати факти (чували ли сте за "гърбавите снежинки"? Ами знаете ли с какво се е натровил веднъж художникът Уистлър?), а въображението й е със страховити размери и превръща дори най-баналната случка в нещо интригуващо. Наблюдателна е и притежава изключително точна преценка за поведението, достойнствата и пороците на възрастните (които не се притеснява да пореже с острия си език). Асоциациите, пораждащи се в бясно работещото й мозъче, предизвикват възхищение. В един момент сравнява някого с образ от картина на Ботичелиили с героиня от гръцката митология, а в следващия изтърсва, че еди-какво си се среща толкова рядко, колкото "ако от еднорог"или пък споделя, че "старата скумрия"(досадната й леля) се смее с ентусиазма на ревящо магаре. Въобще не й пука от световно признати авторитети и не я е срам да нарече Бетовенс гальовното Лари Би. За нея най-интересната част от "Ромео и Жулиета" (както и от повечето други литературни произведения) е тази с отровата. Във връзка с това, любимата й ругатня е "Кипящи цианиди!". Този израз ме подсеща да ви предупредя, че тя има навика и да готви в лабораторни условия, тъй че човек трябва да внимава, когато й е на гости и му бъде предложено нещо собственоръчно забъркано. Сега ще кажете, че едно ругаещо дете, обсебено от тъмните страни на химията, не заслужава глезотии за празника. Напротив. Флавияе всичко, което трябва да бъде: и лоша (но не прекалено), докато краде кейк и обмисля хитроумни клопки, и добра, пак в разумни граници : ), докато утешава преследвания от кошмари Догър. Това, което момиченцето прави за него, е израз на обич и загриженост в най-чиста форма. С две думи - сгрява сърцето. Затова смятам, че госпожица де Лусзаслужава да получи най-прекрасния подарък. Както и вашето внимание.

Представям ви една книга, на която се радвам така, както Стефан Кралев (героят на Бранимир Събевот разказа "Човекът, който обичаше Стивън Кинг") се кефи на някоя от по-ранните творби на любимия си писател. Става въпрос за "Псевдонауката"от Бен Голдейкър. Понеже злото ми аз е по-вещо от мен в научната еквилибристика (или поне така си въобразява), оставям на нея да сподели впечатленията ни от прочетеното. Колкото до мен, британският автор ми припомни с какво точно ме привлякоха химията и биологията в основното училище (преди да разбера, не без чужда "помощ", че те не са уста за моята лъжица). Направо ме засърбяха ръцете да нарисувам някоя еукариотна клетка с нейните органели или да се опитам да определя моларната маса на дадено вещество. С риск да ме помислите за типично geek-че, ще ви призная, че едно време наистина правех тези неща с голямо желание. Голдейкърме върна към спомените за удоволствието от заниманието с тях и успя да ме подмами да преглътна неприязънта си към точните науки. Ако и вие си мислите, че светът на постоянните величини, законите на Нютони химичните реактиви е страшен (т.е. ако имате вродени или придобити фобии от него), разлистете книгата на Бен. Той ще ви разкрие, че науката може да бъде красива и достъпна. И ви гарантирам, че ужасяващите термини, използвани от британеца, са също толкова често срещани в неговия труд, колкото горещите сцени - в съветски юношески филм от 1968.

СЪЮЗ НА КНИГОДЕЙЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ФОНДАЦИЯ "КНИГОМЪДРИЕ"

СДРУЖЕНИЕ "ЖЕНИТЕ, КОИТО ЧЕТАТ, СА ОПАСНИ" (основано през 1910 г.)

ПЪРВИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС НА КНИГО(В)ЕДИТЕ В БЪЛГАРИЯ

София, февруари 2013

Извадка от програмата на заседанията

9:30 - 10:30 Регистрация

10:30 - 11:00 Приветствия

11:00 - 11:15 Почивка за кафе и закуски

11:15 - 14:00 Секция I

Научнопопулярна литература

Председател: акад. Bookgirl

11:15 - 11:30 "Псевдонауката"от Бен Голдейкър - доклад на акад. Bookgirl

11:30 - 11:45 Дискусия

Извадка от бюлетина с резюметата на участниците в конгреса

Abstract

Цел на предстоящия доклад е представянето на отлично структурирания труд на Бен Голдейкър - "Псевдонауката". Запознаването с подробната дисертация на британеца обхваща описание на предмета на неговото изследване - наукоподобните процеси и субекти, изтъкване на основните проблеми по темата (e.g. разпространяването на опасни за здравето заблуди), определяне на първопричините за тяхното възникване (e.g. стремеж към откриване на бърз и доходоносен отговор на наболял въпрос), посочване на ключовите фактори за разрешаване им (e.g. хората да се научат на критично мислене, далеч от проявите на комформизъм), както и подчертаване на трудностите, с които ученият се е сблъскал при опита си да преодолее препятствията, появили се в хода на изследването (e.g. подвеждане под съдебна отговорност). Поставя се акцент върху пиперливото чувство за хумор и оригиналния маниер на автора. Също така се набляга на някои заслужаващи да бъдат отбелязани термини/фрази и тяхното тълкувание ("рекламен еквивалент на публичността", "подбор на черешките"). На преден план излизат и няколко твърдения, достойни да влязат в Златния фонд на крилатите фрази в науката. В края на изложението вниманието на аудиторията ще бъде насочено към вдъхващия уважение професионализъм, проявен от преводача (Елена Филипова) и художника на корицата (Деница Трифонова), работили по българското издание на "Псевдонауката". Техният принос към проучването на мътните наукоподобни води предизвиква адмирации. (акад. Bookgirl си запазва правото на всякакви видоизменения и импровизации в последния момент - бел. на организаторите)

ЗАПИС ОТ ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ДОКЛАДА НА АКАД. BOOKGIRL

Скъпи съмишленици,

Преди да се заема сериозно с вашето просвещаване или, казано на прост език, за да ме разберете - преди да сваля със сила капаците от очите ви, ще споделя една кратка размяна на реплики, осъществена между мен и колегата книго(в)ед от Холандияпред пресъхналата кана с долнокачествено кафе и подноса с глетави кексчета в залата за отдих и почерпка. Нашият чуждестранен гост изфъфли (да, защото по принцип е трудно да артикулираш звуци с две-три минибанички, натъпкани в устата ти), че книгата, обект на моя доклад, не заслужава чак такова внимание. Господин Ван Хален (или както там сте кръстен), позволете да се усъмня във Вашата преценка. Та Вие не владеете дори елементарни умения за водене на приличен разговор (а незначителната подробност, че Софияе столица на България, а не на Румъния, си проби път в съзнанието Ви едва преди седмици, докато траеше електронната ни кореспонденция!). Ще бъда пределно ясна, неуважаеми колега. Да твърдиш, че "Псевдонауката"заслужава посредствена оценка е все едно да се "изцепиш" (както казват милите ми студенти), че Грегор Менделе бил любител-градинар, Вентриси Чадуикса си падали по разчитането на ужасни почерци, а Микеланджело Буонаротиси е умирал да шари с графити стените на църкви. Любезни господине, Вашите мисли вървят в грешна посока, на който факт се дължат и дилетантските Ви, неподплатени с нищо заключения. Моля да ме изслушате и да направите преоценка на своите възгледи.

Мотиви за провеждане на Голдейкъровото изследване. Основни цели

Wrong information always shown by the media,
negative images is the main criteria,
infecting the young minds faster than bacteria

Искаше ми се да започна с цитат от Франсис Бейкън,но за съжаление не съм запозната с творчеството му дотолкова, че откъси от негови текстове да плуват пред очите ми. За сметка на това изпятото от бандата The Black Eyed Peas в единствения им смислен музикален напън пасва идеално на темата. Бен Голдейкързапочва книгата си с фрапантен пример за псевдонаучна глупост - случая с мозъчната гимнастика, чието въвеждане като препоръчителна практика в британските училища било подкрепено и рекламирано от самото Министерство на образованието. Лицата, които би трябвало да проявят здрав разум (родителите, учителите, високопоставените просветни дейци), преди да изложат впечатлителните детски умове на каквото и да било влияние, не подложили на проверка упражненията за поумняване, а направо ги прилагали. Една от техниките носела името "мозъчни бутони"и подобрявала функционирането на мозъка чрез стимулиране на сънните артерии в областта на гръдния кош. Бене скептичен по въпроса. Споделя, че все още не е виждал дете, способно да стимулира тези кръвоносни съдове без помощта на остра ножица. Друг подобен пример е мащабно отразеното в медиите изследване за ползата от употребата на рибено масло от учениците (за постигане на отлични резултати в училище). Проектът бил опорочен още в самото начало, подчертава Голдейкър, защото изследването не било проведено както трябва (за да е максимално обективно и доказващо положителния ефект от хапчетата), а журналистите вдигнали толкова шум около очакваните добри резултати, че нямало начин това да не се отрази върху нагласата на участниците в експеримента. Тук се поражда въпросът "С какво хората пълнят главите на децата си?". Дали трябва да следват сляпо съветите на някой с бяла престилка, появил се в рейтингово токшоу и бълващ поток от сложни наукоидни думички, с цел да изтъкне качествата на новата си серия препарати? И още по-важно, дали да позволят на тези индивиди с репутация на специалисти (поддържана гръмко от четвъртата власт) да учат малчуганите, че решението на всеки проблем се крие в хапче? Мисля, че тези питания представляват един от основните мотиви Бен Голдейкърда се захване с книгата си. Ето и какво е целял с публикуването й:

1) да обясни и да направи по-достъпна истинската наука, чрез изследване на псевдонауката, написвайки лек и забавен (хумористичен, ироничен, саркастичен) труд по проблема;
2) да ни набие в главите, че трябва да мислим, преди да приемем за достоверно дадено твърдение, да бъдем критични и да пресяваме всяка информация;
3) да ни снабди с оръжия, с които да разобличаваме псевдонаучните номера и да ни предпази от бъдещи безсмислици;
4) да демонстрира, че истинското познание е сила, която действа като щит срещу всякакви опити за манипулация и промиване на мозъка;

Постигнал ли е авторът целите си? Прочелите книгата му биха отговорили в един глас : "Абсолютно!". Надявам се да убедя в това и вас, моите слушатели.

