Книжно момиче

ВЕЧЕРИ В КОЖУХАРОВИЯ ХАН

Добре си дошъл в "Сладкодумния ханджия", странниче! Влизай, влизай, защо стоиш под дъжда? Не се кахъри за коня си. Бате Дамянще го разтъпче, за да се охлади, ще го подсуши с меки кърпи, ще се погрижи за копитата му и ще изчетка козината му. Конюшнята ни е чиста, топла и добре проветрена, а брат ми говори езика на животните : ) Сваляй връхната си дреха и сядай... Ето тук, до огнището, ще ти е топличко... Пък и ще си по-близо до къкрещото котле. Веднага ти пълня паница, за да пробваш гозбата - шарен боб със сушени червени чушчици и джоджен. А питката още пари... може да си я намажеш с масълце. За пиене ти предлагам лозова ракия... Или повече ще ти се услади вино "меча кръв"? Спокойно, вече не го сипваме в човешки черепи - отказахме се от тази традиция отдавна. Плаши смелите чуждестранни рицари, дето преминават през земите ни, и се отразява зле на алъш-вериша : ) Ами твоя милост? По външния ти вид съдя, че идеш отдалеко. Какво дириш по тия места? А, ти си етнограф... Събираш ли народни приказки? Ех, да беше тука байКънчо, стопанинът, щеше да те нагости с най-чудната история! Ама заранта той потегли за Цариград - ще мери сили в надиграване с разказвачи от цял свят - и остави на мен и батко ми да го отменим и да въртим гостилницата... Мирише ли ти на мента? Това е заради отварата, с която ще напоя сладкиша от ръжено брашно. Ще добавя и мед - по стара българска рецепта. Научих я от бай Кънчо, докато той ми разказваше за подвизите и патилата на един баща и неговите синове. Искаш ли да я споделя с теб? Хей, май няма да си тръгнеш с празни ръце оттук и в крайна сметка ще си получиш приказката... Щом я чуеш, я сгъни внимателно, прибери я в торбичката си и я изваждай винаги, когато огладнееш или застудее. Или когато имаш нужда от светлина...

КУБРАТ И НЕГОВИТЕ СИНОВЕ

Оставяме чевръстата девойка да омайва своя гост с вкусни залчета приказка, тихичко отваряме външната врата, изваждаме си чадъра и се пренасяме в наше време. Но ако си много любопитен, ще ти издам, че в момента момичето се старае да предаде достойно разказа на бай Кънчо. Окъснелият пътник ще се срещне с една будеща възхищение и страхопочитание личност: хан Кубрат. Ще се запознае и със синовете на българския владетел. E, при доста смущаващи обстоятелства - ханът е отровен, а основните заподозрени са неговите наследници. Ясно е, че главните действащи лица няма да са в настроение за завързване на нови приятелства и ще се представят не с добре известния от достоверните (?) исторически извори свой образ, а с чисто човешките си страхове и недостатъци. Странникът ще стане свидетел на тежък лов - отровителят трябва да бъде разкрит и наказан, а съдбата на ханството - поверена в сигурни ръце. Само че чии? Предстои избор от жизненоважно значение, а Кубрат няма време - отровата превзема бавно, но неотстъпно тялото му. Ще събере ли сили за върховната битка? На кого може да се довери? Наистина ли някой от собствената му плът и кръв се е осмелил да посегне на живота му? И още по-интересно - какво стои зад прочутата картина на Димитър Гюдженов, увековечила завета на хана? Какъв съвет биха дали изобразените върху платното хора на нас, своите потомци? Дали ще ни продумат или само ще ни изгледат изпод смръщени недоволно вежди? Или ще ни издърпат ушите, за да ни дойде акълът в главата? Прочети "Последният лов на Кана"и ще намериш отговорите на тези въпроси. Обещавам ти, че ще разбереш и нещичко за себе си... Ала най-важното е, че от романа ще се почувстваш хубаво. Ще вирнеш глава, походката ти ще стане лека и напета, а в гърдите ти ще разцъфти (за първи път или за нов живот) едно гъделичкащо чувство. Да видим дали ще го разпознаеш : ) Точно така:

ГОРДОСТТА, ЧЕ СИ БЪЛГАРИН!

Като ти казвам, че ще се гордееш, ми повярвай. Авторът, чийто роман ти представям, не е заслепен от жажда да възкреси минало величие фантазьор, препасал дървен меч и склонен да хиперболизира и идеализира. Нито пък е от самоотвержените "апостоли", продали душата си за 30 сребърника (а може би ги надценявам) и превиващи гръб в раболепния стремеж да наложат нечия (идиотска/вража/предателска) доктрина. Не. Кънчо Кожухарове БУДИТЕЛ. Сещаш се, от онази рядка порода, дето води началото си от лето Господне 1762-ро, благодарение на която сме запазили българското си самосъзнание. И която разпръсква, по-точно разкъсва мрака на невежеството, безразличието, робската покорност, ниското национално самочувствие... И ти дава усещането за принадлежност. Вече знаеш откъде си тръгнал и кой е/какъв е твоят народ, и че трябва да се държиш достойно, за да не посрамиш предците си.
Кънчо Кожухаров е съсредоточил своите усилия върху написването на роман с главен герой хан Кубрат. Знаел е, че за да се справи успешно със задачата и да представи достоверно епохата, му трябва солидна подплата. Задействал е жилката си на деец от Българското възраждане: издирвал е източници, даващи сведения за конкретния исторически период, прецизно е пресявал намерената информация, четял е между редовете, мислел и анализирал и се е заел да напише своя труд. Творба, за която не друг, а самият професор Андрей Пантевсподеля, че е запълнила някои празнини в историческите му познания.

Сега си представям как се стряскаш, задето намесих името на професор в ревюто и се заблуждаваш, че "Последният лов на Кана"е монументално историческо изследване, тежко и за четене, и за носене в раницата : ), от което лъха на мухъл (и скука). Ей, веднага изтрий този образ от мислите си! Спомняш ли си откъса от "Факторът на добротата", който цитирах в предишната си публикация? Е, той трябва да ти е дал идея за това колко леко, красиво, чувстващо и мислещо пише Кънчо Кожухаров.
"Последният лов", също като "Факторът...", си е истинско петзвездно изживяване. Романът ще те увлече на първо място заради пълнокръвните си герои - ще усетиш Кубрат Железни като свой баща и ще почерпиш мъдрост, топлина и подкрепа от него. И ще се стараеш да не го ядосаш много с пакостите си. Колкото до синовете му - неусетно ще се приближиш до тях. Те са една банда юнаци, дето ще те удивляват, дразнят и разсмиват. Ще си избереш любимец, ще се надяваш да не е замесен в отцеубийство и ще му стискаш палци да вземе изпита за бъдещ владетел на българите с шест +.
Второто място грабва усетът на автора за изпипване на сцената до най-малкия детайл - нито един предмет, нито един персонаж не е поставен случайно, за украса, и заема място с точно определено значение, свързано с конкретна функция (която тъне в мъгла от шаманска отвара чак до края).
Третата вълна аплодисменти е предизвикана от диалозите - остроумни, без излишни орнаменти, понякога залагат прикрити капани, понякога бълбукат с чувство за хумор, а друг път светят от привързаност, любов и преданост.
Четвъртата звездичка блести върху здравата, красива плитка от исторически, философски, психологически, фантастични и криминални нишки, способна да привлече (и задоволи) интереса на широк кръг публика.
А петата звезда се присъжда заради удоволствието (макар и непряко, чрез книжните страници) да бъдеш в компанията на Кубрат -далновиден държавник, безстрашен пълководец и... родител, тормозен от тъй познатия въпрос: "Къде сбърках?". Три са моментите от "Последният лов на Кана", които са се запечатали в паметта ми:
1) описанието на битката с персите при Ниневия. В този въоръжен сблъсък хан Кубрат е съюзник и съветник на византийския император Ираклий. Кънчо Кожухаров се проявява като опитен художник, за когото баталната живопис е детска игра: "Скрежасалото поле напълно се загуби под краката на хора и коне. Като в мъртво вълнение армиите се люшкаха напред-назад, оставяйки при всяко отстъпление нови гроздове удавници в морето на войната". Виждаш картината, нали? Нататък става още по-внушително: Кубрат, само с 20 души бойци, целите в бяло, яхнали бели жребци, се врязва в персийската конница и я помита. Под звуците на барабан, който думка в такт с ударите на сърцето ти;
2) гощавката във Виолетовата залана императорския дворец в Константинопол, по време на която нашият ханседи на почетното мястодо василевса (пропуснах да отбележа, че Ираклий е един от най-компетентните владетели на Византия ever!), демонстрира перфектен гръцки и латински и успява да излезе победител в словесна престрелка с хора, усвоили изкуството на риториката, дипломацията и двуличието още с майчиното си мляко;
3) размяната на реплики: "Кой си и какво искаш? - запита на гръцки Шахбараз (главнокомандващия на персийците). - Боил Кубрат от българите - отговори гордобаща ми... - Военният съветник на Ираклий - отрони замислено Шахбараз. Баща ми кимна в знак на потвърждение. - Ще ти плащам тройно, ако съветваш мен, не него...". Кубрат, разбира се, отказва : )

ЗНАЕШЕ ЛИ, ЧЕ...

На изпроводяк ще ти увия за вкъщи 4 интересни факта. Научих ги от бележките на автора в края на книгата. Може да ги чуваш за пръв път, може да са ти добре известни, а може да си ги позабравил. Няма да навреди, ако ги имаш предвид.
- Стара Велика Българиясе е управлявала от ясно изграден йерархичен апарат. В него имало над 40 държавни и военни титли, отразяващи съществуването на съответните административни длъжности. За сравнение: приблизително по същото време в империята на франкитее имало около 20 титли.
- чуждите пътешественици са наричали Волжка България "Царството на разума", заради грамотността на населението и блестящото развитие на медицината, астрономията, математиката и технологиите. Столицата, Велики Болгар, е била три пъти по-голяма от Париж;
- три века преди Коперникпоетът Сайфи Сараи ал Болгарипише за въртенето на Земятаоколо Слънцетокато за нещо отдавна известно;
- през 1223 г. волжките българи (авторът подчертава "единствени в света!") разбиват войските на Чингиз хан и взимат няколко хиляди пленници, които разменят по формулата "един войник - един овен".
Готино, а? Сега, надявам се, че имаш още сили? Намислила съм да отскочим отново до гостилницата "Сладкодумния ханджия"и да завършим днешното пътуване там, където го започнахме...

Странниче, облаците са се разбягали, а кончето ти рие нетърпеливо с копита в предния двор. Сякаш танцува, не съм виждала толкова дребна и пъргава порода. Пък и окраската му е необикновена. Вземи, скътала съм му няколко моркова за из път. Бате Дамян натовари дисагите ти и вече може да тръгваш. Чакай, сетих се нещо. Като минаваш през някой по-голям град, потърси препис на "История славянобългарска"от монаха Паисий. Ще е от полза за проучванията ти, пък и ще научиш много за нас, българите. Книгата е безценна! Бай Кънчо веднъж я беше донесъл след едно от многобройните си странствания (взел я на заем от скъп приятел) и четеше кратки откъси на мен и бачо всяка вечер преди сън... Е, да не те задържам повече... На добър път! Надявам се, че няма да ни забравиш и някой ден пак ще ни погостуваш тук...

Мамка му, Букър! Ако още веднъж се опиташ да ме светнеш относно значението на думата "ентимема", ще ти зашия един! Реши веднъж завинаги какъв искаш да бъдеш - досаден философ или достоен влаков обирджия. В бандата на Шон Уайтне търпим колебливи госпожици... Когато избяга, за да скиташ по моретата, си помислих, че ще се завърнеш като здраво стъпил на земята жилав морски вълк, а то... Довлече се по-мръднал в главата отвсякога. Освен това, нямаш даже една татуировка! Срамота, помисли за горките си родители... Едно време баща ти разправяше на всички, дето имаха търпение да го слушат, че синът му е втори Уил Търнър, а майка ти беше избродирала повечето възглавнички вкъщи с деликатни черепчета върху нежно кръстосани кости. А сега? Сега им разбиваш сърцата, теле такова! Настъпи часът да влезеш в кривия път. Аз ще те изведа на тъмно, нали съм благородна душа... Зарежи тоя учебник (преди да те е глътнал) и си отпуши ушите! Железницата скоро ще пристигне, а ние още не сме преговорили плана... Шон ще ме сготви на старешко варено, ако двамата с теб пак се издъним... Да, сега се смееш, ама да те видя дали ще си намериш топките, за да обясниш на шефа защо си сбъркал този път. И така, според информацията, която ти прилежно събра...

След един-почти-успешен-влаков-обир + една-каса-с-недотам-качествено-царевично-уиски време...

Имали сме си предател в четата! Ето защо се хилеше така! Подхвърлил си погрешна информация на Летящия домат... Знаел си, че влакът не превозва кюлчета злато... И ни остави да се излагаме и да щурмуваме вагон, пълен с амбалаж (пардон, с книги), охраняван от дружина освирепели библиотекари. Ще влезем в историята, спор няма... Като най-книгожадната банда в света. Отврат! Целият сияеш, че как иначе... Направи ни на глупаци, а за теб книжният товар си е безценна плячка... Да, точно така, не ми обръщай внимание. Иди да си четеш на спокойствие. Имаш късмет, че само аз прозрях кроежите ти, а останалите те взимат просто за некадърник... Я да видя поне за какво рискувахме реномето си... "Пустинния скорпион"?!? Букър, неувряла тикво недна, откраднали сме всички копия от най-новия сборник с разкази на шериф Събев! Страховития тип, дето лови престъпниците по два начина: dead or... dead! От всички книги по света точно на тази ли можа да хвърлиш грабливото си, късогледо око? Не, не ми се оправдавай с ревюто, което си гаврътнал при книжното момиче, ами тичай да предупредиш Шон... Трябва да се покрием някъде и то бързо...

Ловец-отстъпник, джудже от расата "онова, дето си го мисля, не ме е страх да ти го кажа. С бойния си чук..."и разярен викинг. Това са най-новите попълнения в галерията с любимите ми литературни образи. Къде ги срещнах? В творбите на Бранимир Събев. Сприятелих се с тези момчета и, да си кажа правичката, започнаха да ми липсват твърде скоро (още щом приключих с последната страница от сборника). Затова си намирам нов повод да ги посетя, след като си стиснахме ръцете (и си разменихме преценяващи погледи) за пръв път - сядам да пиша публикация за приключенията, в които тримата участват. Ами ти? Имаш ли нужда от герой? Улови "Пустинния скорпион" (внимавай, жили!), прегледай разказите в него и просто... take your pick! После непременно искам да ми кажеш коя вселена и кой персонаж си избрал да поставиш на почетно място сред предпочитанията си.

ПУСТИННИЯ СКОРПИОН

Главният герой в този класически уестърн с фентъзи елементи е чиста проба неръждаема стомана, откъдето и да го погледнеш. Дай на Пустинния скорпионнякое проядено (буквално и преносно) от проблеми градче, цъфнало в дивата западна пустош, и той незабавно ще запретне ръкави, т.е. ще извади двуцевката си, за да почисти боклука. Няма значение дали отпадъкът е от свръхестествен произход (адска хрътка, черен вълк, гаргойл) или представлява човешка гад, неподлежаща на рециклиране, ъ, превъзпитание. Блъди Ред (рожденото име на Скорпиона) ще се погрижи за неприятностите ти с удоволствие. Особено ако те са причинени от Принца на мрака - уродливо въплъщение на злото, куцукащо целеустремено към пълното господство над света. Защо "куцукащо"? Ами, защото има мистър Ред, т.е. трън в петата. Упорит дразнител, заел се да сформира последната защитна линия на човечеството... Дойде моментът да ти призная нещо. През цялото време стисках палци на Блъди, но не бих се включила в екипа му екстерминатори на (зло)вредители. Разбираш ли, няма да съм достатъчно ефективна бойна единица. Причината се корени в слабостта ми към ловеца-отстъпник, за когото ти споменах във въведението. Натъкна ли се на него, вместо да го гръмна/съсека/изкормя, ще ми се прииска да взема главата му в скута си и да го погаля по злодейската буза...

КУЛАТА В ЛЕДЕНОТО ЕЗЕРО

Може да откриеш разказа и в българския фентъзи-сборник "Мечове в леда"

Какво прави един герой, след като е отървал света от побъркан магьосник-мегаломан, изтрил е с един замах вековната вражда между две кралства и, следователно, е доказал на всинца що за смелчага е? Взима си почивка? Неее. Човек, който пришпорва коня си напред, щом чуе, че наблизо се води битка, не би те разочаровал, като те отведе на спа-курорт в Страната на гоблините : ) Напротив, ще те прасне дружески по гърба и ще те подкани да го придружиш в най-новото му приключение. Да речем, че успееш да се задържиш на краката си след приятелското ступване, ъ, потупване. Изпъчваш гърди (колкото и да ти тежат доспехите), вадиш меча си (не е много остър, ама нищо), заклеваш се в него да се биеш с устрема на берсерк (е, айде да не се изхвърляме!) и ставаш горд участник във важна мисия: намиране на съпруга. Избраницата е затворена в далечна непристъпна кула и охранявана от цяла армия скелети, естествено. На кого всъщност ще правиш компания в подвизите? Запознай се с принц Глациус (кандидат-жениха) и неговите верни съратници: елф, чиято коса искри с "цвета на слънце при кървав залез"и джудже, за което вече отворих дума в началото. Сещаш се, онова дребното, дето е майстор в риториката на чука и изтънчената размяна на реплики. Вторият ми любим герой в сборника на Събев. Препоръка от мен: отправи се на приключението с песен на уста. Очакват те много битки с най-различни същества, запивки в (не)приятно обкръжение и... обятията на обсебваща красавица.

ЗЛАТИН И ЗМЕЯТ

Разказът се класира сред дванадесетте най-добри творби в първия международен конкурс "Златен кан"

Усмихнато-усмихващо фентъзи. Най-точната характеристика за творбата. Попадаш в село Станюва могилапрез далечната 1201 година. Събеви времена, или по-точно времена на:
1) страшни легенди, от ония, дето въоръжени с хурки и вълна за предене баби разказват на своите внуци, за да откажат зяпналите, впечатлителни дечица от лекомислени разходки из гората;
2) игриви народни песни, подхванати на дълго чакана седянка и удесеторяващи нечия хубост или мъжество;
3) саби дамаскини, коне шарколии и юнаци, дето вода от камък могат да изстискат и дето спасяват по три синджира роби всеки ден (чакай, май избързах, още не сме минали XIV-и век, но ти схвана какво имам предвид, нали?);
4) змейове с тежък характер, змейове с огнеопасен дъх, змейове "и станахме родители", змейове, кръстени с любов Шарко... абе времена на всякакви змейове;
5) кръшни, трудолюбиви, грижовни моми с очи-черни череши, устни-мерджани и вежди-гайтани, които девойки, между другото, от време на време се нуждаят от спасяване;
6) а да... и времена на люта ракия.