Що е то "псевдонаука"?

Псевдонаука или наукоподобие, или привидна научност, или торба лай*а, маскирана като наука, е област в шарлатанията, изучаваща общите и фундаментални закономерности в разработването на продукти, с които непрестанно ни обстрелват/заслепяват/зомбират/препрограмират видни авторитети (в чиято правота никога не би ни хрумнало да се съмняваме), с цел инкасиране на тлъсти печалби (и поставяне на рекорди по брой банкови сметки в Швейцария). Хитреците, смучещи като пиявици кръвчицата на обикновения човек, са се настанили на завет в своята си ниша (фармацевтична компания, козметичен гигант, дистрибутор на хранителни добавки), имат си кадърни специалисти по пиар и чрез тях лансират стоката си (пенкилер, крем-чудо, от който ще ви се уголемят някои вторични полови белези, вълшебно растение, яденето на чиито сурови семена ще ви направи по-млади и т.н.). А за да се продадат по-успешно, глупотевините им приемат формата на наука, използвайки нейния облик и език. Ще ви дам прост пример. Бен ме светна по отношение на "рекламния еквивалент на публичността" - написваш статийка по даден научен проблем, лепваш й одобрението на популярен капацитет и я пускаш в лъскаво списание, хитро свързвайки името на фирмата на клиента си с нея, e.g. "Съвети на специалиста акад. Всезнайков: 10 начина да се сдобиете със здрава коса" (непременно един от тези начини ще включва споменаването на популярна марка шампоан, балсам, гел и т.н.). Питали ли сте се защо дамските издания никога не наблягат на обикновени нещица като домашни маски за лице от кисело мляко в рубриките си с препоръки, ами бързат да изложат на цяла страница снимките на козметични лосиончета, коректорчета и други мазилца? Е, току-що, с помощта на Голдейкър, ви отговорих. Дотук работата изглежда горе-долу безобидна. Обаче става страшно, когато псевдонаучните субекти впрегнат силите си, за да пробутат дадено ново лекарство. И прикрият ужасяващите му странични ефекти, за сметка на нищожните вероятни ползи от употребата му. Как става това?

Методи на псевдонауката или Кратък курс за назаднали мошеници (по Голдейкър)

Имате идея за фармакологично средство, с чието пускане на пазара да осигурите не само своите старини, но и тези на правнуците си? Запомнете, за да прокарате хрумката си, а и за да се проявите като блестящ псевдоучен, трябва да притежавате едно качество, без което сте заникъде: да нямате съвест. Осигурите ли си тази основа, може спокойно да продължите напред и да надграждате. Вторият базисен компонент обхваща неограничен рекламен бюджет, пиар факир и топли отношения с водещи медии и специалисти в областта, където смятате да предлагате своя продукт. Що се отнася до него, не се притеснявайте, в случай че резултатите от изследванията за неговата ефикасност са незадоволителни, дори застрашаващи здравето на хората. Прикрийте негативните страни (или просто пропуснете да ги упоменете) и раздухайте/преекспонирайте/преувеличете положителните - това Беннарича "подбор на черешките". Нямате положителни резултати? Ами нагодете ги по свой вкус и превърнете статистиката в стъкмистика. Никога не боравете с точни данни и доказателства, а с хипотези и свои лични интерпретации. Ако някой се опита да оспори тезата ви, избухнете в порой от неразбираеми труднопроизносими "научни"фрази, залейте го с подробности и препратки към несигурни, трудноткриваеми или несъществуващи източници, откажете да посочите методите си на изследване (ако въобще сте финансирали такова) и се фръцнете с обидено достойнство. Продължават да ви притесняват разни будни и загрижени за общото добруване чудаци? Заврете им в лицето дипломата си от измислен ВУЗ и се позовете на стоте си издадени книги по темата. Нахалниците не се отказват от опитите си да ви разобличат? Съдете ги (един тип от вашата порода е направил точно това с досадника Голдейкър), дайте им урок! Да видим дали друг път ще посмеят да разровят кочината, в която блажено киснете, и да ви отмъкнат златната кокошчица. А пък теориите ви за антиоксидантите, незаменимите мастни киселини и яденето на нарове ще процъфтяват!

Ползи от Голдейкъровото изследване

Запомнихте ли внимателно основните положения от Краткия курс за назаднали мошеници? Те не се отнасят само за печени типове, чиято цел е да мамят на поразия, а са част от средствата, отварящи очите на обикновения човек и предпазващи го от ловко поставени капани. Накратко "Псевдонауката"действа като презерватив при безразборни псевдонаучни контакти. Или като слънцезащитен крем с висок фактор при системно ултравиолетово дезинформационно облъчване. Не преувеличавам. А има ли други ползи, които можем да извлечем от прочита на книгата? Най-важното - трудът на Голдейкъре блестящо ръководство по писане на научна работа и правилно провеждане на изследвания от която и да било сфера. Чудите се как да започнете магистърската си теза? Не посягайте към "Как се пише дипломна работа"от Умберто Еко. Е, добре, посегнете, но и хвърлете едно око на нещо по-съвременно - излязлото изпод клавиатурата на Бен. Ще ви помогне, обещавам. Общуването с британеца е не само полезно, но и забавно. Ще разберете по какъв начин през Втората световна война английските летци са заблудили немските си колеги с помощта на наукоиден слух за качествата на моркова. Ще се посмеете на добрия чичко Джон Келог (бащицата на корнфлейкса) и на схемата, илюстрираща процеса на детоксикация, включваща усмихната Барби + зарядно за акумулатор. Ще се втрещите, че компания, продуцираща филми от сорта на "Mile High Club"и "Streak Party", се е заела да прави предавания по медицински теми. А личната рецепта на Бенза домашен овлажняващ крем ще ви спечели за антипсевдонаучната кауза завинаги.

Цитати

Завършвам своето изложение с няколко интересни цитата от представяната книга, които можем да обсъдим по време на предстоящата дискусия. А за повече информация относно Бен Голдейкъри неговите проучвания, посетете www.badscience.net.

"През 19-ти век постигнахме голям напредък с осигуряването на чиста, прозрачна вода; през 21-ви век ще постигнем същия напредък чрез осигуряването на чиста, прозрачна информация."

Мюр Грей

"Човешкото тяло е по-умно от всички хора, които познавате."

Бен Голдейкър

"Истински гениалното в рекламата е да ти продадат решението ипроблема."

Джордж Оруел

"Аз нямам възражения хората да оспорват идеите ми - това ми помага да ги избистря."

Бен Голдейкър

Научих за шведската писателка Карин Бойеи нейната антиутопия "Калокаин"от едно предаване, посветено на скандинавската литература. Заинтригувах се и реших да си купя книгата. Защо избрах именно този роман, писан през далечната 1940, а не някой по-съвременен образец на северното слово, дело на Йон Айвиде Линдквистили Камила Лекберг? Първо, винаги съм имала слабост към всякакви антиутопии/дистопии/какотопии и към каквито още -топии с отрицателен нюанс в началния компонент на думата се сетите. Второ, авторката е живяла през първата половина на 20-ти век, т.е. била е свидетел-очевидец на наистина вдъхновяващ период за създаване на творба от този жанр. Дучето, Хитлери Сталинса били във вихъра си, а моделите им на управление представляват учебникарски пример за всеки писател, тръгнал по стъпките на Олдъс Хъксли. Приносът на гореспоменатите лидери за "напредъка"на техните общества несъмнено изкушава поезията да изкопира действителността. Ражда се "Калокаин". И тук стигаме до третата причина Карин Бойеда излезе с едни гърди пред своите колеги и сънародници (майстора на ужаса Линдквисти любителката на смразяващи мистерии Лекберг) в моите очи - дамата успява да вдъхнови със своя роман не кого да е, а именно Джордж Оруел. Не бих могла да измисля по-добра препоръка.

Какво? Колебаете се дали да ме послушате и да посетите Световната държава, създадена от въображението на Карин Бойе? Нека ви запозная с Лео Кал, затворник от Химически град номер четири. Господинът е химик и бивш перспективен служител в лаборатория за органични отрови и упойки. Има жена и три деца. През по-голямата част от съзнателното си съществуване той е изпълнявал една-единствена функция - да бъде пълноценен, продуктивен и послушен (леснозаменим) чарк от механизма, движещ Държавата (не се учудвате, че изписвам "държава"с главно "д", нали?). Никога не се е интересувал от своите мисли и чувства, а още по-малко - от тези на околните (освен ако това няма някакво практическо приложение, естествено). Щастлив е да служи на висшата цел - добруването на Държавата - и отрича своите потребности. Затова мисля, че той е идеален гид за вашите първи стъпки в света на шведската авторка. Чуйте какво ми сподели Кали може би ще съберете смелост да пообщувате с него без моето посредничество.

"ДЪРЖАВАТА Е ВСИЧКО, А ИНДИВИДЪТ - НИЩО"

"ПРАЗНИК Е ВСЕКИ ДЕН, КОГАТО СЕ СЛУЧИ НЕЩО, ДОВЕЛО ДО БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА"

"ДЪЛГ НА ДРУГАРИТЕ ВОЙНИЦИ Е ВИНАГИ ДА СЕ ВОДЯТ ОТ ГРИЖАТА ЗА ДОБРОТО НА ДЪРЖАВАТА"

"ОТ ИНДИВИДУАЛИЗЪМ КЪМ КОЛЕКТИВИЗЪМ"

"КАЖЕТЕ "НЕ"НА ЛИЧНИЯ ЖИВОТ"

"ДА ОТУЧИМ ХОРАТА ДА ВИЖДАТ ЧОВЕК В ДРУГАРЯ ВОЙНИК"

"ВАЖНА Е СПОСОБНОСТТА ДА СЕ ОТКАЖЕШ ОТ СОБСТВЕНАТА СИ ГЛЕДНА ТОЧКА И ДА УСВОИШ ПРАВИЛНАТА"

"ЧРЕЗ ПРИНУДА - КЪМ ПРЕДАНОСТ"

"ТОЗИ, ОТ КОГОТО НИКОЙ НЕ СТРАХУВА, НЕ МОЖЕ И ДА ИСКА НЯКАКВО УВАЖЕНИЕ"

Току-що прочетохте основните лозунги, които осмислят живота на другарите войници от Световната държава. Под "другари войници"имам предвид не специализирана армейска част, а цялото население. Да, цялото. Даже и бебетата са такива - малки патрончета в патрондаша, опасал исполинското Държавно тяло, готови като пораснат безмилостно и себеотрицателно да покосяват врага (войнствено настроена съседна страна или заплаваща статуквото вредна идеология) и с тиха радост, че са изпълнили своята мисия на този свят, да се превърнат в непотребни гилзи. За които на никого няма да му пука. Но нека хвърлим поглед върху условията им на обитание.

Ще ви кажа какво ми направи особено впечатление, докато попивах откровенията на Лео Кал. Свързано е с Държавния апарат. Както във всяко добре развито антиутопично общество, покриващо 101 % от изискванията, налагани от току-що употребеното прилагателно [вкл. и това робите да обичат господаря си и да вярват, че той само и единствено за тяхно добро ги смазва ежедневно - кога с машинно масло (промиване на мозъка и агитации), кога с чук (лов на вещици, нагласени процеси и тежки наказания)], така и тук на преден план стоят Министерството на полициятаи Министерството на пропагандата. Образование? Има, разбира се, но то не включва отвлечени, ненужни неща като запознаване с идеите на древногръцките философи или изучаване на направленията в изкуството. Не. Още на осем годинки децата биват отделяни от родителите си и пращани в лагери за подготовка (познайте какъв е нейният характер!), където заменят играчките ("детски експлозиви" !!!) с по-сериозни занимания. Боже! Тук се сетих за малките африканчета в разкъсваните от междуособици държави на Черния континент, държащи в ръчичките си автомати АК-47все едно не са нищо повече от тръбички за изстрелване на фунийки. А в очите им се чете, че много добре знаят как да си служат с изобретението на чичко Миша Калашников. И нямат угризения да открият огън. Здравеопазване? Присъства. Нали все пак някой трябва да се погрижи за пораженията от новите химически отрови, разработвани в Химическите градове и тествани върху доброволци. Култура? Да се спрем на киноиндустрията. Тя не се отличава много от съвременната масова холивудска бълвоч - основата й цел е да доведе до затъпяване. Което пък разчиства пътя и подготвя почвата за внушаване на "правилните"възгледи, ценности, стремежи. Хвърлят се щури пари и средства за филми (насочени към младата и податлива аудитория), рекламиращи "професията""опитно зайче": Бъди герой, запиши се в Доброволната жертвена служба, позволи ни да те превърнем в развалина, прилагайки върху теб най-новите постижения на нашите учени! Помогни да умножим мунициите си в битката с дебнещия неприятел! А той не спи и чака момента да връхлети твоята Държава! В този миг пред очите ви няма начин да не е изникнал Рамбо, сеещ справедливост (справедливост? Не знам, питайте виетнамците) из някоя джунгла. Обзалагам се, че на съвременните му последователи редовно им пускат Първа кръв 2, за да ги надъхат преди мисия. Социални грижи? Тук вече нямам забележки. И как бих могла? Навред господства принципът на равнопоставеността. Всеки другар войник (от най-висшестоящия до най-нисшестоящия) носи стандартни униформи (две - една за работа и една за свободно време. Чакайте, униформа за "свободното"ти време?!), яде стандартна храна (безвкусна, в неособено големи количества, но питателна), притежава стандартно едностайно жилище (е, създалите семейство и разплодилите се в името на Държавата, са възнаградени с допълнителна стая) и е надарен със стандартен мозък (грижливо подкастрян, според нуждите). Абе всичко е свобода, равенство, братство. Уж. Че са равни, равни са. На Държаватане й пука за мравките в мравуняка, стига дисциплинирано да си изпълняват отредените функции и да не разсъждават много. Братя? М-м-м, не. Параноични доносници, които виждат заплаха и зловреден агент дори в съседското куче. Страхливци, надпреварващи се да клеветят близките си пред властта чрез скалъпени обвинения, за да получат похвала и потупване по безгръбначния гръб.Дори най-върлите поклонници на маккартизма биха се изчервили от срам на това място. Свободни? Я пак: говорим за антиутопия, а не за книжна форма на антидепресант. Държаватаконтролира всичко чрез своите органи. Във всяко жилище има поставени полицейски очи и уши - апарати, следящи какво става даже и по време на най-интимните моменти в спалнята. Кореспонденцията на хората се проверява и отсява - те нямат нищо против. Домашните им помощници си водят подробен отчет за всеки проведен разговор и го докладват - пак без възражения. Населението се държи в постоянен страх - а знаем от Лъвкрафт, че той е древно и мощно средство, което се подхранва най-добре от неизвестността. Следователно, дезинформационната сянка винаги е налице. И, не на последно място, сред обикновените граждани се внедряват провокатори, опитващи се да предизвикат антидържавна реакция. Получи ли им се мръсотията, Държаватаведнага насочва фагоцити към проблемния обект и го поглъща, за да не би той да се репродуцира и да разпространи неудобното си ДНК. Средствата за успешното неутрализиране не се жалят. Именно на едно от тях - калокаина - е кръстена книгата на Карин Бойе.

ЛЕО КАЛ - BEFORE KALLOCAIN ABUSE

(уточнявам, Кал никога не си инжектира калокаин, но контактът с хората, на които го е поставил, води до такъв ефект, че все едно сам си е праснал конска доза)

Страх ме е от излагането на опасни за познатия ми, добре структуриран свят вътрешни и външни влияния! Страх ме е да изляза от пещерата и да видя истинските неща, чиито сенки ме заобикалят... Страх ме е да започна да чувствам... Страх ме е да протегна ръка, защото не знам дали ти ще се отзовеш на моя призив... Страх ме е да поискам... нещо... различно... каквото и да било... Страх ме е...

Ако мозъкът на главния герой на Бойеизлъчваше на радиочестоти, горе-долу това биха доловили вашите приемници. Лео Калне е смел. Той не е от хората, разсичащи лиани с мачете и проправящи пътища сред опасни гори за вървящите след него изнежени изследователи (за тези, които нямат топките да поемат водачеството). Не очаквайте геройски постъпки от химика. Нито изблици на излишни емоции. Ала нуждаете ли се от вярна, безволева пионка-работохолик, копнееща да ви докаже предаността си, Кале вашият човек. Тъкмо на него му хрумва блестящата идея да докаже безпрекословната си отдаденост на Държавата, като създаде лекарство-серум на истината, което кръщава на свое име. Средството за развързване на езици се разработва с идеална цел - оценката на стойността на другарите войници. Провеждат се предварителни изследвания върху доброволци (от преждеописаната Доброволна жертвена служба) и се оказва, че ефикасността надминава очакванията. Щастливият Калтичка с отличните резултати, за да се похвали пред големите клечки. Една инжекция и потърпевшият ще си изпее и Държавното мляко! Началството е предпазливо и нарежда допълнителни проучвания. И тук започва началото на края за стария Кал. Екипът му прави неочакван пробив - попада на група хора с меко казано противоестествени разбирания и неудобни за господстващата доктрина убеждения. Те нарушават Закона против недържавните сдружения. Под влиянието на калокаина разкриват немислими за коня с капаци, извинете, за брилянтния учен неща. И неочаквано, техните думи намират отклик някъде дълбоко в рудиментарната душа на Кал. И обсебват мислите му, зазвучават в главата му с упоритостта на песен на Висоцки. И химикът се променя. Също като Монтаг на Бредбърипри сблъсъка му с решените да запазят с цената на всичко живота на книгите си хора.

ЛЕО КАЛ - AFTER KALLOCAIN ABUSE

Не искам вече да съм зомби (б.а. репликата е взета назаем от Айзък Мериън)... Завиждам на тези странни хора... Сякаш им влизам в положението, когато изплакват, че отказват повече да живеят така... че не са щастливи... че търсят да открият отново смисъла в съществуването си... Събудих се... Боже, звездите винаги ли са били толкова ярки? А вятърът... не знаех, че може да шепти така нежно... Нима в очите ти блести отговорът на въпроса, който се страхувах да задам? Нима ме разбираш? Нима двамата сме достатъчно силни, за да променим всичко?

Кал, човече, ти се събуди, щастлив си (намерил си разбиране, а както написа един герой от "Ще доживеем до понеделник"на Станислав Ростоцки: щастието е, когато те разбират.), поставил си си възвишени цели, но злината вече е сторена. Лекарството ти е хит, властимащите го използват по свое усмотрение, за да се освободят от неудобните за тях. Прокаран е Закон против престъпния начин на мислене. Сега вече и мислите на хората не са нещо съкровено, а поредното унищожително оръжие срещу тях. Да не говорим, че преди да ти дойде акълът в главата, извърши нещо много долно, воден от страхливостта. Нещо, което няма да ти дава мира до края на живота ти, убедена съм. Хубавото е, че споделяш историята си с нас. Независимо дали попадне в правилните ръце или не, независимо дали я цензурират или скрият, нея я има. Също като еделвайса - цъфти в неблагоприятни условия и чака някоя заблудена пчела, за да утоли глада и жаждата й. Винаги, когато чета финалните редове от твоята изповед (всъщност хронология на твоята вътрешна метаморфоза), ще си пускам Hurts Like Heavenна Coldplay. Тях не ги знаеш. Съвременна група са. А въпросната песен (с чудесно анимирано клипче) е единственият им продукт, докоснал ме поне малко в хубавия смисъл. И страшно подхожда на пейзажа в историята, която разказваш. Благодаря ти за разходката из твоите спомени, а също и че ми позволи да надникна в личния ти свят. Няма да те забравя.