ЦИКЪЛ

Мисля, че съм те питала преди, но прояви добрина и ми отговори пак: какво би сторил, ако случайно попаднеш на машина на времето? Ще полудееш от радост, защото най-сетне ще сбъднеш детската си мечта да се запознаеш лично с крал Харалд Синия зъб? Ще потриеш доволно ръце и ще се заловиш да я разглобяваш, понеже умираш от любопитство да разучиш механизма й на функциониране? Ще запазиш хладнокръвие и ще обмислиш внимателно как би могъл да оползотвориш находката за постигането на целите си? Или просто ще кажеш "Не, мерси!"и ще я подминеш, все едно не нищо повече от изоставена, будеща жал бричка, предназначена за скрап? Преди да избереш, поговори с който и да е от образите, изплуващи от различните епохи в "Цикъл"и потъващи... ще разбереш къде. Помни: мъдрият човек се учи от грешките на другите...

БРАЗАЯ

Ужасяващ разказ. Тук Бранимир Събев се ухилва злорадо и залага на доста ефикасен метод за стряскане на читатели - вграждане на стари суеверия и обичаи в чешмата, т.е. творбата. Направо си представям как автора, със шлосерска маска на лицето, заварява отделни страховдъхващи елементи в здраво цяло: зимна нощ; крайдунавско село с красноречивото име Черна вода; кротки, беззащитни жители; свръхестествена напаст, която се е уморила да дебне наблизо и е решила най-сетне да засити глада си за човешко месце; жертвовалеж в духа на сезона; опити (безсмислени) за противодействие: организиране на хайки, отслужване на литургии, "изпращане"на армагани за умилостивяване, следвайки позабравените правила за водене на преговори с изчадия; безизходица. Сякаш нищо не може да прокуди злото, а хората вече са се уморили да се борят... И тогава Бранимир Събев прибавя (споява) последната част към своята метална скулптура. Частта е оформена като тринадесети воин, по-точно като новопристигнал в селото търговец. Дали тайнственият арапин ще успее да помогне на черноводяни и да възстанови тяхното спокойствие? Ако да, на каква цена?

ИГРАТА НА БОГОВЕТЕ

Разказът е сред фаворитите на петия международен конкурс "Златен кан"

От време на време и боговете имат нужда да поразпуснат, съвсем нормално е. Някои безсмъртни си определят тлъст бюджет за специални ефекти и си устройват грандиозни сблъсъци тип "троянски войни". А други предпочитат кротките интелектуални забавления. Изиграване на партия "го", например. В настоящия разказ две отегчени от рутината божества си намират подходящо местенце, настаняват се удобно, вадят своите пулове и ги разполагат стратегически върху игралното поле. Ела, надникни по-отблизо. Пуловете са лееекинко необичайни. Пред очите ти са подредени най-добрите воини от всички епохи и континенти. Момчетата изглеждат стреснати, нали? Така е, защото току-що са ги откъснали като първи кокичета от родното им време, запокитили са ги незнайно къде/кога и, без да ги питат, са ги нарочили за пионки в смъртоносна игра. Пази се от онзи там, с гладиусите - Марк Тулий Октавиус. Бивш командир на римски легион, срутил се до "ранга"гладиатор. А грамадата, позиционирана в близост до него, се нарича Бьорн Мартинсон - норвежки викинг, който също няма кой знае какво да губи. Представяш ли си ги тези двамата в битка? Ако си ме чел внимателно, знаеш на кого от тях стискам палци да излезе здрав и читав от тегавата ситуация...

ДРАКУС

Разказът е победител в коледния конкурс на списание "Дракус"за 2012 година

Хоп! Озовахме се в 1462 година. Да благодарим на господин Събев за превоза и да му напомним да не забрави да дойде да ни вземе след 1 час, за да ни отведе до следващата спирка/творба от сборника. А ти вземи се поосвежи малко. Предстои ни аудиенция при владетеля на Влашко. Не, не се притеснявай, че не си запознат с етикета и не знаеш как да се държиш във височайше присъствие. Добрият стар Влад Цепешне обръща внимание на такива незначителни подробности. Ще те приеме повече от радушно. Нещо повече, той толкова гори от нетърпение да се запознаете, че ще напусне заплашително гледащия си, потънал в сняг замък и ще се втурне да те пресрещне по пътя. С прегръдки и целувки. Не ми ли вярваш? Тогава питай друг Владков гост - Мемиш ага, главатар на башибозушка орда, пратена на самоубийствена (по мнението на султана по-скоро "разузнавателна") мисия край Дунава, и ще се убедиш. Ако бедният Мемиш е в адекватно състояние да отговори на въпросите ти, разбира се...

БИТКА ЗА ВСЕЛЕНАТА

Творбата започва като класическа военна фантастика. Бранимир Събев те зачислява към елитен отряд за специални мисии. Но не ти праща повиквателна (както е любезно и редно да стори), ами те натриса в разгара на сражение с гигантски инсекти, пред които хлебарката "Едгар"от "Мъже в черно 1"изглежда като съвсем приемлив вариант за домашен любимец. Оправяй се както можеш. Но авторът има още идеи как да ти докара кошмар. Даже и след победата над извиращите отвсякъде насекоми не те оставя на мира. Тъкмо си седнал да се поопознаеш с колегите от екипа, Събев прекъсва сладката ви раздумка и те праща да трепеш гадове сред живите скали от Магелановите облаци. Осъзнаваш, че си яко прецакан и се просълзяваш, задето не си послушал вашите и не си се посветил на библиотечно-информационните науки, когато... Рязък обрат. Да видим колко бързо се адаптираш към светкавично променящи се обстоятелства : ) Ръцете ти не са потни, нали?

ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

Този разказ описва живота и приключенията на Ангел Белчев - един по-друг тип герой, въоръжен не с хладно острие, а с писателско перо. Сякаш следвайки максимата на Кънчо Кожухаров: "Който пише, е воин", Белчевсе старае никога да не оставя зареденото си с мастило оръжие да ръждяса. Ще станеш свидетел на първите творчески опити на автора, ще му извикаш "Браво!"за първото спечелено отличие от литературен конкурс, ще си скъсаш обувките, докато обикаляш с него при търсенето на издател, склонен да рискува/да майстори криле и да пуска в полет млади дарования, ще проследиш упоритите усилия на Ангел да усъвършенства стила си на работа, ще му ръкопляскаш за завоюването на престижни международни отличия, ще се възхитиш на смелостта му да се насочи към наболели и нелицеприятни теми (независимо от последствията в професионален и личен план), за да отвори очите на хората и за финал... ще се надяваш в края на историята Белчев да направи правилния избор. "Жертвоприношение"е творба, която си няма представа как да те усмихне, но поназнайва това-онова за дарбата от Бога, къртовския труд и цената на успеха. Готов ли си да я платиш? Не е ли твърде висока и, изобщо, гледката от върха (доста самотно, проветриво и дефицитно на кислород място) заслужава ли си? Я провери... Има ли нещо, което си забравил/захвърлил/стъпкал по време на изкачването?

ЩЕ КРАЧА РЕДОМ С ТЕБ

Най-готиното заглавие в целия сборник! Стомахът ти се свива от предчувствие, още докато очите ти пробягват по петте безобидни думички. Да знаеш само какво те чака... Ще потънеш в кошмар. Ама от най-гадните. Ще се събудиш с биещо до пръсване сърце и ще установиш, че всичко е било само сън. Отдъхваш си и се опитваш да включиш лампата (чаша вода би ти дошла добре). Успяваш да напипаш ключа от третия път. Нека бъде светлина! Грешка. Крушката ти светва (преносно и буквално) и прозрението, че действителността е милион пъти по-ужасяваща от всеки кошмар, те изгаря жестоко. И. Тогава. Започваш. Да. Виеш... Доби ли бегла представа? Така ще се почувстваш, ако си главен герой в разказ, вдъхновен от Лъвкрафти написан от Бранимир Събев. Пусни си най-тежката музика, която виси в колекцията ти, и се подготви да пазиш гърба на Джими - редово войниче, разпределено да води битки за "справедливост"на Балканитепо време на Третата световна война...

Днешното ревю почти приключи. Предполагам, че се досещаш за кого ще гласувам на следващите избори за шериф : Р С две ръце и, ако се наложи, с два Колт-а. Бранимир Събев го заслужава. От една страна, авторът е способен с лекота, прецизност и достоверност да изгражда бойни/хорър сцени (и да описва нечии окаяни черва като навити на вилица спагети в доматен сос), а от друга - да рисува красиво целувки между слънцето и морето и да сравнява сияещи детски очи с теменужка. В един миг ти изкарва ангелите (и дяволите), а в следващия (докато още си зает да плюеш в пазвата си) - те разсмива. Ококорва те със страховити легенди, забавлява те с трубадурски излияния и се закача с теб, свирукайки си весели народни песнички. Надява маската на (не)сериозен даскал и ти преподава уроци по "старонордолски разговорни изрази (и псувни) за начинаещи". Не се бои да експериментира (да си играе) с жанрове, похвати, времеви епохи и се представя отлично, без значение дали ще те поведе на жежко уестърн-приключение или ще те подмами в мразовито фентъзи. Влюбва те в героите си, ама яко. Даже и в най-злите от злите. И... дойде ред на най-важното за мен. Докато четеш Събев, в главата ти зазвучава мелодия. "The boys are back in town", например. Или музикалният фон "Let the sunshine in", сещаш се, от сцената в "Коса", когато войниците хлътват в черните, гладни търбуси на транспортните самолети към Виетнам. Или изтръгнатият от желязната китара на Коста Сивовинструментал "Last Smile". Жестоко!

Зареди се с търпение, добра воля и благост : ) Желателно е да ги проявиш, понеже сега ще ти се изфукам. През февруари участвах със свой текст в конкурса за авторско книжно ревю, организиран от електронното списание Сборище на трубадури. Избрах да пиша за романа "Зуу Сити"от Лорън Бюкс (носителка на наградата "Артър Кларк"). Страшно съм горда, защото на финала заслужих престижното отличие "Един от личните фаворити на Ана Хелс". Ето я и публикацията, с която се представих в съревнованието:

В настроение ли си за жестоко по природа урбанистично фентъзи с ноар жилка, чието действие се развива в Южна Африка? Добре тогава, следвай ме!

WELCOME TO THE JUNGLE

Събрана в орехова черупка, книжната картинка е следната: знаеш ли кой е Джейкъб Наятии чувал ли си крилатата му фраза: "Всеки човек - с право на патлак!"? Не се подвеждай по току-що цитираните думи. Джейкъбне е лидер на банда главорези, решили да се окичат (подобно на извратени версии на коледни дръвчета) с калашник тук/ръчна гранатка там, да се кръстят с гръмкото название "Демократичнисили" (показателен пример за вербално лицемерие и/или делюзивно разстройство) и да поемат по пътя към борбата за равенство и братство (т.е. Власти Сила) с гореспоменатия слоган (и пяна) на уста. Господин Наяти е герой на Макс Бруксот романа "Z-та световна война". Обикновено момче, което просто споделя с теб девиза на местните хорица, населяващи едно от кейптаунските предградия. Това мото си припомних, докато с Лорън Бюкссе промъквахме из Зуу Сити - дом на същества, за които огнестрелните рани, труповете и жълтите ограничителни ленти са обичайният фон за вършене на ежедневни дейности. Както сигурно си се досетил, авторката на книгата, която ти представям, няма да тръгне да ти рисува оптимистичен, благовъзпитан и розовобузест градски пейзаж. Най-малкото, той не би подхождал на героите й - "зуута"-та, или ако решим да се придържаме към политическата коректност: "апосимбиотиците". Какво ще рече "апосимбиотик"? В света на Лорън, извършиш ли престъпление, вместо с белезници, моментално се сдобиваш с дух на животно, което ходи навсякъде по петите ти и е крещящо доказателство за вината ти. Подобно на трупа-символ на гузната съвест, дето правеше чаровна компания, т.е. привиждаше се на героите от класическата лента "Адио, Рио". Личното ти животно/дамга върви в комплект със специални дарби, жизненонеобходими за оцеляване в "карантинен лагер"като Зуу Сити (кой казва, че апартейдът е минало?). Та представи си обстановката в Града на ангелите, ъ, апосимбиотиците - "очарователно"гето + още по-очарователни лица с различна степен на девиантно поведение, чието минало се къпе в различни нюанси на мрака + техните "домашни любимци" + романтичен пукот от автоматично оръжие + нежни гласове на полицейски сирени... Добре дошъл в джунглата! И се моли да не се натресеш на погрешното място и да прекъснеш милата среща между два/три/четири биолигични вида-естествени врагове...

СЛЪНЧОГЛЕДОВОТО МОМИЧЕ

С него ще запомня книгата. Зинзи Дисембър, главната героиня, по-скоро би се съгласила на определението "зла циничка"и би се разсмяла искрено, ако чуе моята характеристика за своята личност - "слънчогледово момиче". Кръстих я така заради едно парче плат с жизнерадостна щампа (част от "декорацията"в дома й), което се развя пред мен и ми се усмихна още от първите страници. Това беше моментът, когато почувствах, че Зинзи ще ми влезе под кожата. И не сгреших. Колкото повече четях, толкова повече ме очароваше. Сигурна съм, че и с теб ще стане така. Искаш ли да я опознаеш? Чети нататък...

Преди. Госпожица Дисембър е работела като "словесен сводник", т.е. журналист на свободна практика и е била от "I want it all and I want it now!"типа момичета. Глезено грабела с пълни шепи и пробвала от всичко. Ама наистина от всичко. Без да й пука за никого другиго освен за себе си и имиджа, който изграждала. Поддържала лъскав, скъпоструващ и фотошопнат външен вид - като предсказуема корица на популярно женско списание. В живота й нямало истински смисъл, нито - истински хора. Докато една нощ не получила отрезвяващ шамар (преносно) и... се оказала с ленивец на шията (буквално).

Сега.Зинзи се числи към категорията "I am clear focused all around. Most of the time...". И е зуу - оръфано, но необикновено, интересно и силно създание, сякаш уловено в естествената си среда от обектива на фотограф, работещ за Националното географско дружество. Помъдряла и покрита с белези, сега тя е заобиколена от малко на брой, но стойностни същества от същата порода като нейната. Партньорът й, например... За хора като него и Зинзи устатият писател Карл Хайасънотбелязва, че събрани заедно образуват едно здраво его. Колкото до настоящите й професионални занимания... Издирва изгубени вещи. Изборът на кариера е свързан с дарбата, която Зинзи получава, след като се оказва прикована към своето животно - ленивеца. Дарба, която ще я забърка в големи неприятности, както ще се убедиш и ти, ако решиш да разтвориш книгата и да се задълбочиш в сюжета...

SHE'S A LITTLE BIT OF EVERYTHING

Знаеш ли защо харесвам Робърт Дауни-син? Защото е бил на дъното, но е намерил сили да изплува. Какво ти дъно... Профучал е покрай нулата с 200 км/ч и е продължил към минус безкрайност с хъса на Себастиан Фетел, решен да изоре всяка срещната писта по пътя към целта. Но Дауни е успял да се спре навреме и ето го сега - с уморени очи и безброй бръчици, но по-силен и по-въздействащ с актьорската си игра от всякога. Зинзи прилича на него. Известни са й безбройните начини, по които човек може да падне, т.е. да скапе живота си, но е и напълно способна да се изправи без чужда помощ, да промие ожулените си колене със спирт (колкото и да щипе), да се превърже и да продължи напред. Нагоре. Знае, че може пак да се озове в прахта, но няма никакво намерение да се задържа дълго там. Вече ти е ясно - тя не е идеален герой. Не е и нужно да бъде такава. Употребата на прекалено много захар вгорчава вкуса. И нещата стават безинтересни. Лорън Бюкс успешно е премерила съставките и се е справила отлично с изграждането на централния си женски образ. Някои фрагменти от личността на Зинзи ще те стреснат, защото от тях грее тъмнина. Други - не са толкова опасни и тлеят в сивия спектър, а трети са неочаквано светлъчисти и при контакта с тях се чувстваш все едно те изпълва любимата ти музика... Страхотно!

Е, вече се запозна с публикацията ми. Ще ти призная, че за мен участието в конкурса на Трубадуритеси беше истинско предизвикателство. И удоволствие. Да се надяваме, че чудесната инициатива за надиграване между автори на ревюта ще се превърне в традиция! Стискам палци : )

През октомври те заведох да инспектираме уранови мини в Индия, декември беше месецът на карибските ни набези, януари ни завари да се надбягваме с алигатори из слънчева Флорида, а съвсем наскоро отскочихме и до свърталището, в което професията "чистач на трупове"е на особена почит - Зуу Сити, Република Южна Африка. Днес ще се разтъпчем по-наблизо. Обуй си удобните обувки и подреди в раницата си всичко необходимо за кратка екскурзия до Гърция. Докато се приготвяш, аз ще ти прочета програмата ни за деня. И ще си сипя от прясно свареното ти кафе. Без да чакам покана, естествено. Хей, да ти се намират пръчици канела? Обикновено ги използвам вместо бъркалка : ) А понякога и като сламка... Вкусът на напитката става чудесен. Ето, пробвай! Хубаво, нали? А сега побързай и не се оставяй аз да те разсейвам. Срещата с нашия екскурзовод, Саймън, е точно след половин час. Ще ни чака на един от централните атински площади. Чуй подробното ни разписание по часове...

8:00 часа: начало на обиколката из Атина / на разходката из романа "Всичко красиво започна после". Сборен пункт: площад Синтагма

Лице за контакт: Саймън ван Буй (оттук нататък наричан за по-кратко "Саймън"или "автора")

Защо избрах Саймънза наш водач из града, кръстен на богинята на мъдростта? Защото независимо какъв си ти, прагматик или романтик, авторът е способен да задоволи изискванията ти и да ти покаже онова, което търсиш и което би имало значение за теб.

В случай че поставяш на първо място практичността, в полза на Саймън е аргументът, че той познава всяко ъгълче в Атина, както подобава на учен, погълнат от обекта на задълбоченото си изследване. Избери си къде искаш да отидеш и каква информация ти е нужна. Интригуват те древните забележителности и ти се ще да цамбурнеш в безжалостно наводняващия ги интернационален туристически поток? Любопитен си да поскиташ из квартала на интелектуалците? Желаеш да заснемеш с камерата си пукащите се по кръпките си работнически комплекси и да акцентираш върху "бръчките"около очите и устите на украсените с гирлянди изтъняло пране постройки? Жаден си за тесни улички и закътани заведения с автентична музика? Или си си наумил да поровиш из местата, превърнали се в последно убежище за разни маргинални групи от обществото? Само кажи и Саймън ще те упъти.