Е, след като прочетохте параграфите "преди"и "след", ви е станало ясно, че в крайна сметка нашият гид в Световната държава - Лео Кал се оказва голямо разочарование за своите ръководители. Но не и за своите близки. Нито пък за своите слушатели. Защото никой не знае какво носи в себе си наистина - дали е овчедушен последовател или роден да води битки (пък били те и с вятърни мелници), докато не му се наложи да го докаже. А и няма нищо по-красиво от това да наблюдаваш как се ражда искра от утробата на напукана, бедна и камениста почва. Наистина!

Гледали ли сте клипа към песента Dancing in the Streetна Мик Джагъри Дейвид Бауи? Ако не сте, няма страшно, не ви се сърдя : ) В случай че отговорът ви е положителен, имам още един въпрос към вас. Забелязали ли сте как радостно сияят лицата на двамата изпълнители, докато сливат гласове, емоции и пръски слюнка? Е, по същия начин грея и аз, пишейки за новия сборник с книги-игри "Призвание ГЕРОЙ!". Излъчвам толкова положителна енергия, че злото ми аз въздъхна с досада и се скри в най-мрачния си ъгъл, а всеки случайно патрулиращ наблизо светъл маг (от Лукяненковата вселена) би могъл да се зареди от мен със сила за мащабна акция срещу Завулон и сие, без изобщо да ми повлияе на настроението. Сериозно. За всичко това е виновно съвсем прясното попълнение в редиците на историите, в които главно действащо лице си самият/самата ти, а краят зависи от собствените ти решения (и доколко обмислени и далновидни са те). Наприключенствах се до насита из три чудни свята, изградени внимателно и с усет към всеки детайл - попаднах в обсадената от вражески войски средновековна Кордоба, опитах се да предотвратя превземането на град Мрак (столица на седем вирнали нос кралски особи) и се постарах зомбитата, нападнали един софийски мол, никога да не разберат как съм по-вкусна - с кетчуп или без. Ето и подробностите.

ЗОМБОКАЛИПСИС

от

Ал Торо
или
Защо е полезно от време на време да посещаваме книжарниците

Започнах да играя играта с усмивка, понеже заглавието й ми напомни за "Робокалипсис"от Даниъл Уилсън (коментарът относно въпросната книга се явява дебютът на тъмната ми половина в този блог и си ми е любим). Но да се върнем на творбата на Ал Торо. Тя е най-забавната история в сборника, а нейният автор поддържа директна комуникация с читателя чрез остроумни (и на места дразнещи) забележки. През цялото време се чудиш дали се смееш с него или да го пернеш (когато не си зает с мъдруване как да отървеш кожата от гладните зомбита, виждащи в теб пълното Lord of the Wingsменю, разбира се). С какво започва приключението? Ще ти разкрия от първа ръка. Легиони от луди по свежия човешки мозък същества завладяват мола на Стамболийскии се затътрузват на лов за жертви. Последният бастион на човещината и интелекта (т.е. мястото, където все още можеш да срещнеш що-годе читави хора и да заформиш отбрана в стил "три дена тристата спартанци как Термопилитебранят") се оказва... Бюти Зоун-ът! Ха, бъзикам те. Всъщност, огнището на Съпротивата е книжарницата. И така, забила съм се аз пред новите книги и се чудя дали да си купя абсолютно зашеметителния вампирски бестселър "Ракиено време" (браво на Тороза заглавието! Аз, обаче, бих му предложила да използва "Икиндия", не звучи хич лошо, нали?), когато зомбитата връхлитат. Нямам много време и поле за маневриране. Трябва да се оправям според скромните си възможности и с каквото Ал Тороми е дал. По-точно: персонажите в поддържаща роля Сашо Цачев (мускулест тип, чиято лоялност към моята личност зависи от това дали съм облякла минипола или съм се барнала с дрешките, с които хвърлям боклука), д-р Трифонов (възрастен лекар с безценни научни познания и почти нулева боеспособност), Мемитои Росито (две мацки, отдадени на пазаруването. Всъщност, те са полезни допълнения към групата, защото познават мола като петте си пръста). Четиримата се оказват в един кюп с мен. Не е нужно да отбелязвам, че не образувахме идеалния боен екип от американските екшъни (имам предвид класиките в жанра, а не техните епигони - недоносчетата на Ню Имидж, заснети в България) - задружен, жертвоготовен и способен да надвие всеки многократно превъзхождащ го по численост и злоба противник. Да не говорим, че бях завладяна от настроение а ла "не бих накарала войниците си да направят нещо, което аз самата не бих сторила"и поради това (а и поради очевидната липса на доброволци) реших лично да разузная в тила на врага. Безпримерна храброст (ама май е по-скоро глупост). Разправяли ли са ти как по време на своите кампании Александър Македонскиотказвал да пие вода, ако нямало от животворната течност и за бойците му? Е, аз се измъчих да не падам по-долу от великия пълководец и да съхраня дружината. Не беше лесно, повярвай. Все пак от изхода ни деляха два етажа с нацвъкани навсякъде около нас чудовища, а единственият ни ориентир бяха две зацапани с кръв, пот и слуз схеми на сградата. Трябваше да се потрудим доста, за да се измъкнем. Доста.

Резултатът ми от играта: Олеле/Срам и резил/Я по-добре да се скрия...

Лоялност на моите опълченци към мен (измерена, когато все пак успях да ни измъкна от търговския център): всички останаха с моя милост до края на играта (мамини златни!)

Лоялност на Ал Торо към читателя (в случая към мен): минус две (Чувал/а ли си народната мъдрост "Видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крак."? Е, реших да се направя на по-умна от автора и си го получих. Хей, да не съм чула освирквания, да те видя как ще се представиш ти! Пробвай, де!)
С какво ще те зарадва играта: С динамичното развитие на събитията и изживяване максимално близко до реалността. Мислиш си, че ще бъдеш напомпан със свръхсили супергерой (вж. Райън Рейнолдс в "Зеленият фенер"), способен да схруска зомбитата за закуска? Съжалявам, но ще трябва да разбия илюзиите ти. За да се справиш със задачата, разполагаш със собствените сикачества и недостатъци, зависещи от твоитепол, възраст, физическо (и умствено) състояние и т.н. А, и не очаквай много от случайно оказалите се с теб в книжарницата останали човеци. Забрави подвизите в стил "Великолепната седморка", Ал Тороняма да ти прати на помощ новите Юл Бринър, Стив Маккуини Чарлс Бронсън. Ще срещнеш мъже, жени и деца, пълни със силни и слаби страни, и изненади...

ЗАРЕВО НАД КОРДОБА

от

Питър Вейл и Нол Келдън
или
Търкулнало се книжното момиче и си намерило похлупака

Такаааа. Стигаме до територията на чистия кеф. Поне за мен. Да ми размахаш под носа книга-игра, чието действие се развива през Българското средновековие е все едно да се обадиш на Ума Търман и да й предложиш участие във филм на Куентин Тарантино. Или да попиташ младия Клинт Истууддали му се ще да се снима в уестърн. С две думи, ще последва дивашки танц на радостта, засенчващ дори най-странните индиански ритуални подскачания, придружени с напеви. Неописуемата ми радост при започването на "Зарево над Кордоба" се дължи на факта, че (тук нещата ще станат много лични и злепоставящи) винаги съм си се представяла как стоя с меч в ръка на върха на крепостна стена и, надвесена между зъберите, сипя огън и жупел върху вражеска армия, показвайки на гадовете средновековната пръстова конфигурация за "Жалки сте, тъпаци!". Да, не съм някоя барикадирала се в кулата си, наведена над гергефа и заслушана в излиянията на преувеличаващия качествата ми домашен трубадур господарка, очакваща новини за своите впуснали се в битка родственици от мъжки пол. Неее. Аз съм дама в блестящи доспехи и спасявам рицари в беда : ) Тъкмо заради това мисията на Ахрин - образа, създаден от Вейл и Келдън - ме грабна от първата страница.

Добре дошъл в миналото, когато са съществували градове-съкровищници (нямам предвид само материалния аспект, естествено), изкушаващи "цивилизованите"люде да се превърнат във варвари, да ги нападнат и да ги оплячкосат под прикритието на идеална цел - "Да освободим Йерусалим!", например. Ще се озовеш в епохата, когато спазването на кодекса на честта и уважението към противника все още са имали някакво значение в битката. Ще бъдеш главно действащо лице във времена, когато думата "българин"е карала всеки византиец (пък и не само) да се подмокря от страх. Ще се забъркаш в приключение, което ще ти напомни за славния комит Николаи неговите синове, за постиженията на Симеон Велики както в Магнаурската школа, така и на бойното поле, а също и за дипломатическите ходове на Иван Асен II. Като заговорихме за победителя при Клокотница, именно по време на неговото управление се развива действието в "Зарево над Кордоба". Твоят герой, Ахрин, е най-малкият син на болярина Алтемир, управител на Дръстърска област. Ахринима желязна подготовка, откъдето и да го погледнеш. Като малък е бил пратен в Никея, за да изучи чужди езици, математика и тактика под вещия надзор на ромейските мъдреци. На това му се вика да черпиш познания направо от извора. Що се отнася до бойните умения, тях момчето упражнява и усъвършенства с помощта на верния воин Радомир. По всичко личи, че щом възмъжее, Ахринще се превърне в достоен наследник на баща си. Но това вече зависи от теб, читателя. Решенията, които ще вземеш, ще определят успеха на мисията му и ще покажат дали годините обучение не са отишли на вятъра. А мисията е от изключително значение - цар Иван Асен IIиска да създаде флот, за да може да отбранява по-добре нашите територии, достигнали (отново!!!) до три морета. За целта изпраща Алтемири Ахринпри халифа в Кордоба - да заимстват ноу-хау и да наберат технически специалисти. Само дето моментът не е подходящ - градът се намира под обсада. Болярският син (т.е. ти) е изправен пред сериозно изпитание. Как ще го преодолееш - като герой или като страхливец? Изборът е твой! Изиграеш ли си правилно картите, ще се насладиш на истинско приключение. И няма да ти се иска то да свършва. Гаранция! Ще кажа само едно: класиците Блонд и Уейнимат заслужаващи голямо "браво" (с три удивителни) последователи!
Резултатът ми от играта:добра, великодушна, честна. Че как иначе, изброените прилагателни се явяват малкото ми име, презимето ми и фамилията : Ρ
С какво ще те зарадва играта:вече споделих как изкефи мен (моля, изтрий от съзнанието си информацията, засягаща фантазиите ми, сходни с тези на Аряот "Песен за огън и лед"). Ще добавя още: възможност да тестваш не само смелостта, но и съобразителността и ума си (обичам такива книги-игри, ей!); да научиш интересни факти (например, по какъв начин в пустинята спазват ритуала за измиване/пречистване с вода преди молитва); да попаднеш в библиотека-мечта за всеки книго(в)ед; да бъдеш посрещан от чуждестранни владетели с високи почести в качеството си на пратеник на "могъщия български цар"; да се насладиш на красавицата с източни черти - Кордоба; да препускаш с коне, да участваш в битки и да търсиш път за бягство през покривите на града. Накратко, Оливър Боудъни неговият Ецио Аудиторепасти да ядат!