Член си на клуба на анонимните романтици, времето за теб е мъглява величина, а дългобуквието "рационализъм"ти звучи като търговското наименование на препарат за изтребване на пеперуди в стомаха? Ела насам, авторът ще те спечели със следната подредба от думи: "Атина на зазоряване, хладно синьо дихание. Закъснели звезди. По изгрев градът поруменява. Каменните статуи за няколко минути оживяват, засияли в розово, а после пак избледняват до чисто бяло без спомен за краткотрайната си страст."Сякаш ставаш свидетел на очарованата реакция на истински ценител на красотата. Или дочуваш деликатния шепот на (минал? настоящ? бъдещ?) любовник, копнеещ да погали (пък дори и само с мисли) извивките на една конкретна, възхитителна жена. Или слушаш изповедта на човек, открил най-сетне (с)родния си град.

Би било прекрасно да се запознаеш с Атина в компанията на създание като Саймън, да наблюдаваш картината през неговите очи. Затова и настоявам да се видим с писателя. И с героите му - Ребека, Джорджи Хенри. Интересно ли ти е що за биософия изповядват те? А какво ли означава гръцката столица за тях? Ще разбереш от страниците на "Всичко красиво започна после". Да ти призная, тук мислех да лепна пространния етикет: роман за пътуването (буквално и метафорично), търсенето (без да се отказваш) и оздравяването (подменянето на повредените или изгубени части с нови) и т.н. Обаче промених решението си и ще обобщя по следния начин: роман за щастието да срещнеш хора, които чуват музиката ти, даже да пееш съвсем тихичко. Които никога не биха се намръщили, че е прекалено шумна, даже да си увеличил децибелите. И чиято подкрепа се състои в простичката констатация: "Music sounds better with you".

* Има и още нещо важно, свързано с темите, засегнати в творбата, но ще те оставя да се сблъскаш с него сам. Иначе Саймън не би ми простил. И така, насочваме се към:

10:00 Първа спирка: археологически обект край Атина
(ще ни почерпят с пресни смокини и ще се помотаем с Хенри-още-на-9-годинки-знаех-какъв-ще-стана)

Археолог. Завиждаш ли му, че отрано е бил толкова наясно със себе си? Недей. Дълго преди да открие първия си "каменен връх на стрела", докато се изживява като наследник на Индиана Джоунс, разкопавайки усърдно нечий кален двор, Хенри е бил принуден да поеме на крехките си рамене ужасяващ товар и да свикне да си го носи. Сам. Без правото да го сподели. Без надеждата да получи утеха, разбиране, прошка. Възможност за изкупление? Няма на хоризонта. А онова на гърба му пуска капчици отрова, недостатъчни да го убият, но упорито посветили се на задачата да замърсяват раната му и непрекъснато да й пречат да се затвори. Защо помолих Саймън да ни заведе първо при Хенри? Той катализира най-силните диалози в книгата, понася най-много от всички герои, губи (се) най-дълбоко, отнема му най-дълъг период от време да се излекува [в полет! (буквално)], намира (се), формулира аксиоми въз основа на жизнения си опит, без да звучат премъдро, тривиално или назидателно и успява да си възвърне способността да обича, нежността на докосването си и дарбата да открива красотата в простичките неща: "горещо кафе, вятър през отворения прозорец, потропването на дъжда, минаващ велосипед, самотата на снега в зимен ден".

10:45 Междинна спирка за разтоварване и зареждане с А-95, т.е. добро настроение
(ще се разхладим с глътка газирана вода и ще стиснем ръката на професор Питърсън)

Лампа на прозорец. Ако си чел публикацията ми относно "Музика за хамелеони"от Труман Капоти, ще ти стане ясно какво имам предвид с тази характеристика. Ако ли не, сетисе сам : ) Както и да е... Към професор Питърсън тая особена привързаност, затова убедих Саймън да се отбием от основния курс и да спрем да поздравим учтиво (свали си шапката!). Ексцентричният учен се хвърля не само по следите на отдавна изчезнали цивилизации, но и по дирите на хората с вяра. Те са не по-малко ценни за него. Подуши ли, че в теб има особен потенциал, той ще направи всичко възможно, за да те поощри, да ти вдъхне самочувствие, да ти предложи поле за изява. И ще ти подари фосила си на динозавърско яйце. За вдъхновение, а защо не и като награда за отлично свършената работа и оправданото доверие : ) Съвет от мен: като посетим кабинета му, миниран с кули от книги, обърни внимание на следната весела бележка, кацнала на един от "небостъргачите": "Моля, вървете МНОГО бавно, защото може да падна върху вас без абсолютно никакво предупреждение."Още една препоръка: в случай че предложи да ни откара някъде, просто кажи: не!!! Трошката на професора е упорита и жилава като муле, автомобилът на Джеймс Бондй звънка, щом има нужда от другарче да му пази гърба, но... годинките (и "съхраняването"на огромни тарантули, освобождаването на статуи от пиратски плен и целувките с куршуми) си казват думата...

12:00 Втора спирка: квартал Плака
(ще си поръчаме яхния с морски дарове в компанията на Ребека с червената коса)

"Ребека задържаше фибите в устата си, а после поставяше всяка една като изречение, което никога няма да каже. Косата й беше яркочервена, сякаш постоянно засрамена."Във времената на Инквизицията господствало убеждението, че цветът на космената покривка върху главата на даден човек, съответства на неговия характер, а червеното навявало особено пъклени асоциации : ) Не се тревожи, Ребека не ти мисли злото. Най-много да те опари със страстта си към рисуването. То е и причината да се установи в Атина. Най-ценните й притежания (тези, които никога не би зарязала, даже и да усети "жегата зад ъгъла") са скицниците и маслените й бои. Момичето мечтае да събере достатъчно материал за самостоятелна изложба в Париж, а историята на живота й ме подсети защо през един прекрасен ден (или нощ, не знам) на Ван Гогму се приискало да се заеме с пресъздаването на празни столове върху платно. Ребека намира красота в несъвършенството, дава точно определение за самотата и слуша сърцето си. Което я води до взимането на подходящото решение. В личен план. И до намирането на подходящия модел за Картината, която ще я приближи до онова, към което се стреми. В професионален план.

16:00 Трета спирка: квартал Колонаки
(стихове от Казандзакис + три чашки узо с портокалов сок + Джордж с чувствителната душа)
* бел. от туроператора: тази част от програмата търпи изменения (в зависимост от (не)разположението на духа на Джордж) и може да се наложи да обиколим владенията на маргиналните типове.

Не ме разбирай погрешно. Нямам предвид, че останалите герои в романа са дебелокожи. Просто Джордж е от онази порода хора, чиято душа има нужда да се намаже с дебел слой детски защитен крем тридесет минути преди всяко излизане навън. И да се скрие зад слънчеви очила. Какво е професионалното призвание на подобен човек според теб? Археолог-лингвист и хроничен алкохолик (и двете състояния датират приблизително от 14-годишна възраст). А Атина е идеалното място за реализирането в току-що споменатите сфери. Искаш ли да ти открехна най-големия му недостатък? Неее, няма да руша репутацията на старото момче. Вместо това ще ти издам някои допълнителни щрихи от образа на Джордж, които ще ти помогнат да доизградиш представата си за него: безукорно елегантен, даже в най-големия пек (когато е на себе си, разбира се); смята музиката за алхимия; спасява улични котки/кучета/хора (някои от тях му връщат услугата); винаги носи в джобовете си бонбони за просячетата; напълно е способен да се стегне (когато най-малко го очакваш от него) и да ти подаде (стабилна) ръка в труден момент. Вкратце (е, почти): носи у себе си жилка "О. Хенри", а възгледите му за езика (и не само) ще ти предадат настроение тип "Айзък Мериън". Ребека сравнява Джордж със спокойно море, върху което може "да се носи вечно, без изобщо да отиде някъде". Аз не бих била толкова сигурна.

18:00 Площад Синтагма, днешната обиколка приключва

Заболяха ли те краката? Добре, няма да те мъча повече. Засега. Кажи "Довиждане!"на Саймън, а аз ще те изпратя до вас и ще ти споделя защо чакам следващата му творба с нетърпение:
- в лицето на автора най-сетне намерих навигатор за летящия си балон : ) Въпросният навигатор е наясно къде искам да отида и как да се отървем от баласта по най-бързия начин;
- Саймън умее да заковава читателите си още със заглавието;
- започва настоящия си роман с цитат от Ивлин Уо;
- помества между страниците (детски) рисунки, картички и писма, които допълват като нищо друго впечатленията за героите;
- нежно насочва погледа ти, за да не пропуснеш "бузата на утрото, долепена до пердето";
- във втората част от романа рязко сменя похвата, за да стигне максимално близо до теб. И успява;
- способен е да ти сервира една-единствена характеристика на образ и тя да ти е напълно достатъчна: "Устата й е малка и се движи с обещание за добрина.";
- дава най-неромантичното определение за Париж, което си чувал;
- дава най-истинското определение за дом, което си чувал;
- дава надежда;
- и красота. Преди, по време и след това.

Заповядай на борда : )

Разхождам си се аз преспокойно по улицата, зяпам разсеяно витрините на магазините и си мисля за хиляди различни умности. Не щеш ли, пред мен изскача умален (но не твърде) модел на Грампианските планинии ми прегражда пътя. "Стой, войнико!"излайва страшно грамадата-подобие на Хълки ме смразява с погледа на учителката ми по физическо от гимназията (който Арийката впи в моя милост, когато откри, че имам нахалството да погазя свещения й салон с кубинки). Какъв войник, бе? Просто съм тръгнала на пазар, въоръжена с автоматичен... чадър. Ама няма смисъл да си хабя думите да му обяснявам. Човекът е неопровержимо луд и явно си пада по маскировъчните дрехи и макиажа (от онзи, дето си мацаше Арнолд Шварценегерв "Командо"). Опитвам се да заобиколя изтрещеняка (нелека задача) и тъкмо си мисля, че щеше да ми бъде по-лесно да се отърва, ако се бях хванала да го изкача (с каска, въже и карабинери, разбира се), когато Хълкчо (или Бен Грим, както предпочиташ) бърка в щурмовата си раница и измъква оттам... книга. Ъ? Зяпнах все едно беше извадил порцеланов сервиз за чай и ми беше предложил да ударим по един ройбос на крак. "Призована си!"кресва той и ми тика книгата в ръцете. "Дано се покажеш достойна..."изсъсква скептично и промърморва нещо за неадекватната преценка на Взводнияси... После изчезва. WTF? Вторачвам се в корицата на "подаръка"и... Сърцето ми се разтропва като краката на Майкъл Флетливърху дървен концертен подиум - та това е вторият брой на сборника с книги-игри "Призвание герой!"!!! Отгръщам на първата страница и се ококорвам. На нея е написана категорична заповед (предизвикателство?): "Осмели се! /следва нагло изрисувано злорадо човече и пожеланието: Игрите с теб!/". Усмихвам се и промълвявам: "Благодаря, Хълк!". Не съм сигурна, но май чух едно отсечено "Пак заповядай!" (речено с половин уста). Гушвам книгата и отново се ухилвам. Еха! Чакат ме подвизи за вършене : ) Искаш ли да погеройстваш с мен?

"ДА НАМЕРИШ ДРАКОН"ОТ СПАСИМИР ИГНАТОВ

Започвам с историята, култова сцена от която краси корицата на сборника. В "Да намериш дракон" Спасимир Игнатоввеликодушно ти дава възможност да избереш като какъв искаш да играеш по време на приключението: гоблин, трол или гном. Предоставя ти профилите (украсени с компромати, тъй де, "снимки") на съответните същества, а на теб се пада задачата да премериш недостатъците и... недостатъците им : ) и да се спреш на своя герой. При първото изиграване аз си заплюх трола Съртолакс (Сърт), защото одобрявам начина, по който се е сдобил с ранга вобан, т.е. капитан на кораб : ))), пък и владее Древния език. Но е също толкова забавно да играеш и с Риктеат (гоблина), и с Фикдинес (гнома). След като определиш предпочитанията си, се отправяш на тежка оперативка, ъ, среща с Шефа - зир-зир-клана Хазараг (името му се превежда като "Обединителя"). Той е в много лошо настроение, защото някаква си анархична гад - гоблинът Гугрикх - е отвлякла летящия кораб "Дракон"и върши поразии на воля. Твоята задача е да намериш "Дракон"и да го унищожиш. С цената на Пировапобеда, Танталовимъки и... на каквото още се сетиш. Успееш ли, ще се окичиш с титлата "зир-вобан": повелител на въздушните господари. След кратък размисъл стигаш до констатацията, че не ти стиска да откажеш на Шефа, повишението си го бива, а и страшно ти се играе, тъй че се съгласяваш. Предстои ти да стегнеш кораба си, да се запознаеш с екипажа си и още: да научиш как да си избереш (не)достопочтена пивница, за да се отцепиш както трябва; да се запознаеш с трола "Три скали"(изключително чаровен тип) и гнома Нард Кюри (достоен да носи своята фамилия); да докажеш теоремата, че троловете и гоблините не се обичат много; да участваш в творческия процес на гномите-гении, да изпиташ на собствен гръб резултата от него и (бонус) - мъниците да ти признаят как стигат до блестящите си умозаключения; да запомниш начина, по който се тълкува терминът "грабеж"в книжовния гоблински език и официалните медии; да вземеш пример как да се сдържиш да не заплачеш за майка си, докато вражите воини се опитват да ти светят маслото по 10 различни начина, проявявайки изобретателността на виетнамски партизани, изскочили от американски екшън; да ти светне лампичката що е то "мъртво небе"при въздухоплаване; да си припомниш лекция по взривяване на кораб, да ти набият в главата съвети за перманентни възпитателни мерки (хвърляне зад борда) и повдигане на бойния дух на екипаж (лаконично и ритНично) и още куп готини нещица, поднесени от автора. Успех в мисията!!!

Сега ще те помоля да изчакаме с представянето на втората книга-игра и да ми позволиш да се обърна директно към Спасимир Игнатов. Авторе, ти подхващаш читателя от самото начало на книгата с неповторимия си гоблинско-човешки речник и не му даваш да се намръщи нито един път чак до края. Даже бележките под линия, старателно водени от щатния тактик, дежурния оръжейник и други подобни сладури, са си чисто злато. Официално спрях да броя усмивките на 26 страница. Към 37-а страница (една от най-яките ever!) вече бях готова да те моля за милост : ) Защото там ти ме запозна с любимия ми герой в историята - Гарган (моя помощник-вобан, т.е. капитан). Такива запознанства аз си отбелязвам с червено в календара : ))) Достигайки до 48-а страница, окончателно вдигнах ръце в знак, че се предавам и нарочно започнах да взимам идиотски решения, само и само да прочета твоя коментар. А на 52-ра страница съм си отбелязала следния въпрос към теб: "Искаш ли да ти покажа с колко захилени личица съм изрисувала полетата на твоята история?". Питанката е вдъхновена от етимологията на думичката "Бродуей" : ) Този, който ме е чел и преди, знае, че обичам да усмихвам и да ме усмихват. Тъй че: браво за чудесната история!

Виж, под "чудесна"нямам предвид единствено чувството за хумор, с което си я написал. Обърнал си внимание на всеки елемент, задължителен за качествена книга-игра: като започнем от разкошния дневник (дело на Светлана Паунова-Мурджева), минем през самото приключение, което е не само забавно, но и истинско предизвикателство за ума и съобразителността на читателя, и стигнем до страхотните илюстрации (излезли изпод молива на Станислав Андреев). Картинките са пълни с чаровни детайли. Особено ми допадна представянето на гномската лаборатория и нейните обитатели: намръщения гном със смеещото се човече, щамповано на пояса му, хвръкналия във въздуха гном, гнома, дето ти се хили за добре дошъл, дъската с налудничавите формули... Бях много доволна от себе си, когато открих мечето-талисман, окачено на балистата (ей че съм наблюдателна!), пък и когато забелязах Кулата на Копитото (не се лъжа, нали?), избрана за фон на зрелищна битка. Ама знаеш ли кое ми обра точките? Живописното изображение на боя в кръчмата. Ужас, голямо меле ще да е било, щом дори столовете цъфват с цицини : ))) Изобщо, подбрал си точния художник, с когото да работиш по своя проект.

За да стане абсолютно ясно, че те харесвам като автор, ще маркирам още няколко яркости, характерни за твоя стил : ) Отдаваш дължимото на "Едрия Уейн", Никсатаи други твои колеги/властелини в писането/материализирането на книги-игри. Препращаш (с намигване) читателя към класически филмови и книжни заглавия ("Хаджи Димитър"звучи наистина специално в изпълнение на Гарган, а и винаги съм си мислела, че трон, направен от мечове, е бая неудобно местенце за разпускане пред телевизора). Изразяваш се цветисто (подчертавам сравненията: снежинки = "бавно спускащи се капки кръв", "в гласа му се усеща същата ведрина, която носи спускаща се по стръмен склон каменна лавина"). Освен това си композитор. На думички. Цитирам: алконавт, прискалявам се, елфопад и пр. Даваш свежи определения за понятия от типа "борба в класически стил" = "пастьоризиране"и обогатяваш художествения си език, като разбиваш и преобразуваш вкаменелости от вида: "Ще се види кой - крив, кой - прав.", "Когато си в Рим, прави като римляните" : ) Имам само една препоръка към теб... Продължавай в същия дух!!!

"ПРАХ И СОЛ"ИЛИ СИКАМОР БРАЙТ СЕ РАЗВИХРЯ

Читателю, настъпи часът да яхнем конете и да се отправим към следващото си приключение. Помниш ли малкия Непокор, една от звездите в коментара ми, посветен на "Призвание герой!" 1? Момчето, което става свидетел на жестокото убийство на баща си и се заклева кърваво да отмъсти на гадовете, оставили го сираче, е твоят герой в "Прах и сол" - приказка № 2 от Грешната земя. Искам от теб да си припомниш всички свои знания и умения, придобити в часовете по византийска дипломация, римска риторика и римски бойни тактики, управление на арабски флот и география на фентъзи светове. Действай като господар. На ума, оръжието и емоциите си. Само така ще можеш да помогнеш на Непокор, защото пътят, избран от него, е труден, стремежите му са амбициозни (и не се ограничават само до отмъщение), а шансът му за успех... тъне в мъгла. Не се тревожи, няма да се сражаваш сам. В мисията ще ти помагат канарата Рагнарот Огнесевер, златоустият Абасот Отремери досетливата девойка Наан. Троицата се изхранват като наемници. Някога твоят Непокор ги е спасил от гибел и те са се заклели да му служат, докато върнат дълга си. Поне така декларират под клетва, но аз не им вярвам : ) Относно частта за поемането в различни посоки, де. Връзката между четиримата е толкова калена и здрава, че те трудно биха се разделили, даже питото да е вече платено. И тъй, сигурно отдавна си изгубил търпение и се питаш каква е задачата, с която ще се нагърбиш, влизайки в кожата на Непокор. Пробвал ли си се някога да разплетеш Гордиевиявъзел? Ама не по начина, указан от най-прочутия ученик на Аристотел, а по конвенционалния метод : ) Е, въпросното упражнение ще ти се стори леко като румънска поп песен в сравнение с онова, пред което ти предстои да се изправиш. Изброявам: да се покажеш като достоен водач на Безименния народ; да си подсигуриш лоялността на собствените бойци; да кръстосаш надлъж и шир Грешната земя (това си е страшно, предвид имената на населените места в нея, напр. Пъклобяс); да правиш дипломатически визити на зле настроени (не си очаквал друго, нали?) народи и да се опиташ да ги привлечеш за съюзници в името на важна кауза, докато те се чудят дали да ти разпорят корема и да започнат да гадаят по вътрешностите ти или да се задоволят с един прост удар с тъп предмет по дебелата ти тиква ('щото така ще бъде по-чистичко); да правиш дипломатически визити на цивилизовани народи, чиито лидери ще те посрещнат любезно (не се шегувам), но през цялото време ще пресмятат наум (или като си помагат с пръсти) какви дивиденти и лихви ще извлекат от евентуална спогодба с теб; да се проявиш като достатъчно изобретателен тип и да си подсигуриш флот; да се справиш с моралните си дилеми. Всичко изброено дотук е с една цел: да избавиш Грешната земя от тиранията на Мрак, чиито крале са главните виновници за тежката травма, която си получил в детството. Как ти се струва? Ще се справиш ли? Аз ти стискам палци и те оставям за мъничко, защото тук отново ще се обърна директно към автора - Сикамор Брайт.

Брайт, ти ми даде възможността да играя от името на Непокор. Нещо, за което си мечтая още от първата ти история, посветена на Грешната земя. Благодаря ти! Няма да се изненадаш, ако ти кажа, че ми беше страшно хубаво, докато четях "Прах и сол", нали? Тук ти наистина се развихряш. Изградил си своя свят далеч по-детайлно, читателят научава повече за неговата история, география, етнография. Посещението в огнесеверския Стоманенен град (познай на кое място се отбих първо? В библиотеката, където срещнах един от любимите си герои в историята - Салеан) и съприкосновението с жителите му (малко нещо немци, а?) почти ме убедиха да се преместя да живея там. Щях да го направя, ако стоманеноградчани се усмихваха по-често. Впрочем, техният лорд Ерини далновидната му политика предизвикват дълбоко уважение. А гостуването при копиеносците от Дарокръви огненобрадия Улфрик (вторият ми любимец в играта), в чиито жили "тече не кръв, а гръмовен прах", ще запомня с произнасянето на най-дългата и сочна обида в света: "Това са червеи, синове на камили, заченати от кучета и отгледани от чакали, които са си лягали с братовчедите им, които пък са били наложници на най-болния козел в най-бедното стадо на селото им!" : ) За да не си помислят нещо лошо за теб читателите (като че ли това изобщо е възможно), ще добавя, че ти се справяш отлично не само с обидите, но и с измислянето на красиви топоними като Сребросклон, Теснобриз, Ледоръб, Дъболист. Пък и отправяш едно от най-хубавите пожелания, които съм чувала: "Дано нощта ти бъде спокойна, а решенията ти - мъдри!". За мен беше истинско удоволствие да избирам бойни стратегии (една от които ме подсети за скитските конници-стрелци с лък), но и да се справям с опърничави владетели по примера на Андрей Ляпчев : ) Ти ме накара да си припомня истории от детството, свързани с Утремери Картаген, но и ме натъжи с майчината песени "Песента за прашния крал". Колкото до великолепния дневник и чудната карта (от онези старинните, върху които неизследваните територии са били обозначавани с чудовища), те увеличават на n-та степен удоволствието от четенето и играта. Отлична работа на художниците Антон Тончеви Slava Gerj. Завършвам с въпрос към теб, Брайт: кога ще разкажеш приказката за Безименните?

"ОТНОВО ЗАЕДНО"ОТ МАЙКЪЛ МАЙНДКРАЙМ ИЛИ БЯГСТВО КЪМ РЕАЛНОСТТА

При представянето на третото приключение, което те очаква, читателю, ще сменя подхода и първо ще започна с редове, адресирани до Майкъл Майндкрайм, а после ще те въведа в играта. Майндкрайм (псевдонимът ти един вид предупреждение ли е?), ти спечели лоялността ми като почитател с три неща. Първо, в своите "няколко думи от автора"споделяш, че слушането на музика е важна част от творческия ти процес. Дори разкриваш до кои банди си прибегнал, за да се настроиш на писателска вълна. Било ти е трудно. Групите, рекрутнати от теб, въпреки искрените си усилия, не са смогнали да създадат подходящото настроение за построяването на творбата : ) Точното парче не идвало и не идвало. След известно лутане, помощта се появила в лицето на... Ще запазя името на музикантите в тайна от публиката на настоящото ревю : Р Като човек, който вирее на всекидневно поливане с музика и преобразува въглеродния диоксид в органични съединения с помощта не на слънчева светлина, а на мелодия, няма как да не оценя това твое признание. Втората причина да харесам стила ти, Майндкрайм, се корени във факта, че всяка думица от твоята история доказва с колко грижа и внимание си замислил и създал героите си. Пука ти за момчетата. Сигурна съм, че би говорил с голям ентусиазъм за което и да било от тях, и че би се борил здравата, за да не допуснеш компромис и да не съсипеш образите им, с цел съкращаване на обем или задоволяване на фенските капризи. Така ги виждаш, така ги пресъздаваш и така ги пазиш - по твоя начин. Докато играех, внимавах много, защото се страхувах да не сгафя, да скапя деня на героите ти и да получа възмутено изсумтяване от теб. Най-малкото : ) Третата причина да започна да те уважавам е следната: овладял си тънкостите на писането до такава степен, че не усетих да си изпитал дори грам трудност по време на своята работа. Напротив, имах чувството, че всичко ти е идвало отръки, че нещата са вървели по "бира и пръжки", както казва един от любимите ми писатели Ивлин Уо. Уверен и стабилен пилотаж. Преди да продължа с представянето на "Отново заедно", искам да подчертая (с две червени линии) един доста интересен твой похват. В края на даден епизод от играта препращаш читателя да прочете три други епизода, съдържащи три възможни продължения на ситуацията, давайки му възможността да разучи добре всичките и да избере едно от тях. Готино. Стига за теб : ) Сега се връщам при своята публика.

Извинявай, че пак те оставих : ) Обещавам да те компенсирам. Споменах, че на Майкъл Майндкрайм му пука за героите му, нали? Е, затова се е погрижил да ги представи подходящо, да ги изгради стабилно и да те накара им симпатизираш, да се почувстваш съпричастен, преди да те хвърли в дълбокото - истинското приключение, което ти обещава в продължението на историята. Неговото заглавие е "Пътешествието", а действието му ще се развива в чужбина, ще препуска бясно и ще сритва задници без да те остави да си поемеш глътчица въздух . Поне така се зарича авторът, да видим дали ще удържи на думата си. Обаче аз пак се увлякох. Защо не ме спря и не ми напомни, че днешната публикация е посветена на книгата-игра "Отново заедно"? И така, хванеш ли се да я играеш, ще се впуснеш в бягство към реалността. Да, писателят те среща с четирима герои със съвсем реални черти, които ще те помолят да участваш в разрешаването на съвсем реалните им проблеми. Приятели от детинство, запазили дружбата и близостта си и след като са се превърнали в зрели мъже на по 27 години. Ела да се запознаеш с тях. Асенработи в консултантска фирма и поддържа топли отношения с родителите си. Необвързан. Чаровникът в групата. Борисе оперативен мениджър в компания за изработка на евтини уеб сайтове. Току-що е получил повишение. Вълкое женен, с дете и работи в склад. Някога се е занимавал професионално с футбол. Огняне програмист и тим лидер, живее със съпругата и двете си деца в дома на тъща си, спестява за жилище. Моят фаворит от персонажите. Най-много се старах да помогна на него, но за съжаление в края на деня (без да искам) изпортих работите. И то в най-лесната част, тъй че внимавай и не се отпускай. Ето, с повечко подробности, какво иска да вложиш в играта си Майкъл Майндкрайм: да докажеш на родителите си, че ставаш за нещо, а не си разглезено келешче, дето се интересува само от новия си Баварец; да демонстрираш на шефа си, че е взел правилното решение, като ти е гласувал доверие и те е издигнал в йерархията; да не се поддаваш на провокациите на наежената си тъща в името на децата, жената и мира в къщата; да се разправиш по най-добрия начин с некадърни колеги-кръшкачи, които гледат да те наклепат пред началството; да знаеш кога е настъпило времето да разпуснеш и как да се забавляваш пълноценно; и най-важното: да сграбчиш всяка възможност, която ти се предоставя. От теб и твоите решения зависи дали ще оправдаеш очакванията на автора и дали ще доведеш героите, които ти е поверил, до достоен финал на тази част от историята. Какво ще ти направи особено впечатление? Графата "удоволствие"в дневника на книгата. Да, ще трябва да се потрудиш на момчетата да си прекарат както трябва, докато играеш от тяхно име. Както вече си признах по-горе, аз не се справих блестящо от първия път. Развалих настроението на Вълко и Огнян. При втория прочит, обаче, се поправих. Твой ред е!

За финал ще ти благодаря за вниманието и ще ти споделя как преминах през "Призвание герой" 2. С малки крачки, също както вървя редом до човек, чиято компания ми е приятна и с когото не бързам да се разделя. За да мога да удължа времето, прекарано заедно, максимално : ) И да запратя неминуемото "чао"колкото е възможно по-далеч от нас. В случая с настоящия сборник ми беше по-леко да отроня "Довиждане!", защото знам, че предстои издаването на "Призвание герой!" 3. Любопитно ми е да разбера кои автори ще участват този път в сборника. А на теб? Освен това книжката с новите приключения на Таласъмчои Никола Райковвече е излязла от печат, а Ал Торообещава съвсем скоро да организира пътешествие на борда на своя "Абаносов дракон". Нямам търпение : )

Бягащият човек да ти прилича на Белмондо?

Книгата-игра "Съновидение"си седеше кротко на мястото, когато влязох в стаята. Регистрира присъствието ми доста преди да се запътя към нея, оживи се и се повдигна на пръсти, за да ме вижда по-добре. Знаеше, че рано или късно ще дойда, за да я взема в ръце и да я прочета, тъй че нямаше нищо против търпеливо да почака да се приближа. Хвърли едно око в огледалото и остана доволна от отражението си. Изправи гръбче, изпъчи корици, напери страници и започна да разпръсква тъмнина. После прикова книжния си поглед в мен. Дори не се опита да прикрие настоятелността в него. Искаше ме за читател и държеше да разсее всякакви съмнения по този въпрос. Обещаваше да ми разкаже мрачна история - класическа (лъвкрафтовска) и предизвикваща тръпки по кожата. Тъкмо според желанията ми. Усмихнах се, направих крачка към книжката и се протегнах да я разгледам отблизо. Беше съвсем мъничка и лекичка. Потънах във взора й и... се стъписах. Очите на "Съновидение"бяха (и все още са) черни. Дълбоки. Търсещи. Разбиращи. Познати. Живи... Нямаше начин да я оставя в този момент. Намерих кътче, където да се настаним удобно, въздъхнахме доволно и се зачетохме една в друга. Тя наблюдаваше съсредоточено изражението ми през цялото време. Щеше й се да отгатне как (и дали изобщо?) написаното стига до мен. Въздейства ли ми нейната атмосфера? Разбирам ли езика на героите й? Успяват ли да ме направят съпричастна? Кой епизод смятам за най-ужасяващ? Кой миг - за най-ценен? Коя сцена - за най-тъжна? Бих ли желала да споделим и други книжни часове, освен тези, които току-що се търкулнаха неусетно? Отговорът ми на всички питанки беше: "Потрай малко. Скоро ще разбереш : )"

СЕТИНГ В КНИЖНАТА РЕАЛНОСТ: ЖЕСТОКА ЗИМА В НОВИ ЙОРК

Авторът на "Съновидение", французинът Емануел Керо, те повежда на разходка из Бруклинот... не знам точно коя година. Споменаването на газови фенери, както и моделът на автомобил "Панар", изобразен в книгата, ме навеждат на мисълта, че си канен на гости в края на XIX/началото на XX век (като изиграеш играта, ще ми кажеш дали си съгласен с мен). Задължително облечи най-студоупорното си палто, вземи ръкавиците и шала, изплетени с любов от баба ти и руската си шапка с наушници. Чака те беломечи мраз. Не преувеличавам. Има опасност да се превърнеш в идеалния строителен материал за иглу, докато стигнеш до апартамента на героя, в чиято кожа ще се превъплътиш. А гледките, на които ще станеш свидетел по пътя до заветното жилище, ще те накарат да се чувстваш като пътешественик (а защо не и участник?) в приказка на Андерсен. Разтрепери ли се? Недей, Малка кибритопродавачке, скоро ще стигнеш до сградата, където ще намериш искрица топлина. Ох, не ми вярвай. Просто се опитвам да те окуража, за да не спреш да се движиш напред. Истината е, че домът на семейството, което ще посетиш, няма да сгрее нито крайниците, нито душата ти. Ето, вече чукаш на вратата на твоя бъдещ персонаж. Той е млад писател на фантастични новели с чудовища. Току-що е публикувал своя първи роман - "Новият човек". Звучи като произведение на философ-хуманист, а? Или като наименование на новооткрит, непубликуван досега ръкопис на Хърбърт Уелс (поздравявам Керо за хрумката). За съжаление, въпреки големите надежди (и намекващото за страхотен потенциал заглавие), отзивите за "Новият човек"са далеч от благосклонни. Личният живот на неговия автор също е лишен от оптимистични краски - здравословното състояние на съпругата му, Соня, е сериозно влошено. Не се учудвай, ако двамата страдалци не те посрещнат с палаво пращящ огън в камината, греяно домашно вино и весели усмивки. Забрави и за тлъстата пържола и изпускащите ароматна пара печени картофи с подправки. Българският писател Кънчо Кожухаровсподеля, че човешкото щастие се състои в това всеки ден да отиваш с желание на работа и всяка вечер да се прибираш с желание вкъщи. Къде се класира според посоченото определение прохождащият творец от книгата на Керо? Ей там, където е мерителната чертица за отчаяние? Съгласна съм с теб. Мислиш ли, че би могъл да помогнеш на момчето да изпълзи от блатото? Има само един начин да разберем. Хвани ръката му и... стани главно действащо лице в "Съновидение"!

СЕТИНГ В КНИЖНИЯ СЪН: ЖЕСТОК КОШМАР В СЛЯПА УЛИЦА

Има един високомерен индоевропейски език, в който думичката за "лекарство"и "отрова"е една и съща. Разликата се състои единствено в ударението - дали ще го поставиш на първата или на последната сричка. Въпросният факт изскочи на преден план, когато Керо обяви старта на истинското приключение. Сега ще ти обясня защо мислите ми свиха в тази посока. Твоят герой избира да прибегне до сънна терапия, за да се спаси поне за малко от изпиващия силите и ума гнет на действителността. Да, ама отървавайки се от компанията на господин Трън, се запознава с мистър Глог (с "г", а не с "к", нямам предвид пистолета. Все още.). Илачът (отвратителен, горчив, слузест) се оказва още по-опасен и страшен от самата етиология на заболяването. Труден, да не кажем невъзможен, за преглъщане. Вместо да получиш доза възстановителен сън, ти, нахлузил обувките на писателя-фантаст, попадаш в ноктите на кошмар. Улица без изход, над която логиката, разумът и оптимизмът рядко благоволяват да изгреят. Улица, населена с лица от обкръжението ти (които, естествено, се подвизават на странни места, играят нетипични роли и се държат подозрително) и непознати чудовища (които май са за предпочитане пред твоите познати). Ще успееш ли да откриеш "ключа"и да се измъкнеш, преди да изгубиш разума, волята си за живот и... жена си (без значение в какъв ред)? Позволи ми да ти цитирам откъс от творбата, така ще добиеш по-ясна представа за ситуацията: "Острите нокти потъват в черепа като в масло и от него бълва гейзер от мозък, сива течност и парченца кост. Ноктите си проправят път към шията, разрязвайки главата на листове, подобно на страници на разтворена книга...". Какво сравнение само! Чуй как преминах през съновидението аз и се поучи от моя опит. То започва по съвсем невинен начин - с посещение в провинциалното имение на тъста и тъщата...

Да ти призная описанието на величествения, охраняван от любвеобилни доберманчета, имот във викториански стил ме заблуди и аз започнах да си представям как прехвърчам с елегантността, плиткоумното безгрижие и безпомощността на Фицджералдовагероиня из стоте му (най-малко) помещения. Бях запленена от възможността да търся отговор на загадката в библиотеки, покрити от пода до тавана с книги, да надничам в стари лични дневници, да задействам скрити механизми и да проверявам отдавна прашасали тайници. Даже в един момент ми се причуха мамещите звуци на призрачно пиано. Сякаш лично Коул Портърсе беше заел да озвучава лутаниците ми из обвитата в мистерия къща. Малко оставаше да затанцувам, хипнотизирана от съпровода на мелодията и да си затананикам. Но Емануел Керо ми позволи да си играя на тази площадка само за кратко. После ми свирна, че времето е изтекло, иззе ми пълната с шампанско "Кристал" чаша (без дори да отрази капризния ми хленч), връчи ми торба с експлозиви и ме прати в окопите. Буквално.

Бях командирована в близкото градче Кингуич. Нужно ми беше време, за да се адаптирам. И кофа с ледена вода - да си я излея върху главата. От напудрената Дейзис блестящи вълнисти коси, загрижена да не съсипе екстравагантния си тоалет на Шанел, докато си пъха вирнатото носле в зловещите тайни на частните богаташки салони, превключих на Сънданс Кид - корав тип, дето не е виждал (и искал) баня от месеци, доверява се единствено на най-близкия си приятел Сам (Колт) и е способен да организира, с гениалността на индийски шахматист, перфектната защита/обсада на крепост. Била тя и бар. Преходът беше рязък и изпитах лек шок. Сънданс Кид? Ще ми се, по-скоро приличах на палето Чикоот "Великолепната седморка". Все пак, успях ли да се представя достойно? Ами, доказах се като майстор-жичкаджия. Научих се да стрелям с пушка и да внимавам да не се нараня с нея при отката. Тренирах нервите си, така че гледката на човешки останки, залепнали в спечена кръв по лапите на гигантски звяр, да не представлява кой знае какво неудобство за мен. И да не ме отклони от мисията по спасяването на Соня. Също така се опитах да си внуша, че адските изчадия-предвестници на злото, пълзящи гладно към мен, не са нищо повече от разбеснели се бонбонки "маршмелоу", тръгнали да мъстят на човеците за вредите, нанасяни ежегодно по Хелоуинвърху крехката психика на сладкишите...

С горния параграф, кажи-речи, се изчерпва докладът ми пред теб за протичането на мисията. Любопитна съм. Как ще се почувстваш ти, докато четеш "Съновидение"? Къде ще те отведе въображението ти? Ще се радвам да споделиш с мен.