ПАДЕНИЕТО НА МРАК

от

Сикамор Брайт

или

Как за малко не се обърнах срещу себе си, защото симпатизирах на лошото момче

Още една история, която ме накара да пръхтя от задоволство като шотландско пони, упражняващо лунната походка край усамотен морски бряг под звуците на златен денсхит. (тази картинка не е плод на странното ми въображение или на експерименти с вредни вещества, а е част от сладурска реклама, б.а.). Представям ви играта с най-страхотното интро в книгата - "Падението на мрак". Уводната сцена на Брайтте запраща в гора, която ще те накара да повярваш в съществуването на фантастични същества от всякакъв калибър. Усещането си е направо магическо. Пленяващо интереса. Въздействащо. Красиво. Особено частта с пеперудите. И после идва рязането на гърла. Грозното. Онова, дето поражда неистова болка, душеизяждаща омраза, умопомрачителна жажда за разрушение. С една дума - онова, дето поражда такива като Непокор. Кой е Непокор? В началото на въведението - невинно момченце, излязло с баща си (представям си Рон Пърлманв ролята) за урок по оцеляване и лов. В средата - несъстояло се еничарче, чийто татко е погубен пред очите му от войниците на Седемте кралена Мрак. В края - безмилостен отмъстител, решен на всичко, за да съсипе враговете си, по-конкретно - да подложи на изтощителна обсада престолния град. А падне ли Мрак, Непокорще отприщи яростта си. Кой ще се опита да го спре? Е, как кой? Ти, разбира се. Влизаш в кожата на Мандрейк (Мани), войник от градската стража, попаднал на (не)подходящото място в (не)подходящото време и научил (без да иска) подробности около плановете за опустошаване на Мрак. С какви средства най-скоропостижно се превзема крепост? Ами, питай Одисей. С хитрост и предателство. Маниразбира, че предстои подла атака, но за съжаление не знае имената на родоотстъпниците. Известно му е само, че са замесени висшестоящи лица и няма много време. Трябва да се впусне в разследване и да предотврати гибелта на Мрак. Предстоят срещи с опасни бандити, сблъсъци с главорезите от Тайната стража, посещения в съмнителни местенца като кръчмата "Здравей, простако!", надиграване по хитрост с откачен магьосник и безброй, безброй възможности за изява в стил "доблестен защитник на доброто и правдата".

Резултатът ми от играта:щях да водя битката по-сърцато, ако не симпатизирах на Непокор. Някак си не ми се цапат ръцете заради крале, събиращи кръвен данък от поданиците си.
С какво ще те зарадва играта: Ако си падаш по фентъзито, книгата е точно за теб. Ще ти хареса и стилът на автора. Може да изпадам в дълбоко заблуждение, но ми се струва, че от Сикамор Брайтби излязъл чудесен художник. Защото рисува своя свят и те кара да си го представиш съвсем лесно. Всичко е както трябва, до най-малката подробност. Приисква ти се да се гмурнеш по-дълбоко и да прочетеш още за горския народ от Дъболист, варварите от Северните планини, копиеносците от Дарокръв, конниците от Степитеи бойците от Безименния народ. Размишляваш усърдно над чудесната карта (поместена в началото на историята), чудейки се през коя порта от крепостната стена ще нахлуе врагът, за да можеш да подсилиш отбраната й. Смееш се на татуировките на Сириус (твой партньор в приключението) и на опитите на Мани (т.е. на своите собствени) да завърже смислен разговор с хубавката кръчмарка Амбър. И се чудиш как да направиш така, че и вълкът да е сит, и агнето да остане цяло (как да облекчиш болката на Непокори как да запазиш живота на невинните поданици на Седемте крале).

Знаеш ли с какво най-много ме спечели "Призвание ГЕРОЙ!"? (освен с историите, написани по всички правила на изкуството, придружени от дневници на приключението, подробни правила и тестове. Да не говорим за чудесните илюстрации на Светослав Петрови Антон Тончев.). Торо, Вейл, Келдъни Брайтти предлагат шанса да избереш като какъв искаш да се докажеш - като страхливец, треперещ за евтината си кожа, или - като герой. Да поемеш по първия път е лесно и безопасно. И скучно. И срамота. Тръгнеш ли по втория, ще ти е трудно, доста ще се поочукаш, но поне ще можеш да гледаш лицето си в огледалото. И така, предупреждавам: ще получиш поощрение от авторите за доблестните си постъпки, но и наказание, ако сметнеш, че дребно нещо като това да изоставиш брат си (нямам предвид само по кръвна линия) в беда е добра идея.

Завършвам своя коментар с радостни новини за почитателите на книгите-игри. Първо, предстои излизането на продължението на "Котарака и Черния нарцис"от Ал Торо (за повече инфо, посетете www.LegacyOfKreya.com). Второ, Майкъл Майндкраймще ощастливи феновете си с нов мащабен проект (в края на настоящия сборник е поместено обширно интервю с автора, подарък за всички, отраснали с неговите истории). Трето, скоро ще бъде издадена книга-игра, посветена на цар Калоян (ура!!!) - www.KaloyanProject.com, написана от Георги Караджов. И четвърто - на пазара вече е романът на Питър Уотс"Слепоглед", в превод на великолепната Елена Павлова, известна още като Върджил Дриймънд/Кристофър Макдоел и създала любимия ми герой от книгите-игри - мечоносеца Ринглас. Това е. Ако сте жадни за още вести, свързани с жанра, отскочете до www.knigi-igri.net.

Ей, юнга! Размърдай костеливия си задник и се хващай на работа, преди Фред Дърстда изтрезнее и да намине да провери как я караш! Не знаеш кой е мастър Дърст? Боцманът, момче. Ама ти какво? От Татуинли падаш? Тц, резил, да заспиш като къпан на първата си вахта! Що за моряк ще излезе от теб? Ха, не ми се оправдавай! Щом си се цанил да превиваш гръб на това пробито корито, "Айрън Мейдън", си бил наясно, че ще трябва да бачкаш яко, да търпиш лишения, да не цивриш и да си по-нисък от тревата. Иначе ще ти сервират за ядене по-често бой, отколкото хранителни дажби. Макар че... Май тупаникът ще се окаже по-здравословен за теб от морската диета. Носят се корабни легенди за съставките, с които Алис Купър"приготвя"цели казани зловонни помии. Не, бе, Алисне е жената на капитана, а нашият готвач. Я ми направи малко място да седна. Скътал съм си един портокал (контрабанда), хайде да си го разделим... Леко, дете! Хапвай бавно... Чувал съм да те наричат "Букър". Това ли ти е истинското име? Мълчиш... Е, Букър, нека измислим начин да пребориш Сънчои да избуташ вахтата. Издъниш ли се, докато си дежурен - тежко ти. Опичай си акъла и полагай усилия, инак няма да устискаш дълго тука. Не и цял. Тъй... Чудя се дали ще те разсъня с историята за подвизите на един пират? Екзотични морета, бандитски свърталища, кървави битки, скрити съкровища... Охо, очите ти грейнаха. Кълна се в товара, който пренасяме на борда, че всяка думица от онова, което ще чуеш, е истина! Довери ми го едно приятелче, докато се черпехме и си спомняхме старите времена в малка кръчма край Босфора...

Изображението принадлежи на сайта www.legacyofkreya.com

"...HEAR THE SAILOR'S CRY, SMELL THE SEA AND FEEL THE SKY..."

Обичаш ли да се разхождаш по морския бряг и да се взираш с копнеж в хоризонта? Сърцето ти трепва ли при мисълта за малък, бърз и маневрен плавателен съд, който да завоюваш, да наречеш свой и да отведеш в непознати води? Усещаш ли палубата под краката си, руля в ръцете си? Чуваш ли веселите (често нецензурни) подвиквания на екипажа? Виждаш ли разгърнатата пред теб карта и опасните маршрути, които си си набелязал да следваш? Вслушваш ли се в съветите на помощник-капитана си да се придържате към вече проучените, сигурни (що-годе) и страдащи от липса на предизвикателства търговски пътища? Или ти се иска да се гмурнеш по дирите на някое морско чудовище, задрямало сладко в подводната си пещера, след като се е насладило на обилен обяд с плато от пресни матроси върху канапе от изгнили дъски, нежно да разтърсиш клетото създание и да го попиташ би ли желало да влезе в честен двубой с теб? Кимаш усърдно, докато очите ти пробягват по тези редове? Добре тогава, моряче! Смело сърце, опасен ум и книгата-игра "Карибски вълни 2: Съкровището на Вълчицата"от Недялко Петров. Тези три компонента са ти нужни, за да сбъднеш фантазиите си, т.е. да се превъплътиш в Джеймс Елиът, бивш офицер от английския флот и настоящ капитан на платнохода "Либерти"*.