МАЛКА ЧЕРНА КНИГА

За финал ще подчертая атмосферата, създадена от Емануел Керо. После те оставям да прочетеш книгата-игра на спокойствие. Типично за творба, вдъхновена от Лъвкрафт, "Съновидение"тъне в мрак. Даже по някое време да светне (по-вероятно да замъждука) случайна лампа, не бързай да се радваш. Токът скоро ще прекъсне. Или крушката кротко ще изгори. Или ще се пръсне на хиляди дребни парченца в краката ти, потапяйки те в плашеща (подценявам ситуацията) тъмнина. Чел ли си коментара ми за разказа "Ще крача редом с теб"от Бранимир Събев? Е, обстановката, в която те запраща Емануел Керо, е същата. Ще се мъчиш да издрапаш на повърхността, преследван от рефрена "ТО иска теб! Единствено теб!", без да си имаш и понятие кое е ТО и, още по-интересно, откога не е яло. За един кратък миг Керо ще ти позволи да си поемеш дъх. Ала веднага след това, досущ майстор-инквизитор, отново ще натисне главата ти под мътната, бъкаща от кой знае какви твари, вода. Ще изглеждаш мокър, скапан и обезверен. Позволи ми да ти го нарисувам още по-ясно: тече мачът от Световното по футбол в Бразилия между отборите на Холандияи Испания; наблюдаваш края на второто полувреме; железният от близо 14 години насам вратар на "Ла Фурия"Икер Касиясе на колене под дъжда и безпомощно се опитва да смели отбелязването на пети (!!!) гол в своята врата. Нужно ли е да разяснявам повече?

Завършвам публикацията с един пример за тъждествени понятия: Емануел Керо = Стил, Класа. Ако си почитател на интелигентно поднесения ужас, на играта с психиката, на "тъмните" (тъжни) истории - присъедини се към "купона". Няма да ти липсва и сплатърпънк изживяване (спомняш ли си цитата с парченцата сиво вещество по-горе? Е, той далеч не е най-втрещяващият.), доукрасено от прекрасните илюстрации на Елоди Марз, които отговарят едно към едно на сцените в книгата. Ще успееш ли да доведеш съновидението до читав край? Ще смогнеш ли да затвърдиш мястото си в нравствената еволюционна стълбица или ще се сринеш безславно, озверял в битката за оцеляване? Ще съумееш ли да прецениш кога е време да се правиш на герой и кога - да помислиш за собствената си кожа? Ще спасиш ли себе си и жена си? Света? Ако Керо и дебнещата лудост ти позволят...

Бягай обратно вкъщи! Глътни си хапчето против страх. Преди хранене и с малко вода. Изчакай да подейства... Едва тогава може да се върнеш при мен. Налага се да си добре подкован. Днес ще се позанимаем с една книга в жанр "splatter-f*ckin'-punk", която надмина очакванията ми. Нямам предвид количеството кръв и вътрешности, дето ще се изсипят върху теб (подобно на гигантски тиган със сос Болонезе), щом разгърнеш страниците. Става въпрос за друго - за героите. "Градска готика"на Брайън Кийн ще те сприятели с група бели агънца, решили да излязат от уютната кошарка и вместо да попасат тревица на познатата тучна зелена полянка у дома, изприпкват в гората, за да докажат, че са от стари кози ярета. Признавам си чистосърдечно, мислех, че сукалчетата няма да устискат дълго преди да се превърнат в среднощната закуска на Кумчо Вълчо. Само дето те ме опровергаха. И ме впечатлиха. Също като юначетата от отбора на Мексиков мача срещу Бразилияот предварителните групи на Световното по футбол. Момчетата и момичетата, доставени лично от чичко Кийн (с шут в г*за, въпреки надписа "ЧУПЛИВО", закарфичен на колета) до самия праг на Злото, първоначално напомнят на втрещени играчи, пуснати да се оправят както (не) могат сред големите лоши батковци от "Селесао", дето са способни даже в края на второто полувреме от двубоя (клането) да изфабрикуват и да приложат поне пет-шест различни начина за атака, при това - скоростно, ефективно и смъртоносно.

Ще бъда още по-конкретна. Брайъновите хлапета съумяват да контролират (що-годе) пръстеновидната си мускулатура и започват да се отбраняват в стил "Гийермо Очоа" - непоколебимия страж на мексиканците. Убедена съм, че всеки вратар би се нас*ал при перспективата да излезе срещу нахъсан, бърз и техничен нападател като бразилското торпедо Неймар, но не и сеньор Очоа. Тоя човек посрещаше даже най-силния удар с гърди, не спря да мисли дори за секунда и винаги беше на правилното място, в правилното време. Демонстрира хладнокръвие, целеустременост и воля до изведе съотборниците си до следващата фаза на първенството. Но знаеш ли кое е най-достойното за уважение негово качество? Успя да вдъхне смелост на съиграчите си да се опълчат на противника и да започнат да контраатакуват. Хей, да не си помислиш, че "Одата ми за Гийермо"е просто опит да си чеша езика, в случая - клавиатурата. Ще сбъркаш. Целта ми е да подчертая, че в "Градска готика"Брайън Кийн ще те срещне с точно такъв тип боец като Очоа - способен да те изкара и от най-големия кошмар цял-целеничък (е, доколкото е възможно). Кой е той? Разбери сам! Обаче първо се препаши с гумена месарска престилка, че ще има да се цапаш...

Преди началото на кървавите събития в романа, милият автор ти отправя приятелски съвет, който има точно същото въздействие върху теб, както и предупреждението "Не гледай надолу!", изстреляно докато вървиш по тесен въжен мост, опънат над пропаст, пълна с Клайвчета Баркъровци. Естествено, че ще погледнеш. Изгаряш от желание да го сториш. И... попадаш в книга-лудница, от която не можеш и не искаш да се измъкнеш. Тя няма да ти позволи да се разсееш или да я оставиш дори за миг. Ще те държи непрекъснато вързан, гладен и жаден. Ще се дразниш на всяко прекъсване, което те отдалечава от нея и ще ръмжиш, подобно на страшилищата, дебнещи между кориците й, срещу нахалниците, наумили си да те занимават със странични глупости. Срещу смелчаците, подредили се в "стена"пред екрана на телевизора ти, докато тече мачът: Шест бели хлапета - Несметен брой чудовища, за Купата на носителите на купи "Градска готика"...

ГРАД-ДОМАКИН НА ДВУБОЯ: "ВЛЕЗЕТЕ ЛИ В КВАРТАЛА СЛЕД ЗДРАЧ, ЗНАЧИ НЕПРЕМЕННО СИ ТЪРСИТЕ НЕПРИЯТНОСТИ. ИЛИ ДРОГА. ИЛИ СТЕ СЕ ИЗГУБИЛИ..."

Филаделфия. Гето. Квартал, из който всеки журналист с инстинкт на лешояд би се разходил с удоволствие. Местенце, където човешките същества отрастват сред мръсни (в най-оптимистичния вариант) прозорци и поредният зацапан/счупен джам няма да им направи никакво, ама абсолютно никакво впечатление. Бунище, чиито обитатели оставят проблемите да гангренясват и да се разсмърдяват до небесата, без дори да се опитат да предприемат нещо. На никого не му дреме за инфекциите на "живущите"там, така че защо и на самите тях да им пука за нещо? В очите им ще прочетеш единствено безразличие, примирение или още по-лошо: ще намериш зееща пустота. Камарите боклук се трупат една върху друга. Наслояват се безжалостно върху белите дробове и постепенно задушават всичко. И да чуват викове за помощ (или изстрели), хората просто покриват уши с ръце (като оная маймунка от прочутата тройка "Не знам! Не чух! Не видях!"). След време съкварталците се научават да не обръщат внимание на "смущения"от този род и свикват да живеят с тях. А ако някой се опита да се измъкне от помията или да се прави на майстор-стъклар, ще го нарекат "глупак", извинявай - "мечтател". Безрадостен пейзаж. Ала все пак... Докато трае посещението ти, ще откриеш, че не всички лампи на прозорци* в гетото са безвъзвратно повредени или угаснали...
* Бележка на автора: лампа на прозорец = героинята Мериот разказа "Работен ден"на Труман Капоти.

СТАДИОН, НА КОЙТО СЕ ПРОВЕЖДА ДВУБОЯТ: "ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ЖИВОТЪТ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА НАВСЯКЪДЕ. ДОРИ В ТЪЙ ОТВРАТИТЕЛНИ ДУПКИ..."

Класическите ленти на ужасите те учат, че щом космоизправящите злодеи отстъпват/падат на колене пред теб, значи зад гърба ти разкършва снага нещо в пъти по-страшно от собствените им очарователни личности. Я се обърни и виж... Е, че какво толкова - "съборетина във викториански стил в средата на гетото", ще подчертаеш авторовото описание ти. Влезеш ли, най-много да те лъхне миризма на мухъл и да настъпиш някой плъши екскремент. Или заблуден самотен призрак да те стресне, в опита си да спечели твоята компания за вечерта. Помисли още веднъж и тогава реши дали да зарежеш безопасния си дом и телевизора и да преминеш през прага на самотната постройка, за да се насладиш на мача от първия ред. Зданието е сякаш замислено и проектирано от изверги, изпълзели от "Убийствен-пъзел-избери-си-която-искаш-част". Бърлогата е пълна с капани, задънени коридори, зазидани прозорци и врати, водещи наникъде. Мобилният ти ще се окаже безполезен. "Кухнята"и съдържанието на нейния хладилник биха причинили адско главоболие на всеки съвестен санитарен инспектор и, съответно - истеричен припадък на всеки съвестен готвач. Хрус-хрус. Внимавай, бе - подовата настилка (където я има) се състои от кости. Най-разнообразни, в това число и човешки. Паяците и техните яйца ще бъдат най-малкият ти проблем, миризмата на гнило ще бъде за теб свеж полъх, а скърцащите дъски ще галят ушите ти - в сравнение с появата на сърдечните ти домакини... Под звуците на тотално сбъркан химн. Сега те са твърде заети, налага се да играят футбол с други посетители и не могат да ти се посветят изцяло. Но потърпи малко, ще дойде и твоят ред да се насладиш на северняшкото гостоприемство...

ОТБОРЪТ НА ГОСТИТЕ: "ИИСУСЕ, АЗ СЪМ ШИБАНА КАША. УЖАСЕНА СЪМ. УСПОКОЕНА СЪМ. Ч*КА МИ СЕ. И ДОРИ НЕ ЗНАМ КЪДЕ, НА МАЙНАТА СИ, СЪМ..."

Имам чувството, че Кийн е запретнал ръкави и е седнал да преработи българската приказка за братята и счупената каруца. В страховита и песимистична версия. Три двойки младежи на прага на колежа: Тайлъри Кери (демонстриращи доста интересни за разчовъркване взаимоотношения), Брети Стефани (двойка-оксиморон) и Ксавиъри Хедър (пасващи си като две парченца от курабийка с късметче) закъсват с колата в опасен квартал, натрисат се на група намусени цветнокожи, заключават, че ще станат главни обезобразени трупове в следващия епизод на "От местопрестъплението: Фили"и драсват да бягат към по-малко плашещата на външен вид близка старовремска сграда, чиято врата е гостоприемно (и предвидливо) оставена отключена... Потърси личния си букмейкър. Отсега може да започнеш да се обзалагаш кое/кои от децата ще оцелее/ят и ще се измъкне/ат от "Малката къща в Гетото". И да си поблъскаш главата над още куп въпроси, съдържащи местоимението "кой": кой ще се окаже най-слаб психически и физически по време на срещата? Кой - най-издръжлив? Кой ще си закачи капитанската лента и ще поведе групата към Купата, т.е. Дневната светлина? Кой пръв ще извърши нарушение в наказателното поле и ще потъпче моралните си ценности? Кой ще бъде преследван не само от гнусните твари-домоуправители, но и от собствените си угризения? Кой ще прекоси дистанцията дефанзивен страхливец- офанзивен герой- дефанзивен страхливец за най-кратко време, гонен по петите от оживелия си кошмар? Кой ще приключи мача като "желирана лазаня"/"кървавица"? Кой ще вкара гол на домакините от непряк свободен удар? Кой ще стане майстор на финтовете ще успее да открадне топката от противника? И така нататък...

ОТБОРЪТ НА ДОМАКИНИТЕ: "ВСИЧКО Е НАРЕД, ПИСЕ... АКО СЕ ПОКАЖЕШ СЕГА, ЩЕ ТИ ИЗВИНТЯ ГЛАВАТА И ЩЕ ТЕ УБИЯ НАИСТИНА БЪРЗО, ТЪЙ ЧЕ НЯМА ДА УСЕТИШ КАК ЩЕ ТЕ ЛАПАМЕ..."

По-горе споменавам химна на домакините. Знаеш ли кое заглавие би му отивало? "The only thing that looks good on me is you!"Чуваш ли? Най-много сърце и душа при интерпретацията на официалната "национална"песен влага капитанът, който има силно развит вкус към "неделните рокли"от, да кажем, естествена кожа. Виждаш ли оня безразсъдно смел тип, дето завира камерата си в мутрите на изчадията? Това е операторът и в момента се фокусира върху централния нападател, ама не може да го улови в кадър дори наполовина, 'щото гадината е висока над 213 сантиметра. Благодари се, че си на безопасно разстояние (засега) и великанът не е в състояние да те ритне и повали... със смрадта си. Минаваме нататък. Ония нисички, нечленоразделно сумтящи купчинки са халфовете. Играят като младия Вини Джоунс, т.е. гаднярската, и използват зъби (тези, които са им останали в зейналите ями, наречени усти). Накрая стигаме до защитниците - "бебетата". Те не реват за купа. Единственото, от което се нуждаят, е прясно месо. А да - и нови залъгалки. Необходима ли ти е повече информация относно състава на домакините? Как, кога и защо са се пръкнали обитатателите на Къщата? Ще замълча по мулешки и ще те оставя сам да прочетеш романа и да напипаш отговорите. В тъмното... Дали пък тварите не представляват деформираните, бракувани продукти от кръвосмесително, безконтролно (човешко?) размножаване? Или са някакъв изкривен вариант на (д)еволюционна стълбица? Питанките ще си висят тук без коментар. Ала в "Градска готика"има едно изплюто от изчадие твърдение, което ме безпокои: "Това е нашият дом. Нашето място. Тук не могат да ни наранят. Никой човек не може да ни посегне тук.". Почти ми стана жал. Казвам "почти", защото в ума ми непрестанно изниква страница 161 с полезните инструкции относно приемането на протеини...

ГОЛ СЛЕД ГОЛ, ДАЖЕ СЛЕД КРАЯ НА ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА РЕДОВНОТО ВРЕМЕ (ВИЖ МАЧА ФРАНЦИЯ - ШВЕЙЦАРИЯ)

Познай чия врата е пронизвана най-често от нападателите? Точните попадения валят безспир и са толкова светкавични, че дори и печеният Камен Алипиевби се препотил поне 100 пъти, докато ги отразява. На помощ на спортния коментатор се притичва услужливият Брайън Кийн с вещия си маниер на изразяване: "Вложи разочарованието си във въздишка", "Пипалата на мрака сякаш се събраха около пламъка.", "Зад нея бликна смях и я загриза по петите.". Кийн трябва да бъде поздравен не само за живия си изказ, но и за посоката, в която е избрал да движи героите и читателите си. Авторът е от онези престъпни мозъци, дето третират току-що споменатите две категории като мишки в суперсложен лабиринт. Буквите EXITблещукат в примамливо, успокояващо зелено нейде в далечината, но дали опитните животинки ще имат силиците (и нервите) да ги достигнат, преди да им се пръснат сърчицата?

Кийн заслужава потупване по гърба и по друг повод. "Градска готика"се явява като учебник по психология на групата: стадото на привилегированите белушковци, със светлото бъдеще зад тях; глутницата на 'лапетата от гетото, на чиито чела по рождение е щампован евфемизмът: "dog without credentials"; и лигата на чудовищата, които чувствителният (прикрит с благоуханна кърпичка) нос на обществото отказва да помирише, т.е. да признае съществуването й. Начинът, по който героите се позиционират в напечена ситуация, разкрива характерите им по-красноречиво от всичко. Дали ще избягат (от преследвачите си и собствените си угризения) или ще пристъпят напред, защитавайки съотборниците си? Дали ще разглеждат ситуацията като видеоигра и ще предложат адекватна стратегия или ще се изпуснат в гащите? А може би и двете. Ще заръсят ли нелепи майтапи, стряскайки околните и избухвайки в кикот, доказващ максимата, че човек се смее, когато иска да запази разума си, или когато е решил завинаги да се сбогува с него? Ще оцелеят ли заедно? Или поотделно? Ще имат ли желание да продължат напред? Ще се изродят ли? И ще им стигне ли куражът да направят правилното нещо? Да направят НЕЩО изобщо?

Преди да ти кажа "чао"за днес, ще ти разкрия кой пасаж от книгата е най-страшен. За да се подготвиш. Страница 27. ТОВА Брайън Кийн не си го е измислил. Може да бъдеш сигурен.

Моля да бъда извинена. Заглавието на публикацията е подвеждащо. Питанките са две и само първата може да се похвали с яркото присъствие на ексцентричния англичанин. Колкото до втората, тя е предназначена за всички онези книгоеди, които като деца най-много са обичали да смъкват (с мъка) тежките томове с история на България (изд. на БАН) от библиотечния рафт и да се ровят из тях с часове.

Питанка 1 (за писатели)

Кое е онова нещо, което Джордж Байрон нарича "чудната роса на безсмъртието"?

Питанка 2 (за всички историци, професионалисти и любители)

Чувал ли си за суровия народ на скитите? Представителите на техните племена всявали страхопочитание с ездаческите си умения и виртуозната си стрелба с лък. А знаеш ли какво означава изразът "скитски изстрел"? Коварните номади подмамвали в капан изпречилите се пред тях врагове, обръщайки конете си и уж втурвайки се да спасяват кожите си. Опиянените от предстоящата лесна победа противници, без много да му мислят, се юрвали да ги гонят. Скитите това и чакали. Когато подлъганите бойци се намирали на разстояние един изстрел от тях, хитреците се обръщали внезапно и прострелвали преследвачите си смъртоносно. Оттогава този способ за резултатно ликвидиране на симпатяги, с които имаш различия в мненията, носи името "скитски изстрел". Въпросът ми към теб е: как още е бил наричан скитският изстрел в елегантните салони на Европа отпреди един-два века?

Знам, че блогът ми се води книжен, но загадките, които ти представям, страшно ми харесаха, а отговорите им са (според мен) любопитни. Затова реших малко да се отклоня и да споделя питанките с теб.

За да не се оплачеш, че те тормозя като зъл книжен тиранин, оставям на теб да решиш с какво ще се занимаваме днес. Предлагам ти две възможности за избор. Да, правилно ме прочете, само две. Скръндза съм и не отпускам повече.