* Не се плаши от цифрата 2 в заглавието на книжката. Може спокойно да се впуснеш в играта и без да си чел предишната й част (както направих аз). В хода на приключението авторът ще те снабди с цялата информация, която ти е необходима.

JUST CHILLIN' IN DA CRIB

Надявам се горното заглавие не те кара да си представяш брадясал морски вълк (гушнал нежно приятно закръглено буренце с концентрат), тътрещ се по чехли-зайчета и развлечен халат из бърлогата си, в търсене нена Моби Дик, а на дистанционното за телевизора, за да хване поредния епизод на "Корсарите сигурно са полудели". Когато кръщавах параграфа си, имах предвид обстоятелствата около първата ти среща с Джеймс Елиът, организирана с любезното съдействие на Недялко Петров. Под "chillin'"разбирай любимия начин за разпускане на пиратите след успешен, но изтощителен рейд - освежаващ бой (без значение с кого и по каква причина, важното е веселба да става), а под "crib" - измъчено кръчме в най-опасния район на Порт Роял, предразполагащо те още щом пристъпиш прага му да се отпуснеш и да опознаеш по-отблизо бъдещите си НДПЧ (най-добри приятели по чашка). Като им разбиеш носа с юмрука си за "Ей, приятно ми е да се запознаем!", например. Джеймс Елиътусилено се е заел да раздава визитки (тупаници, де) на новите си дружки, когато погледът му попада на същество в беда, опитващо се да отблъсне атаките на противник с размерите на Кинг Конгна стероиди. Джеймс (т.е. ти, защото, ако си спомняш, в книгите-игри героят е твоя милост) се намесва и спасява положението. За отплата получава изкусително предложение - да наемат него и хората му за придружители/превозвачи/охранители при лов на съкровище из Карибския басейн. Не бързай да си стягаш багажа. Първо трябва да се сдобиеш с екипаж, да се разправиш със стари познати (като симпатягата, дето едно време се е опитал да те прати на бесилото или като твоята пърхаща с тежки клепки любов, която ръжда не хваща), да си създадеш нови врагове и чак тогава [след като си взел няколко (далновидни?) решения под натиск и си разбрал, че боцманите често страдат от остра форма на "прерязано гърло", а мускетът не става за бой в тесни улички] да се опиташ да се добереш до "Либерти", да вдигнеш платна и да поемеш към приключението, чиито правила определяш ти. По Свещените законина книгите-игри : )

В ОТКРИТО МОРЕ

В тази част от своя разказ Недялко Петровте оставя да се развихриш и да се проявиш като истински стратег. Препоръчвам ти да събереш хората си в капитанската каюта и да проведете съвещание. Сериозно. Чака ви планирането на важна битка. Нали не си въобразяваш, че новите ти почитатели от Порт Роялще те пуснат на безоблачен карибски круиз и ще ти махат с бродирана кърпичка от пристанището с молбата да им пишеш често? Неее, те ще се втурнат по петите ти, скупчени на свръхмощен кораб, развели яркочервен флаг и освирепели за мъст. И за плячка. Изборът е твой. Може да ги подмамиш и да ги отведеш право в капана на развилняла се изневиделица морска буря. Но помисли за собствения си екипаж и за платнохода, който си спечелил с толкова усилия - "Либерти". Какви са рисковете от такова решение? Цената няма ли да бъде твърде висока? Имаш ли опит в сражения при лоши климатични условия? Другата ти алтернатива е да постъпиш като смелчага и да започнеш битка лице в лице. Изучи врага си. Разработи печеливша тактика. Помисли къде искаш да се водят бойните действия - на твоя или на чужда палуба. Прецени кои са точните и адекватни заповеди, които да дадеш на момчетата си. Подготви оръжията си - оръдия, саби, мускети, пистолети-кремъклии, ума си. Изчакай удобния момент и... Готови ли са абордажните ти куки? Дай сигнал за атака! Сега ще имаш възможност да провериш качествата си на предводител, съобразителността си, бързината, гъвкавостта и точността си. А също и благородството си... Успееш ли да се справиш със злодеите, пътят ти към заровеното имане е чист. Почти...

ТИХ ПРИСТАН

Ако си си изиграл правилно картите, вече си доплавал до него и в момента обмисляш следващото си приключение в компанията на верни съратници, огнена девойка и пълна кесия. Несъмнено си се убедил, че Недялко Петровумее да пише корсарски истории. Легендата за Черната вълчицаи за нейното залавяне със сигурност е грабнала интереса ти. Ами воденето на морска битка? Затрудни ли те? Не съм се съмнявала в теб : ) А как се справи с бурята? Браво! Ще ли ти се наистина да посетиш Порт Роял? Да? Убедена бях! Сега ми кажи какво мислиш за страхотийското художествено оформление на книжката... Дължим го на Стефан Вълканов, Beastи Спасимир Игнатов. Сцената, изобразена на предната корица не само отговаря точно на съдържанието на играта (браво, момчета!), но и ме върна назад във времето към любимите ми илюстрации, украсяващи романите за капитан Блъд. Обърни внимание и на шрифта - старовремски и изящен! Кинжалът, който си лежи уж мирно на първа страница, прилича на образец от колекцията картинки, която се постарах да нарисувам като малка, вдъхновена от приказните светове на Колин Уолъмбъри. На задната корица ще откриеш сергията с подозрителни стоки на зеленокож и червеноок "търговец". В случай че се отбиеш при него, преди да потеглиш с "Либерти", му направи оборот. Кой знае, може да се обиди, ако не си купиш нищо, а повярвай ми, не искаш да го видиш ядосан. После впиши покупката си в красиво оформения дневник на играта. Внимавай, навит е на руло, а хартията е пожълтяла и изключително крехка. Не искаш хрониката на безстрашните ти подвизи да се разпадне на прах в ръцете на феновете ти, нали? А тя си заслужава да бъде прочетена от конец до конец : )

Е, юнга? Смяната ти приключи успешно. Ще те разочаровам. Днес мастър Дърстняма да ти наложи наказание. Ако си послушен, може би ще го стори утре : ) Бягай да се наспиш. Като станеш и отметнеш първите си задължения за деня (кърпенето на корабни платна си е тежка задача), ще ти преподам някой и друг урок по катерене по мачти. За начинаещи. И не забравяй, винаги, винаги гледай подозрително на порцион, забъркан с братска загриженост, аранжиран с димящо въображение и поднесен ти с любезно изсумтяване от Алис. Един от най-популярните му хитове, ъъъ, готварски евъргрийни, носи името "Пойзън" ...

Намини по-късно. В момента не мога да ти обърна внимание. Не, бе, не съм затрупана със служебни ангажименти. Ако ме беше прекъснал по време на работа, щеше да получиш от мен "гостоприемно"ръмжене и "приветлив"поглед. Най-малкото. А сега ти се усмихвам, нали? Но наистина съм заета. Изгубих една книга и трябва да я открия. Хей, така и така си влязъл в блога ми... нека потърсим заедно. Отваряй си очите за "Голото къпане". Преди да си ме попитал, ще ти кажа, че отговорът е "не". Не става въпрос за прикуъл на "Голият обяд", но книжлето, по чиито следи сме тръгнали, също си има зъбки. И то остри. Кой знае къде скита сега и какви (опасни) идеи му се въртят в главата. Ако хванеш романа за ушите и го разтърсиш, от него ще изпаднат: 1) отбор откаченяци (например блатният отшелник, дето си носи с най-голям кеф огърлицата от пломбирани човешки зъби или садистичната рефлексотерапевтка, склонна да окуражава партньорите си в леглото с келтски крясъци, ъ, напеви) и 2) цяла менажерия страховити (домашни) любимци - бичи акули, питони, алигатори... Кученце на име Петуния : ) Заслужава си да споменем и представителя на хибридния животински вид БББ (ще ти разтълкувам абревиатурата след малко), на когото може да викаш просто "Тул". Представяш ли си какво ще стане, ако събереш всички тези образи в една кошарка и ги оставиш да си играят заедно? Или (какъвто е моят случай) ако ги изпуснеш от поглед и те отплават към изгрева, използвайки родната си книга като сал? Предполагам, че разбираш защо е наложително да намерим бегълците? Прегледай списъка с лицата, които издирваме - главни герои в една от най-свежите криминални истории, които си чел някога...

ДОКТОРЧАЗ ПЪРОНИ (много държи на титлата си, тъй че като го хванеш, прояви нужното уважение и го докторясай)

Тип персонаж:ОЗИ (основен, злодей, идиот)
Професионални занимания:"биоститутка". Ако не си запознат със значението на термина... Да речем, че милият Чазе от онези учени, които имат сериозен проблем с обективността и - никакъв със съвестта.
Научни трудове: "Сравнителен анализ на късните портокали, червени грейпфрути и танджело" (впечатляващ и жизненоважен за развитието на ботаниката труд, а?). В момента докторът се е отдал на подправяне на данни от изследвания върху замърсяването на водоизточници.
Награди и отличия:тлъсти чекове, скъпи коли... Осигурени от доволния шеф и унищожител на околната среда - Ред Хамърнът.
Нови житейски насоки: Чазмечтае да убие съпругата си. Изковава гениален план, включващ романтично пътешествие с круизен кораб, нощна разходка по палубата, вино и... хвърляне зад борда.
Той за себе си:"Моята цел също е спасяването на природата." (казано след като е запокитил в тревата, с най-голяма грижа за природата, празна бутилка от безалкохолно)

Другите за него:"Чазе по-хлъзгав от свински сопол върху брава."

Защо няма да го харесаш? (Наистина ли се нуждаеш от още причини?): Чазне чете книги.

ГОСПОЖА ДЖОУИ ПЪРОНИ

Тип персонаж: pissed off Немезида.
Професионални занимания:добър човек. На пълен работен ден.
Хоби:благотворителност.
Награди и отличия:Чазсе опитва да й свети маслото. Като благодарност/признание за заслугите и търпението й през двете им години брачен живот.
Нови житейски насоки:след "къпането"в прохладните води на Атлантика, организирано от любящата половинка? "Аз не искам да убивам Чаз Пърони. Искам само да го побъркам, докато му се прииска да се гръмне сам."
Защо ще я харесаш?Защото и мозъкът, и сърцето й си остават по местата, независимо през какво преминава тя. И защото с нея шега не бива : ) И заради дребните й пакости (като идеята да подмени препарата против комари на зловредния си съпруг с флаконче чешмяна вода)
Другите за нея:"Красива, умна, забавна, секси..." (искрена реплика на Чаз). Сега ще ме попиташ как му е щукнало да я трепе, след като мисли по този начин за нея... Споменах, че Чаз е идиот, нали?

МИК СТРАНАХАН

Тип персонаж: Куин Харис (по-дружелюбна версия)
Професионални занимания:бивше ченге и настоящ пазач на имот (частен остров)
Хоби:риболов.
Награди и отличия: изритват го, т.е. пенсионират го преждевременно от полицията, защото е останал с погрешното впечатление, че трябва да си върши работата честно и както трябва.
Нови житейски насоки: да помогне на Джоуида си го върне тъпкано на Чаз. С всякакви средства. А, и да спи с нея : )
Ще му заиграеш по нервите, ако:го принудиш да прекара повече от две минути в голям град.
Той за себе си:"Не те виня, че си разочарована. Очакваше бледия ездач, а получи мен..." : )
Защо ще го харесаш:заради директния му подход. И защото спасява едно тромаво, полусляпо, глупаво куче от удавяне. Започва да се грижи за четириногото и пощадява гордостта му като го назначава за помощник-пазач на острова.

КАРЛ РОЛВАГ

Тип персонаж:Коломбо. Само дето детективът от класическия сериал е с италиански корени, а Карл - с норвежки.
Професионални занимания:полицай. Действащ. С хладен ум и хладно сърце. Надушва негодниците отдалеч, хуква по дирите им (подобно на ротвайлер), яко ги захапва и не пуска.
Награди и отличия:вместо да бъде поощрен за упоритата си работа по случая "Пърони", получава добронамерени намеци да спре да си пъха носа и да приключи разследването набързо.
Нови житейски насоки:обмисля дали да не подаде оставка, да се махне от Флоридаи да се установи в Минесота.
Хоби:отглежда си двойка питони - "Разбираме се добре. В замяна на храна и подслон ме даряват с безусловно безразличие." - и редовно докарва до ужас досадната си съседка, госпожа Шулман.
Защо ще го харесаш:заради констатацията "Не ме кефи мистър Пърони.". И защото проявява състрадание към създание, което повечето хора биха изгледали със страх и погнуса. Обърни внимание, има организация за защита на делфините, но чувал ли си за обединение "Да спасим ушатата планария!"?

ТУЛ

Тип персонаж:БББ (бияч-бавачка-бодигард). С размерите и нрава на мечка-стръвница с куршум в задника. Буквално.
Професионални занимания:в недалечното минало е бил надзирател в зеленчуково стопанство. Към днешна дата се занимава с изпълнението на "по-специални"поръчки за лошия чичко - шефа на Чаз.
Награди и отличия:началството не оценява усилията, които Тулполага. Нито проявява необходимото уважение към него. Жалко...
Нови житейски насоки:да следи дали Чаз спинка добре, дали си пие млекцето, дали слушка. И да стряска клюкарките в скъпарския квартал на доктора.
Хоби: 1) готвене. Любим специалитет: собственоръчно гръмнат пържен алигатор. 2) за второто не питай. Ще те открехна само, че има доста нестандартни идеи за ландшафтен дизайн.
Той за себе си:"Хич не ти трябва пистолет. Имаш си мен."
Защо ще го харесаш:защото просто няма друг начин : )

СТРОМ

Тип персонаж:домашен любимец (доберманът на Мик)
Отличителни белези: не е особено бърз, недовижда и го е страх от водата.
Професионални занимания: пазач. Въпреки гореизброените качества : )
Награди и отличия:дрямка под сянката на любимата палма, чесане зад ушите.
Нови житейски насоки:да защитава честта на Джоуи.
Хоби:философски разговори с чайки и непринудено общуване с пеликани.
Другите за него:"Твърдоглав като пън".
Защо ще го харесаш:защото не е в първа младост, не може да плува, но е кавалер и не се поколебава да цамбурне в дълбокото, за да помогне на закъсала дама. Даже и ако се налага после да спасяват него : )

Изброих ти всички по-едри риби в романа на Карл Хайасън. Бягай да хвърляш мрежите си, а аз ще се заема с лов на дребни хищници - второстепенните персонажи... Хванем ли някой от тях, той със сигурност ще ни изпее къде са останалите му аверчета и къде държат книгата : )

Браво на теб! Намерил си романа! Явно си се запознал внимателно с моето описание на издирваните герои. Къде се беше скрил? При "Диваци"-те на Дон Уинслоу? Е, трябваше да се сетя да го потърся там... Сигурно на душичките от "Голото къпане"им е писнало от Флоридаи им се е приискало да се преместят на Западния бряг - при далеч по-бруталните си калифорнийски батковци от произведението на господин Уинслоу. На бас, че двете банди са намерили доста общи, неангажиращи теми за разговор: как да оцелееш в жегата, съвети за поддръжка на градина, готварски рецепти... Колкото до теб... Ами, мерси за съдействието : ) Може да задържиш книгата. Щом я прочетеш, ела пак на гости и сподели с какво ще я запомниш. С таланта на Карл Хайасънда разказва убедително небивалици? С духовитите му забележки и шантави хрумки? С ироничната усмивка на автора, докато ти описва блатата (от проблеми), заплашващи да погълнат родния му щат? Чакам с нетърпение да чуя мнението ти. Що се отнася до моето основно впечатление от творбата... "Голото къпане"ме подсети за формулирането на златната аксиома: приятел е човек, който ти дава храна. Преди да си ме замерил с някой сникерс, ще повторя и доуточня: приятел е човек, който ти дава храна под всякаква форма, а не само шоколадова. Книгите, музиката и вдъхновението са не по-малко ценни източници на градивни вещества и енергия : )

Здрасти, дядо! Нося ти соленки и горещ чай - старопланински. Нашите ме предупредиха да не ти позволявам да го подправяш по ирландски. Каквото и да значи това. Ехооо, дядо, чуваш ли ме? (никакъв отговор, нацупване от моя страна) Хм, не е време за следобедната ти дрямка, така че къде си отишъл? А, ето те! (стреснато изражение от твоя страна, виновно махаш слушалките от ушите си) Пак си си пуснал компилацията от стари градски песни на плейъра, нали? Знам, че мразиш да те прекъсват, докато куфееш на "Аз съм Гошо Хубавеца" (усмихваш се замечтано, песента навява приятни спомени), но по-добре ми обърни внимание, иначе ще тръгна да правя пакости! (усмихвам се обещаващо, вече имам план) Неее, хич и не се надявай да попрегледаш полезните клюки в "Трета възраст", докато кротко си рисувам. (поглеждаш ме жално) Тоя вестник не е за теб - влияе ти зле на настроението - а пък аз нарочно си забравих скицника и моливите. (поглеждам те по разбойнически, ъъъ, по детски очарователно) Искам да ти се похваля. Вчера ми писаха отличен шестпо четене и супер седемпо музика. (потупваш ме одобрително по панделките в косата, едната от тях виси полуразвързана, не се учудваш) Бях добро внуче. За разнообразие. Сега ти бъди добър дядо - както винаги - и ми изпълни едно желание. [потупвам те състрадателно по главата и (почти) без да искам разрошвам строго пригладената ти назад коса, пак не се учудваш] Не се притеснявай, няма да те карам да се спускаме с шейни, както миналата събота. Не че не ми се ще, ама снегът се стопи... (въздъхваш облекчено и отправяш кратка, но съдържателна благодарствена молитва) Намислила съм да ме заведеш в градската библиотека и да ми вземеш книга. (въздъхвам знаещо и ти отправям подкупващ поглед) Обаче, каквото съм си книгоядче, една няма да ми стигне... Тъй че грабвай голямата торба, облечи си палтенцето и си вземи шала. Сещаш се, онзи, дето ти го изплетох в час по трудово, а след това ти подарих с блеснали очи. (усмихваш се с любов) Тогава каза, че не си виждал по- ... оригинално ... нещо (цитирам думите ти точно, включително и неловките паузи), но веднага си го сложи и излезе да се похвалиш пред наборите си от блока - и верни другарчета в игрите на шах - с него. (усмихвам се с любов) Облече ли се? Дай ръка, тръгваме!

П.П.

Ъ, деденце, в случай че се чудиш как би могъл да ми се отблагодариш за шала (все пак това е оригинален книжномомичешки дизайн, няма да намериш втори такъв), хвърли едно око на снимчицата по-долу. Мнооого ми се ще да имам тази книжка. Прекрасна е!