Опция номер едно:да ми се довериш, да излезем навън, да пренебрегнем (нагло) упорития дъжд и да се изплезим (дръзко) на свъсените облаци, дето еженощно се опитват да ни лишат от лятната усмивка на луната. Ако си навит, нека го направим под съпровода на цигански джаз : ) Ще ни акомпанира бандата, щракната на горната фотография. Разгледай снимката внимателно. Китаристите, цигуларят и контрабасистът са добрите момчета. Имам предвид, че единствената им цел е да ти доставят удоволствие с музиката си. "Босоногата графиня"с дайрето и безобидният наглед акордеонист, обаче, имат съвсем други намерения. Непочтени. Обзалагам се, че във вените и на двамата тече кръвта на онези сами и диви, т.е. самодивни, същества, които са имали навика да подмамват с песните си окъснели пътници дълбоко в тайнствения лес, далеч от отъпканите, безопасни пътеки. Певицата ще те омагьоса с гласа и усмивката си. Ще се заиграе с теб. Всяко нейно движение излъчва лекота, свобода и радост. Разпръсква живот. А "циганският барон"... Е, той ще засвири с акордеона си точно онази мелодия, която ще те сграбчи за китката и ще те дръпне да танцуваш. Обърни внимание на пръстите му. Понякога пробягват през клавишите със свръхчовешка скорост, изтръгвайки без усилие желаното лудо темпо. Понякога ги галят. Кротко. Увещавайки и молейки да му отвърнат. Вълшебна комбинация! Искаш ли да я изпробваш? Какво? Не ти се ще дъждът да те намокри? Тогава минаваме към...

Опция номер две:да ми се довериш (отново), да останем на сушинка в блога ми (виждам, че се усмихваш) и да те запозная с някои творби от стихосбирката "Необходими ангели"на Явор Цанев. Досега май не съм ти говорила за поезия? Ще ти доверя, че напоследък (едно твърде дълго "напоследък") бягам от чистия й вид като дяволица - от тамян. Или като градоносен облак - от сребърен йодид. Единственият ми досег с тази страна на литературата е под формата на песни. Но и това се брои, нали о : ) Сега си представи, че слънцето най-сетне е решило да ни се покаже (и да ни "намаже"щедро с витамин Д), настанили сме се в парка под шарена сянка, дървената пейка е малко неудобна (все пак, не може всичко да е съвършено) и аз ти чета следните Цаневистихове на глас:

Казваш, че го няма...

А може би не си го хранил...
А може би не си се грижил...
А може би не си го топлил...
А може би не си излюпил...

Необходимия ти ангел.

БЪДНИ ВЕЧЕР

На хълма - параклис.
Заскрежена тревица.
Поскърцваща порта.
Разтопени свещици.
Схлупен
мъничък храм,
брулен от ветровете.
Вътре
пламъкът
сам
се разбужда
и
светва.

ЕЛЕМЕНТАРНО

...и искам да съм като огън,
да мога искам, да те стопля...

...и искам после да съм въздух,
да можеш, искам да ме вдишваш...

...вода аз искам да ти бъда
и с мене да си напоена...

...земя аз искам да съм в края,
с пръстта си пак да те прегърна.

ЗАТОВА

Защото сълзите ти почват да сладнят
и черепът на клетка заприличва.
Защото тялото ти се превръща в склад
на мислите, които не пречистват.
Защото имаш бели дробове,
но няма го инстинктът ти да дишаш.

И твоите попътни ветрове
надолу всъщност те натискат.

УМОРЕНИЯТ АНГЕЛ

Когато спи на крак, в съня си пак е чуден.
Но ако има как, той би останал буден.

Главата му лежи - отпусната и лека -
за малко е заспал, а буден е човекът.

Крилете му потръпват. Перата му искрят.
И тази нощ е ред над него да побдят.

Запалих ти една съвсем мъничка искрица от стихотворчеството на Явор Цанев. Задържах я за кратко, бях нежна и внимателна, а после я пуснах на свобода - да пресече пътеките и на други хора. А знаеш ли кое е името, което отива най-много на поезията, обект на днешната ми публикация? "Тъмнулка" (думичката е измислена от Любомир Николов, аз само я заемам). Вземи и прелисти книгата. Прочети останалото - онова, което не разкрих пред теб. И ми кажи дали съм права. Имам още една молба. Докато пътуваш из света на Явор Цанев, улови своята специална тъмнинка и я сподели с мен...

В случай че се питаш, аз съм нахалната маймунка, дето гледа отвисоко. И се чуди на акъла на Робинзон : )

Това лято пребоядисах лодчицата си (кръстена е "Луничка"), подредих внимателно такъмите си (със статут на ветерани), зарязах компаса, избрах звездите за водач и потеглих на книголов в непознати води. Натисках греблата без да усещам умора. Изпълваше ме нетърпение и се взирах в хоризонта, все едно бих могла да съзра целта си от такова голямо разстояние : ) Скоро морският въздух ми замая главата, но нямах нищо против. Вдишвах го жадно и се чувствах толкова свободна, че запях с цяло гърло някаква неприлична песничка, дето неотдавна бях научила от страховит ямайски пират. Наистина вложих сърце в изпълнението и разгърнах вокалната си дарба, която достигна неподозирани висоти. Напълно сериозна съм : ) Успях да стресна две чайки, които (след като си плюха в пазвата) ми хвърлиха съжалителен поглед и побързаха да се отдалечат, цъкайки с език. Пожелах им попътен вятър и се замислих за моите си неща. Надявах се, че тази година, за разлика от миналата, ще смогна да хвърля котва в родния си пристан, натоварена с достоен книжен улов. Накратко, през останалата част от плаването бях изключително заета да мечтая и сама да си стискам палци : ) Почти неусетно стигнах местенцето, което си бях набелязала за книголов и зяпнах. Чакаха ме пасажи, пасажи от книги! Приближаваха се до мен без страх, заобикаляха ме и ми намигаха: "Хвани ни, ако можеш!". Кориците им блещукаха на светлината в най-различни светове, тъй де, цветове. Но с коя от тях да започна първо? Сетих се! С Немо, разбира се! Т.е. с детската литература. Залових се за работа без да губя време. Няколко мънички русалки, играещи си наблизо, изоставиха гоненицата и се занадпреварваха да ме засипят с препоръките си : ) И да ми попречат. Абе, с две думи, бая се постараха да ми отмъкнат плячката. По-нататък, докато хвърлях въдицата си за местен представител на фентъзито (или на твърдата научна фантастика), се натъкнах на доста неориентирана в жанровете птица, която ми поднесе с човката си роман от Дан Браун. Чудесно, ама въпросният автор не беше ли американец? А още по-интересно, не пишеше ли трилъри? Третата ми среща беше с усмихната жена-ловец на бисери, която ми подхвърли книга с обещанието: "Ще се смееш. Много.". Грабнах томчето начаса. Прибрах го при останалия си улов и въздъхнах доволно. А после подскочих. Някакъв брадясал тип с вид на контрабандист беше кацнал неусетно на носа на "Луничка", гледаше ме съучастнически и размахваше вместо примамка буркан със златна рибка (всъщност - криминале от старо злато). Не можах да устоя и позволих на нахалника да си тръгне с шепа от моите жълтици в замяна на привилегията да си имам Златоперка за компания. Сигурно ще ме попиташ дали наистина рибокът изпълнява желания, по стара приказна традиция? Ще си замълча : Р Но ще ти покажа част от онова, което видях и заснех на отиване и връщане от своя книголов. Enjoy!

ДЗЕН ИЛИ ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ПОДДЪРЖА ВЕЛОСИПЕД

А. ЦВЕТЕ В САКСИЯ

Б. ЦВЕТЕ В ПЪТНА НАСТИЛКА

Кое от двете растения е по-красиво според теб? Вариант А или вариант Б?

ОТКРИХ! ОТКРИХ!

Ето къде Дядо Мразе зарязал ботушките си за през лятото : )

...WITH THE SUNLIGHT IN MY EYES

КАЦНАЛ(И) НА ЕДНО ДЪРВО

Сладка двойка са, нали : ) Какво ли й пее на ушенце?

- Страхуваш ли се? - гласът му разцепи мрака. - Знаеш, че да. - промълвих. - И все пак си тук... - в тона му се прокрадна уважение. - Не би могло да бъде другояче. Трябва да стигна до теб. - заковах. - Трябва? - това като че ли го развесели и той се разсмя. Чудесно, нека ми се смее на воля. А аз ще използвам звука като ориентир. Заставих се да пристъпя напред. Трудна работа. Не виждах нищо. Твърдата почва под краката ми заплашваше да свърши всеки миг. Може би щях да пропадна. А може би щях да се блъсна в масивна скала и да ми се наложи да се катеря нагоре, докато въздухът стане още по-беден на кислород. - Свободна си да се откажеш по всяко време. Само една твоя дума и ще бъде светлина - щедро предложи той. "Ще ти се!" - изсумтях под нос. Усетих одобрителната му усмивка. Топлината й се разля по кожата ми. Бях близо! Завладя ме чувство на триумф... Тогава дойде жегата. Устата ми пресъхна, плувнах в пот. Налагаше се да потърся сянка. Чакай! Каква сянка? Та аз бях заобиколена от тъмнина. Усетих лек полъх. Отначало като успокояваща ласка. В един миг, обаче, повеят се изроди в силен вятър. Не ми позволяваше да си поема дъх. Искаше да ме събори. Едва вървях. Свалих обувките си и ги запокитих надалеч. Земята беше студена, влажна, остър чакъл се забиваше в ходилата ми. Майната му! Продължавам! Не, не на голи мускули, инат и желязна воля. Просто мракът беше отслабнал, а и май успявах да различа очертанията на своята цел. Аха, ето го и него... Застанал пред мен, със скръстени на гърдите ръце. И усмивка, която променяше чертите му неимоверно. - Добре си дошла! - рече ми Ф. Пол Уилсън. - Справи се с изпитанието отлично и току-що си спечели билет за първия ред. Днес се играе представлението "Демонични песни"...

"ДЕМОНИЧНА ПЕСЕН"

Животът е една нота. (категорична констатация на анонимен, рошав в прическата и мислите, уличен музикант)

Демоните, висящи на гроздове в настоящото фентъзи приключение, подкрепят цитираната сентенция с цяло гърло. Не ми ли вярваш? Ела насам и се убеди лично. Но внимавай! Парчето, дето ще ти издисонират, е тежичко. Толкова тежичко, че всеки блек метъл крясък, който се е случвало да погали слуха ти до момента, ще ти заприлича на нежна композиция от Вивалди, предназначена само и единствено за девствени (д)уши. Знаеш ли кой дирижира Уилсъновия демоничен оркестър, т.е. кого да виниш за наранените си тъпанчета (най-малкото)? Могъщия магьосник Расалом. А можеш ли да предположиш кой ще се опита да му отмъкне диригентската палка и да поръча нова музика? Без да си плати, естествено. Червенокосият странник Глекен, в чието досие прилежно е записано: "Юнак-меломан, чието минало се е спотаило в сенките и предпочита да си остане там, необезпокоявано от никого...". Двубоят между главния герой и антагониста няма да те остави безразличен. Независимо дали обичаш да градиш или, напротив, изпитваш наслада да рушиш, в образите на Глекени Расаломще откриеш своя достоен сив/черен герой, на когото да стискаш палци. Аз виках за Глекен. Не само заради обещанията за бъдеща колумбийска вратовръзка, които има навик да оставя по вратовете на противниците си : ) Възхищавам се на храбреци, дето отсичат: "Дай една карта и ми покажи къде мога да намеря този магьосник!", без дори да се поинтересуват дали атмосферните условия за лов на вещери са подходящи, какви твари ще срещнат по пътя си и кога (if at all) ще се върнат. Знайно е, че седнеш ли да се задълбочаваш в детайли, никога няма да направиш първата крачка от приключението...

"МАЙСТОР ДЖАК: ДОМАШНИ ПОПРАВКИ"

Meet the Castlemans... (книжномомичешка вариация по Джей Роуч)

...едно (не)здраво сплотено семейство, състоящо се от счетоводител-садист и неговата боксова круша-тире-съпруга.

Гас Касълманпринадлежи към онзи тип послушковци с благоприлично държание и безукорно поведение, за които никога не би предположил, че се превръщат в освирепели изчадия, щом се приберат вкъщи. На Гасму харесва да излива натрупаната, старателно прикривана от околните и запазена само за "привилегированите"членове на фамилията, омраза (както и горчилката от неудовлетворените си амбиции) върху по-слабите. Предпочитан ритуал за релаксиране: юмруци в бъбреците, нанасяни с професионална точност и финес, така че да не оставят видими следи. Но да болят. Адски.

Сийл Касълман, жена и обична жертва на насилника, е учителка. Свястна, всеотдайна и предана. Търпелива. Носеща на бой. И всеопрощаваща. Накратко: идеалният спаринг-партньор за Гас, който с всеки изминал ден става все по-отдаден в любовните обяснения (натякване на непростими "недостатъци") и ласките си (ритници с възпитателна цел). Сийлпонася издевателствата, притискайки до гърдите си еднопосочен билет към... битовия алкохолизъм. Отчайващо положение. Май е дошъл моментът да бъде потърсен съвет от специалист. По (домашни) поправки...

"МОЛЯ ТЕ, НЕ МЕ НАРАНЯВАЙ"

Let's come together. Right now, oh yeah. In sweet harmony... (представителна извадка от парче на The Beloved)

Стигаме до една история с неочакван край. Повярвай ми, прехвърлях в ума си най-различни сценарии за завършек на разказа, но... абе, ще си затрая, за да не ти разваля удоволствието от прочита. Само ще маркирам отправната точка в сюжета: двама непознати (мъж и жена) се забърсват в бар и постигат взаимно съгласие да продължат в по-интимна обстановка обсъждането на парадокса за Ахили костенурката, проблемите на ядреното разоръжаване и съществуването на Хигс бозона. Аха, правилно си усетил. Бъзикам те. Причината да се усамотят е пределно ясна. И прозаична. Но ти обещавам, че ще станеш свидетел на най-..., хм, да речем "неуместната"увертюра преди секс. Длъжна съм да отбележа, че досега не бях чела разказ, изграден само и единствено на базата на пряка реч. И то - безупречно. Изживях нещо ново и затова просто не мога да се сдържа и започвам да ръкопляскам на господин Уилсън...

НОЕМВРИЙСКА ИГРА

One, two, buckle my shoe... (фрагмент от детска песничка, която Агата Кристими тананикаше едно време)

Стихчетата, плюс съответната мелодийка, закънтяха зловещо в главата ми, малко преди да приключа с четенето на "Ноемврийска игра". Всичко започна съвсем невинно - купих си билетче за филм, на което пишеше "хайде да отдадем почит на "Октомврийска игра"от Рей Бредбъри". Не бях чела въпросната Бредбъриеватворба, тъй че си нямах идея на какво точно ще отдавам почит и за какво съм похарчила паричките, които допреди миг стисках в шепа. Ох. По-добре да се бях наредила на опашката за посещение на някоя въртележка в цирка (където най-страшното нещо, на което бих могла да попадна, е забравилият да си облече долната част от моряшкото костюмче Доналд Дък).
Уводната сцена, т.е. уводното изречение в стил Иван Атанасов, ме накара да се поздравя мислено за благоразумието да не се заредя с пуканки/начос и кола преди прожекцията и породи в мен неистовото желание да стисна очи, за да не виждам психеделично блещукащия Уилсънов екран. Ама нали съм упорита, вместо да се насоча към изхода, аз потънах дълбоко в седалката и се облещих. Прозвуча рязък сигнал и историята се затъркаля из неблагонадеждните, криволичещи, треторазредни пътеки, прокопани в главата на един звяр. На един "любящ"татко. Обстановката? Пълно отсъствие. На здрав разум. И едно особено присъствие... Дали ще ти се прииска да спреш да четеш, ей така, от жал, за да не станеш свидетел как главният герой отчаяно се опитва да избяга от онова, дето го е погнало? Неееее!

КОГАТО БЕШЕ ПРЕКРАСЕН

Балетът има нужда от фон, както математиката - от нули. Но е тъжно да си нула. (реплика на Доротея Тончеваот филма "Черните лебеди")

Сега ще те запозная с един от най-трогателните образи в сборника, който страда от куп комплекси, но единственият му недостатък, според мен, е липсата на увереност в себе си. Онова прегърбено създание, завряло се там долу, е Дъг - момче по поддръжката на жилищна сграда. Хващаме го в малко неподходящ момент - докато е нагазил до коленете в мръсотия, вторачил се е в нещо желеподобно и се чувства пр**бан по всички параграфи. Хайде да се приближим и да разменим две приказки с него. Питай бедничкия Дъгкак би се определил. Гаранция ти давам, унилият отговор ще гласи, че той е от типовете, на които човек би обърнал внимание, само ако ги настъпи или се блъсне в тях без да иска. Даже и тогава не е много вероятно да направят впечатление. На Дъгму е пределно ясно, че не може да те заслепи с очарователен външен вид, нито може да те смае с ораторско майсторство. Социалният му живот е ограничен до мятане на жадни погледи към недостижимите обитателки на кооперацията, колкото до професионалния живот - обичайната му задача е да почиства разни гадости, запушили отводнителната система. Като тази гнусна, неидентифицирана субстанция в краката му... Гледай, Дъгколеничи, за да добие по-добра представа за положението, хич не му се занимава, ама няма мърдане. И тогава... Какво по...?!? Пълзене, просмукване, борба, хленч, беззвучен писък... Защо??? Пауза. Дали това не е краят? Оживял кошмар от "Крадци на тела"? Нова версия на сериала "Война на световете"? Или... нещо съвсем различно?

СЪНИЩА

...and now your dream is real... (гребнато с върха на ножа от песен на Dire Straits)

Чудя се как да опиша разказа по най-подходящ начин. Избери си вариант.
1) Приказка за Франкенщайн, която разглежда познатото чудовище от ново парче, ъъъ, нов ъгъл? Болезнено красива. Ще те изпълни с жал. По горгонски грозна. Ще те ужаси.
2) Втрещяващ наръчник с инструкции "Как да превърнете някого в убиец-социопат" (подзаглавие: "Дори невинната ви жертва да няма съответното генетично предразположение и страстно влечение")? Ще ти се доплаче.
3) Сполучлив опит за доказване на теоремата: "Обществото само създава извергите си"? Ще се засрамиш.
Нужни ли са ти още квалификации? Съгласна съм с теб, да зарежем описанията и да се съсредоточим върху най-важното. В "Сънища"Ф. Пол Уилсънкъртовски се е потрудил, за да е стопроцентово сигурен, че ще остави дълбока следа в своя читател. Авторът изважда тежката артилерия и я насочва срещу теб. След като веднъж ти е вдигнал мерника, той няма да ти позволи да избягаш, да извърнеш глава или да закриеш очите си с ръка при гледката. Според него е недопустимо да пропуснеш събитията, които предстои да се разиграят. Недопустимо е да не участваш. Затова те запокитва във водовъртеж. По-точно: влизаш в съприкосновение с ума и сърцето на страшилището. Озоваваш се в сънищата (?) му и ти, абсолютно беззащитен, се изправяш пред спомените му, мислите му, попиваш емоциите му - Страх, Самота, Болка, Гняв, БОЛКА. Ще можеш ли да се съвземеш от тях? И ако да, как ще се справиш с последиците?