Видях я. Хареса ми. Откраднах я. Без ни най-малки угризения.
Забеляза ли с каква нежност държи книгата? Въпреки че е воин.
Изображението е част от чудесното художествено оформление на: приказно-книжното местенце

2150 Г. СЛ. ХР. (ПО КЪНЧО КОЖУХАРОВ)

Пак е утро. Ставаш от леглото и потегляш към банята, докато тихичко (и самодоволно) си скандираш първите стихове от "Илиада". На старогръцки. Не, не си полупобъркан гений, чиято най-голяма радост е да декламира с патос тухлени класически произведения по време на къпане. Да, натъпкал си Омировите песнив главата си само за няколко часа (!), но без да полагаш никакво усилие и без да принуждаваш мозъка си да скача, т.е. да разгръща капацитета си според тоягата. Как си постигнал това? Благодарение на хипнообучението през нощта. Сега из главата ти се търкалят куп нови думички, които бързат да се свържат и да заиграят шестостъпно хоро. Усмиряваш ги с освежителен ултразвуков душ. После се отправяш към кухнята за своята полезна закуска: генетично модифицирани продукти, които никога не са се хранили от естествена почва и никога не са били целувани от слънцето. Докато дъвчеш подобията на парченца румена праскова и ги прокарваш с подобие на домашно кисело мляко, ти:

а) си пускаш холовизията - нищо не подобрява апетита така, както гледането на новини (може би момчетата от Глобалната федерация най-сетне са успели да уговорят икономическия тигър Китай да направи някои отстъпки на сгромолясалия се мечок Русия);

б) решаваш да сърфираш из Решетката (Мрежатае остарелица) - надяваш се да попаднеш на някоя примамлива оферта. Трябва ти ново "суфльорче" - машинка, която помни вместо теб. Достатъчно е да я доближиш до слепоочието си и търсената информация изскача от спомените ти;

в) се чудиш дали да не използваш наночипа, "посаден"в главата ти - за да се обадиш в службата и да предупредиш, че ще закъснееш. Наизустяването на "Илиада"-та покрай новия ви проект май ти е докарало главоболие. Абе, я бъди честен! Мързи те, та две не виждаш...

Избираш една от трите възможности и прекарваш полезно и приятно мързелуването си, ъ, закуската, де. Следва обличане и привеждане в сресан вид. Излизаш със забързана походка от апартамента си, качваш се на покрива на жилищната сграда и хващаш първото летящо такси, което ти видят очите. За нула време пристигаш в офиса и (съвестно?) започваш да се трудиш. Идилия!

Какво (освен ГМО-тата) не е наред в картинката от бъдещето? Първо, забеляза ли, че си сам? Партньор, деца, приятели, златни рибки - none. Отчужденост и самодостатъчност - ей ги на най-близките ти дружки. Второ, тоя комуникационен чип, дето го чоплиш, не те ли притеснява? Мяза на средство за дистанционен контрол. Ами ако някой без/със да иска ти натисне копченцето power off? Трето, как ти звучат съчетанията "имплантатор на личности", "невронен пистолет"и "ламбда хипноза"? Сигурна съм, че не би искал да опиташ значението им. Ще ти загорчи. И четвърто, живееш в интересни времена (по стандарта на китайските проклятия). Човечеството може и да се радва на бейби бум-а в технологиите, но (изненада!) е заплашено от гибел. А най-малкият му проблем е, че е забравило как да се усмихва...

Сега ще ми кажеш: "Човеците сме застрашени? Е, нищо чудно! Who are we gonna call?". Да помислим... The Expendables? Хм, CV-тата им на спасители са безупречни, но не предлагат решение на проблема. В конкретния случай не е необходима груба физическа сила - няма астероид за разпарчетосване или вманиачен гадняр с източноевропейски акцент за залавяне. Заплахата е съвсем различна, но също толкова опасна - хората масово страдат от хронична депресия, галантно придружена от самоубийствен уклон. За ситуацията голяма отговорност носят творците-съвременници: не са създали нито едно литературно произведение или филм с поне малко обнадеждаващ край. Тъй че, ако искаш да осигуриш "светли бъднини"за всички, изхвърли от ума си "последния бойскаут"и набери номера, т.е. чипа на Герман Кънев - "един от последните писатели с оптимистична нагласа". Нужно ти е той да напише такъв роман, който да промени нагласата на обществото, да повиши фактора на добротата. Да накара хората отново да изпитват желание да се събуждат. Всъщност, не може да се обадиш на Герман. За да се свържеш с него, трябва да разполагаш с машина на времето и да се върнеш 140 години назад. Я пак? В гаража имаш паркиран лъскав времеход с чисто новичък надпис "made by Dr. Emmett Brown"? Отлична гаранция за качество... Остава ти да преодолееш всичките си опасения, да се подготвиш за културния шок (все пак ще се сблъскаш с век и половина изостаналост), да яхнеш машинарията и да тръгнеш да търсиш помощ за спасяването на човешкия вид. Точно както правят героите на Кънчо Кожухаров - екип специалисти, водени от психоаналитичката Анджелина Дейвидсън. Смелата дама се е нагърбила с нелека задача, а дори и не подозира, че членовете на оперативната й група може да се окажат с не толкова чисти и човеколюбиви намерения... И че Великите силиследят с всякакви непозволени средства протичането на мисията, планират да си организират бомбастично празненство и да подхванат любимата си игра "да преначертаем картата и да поделим тортата" (по братски?). За да й бъде още по-трудно, Кънчо Кожухаров поставя героинята си и пред допълнително изпитание - влюбването в точния човек...

MY HEAD'S UNDER WATER, BUT I'M BREATHING FINE

Ревюто продължава с цитиране на кратко откъсче от романа. Ако то не те убеди да посегнеш към "Факторът на добротата", всичко друго е безсилно.

"Дишаше учестено, а копринената й кожа от време на време леко потрепваше. В началото бе понечила да се извърне по гръб и да отговори на ласката му, но той притисна рамото й и меко прошепна: "Не бързай."Гледаше безупречно изваяния гръб, по който се плъзгаше дланта му, и се удивляваше на невидимия поток от топлина, който се вливаше от пръстите му в нейното тяло, а светът наоколо изглеждаше светъл, гостоприемен и добър.

Сетне усетът му за ритъм и мярка го накара да забави движенията си и той каза:

- Хайде сега ти да ме погалиш. Само не прибързвай. Аз ще реша кога да се любим.

Докато тя на свой ред се привдигаше на лакът, той избута настрани възглавницата и прилепи буза върху хладния чаршаф.

- Не мога - някак виновно и по момичешки несигурно каза тя. Беше извърнала длани нагоре и ги гледаше с недоверие. - Ръцете ми са празни...

Той се усмихна търпеливо.

- Ще се напълнят. Ти само започни да ме галиш - увери я с убеденост, на която по-късно сам щеше да се удивлява. И с безметежност, която не й даваше никаква възможност да продължи да възразява, притвори очи и зачака.

Ръцете й наистина бяха празни, ала това трая само няколко дълги мига. После долови как в ласката се вля вълна от обич и разбра, че е успял. Неземното усещане за победа му помогна да удържи желанието си, за да й даде време да се наслади и да свикне с новооткритата си дарба да дарява любов.

После отвори очи и се взря в най-красивата гледка на света - надвесена над теб влюбена жена. Усмихна се и я привлече към себе си..."

DANCING IN THE BOOKLIGHT

Писането на ревю за хубава книга е като да танцуваш на хубава музика. Даже да не си роден танцьор, да си зле с координацията и да влизаш в ритъм плахо, пуснеш ли си правилната песен - всичко се променя. Сърцето ти изпреварва краката ти и скача да интерпретира онова, което чува. Останалата част от теб не може да се сдържи и се включва в изпълнението. Мелодията е в душата ти, не ти убягва нито един детайл от нея и успяваш да отразиш всеки нюанс на композицията с движенията на тялото си. Правиш го естествено, свободно и без капчица притеснение, скованост, несигурност. И не ти пука кой те гледа. Чувстваш се великолепно. Както аз в момента, докато завършвам публикацията си. Мисля, че си се досетил защо книгата на Кънчо Кожухаров е толкова ценна за мен. Съвсем простичко казано: пръстите на автора прелитат през точните (за моето ухо) клавиши - пътешествие във времето; приказка за дракон; история с врабче; завладяващ мъжки персонаж и женски образ, който не му отстъпва ни най-малко; интелигентно замислен (особено от психолингвистична гледна точка) картинен код, който крие отговора на заплетена загадка; разговор на тема "писане-власт-отговорност" (трябва да внимаваш, за да не се окажеш опасен като blind-man-shooting-at-the-world писател) и средства за масова манипулация на обществото; подкана за тълкуване на понятието "добро"; разяснения по източна философия (и бойни изкуства); необичайна концепция за елементарните частици "адрони" (тук се усмихвам); обмяна на мнения за най-красивия софийски сезон; чувство за хумор и съответно - съвети как "да прибереш делово усмивката си"; интересни факти (особено онзи за шестте дабълюта) и... резултатът е "Факторът на добротата" - творба, която вълнува в еднаква степен и сърцето, и ума.

УПАДЪК И ПАДЕНИЕ (ESCORTED BY EVELYN WAUGH)

ПРИКАЗКА - ИГРА: ГОЛЯМОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА МАЛКОТО ТАЛАСЪМЧЕ, забъркал: НИКОЛА РАЙКОВ

АВГУСТОВСКО, МОРСКО И БЕЗКНИЖНО

"ПРЕДПАЗИ МЕ ОТ ТОВА, КОЕТО СЪМ!", МАРТИН АНГЕЛОВ

СЛАВЯНСКИ ХРОНИКИ, КОСТА СИВОВ

ПРИНЦЪТ НА МЪГЛАТА, КАРЛОС РУИС САФОН

RAKIA: CONNECTING PEOPLE

"СЛУЧАЯТ С ИЗЧЕЗНАЛАТА ПРИСЛУЖНИЦА", ТАРКУИН ХОЛ

"ТЕЛ", ХЮ ХАУИ

"СЪ-ВМЕСТИМ", КОСТА СИВОВ

ТАЛАСЪМСКО ПРЕДЛОЖЕНИЕ

I'VE BEEN BAD, I'VE BEEN GOOD, I'VE BEEN EVERYTHING I SHOULD

SUGAR FOR THE BRAIN

KALLOCAIN

ПРИЗВАНИЕ ГЕРОЙ!

КАРИБСКИ ВЪЛНИ 2: СЪКРОВИЩЕТО НА ВЪЛЧИЦАТА, Недялко Петров

ГОЛОТО КЪПАНЕ, Карл Хайасън

ЖЕЛАН ПОДАРЪК

A DAME IN SHINING ARMOUR... AND A BOOK

ФАКТОРЪТ НА ДОБРОТАТА, КЪНЧО КОЖУХАРОВ