ЗАРОД

Animals are not ours to eat, wear, experiment on, or use for entertainment. (слоган на PETA)

Ф. Пол Уилсънне е от хората, дето търпят глупости. Ако нещо във възгледите ти не му допадне, подразни го или предизвика дълбоко възмущение у него, той няма да си замълчи, ами ще изрази ясно позицията си. Я с унищожителна забележка, я с язвителна реч, я с поучителен разказ. Именно тук се корени една от основните причини да харесвам този автор. Разказът "Зарод" се занимава с чистото човешко тъпоумие, дестилираната празноглава суета и рафинираната вещомания. С онзи вид произлезли от шимпанзетата същества, чието самочувствие зависи от придобиването на първокачествени и уникални материални блага. Независимо от цената. Чувал ли си за чантата "Бъркин"? Всяка достойна последователка на Беки Б.би изпаднала в унес при вида й и би започнала нова Троянска война, за да се докопа до един екземпляр от въпросното произведение на изкуството. В "Зарод"си имаме работа тъкмо с подобна лелеяна чанта. Соленичка ще ти излезе, но купиш ли си я, моментално попадаш в клуб "Каймака на каймака". Чувстваш се привилегирован, богоизбран, с класи над останалите, само защото си окачил на рамото си, гушнал си под мишницата или си приютил в дланта си аксесоара-шедьовър с дискретна щампа. Чувстваш се Някой. Да, обаче марковата глезотийка, носеща подписа на Ф. Пол Уилсън, е малко по-особена. Интересува ли те да разбереш повече за нетрадиционния материал, от който е направена тя? А каква е технологията на производство? Прочети разказа и, след като откриеш отговорите на двата въпроса, ми сподели как би променил посланието на PETA (цитирано по-рано), тъй че да пасне в случая...

СРЕДНОЩНА МЕСА

...Изхождайки от сегашната ситуация, аз си представям една нощ, тъмна като смола, и един самотен човек в нея. Човекът шепне: "Помогнете ми да мина през тази чернилка, помогнете ми да доживея до сутринта, научете ме да обичам."И изкуството трябва да улови тоя шепот, да изведе странника от лабиринта на нощните дебри... (Рей Бредбъри)

Достопочтен равин, гушнал разпятие + католически свещеник, гушнал бутилка + извратен вампир, сияещ в спретнатото си расо, влизат в църква. Не, това не е началото на смахнат виц, нито пък - завръзката на поредната банална история за кръвопийци, ами кратичко представяне на основните герои в "Среднощна меса". Предупреждавам те: дори не си помисляй да се съмняваш в качествата на произведението или да хвърляш камъни по него. Сториш ли го, ще си имаш работа с мен. По-конкретно - с разгневената ми до червено версия, вързала бойната забрадка, яхнала турбометлата и въоръжена с огнемет. За моя милост тази творба е специална. Тя генерира ярка светлина, способна да достигне и до най-тъмния, потънал в прах, паяжини и миши екскременти ъгъл и да го про-/пре-/из-чисти. Тя хваща за ръката изгубения в нощта пътник наРей Бредбърии му посочва изхода от лабиринта. От нея те побиват тръпки (но не само от страх). Тя с-/о-грява. Няма да се учудиш, ако ти споделя, че именно тук, в "Среднощна меса"открих своя светлоносец, т.е. любим герой от "Демонични песни", нали? Отец Джо. Представител на рядката порода същества, които биха ме накарали да ги следвам като послушно куче, накъдето и да поемат. Разбираш ли, той вярва. Истински. Пази искрицата дълбоко в себе си. Въпреки че, Бога ми, Джоима достатъчно основания да я угаси. Достатъчно причини старателно да се опитва да се удави в алкохол, да се отърве от душата си и да се превърне в поредното зомби, дето се тътри наоколо. Или да се преобрази в най-обезнадежденото, обезсърчено, цинично и мразещо всичко/всички около себе си копеле, озарявало с мрачното си присъствие тази земя. Е, той почти успява в тези тъй времеемки и трудоемки начинания. Милият Джоси въобразява, че е достигнал сериозни низоти в деградирането (и връщане нагоре няма), когато на портата на бара (въшливата му бърлога) потропва стар приятел - равинът Зев - с молба за помощ срещу шайка вампири-убийци-осквернители. Отец Джое нужен. По възможност - трезвен. А, освен това - колкото по-бесен, толкова по-добре...

МАЙСТОР ДЖАК: ИНТЕРЛЮДИЯ ПРИ ДУЕЙН

Народът казва: "SOSDD!"
Майстор Джакказва: "Ден, в който не носиш желязо, е като ден, в който си излязъл без дрехи."

Ех, няма спирка! То бива, бива, ама... Нали знаеш, че на кадърните и компетентни хора не им се полага почивка, затрупани са от камари със задачи и винаги трябва да са на линия, за да оправят бакиите на другите? Такъв е случаят и с майстор Джак - отново му се налага да поработи по основната си специалност - поправки и ограничаване на щетите, причинени от зли (мало)умници. При това - в събота вечер. Началото се поставя с една обикновена разходка, в компанията на стара приятелка, и с едно непланирано отбиване в дрогерия. Спонтанното решение отключва скрит Ф.-Пол-Уилсъновмеханизъм и "Интерлюдия при Дуейн"рязко превключва на шеметни обороти. Внимавай в картинката, защото ще изслушаш лекция по класически и неокласически екшън похвати и ще проследиш демонстрация по справедливо нанесен/ заслужено понесен тупаник. Ще станеш свидетел на бързата мисъл и адекватните реакции на Майстора. Ще се възхитиш на желязното му самообладание и способността му да импровизира в напечена ситуация. Ще се хилиш, гъделичкан от безсрамното му чувство за хумор, което никога не спи и не се колебае да се изяви дори и в най-тегавия момент. Ще пиеш с наслада от неизчерпаемата му, подкрепена с живописни примери, житейска мъдрост. Ще цъкаш с език на глупостта на няколко гангстерчета, дето си въобразяват, че са с най-яките т*пки в квартала и, за да го докажат, решават да извършат обир, като избират погрешния ден, час и място за целта (и погрешния човек, с когото да се е*ават). Ще се опиташ да се скриеш от гнева на една огнеопасна жена, която просто иска да си купи малко шарена козметика, без да й пречат, м*мка му. И... ще научиш какво може да се постигне с няколко флакона "Райд" : )

WHAT? NO, NO, NO, NO! BRING THE BEAT BACK!

Ето това ми се прииска да извикам, когато и последната нота от "Демонични песни" бе изсвирена : ) Понеже сравнението с кутия шоколадови бонбони "Асорти"звучи точно на място, произнесено от Форест Гъмп, но ако го използвам аз, ще залъха на избеляло от пране клише, ще се огранича до простичката констатация: всяка една от деветте творби, поместени в изданието, си струва прослушването. А знаеш ли кое ми достави най-голямо удоволствие в сборника? Авторовите преддверия към произведенията. Ф. Пол Уилсънми издаде разрешително да разгледам строителната му площадка и ми разкри: къде, кога и при какви (не)нормални условия го е нокаутирала тухлата на вдъхновението; как е седнал да изстиска лимонада от лимоните (т.е. разказ от цицината); как е тиктакал творческият процес; кой "дърт дебил"му е досаждал и го е ръчкал в името на напредването на строителните работи и т.н. МистърУилсънразговаря с мен непринудено и ми намигаше през цялото време. Имах чувството, че правя интервю с легендарен рокдинозавър, който откровеничи пред мен за своите "бебчета", разбирай: албуми (за да не съм голословна: заглавието на един от разказите му се заиграва с парче на Джордж Харисън). Ето защо завършвам настоящото ревю с категорично твърдение. На този етап изпитвам безусловна вяра в:

1) музиката на Бомбай Байсикъл Клъб
2) филмите на Адам Сандлър
3) рекламите на Хайнекен
4) Ф. Пол Уилсъни неговите книги.

: ) Не бързай да излизаш от блога ми. Ще ти обърна внимание върху още нещо. Страшно се кефя, когато попадам на качествена творба, поднесена ми по качествен начин. Разгледай художественото оформление на "Демонични песни". Дело е на Мирослав Георгиев. Човекът действа със стил и е майстор в представянето на страховити (не)човешки лица, които настоятелно впиват поглед в теб и внушават... Чакай, май е по-добре да откъснеш очи от изображението на корицата, преди да е станало късно. Ако си способен, разбира се. На мен ми е трудно. То е хипнотизиращо. Работа, свършена както трябва! Похвала заслужава и преводачът на сборника - Коста Сивов. Заради отличния подбор на разказите, чудесното въведение, в което представя без излишни подробности както автора, така и творбите, поместени в книгата и детайлните, суперинтересни бележки под линия. Заради компетентното предаване на особеностите на речта на разните герои и сглобяването на конструкции от типа: "ластари от светлина", "гласовете им потекоха през един отворен прозорец", "отговорът ме зашлевява тежко", "лунно-бяла кожа". Но най-вече защото ме запозна с Ф. Пол Уилсън - нов приятел, ъъъ, автор, с когото си пасваме чудесно : )

Не знам колко е часът и не ме интересува. Обаждам ти се, понеже ми се прииска приказка. Баба Зимаподрани с тупането на губерите и снегопада, затова се налага да се сгрея с вълшебна история. Да, напълно трезва съм, а ти? Чудесно, радвам се, че уточнихме този въпрос, а сега хубаво разтъркай очи, за да прогониш съня от тях, провери дали плюшената ти костенурка-нинджа е завита до брадичката под дебелия юрган, измъкни се от леглото и тръгвай с мен. Нали съм добро книжно момиче, няма да запазя топлината на приказката само за себе си, ами ще я споделя с теб. Имаш ли някакви предположения при кой магьосник-разказвач ще те отведа? Ммм, чакай, чакай, чакай... Да съм намеквала, че ще грейнем неканени на древногръцки купон, тъй де, философски симпозиум? Какво те кара да мислиш, че ще се наредя на опашка за разредено вино пред някой глинен кратЕр, докато Платонсе опитва предварително да ми замае главата с медените си слова? Неее, тази вечер двамата с теб няма да се насладим на мита за Атлантида - та той все още не е нищо повече от палава рубинена искрица, святкаща ту тук, ту там из наполовина пълната чаша на влюбения в диалектиката мислител. Хайде, нека оставим елина да се опитва да улови Музата. Днешната ни спирка се намира другаде. Не се цупи, обещавам скоро да се отбием пак. Ще си купиш сувенир, ще се поглезиш с лъскав хитон от най-новата колекция на Арахнаи ще си направиш селфи с Диоген, бъчвата и фенера му! А сега... напред към нашия домакин - Ловеца на дракони, страшен и могъщ чародей... За силата на словото му се носят чудни предания из целия познат свят - стигнали са даже до Персия. Старите хора разправят, че нявга Ловеца победил самата Шехерезада в двубой, протекъл по всички повели на тъкачеството на приказки. Носи се и мълвата, че от яд легендарната царица не мигнала в продължение на цели 1001 нощи...

Не се шашкай : ) Все още ми предстои да изобретя машина на времето, тъй че няма да те замъкна в далечни вълчодиви времена, за да се срещнем с тип, стар (но и вечнозелен) като секвоя, чиито любими занимания са да си мърмори налудничави заклинания, да си пощи брадата и да преследва (за предпочитане гигантски) огнедишащи хвъркати гущери, въоръжен с ентомологична мрежа. Приготвила съм ти нещо още по-готино : ) Днес ми гостува Спасимир Игнатовсъс свое ревю. Виждам, че лицето ти се озари. Името ти е познато, нали? Точно така, вече съм ти представяла автора на "Да намериш Дракон" - и един от Властелините на родните книги-игри - в публикацията си, посветена на втория брой на "Призвание: Герой!". Спаспритежава безброй ценни качества (упоменати прилежно и надлежно в гореспоменатата статия), но отличителната черта, дето блести най-ярко сред всички тях, е неизчерпаемата му способност да причинява/вдъхновява/подпалва усмивки. Освен това блогът ми му е неимоверно благодарен за коментарите и градивната критика, поднесени остроумно, закачливо и красиво. И тъй като Спасимир Игнатовси няма свое лично поле за споделяне на книжни впечатления, аз и блогът ми решихме да го поканим да се изяви на наша територия : ) Идеята не е нова (хвърли око на сътрудничеството между Траяна Хаджитодорова - Шанараи Искрен Зайряновв Приумици), не мога да подам заявление, за да я патентовам, но реализирането й ми достави удоволствие. Настъпи моментът да те запозная с резултата. С какво ли ще ни изненада Съшивателя на песни Спасимир? Дали ще посетим епоха на ясно поставени граници, когато бялото е било тъй чисто и блестящо, че на върлочерното черно му се е искало да докопа отнейде тъмни очила, та да си ги нахлузи и да се спаси от сблъсъка със светлината? Или ни дебне нещо съвсем различно? Чети, наслаждавай се и имай предвид, че бележките под линия са дело на автора на настоящото ревю : )

Горко на страна, която има нужда от герои!

Така започва не съвсем новата книжка на Джо Абъркромби - "Герои". Тя е част от неговата поредица, развиваща се в един и същи свят, но не е директно свързана с останалите книги, за които ще говоря и за които ще смятам, че читателят е прочел.

Основната част от повествованието се развива за три реални дни, хайде, пет да са. Веднага усещам как челите десетата част от Търкалото на времетоизтръпват от студената пот, избила по вратовете им и бързам да ги успокоя. Страните тук са само две, основните герои се броят на пръстите на Кървавия Девети няма описание на храна и рокли... или поне на рокли. Историите на Джоса от т.нар. натуралистично фентъзи. Газиш в кръв; препъваш се в черва; хората се напикават от страх преди, по време и след битка; мръзнат като порове; давят се и умират по всевъзможни гадни начини. Добре де, не и основните герои, но всички около тях - все пак това не е Р. Р. Мартин. Което ме подсеща, че няма секс, а магията е представена доста по-реалистично. Разбирай: маговете предпочитат да накарат хората да се избиват помежду си, вместо сами да се заемат с избиването им. Като цяло, положението с магията е малко пипкаво и моето впечатление е, че основното количество от нея е изтекло от света. Ако навремето е можело да щракнеш с пръсти и да промениш коритото на някоя река, сега ще е по-евтино и лесно да пратиш двеста души с лопати да свършат същото. Тука щях да пиша орки, които в този свят се наричат Шанка, но самите те сякаш са били изтрити от света и въобще не се споменават в текущата книга.

Та нека се върнем на самата книга. Имаме две враждуващи страни на макрониво, разбирай: маговете. Единият е братоубиец, родоотстъпник и би прегазил всеки и всичко, за да постигне целите си. И да - това е "добрият"магьосник. За другия можем да съдим единствено по думите на нашия познайник, а както се досещате - те не са никак ласкави.

На баш глобално ниво имаме пак две враждуващи сили: Съюза, който към момента е върхът на цивилизацията, разбирай: Ранното средновековие. Той се помещава в средата на океана, на самостоятелен континент с формата и площта на Австралия. Освен това има "колонии"по всички околни континенти и страшно си пада по това да праща миротворци навсякъде, където има петрол... тъй де, нужда от цивилизация. Интересното е, че сега, докато пиша тези редове, се сещам за една такава държава.

Но да продължим към другата страна в конфликта: Севера. Някои от вас може и да се изненадат, а други - не, но Северасе намира на север от Съюзаи съвсем доскоро е бил сравнително мирна колония, живуркаща си под ботуша на Съюза. Малко над Севераедна камара враждуващи кланове поддържат формата си* с малки, но за сметка на това постоянни войни помежду си.

По едно време някакъв пич на име Бетодобединява клановете, като им намира общ враг, когото да мразят и аха-аха да спечели войната, когато взима, че настъпва по мазола един от макроиграчите - да, познахте - добряка. Съответно историята му свършва трагично, а на мястото му се възкачва Кървавия Девет - един добряк със склонност да изпада в берсерк в не особено подходящи моменти. Неговото царуване завършва със скок от терасата в течащата под нея река след опит за преврат. И на престола се възкачва Дау Черния. И горе-долу тук започва настоящата история**.

Войната върви твърде бавно и освен това е твърде скъпа, затова макроиграчите се споразумяват да направят едно финално меле преди да преминат на следващата игрална дъска. От страна на Съюзаще видим: Финри, щерката на лорд-маршал Крой, главнокомандващ армията на Негово височество царя на Съюза; Бремър дан Горст - телохранител, който не успял да умре за господаря си и пратен в изгнание; ефрейтор Тъни, който е версия на Ноби Нобсот Дискаи ... май това е. От страна на Севера: Калдер, син на Бетод, със склонност да заговорничи и в момента в нещо средно между изгнание и домашен арест; Кърнден Гушата - старо куче, който прави нещата постарому и Бек, хлапе, което е слушало за героите и искащо да стане такъв. Разбира се, има и разни други, но това са основно хората, през чиито очи виждаме развитието на събитията.

Малко по-подробно:
Бремър дан Горст - аха-аха да спечели световното по дуелиране и добрият маг го преебава жестоко, като дава магически допинг на опонента му. В настоящата история той се опитва да поеме ролята на Кървавия Девет, удряйки го на физика и рязане на глави, и можем да кажем, че донякъде се справя. Вторият образ, в който се опитва да влезе, е Сакатия, за чието име не се сещам. Текстът е представен също както в предишните книги - чрез непрестанно мрънкане, жалване и оплакване през мислите на героя, отделени от основния текст с курсив. И докато Сакатиябеше осакатен и имаше що-годе основания да се жалва, той най-големият проблем на Бремъре пискливият му глас и ниското самочувствие. През неговите очи са представени голяма част от персонажите в книгата и можем да кажем, че той е главният герой в нея.
Финри - щерката на маршал Крой, заел мястото на маршал Уест***, болезнено амбициозна и по-скоро епизодична, колкото да има женски образи.
Ефрейтор Тъни - както казах и преди, това е ефрейтор Ноби Нобсв малко по-сериозен вариант. Полза от него и от хората около него почти няма, но ако сте се затъжили за Пратчет, то той ще ви усмихне, като изключим края на първата глава с негово участие, където имаше някаква несвойствено дълга мелодраматична реч, която прескочих.
Кърнден Гушата - "В битките, за които сте слушали като пеленачета, аз съм се бил.". От стара коза яре и се опитва да опази хората си, ако може да се мине без бой, ще опита да се мине без, а ако не може: "Гледайте да не ви убият!". Приятен образ, за когото ще се радвам да прочета още нещо.
Калдер - влиза в ролята на Змиятаи се справя доста добре, направен е доволно жив, мами, кръшка и всячески се опитва да не излиза в първата редица на битката. Аха-аха да стане крал на Севера, но открива с изненада, че има скрупули.
Бек - станал впоследствие Червения Бек. То за него казах и по-горе основното, но пък главите с него показват новобранците при северняците, както главите с ефрейтор Тънипоказват как мрат новобранците при Съюза.

Като цяло, книжката е хубава, не знам дали си заслужава да си я купите, аз я взех назаем и си изкарах сравнително добре с нея. Евентуално, ако го бяха пуснали дигитално за 7-8 лева, ама 20 ми е над психологическата граница.

Игрите с вас!

* После някой твърди, че фитнесът не бил висше благо и не допринасял с нищо за световния мир.
** Абе уж нямаше да преразказвам предишните книги, пък то какво излезе...
*** Суперсимпатичен образ и единственият - дал фира, за което може да се съжалява. И да, споменава се само на едно място в настоящата творба.

Откъсни за миг поглед от небето, иначе ще се спънеш : ) А аз няма да мога да те хвана, защото ръцете ми са заети. Не, не ми помагай с торбите, не са тежки. Пък и къщичката, към която съм се запътила, е на един хвърлей. Ами ти? Чакай, нека отгатна! Стремиш се да си приготвиш колкото може повече "зимнина"от уловени в шепа слънчеви лъчи, нали : ) Имам идея. Щом приключиш със "закапачването на бурканите", ела да ми правиш компания. Просто следвай курса на онези врабчета там, дето прелитат от дърво на дърво. Те ще те отведат до правилната уличка. Как ще разпознаеш къщата, където ще те чакам? Да речем, че пропуснеш старовремската табела с надпис "Етнографски музей", окачена на портата : ) Огледай се за засмяна вълшебна градина, грееща в есенната си премяна като мома на седянка. Ослушай се за деликатните, галещи душата звуци от триструнна китара. И подуши въздуха за аромата на зелен чай с нотки ванилия, сервиран до кошничка домашни пърленки, пълнени със сирене, домат и босилек... Ако следваш инструкциите ми съвестно, ще намериш мястото и ще получиш награда за усилията си - възможност да хлътнеш в сенките на музея и да разкриеш една по една тайните му. А може и да те почерпя с някоя приказка. Избираш приказката? Страхотно! Да видим, коя да бъде тя... Сетих се! Сядай, наостри уши и отвори сърце...

Имало едно време едно момче от Балканите, чийто житейски път го отвел в далечна Япония. Там то успяло да завоюва поле за професионална изява, да срещне любовта и да открие мир и удовлетворение. Накратко - намерило си е своето (щастливо) място... Ей, защо прекъсваш вдъхновения ми увод? Нима се сещаш за кого говоря? Да чуем предположението ти... Ммм, не, не бързай. Не съм се впрегнала да те занимавам с поредната версия на мита за Калоян Махлянов - Котоошу : ) Отправям дълбок почтителен поклон пред българския сумист, извинявам му се искрено, че не мога да му отделя повече от два реда в настоящата публикация, обещавам да се моля на божеството на копринените препаски да закриля кръглоокия юнак в безбройните битки на тепиха и... насочвам вниманието ти към портрета на облечения по последна мода (за деветнадесети век) Лафкадио Хърн.

Не се оставяй да бъдеш приспан от кротката, скромна поза, която е заел писателят. В кръвта на мистър Хърнсе смесват уиски Падии узо Франгулис - баща му е ирландски военен лекар, а майка му - гъркиня с благородно потекло. Комбинация, по-леснозапалима от финландски коктейл с руско име. Но и упорита, и държелива. Сигурна съм, че именно благодарение на наследените гени Лафкадиое успял да оцелее, докато е порел грамадни океански вълни и се е опитвал да си задържи главата над водата. Момент, дойде ми по-добра идея. Вместо да те заливам с биографични данни, маскирани под формата на приказка, я провери какво има там, досами изображението на автора... Витрина, под която са подредени личните му бележници, пълни с чудни и страховити японски легенди... Не, не посягай : ) За съжаление не можем да разлистим томчетата, но разполагаме с техни копия. Време е за четене!

"ЖЕНАТА НА САМУРАЯ"

Разгледай добре ефирното създание от корицата. То разпръсква особена светлина, не смяташ ли? Ако тази светлина премине през стъклена призма, ще получиш нежност, чистота, деликатност, достойнство. Наслади се на изящната костна структура на моминското лице, стройната фигурка, мъничките ръце. Представи си сладкия й, у(с)по(ко)яващ глас, който без усилие ще те подмами в първата срещната заешка дупка и ще те пренесе в... е, "само боговете и будите знаят"къде ще се озовеш. Оставен си на милостта на разказвачката. Обаче недей да се страхуваш от двадесет и двете копринени примки, тъй де, истории, заложени от нея в настоящия сборник. Аз ще ти издам кои места са най-опасни и къде трябва да стъпваш изключително предпазливо...

Например, ей онзи самурай с приведените рамене, дето се приближава към теб. Остави го да си върви по пътя и не го тормози с въпроси. Личи си, че плаща жестока цена за някоя своя п(р)остъпка и хич не му е до опити да впечатлява потенциални почитатели с преувеличени измислици за подвизите и доблестта си. Ами нагиздената в бяло красавица, която изниква без предупреждение от мъглата и впива тежък поглед в твоя милост? Ще ти се да уважиш молбата й и да поспреш, за да й дадеш указания как да стигне до Едо? Я премери два пъти преди да отрежеш. Жената от снеговетене е здравословна компания. Подминаваш я учтиво, с извинението, че имаш бърза работа и, за по-достоверно, си поглеждаш часовника. Колко показва? Охо, японците наричат този период от нощта "Часа на вола". В превод: обичайното време за разходка и социализиране на изпълзели от гроба, удивително незапазени човешки останки, в чиито очни кухини зверски гори пламъкът на отмъщението. Възможно е да се натъкнеш и на зли духове, развили предпочитания към селския гурме туризъм (разбирай: обиколки в търсене на прясно трупно месо). Не е изключено отнякъде да изникне и призрак на воин, който да отсече (в стил "Марни"на Хичкок): "Аз - Джейн, ти - Фройд." и да започне да ти излива душата си. Ще посмееш ли да му откажеш да го изслушаш? Съществува и вариант да попаднеш на двама влюбени, дето се вричат един на друг, докато пият от кръвта си. Не се задържай дълго при тях и не им се пречкай. След полагането на обета, те ще се отдадат на розови мечти как един ден да завършат живота си като достойни последователи на Толстоева илиМичънърова героиня.

"Оптимистично", а? Сигурно си вадиш заключението, че атмосферата в сборника е доста мрачна. Бързам да те успокоя - очарователната разказвачка се смилява над своята публика (по-точно Лафкадио Хърнй позволява да го стори) и разпръсква сред тъмните краски тъга и ужас ярки петна красота. Отбележи си, за да не пропуснеш при слушането:

съприкосновението с невинната непокварена любов, която ще промълви "прошепни съня си на цветето нантен в градината и тогава той няма да се сбъдне", докато грижовно гали гърба ти, за да прогони последните остатъци от твоя кошмар
малкия Учида Тарос голямото сърце, сякаш изскочило от клипа към песента "Another Chance"на Roger Sanchez
Крехката О-Йошис волята от "калена стомана, която разсича желязото без да оставя подгънати ръбове". Всяка армия (независимо дали се състои само от двама ентусиасти, чиито доспехи са изковани от неръждаем идеализъм или се крепи на двеста люти юнаци, разпасали пояс и размахващи чифте пищови) би се превърнала в могъща сила, ако успее да привлече девойката за свой съюзник
"смарагдовозелените, розови и стоманенолазурни"водни кончета и тяхната по(д)кана за безгрижни игри
посещението на провинция Идзумо, "Страна на осемте издигащи се облака", в компанията на местен екскурзовод - непреклонен самурай. Предупреждение: мрънканици от сорта "Обувките ми са неразработени.", "Не съм ял от сутринта."и "Стигнахме ли вече?"са напълно излишни
"слънчевата светлина, мека като спомен", "вечерното злато", "синята нощ", "блещукането на светулките", "детската песен на луната", "часа на зората". Къде са ти акварелните боички, Вини ван Гого? : )
легендата за древната принцеса от планината Дакеяма. Благородната дама би засрамила дори Пенелопа Одисеевнас търпението и лоялността си
прочувственото изпълнение на сляпа улична певица. Не е нужно да познаваш езика и текста на песента. Ако имаш уши да слушаш, посланието ще стигне до теб, преодолявайки пречките със скоростта и лекотата на българска шампионка по бягане на 100 метра с препятствия
"кърмъзения цвят на яворите през есента"; острова, "където лятото никога не умира"; "вечно спящото море"и най-важното: мястото, където "сърцата на хората не остаряват" : )

"МОМИЧЕТО ОТ ПАРАВАНА"

Хей, къде тръгна? Отдавна не съм те канила на гости и съм ти подготвила двойна почерпка. Трябва задължително да пробваш другия ми вид чай - от портокал и джинджър, а във фурната се гушат и дремят бейби кроасанчета, пълнени със сладко. Ще ти ги сервирам ей сегичка, заедно с преписа на втория Лафкадиевбележник, който разглеждаме днес. Корицата на томчето не е толкова вдъхновяваща, колкото обложката на "Жената на самурая", но пък съдържанието... !!! Хайде, отвори книжката и... ще хлътнеш в плен на омагьосана картина: ще се изправиш с трепет в душата пред дверите на старинен замък с тридесет бойни кули; ще пристъпиш благоговейно прага му и ще те посрещне ромолящият звук на кото (или пък - на флейта, изработена от бамбуков корен); ще те почерпят с чаша вино, напълнена от сто различни винарни; ще се разходиш из вълшебна градина и ще вдъхнеш аромата на черешите с бели и розови цветове, досущ "зърната на женска гръд, оросена с мляко", ще се трогнеш от разказа на девойката-върба и ще се възхитиш на дървото, цъфтящо (напук на всички природни закони) в най-големия студ; ще изследваш съкровищници и ще се сдобиеш със "скъпоценен камък с власт над огъня и скъпоценен камък - с власт над водата; нокти, изтръгнати от лапите на жив тигър; рог от конче, родено с вида на приказните еднорози"; ще се втурнеш в конюшните, ще си подбереш ат, чийто нрав да пасва отлично на твоето настроение и ще запрепускаш с Оникаге, кон-демон "с цвят на елен"; ще се влюбиш: "От нея и от одеждите й като че ли бликало сияние, подобно на лунната светлина, която блести иззад копринените облаци на нощното небе. Докато вървяла, свободно падащата й коса се полюшвала зад гърба й като клоните на плачеща върба, раздвижени от пролетен ветрец. Устните й били като прасковен цвят, напръскан с утринна роса...". Ех, сякаш ти описвам сцена от филм с Джан Дзъи*, нали? Тук си проличава страничното действие на сборника: ще те превърне в поет. Поне при мен ефектът беше такъв. За теб мога само да гадая : )

* Възмущаваш се от присъствието на китайска актриса в текст с японска тематика? Ей, забрави предразсъдъците (както и максимата на Йордан Радичков, че където има граници, винаги скърца), спомни си "Мемоарите на една гейша", поучи се от скандалите покрай лентата и прояви толерантност : )

Какво? Въртиш очи и скришом се прозяваш? Аха, разбрах! Търсиш нещо друго. Може би ти си запален издирвач на предизвикващи ледени тръпки истории? Ако случаят е такъв и по природа си ценител-колекционер на страшнотии, "Момичето от паравана"ще ти помогне да обогатиш сбирката си със следните експонати:

Муджина - язовец. Описание: променя облика си според обстоятелствата (или според жертвите си. Изобретателна гадинка!). Местообитание: в "пусти и самотни"местности (че как иначе?), за предпочитане - да има река наоколо. Активност: нощем (естествено). Взаимодействие с хората: о, той безкрайно им се радва, като не се колебае да им го покаже по всякакъв вреден за психиката и физиката начин
Отровен дракон. Описание: не бе открит очевидец, който да свидетелства, нито пък - естествоизпитател, горящ от желание да се заеме с dragonwatching и да събере информация за съответния биологичен вид. В момента се опитваме да установим връзка с недоволен бивш служител, за да се сдобием с повече данни относно драконовото местообитание, активност и предпочитани канали за комуникация с хора.
Хейке - раци. Описание: с човешки лица на гърбовете. Местообитание: Дан-но-ура, близо до пролива Шимоносеки, където преди около 700 години се е провела чутовна морска битка. Активност: можеш ли да познаеш? Точно така, нощем. Взаимодействие с хора: старателно унищожаване на движимо имущество (потопяване на кораби) и упорит лов на бедни души, гмуркащи се в търсене на бисери
Гаки - кошмари, страдащи от постоянен глад. И тук е мястото да ме попиташ: глад, но за какво? Още по-интересно: докъде стигат гакив мъките си да го задоволят? Дали няма да са ти благодарни, ако просто им подхвърлиш къшей хляб, да ти се усмихнат и да те изпратят с гръмко "Аригато, човече! (Thanks, man!)"? Или нуждите им са по-различни и най-вече... дълбоки?
Опасни за здравето кимона - но не защото са произведени в Китай
Отроваот "синя стоножка, син гущер и застояла вода, която е била държана дълго в кухо бамбуково стъбло". При вида й всеки достоен Борджияби се просълзил от умиление, все едно става свидетел на раждането и порастването на първородната си интрига
Омагьосана завивка, запазила духа (в прекия смисъл) на предишните си собственици и...

... така нататък. Както и сам се досещаш, списъкът не претендира за изчерпателност. Преди да те изпроводя да си вървиш по живо, по здраво, бих искала да споделя с теб още нещичко. Доволна съм. Напих те с чай и те натъпках с пърленки, кроасанчета и японски сказания. Ще се прибереш у дома наквасен, преял и с крещяща за помощ слухова сетивна система. Даже залиташ. На сутринта сигурно ще те боли главата : ) Не, няма нужда да ми благодариш. Пак заповядай : ) Моята експертна препоръка: детоксикация в домашни условия. Стой далече от книгите за една седмица : ))) Чак когато изтекат седемте дни (но не по-рано!), реши кой бележник на Лафкадио Хърнти допада повече, "Жената на самурая"или "Момичето от паравана". А после си го прочети с удоволствие и мярка! Колкото до мен, аз се връщам при любимия си герой от двата сборника, върху когото съм поставила етикет "покрития с татуси музикант Хоичис Ахилесовитеуши".

През януари миналата година ти споделих най-точното (според мен) определение за думата "приятел". Сещаш ли се какво гласеше то? Затрудняваш се? Е, не си длъжен да помниш всяко нещо, което споделям с теб чрез своето книжно местенце. Усмихни се, моля те : ) Обещавам, че няма да те изпитвам повече. И така, извади очилата с дебели стъкла, почисти ги с мека кърпа, закрепи ги добре на носа си и прегледай протокола от срещите ни. Точно там, да - началото на 2014 година. Намери ли го? Браво! "Приятел"означава "човек, който ти дава храна". И буквално, и преносно. Сега, през 2015, пораснала (със сигурност) и помъдряла (съмнително), ми се прищя да разширя горната квалификация. Ще ми правиш ли компания в допълването на формулировката? Вади лист и химикал, започваме да пишем : )

Приятел е онова скъпоценно същество, което...

... те кръщава с най-якия прякор на земята (новото име ти лепва идеално, като клип в ретро стил - на Бруно Марс);
...те вдъхновява, а и ти него - процесът е спонтанен, взаимен и благодарен;
...проявява щедрост към теб (ама не онази, чиято мерна единица са банкнотите);
...изчислява точно капацитета ти, чертае скици, помага при конструирането на бъдещите ти крила;
...по време на първото авиошоу с твоето скромно участие е на видно място сред публиката, крещи името ти и размахва гигантски нахъсващ плакат (собствено производство);
...пляска ентусиазирано, даже да не изпълниш перфектния лупинг, даже пикирането ти да е несигурно (за ужас на тълпата) и даже да се приземиш с елегантността на Феята на зъбките (разбирай онази вълшебница, превъплътена от Дуейн Джонсън);
...ако случайно е възпрепятствано и не може да стане пряк свидетел на плахия ти опит за летене, отпечатва подкрепата и усмивката си върху пощенска марка и ти я праща по някоя услужлива лястовица;
...се води по акъла ти, за да ти угоди, независимо дали идеята ти е щура ("Хайде да опаковаме Райхстага!", например) или е тотално лишена от острота : )
...забелязва, когато не си наоколо и се интересува от причината;
...щом разбере защо си се сврял в миша дупка, събира разпилените ти части, поставя ги на място с два шамара и сипе куп люти заплахи, за да се стегнеш;
...носи подаръка, чрез който изразяваш благодарността и обичта си към него, гордо(даже да е гердан от нанизани на червен конец и украсени с детски ентусиазъм във всички цветове на дъгата макарони);
...винаги се радва да получи вест от теб : )

Хубаво списъче съставихме дотук, как мислиш? За момента го оставяме така, а намериш ли още някоя ярка боичка, с която да дорисуваме (с пръсти, естествено) картината на истинското приятелство, непременно ми пиши : )

Защо изобщо подхванах темата? Днес ще ти представя "Градът на крадците"от Дейвид Бениоф. Една книга, чийто главен герой се запознава с най-добрия си приятел в най-страшно време и на най-неочаквано място. Развитието на отношенията им (докато изпълняват убийствена, откачена мисия) е изключително интригуващо. Тръгват от гара "Просеше си куршума, което не беше хубаво, но освен това просеше куршум и за мен, а това беше далеч по-лошо.", за да слязат на спирка: "Бях се запознал с него в петък вечерта и дори не бях започнал да го харесвам до понеделник, но сега, във вторник следобед ми се искаше да се развикам от радост, че го виждам жив.". Двамата са чудна двойка: първият обича да задава въпроси, а вторият разполага с отговори... Искаш ли да научиш повече? Хайде, не се бави, слагай ските (все пак, началото на януари 1942 г. е) и се спусни надолу по редовете ми.

"ВЪВ ВСЯКА СГРАДА ИМА КАНИБАЛИ. ДОБРЕ ДОШЛИ В ЛЕНИНГРАД."

Звездичка:забележи препинателния знак, употребен в края и на двете изречения. Той изразява суха констатация на прозаичен, общоизвестен факт.

...Питер. Великолепна архитектура, безкрайни обиколки из Ермитажа, романтични разходки край Нева, бели нощи... Хей, върни лентата. Това е грешният запис. Станала съм толкова лоша, че без капчица жал те запокитвам да вееш гащи насред Втората световна война. По време на обсада. Желаю удачи! Момент... Я си виж палтото - тънко като стар вестник. Защо си гологлав? Да не си въобразяваш, че си по-як от норвежки рибар в реклама на Нютрогена? Ох, спри, не мога да те пусна така. Облечи тоя плетена жилетка. Да, да, тя всъщност е магическа ризница и пази от вражи оръжия. Абе ти луд ли си? Просто е достатъчно топла, за да издеяниш как да е из улиците на града (впрочем, и в закритите помещения, оцелели от бомбардировките, ще ти свърши работа). Ботушите ти пропускат ли? Не? Добре, защото ти предстои да газиш в киша... и сред трупове. Какво си натъпкал в чантата си, че е така издута? Спирт, превързочни материали, наръчника на Беър Грилс? Бутилки вод(к)а? Или съм безнадеждна оптимистка? Покажи... Ооо, лаптопът ще ти свърши наистина полезна работа в окопите отпреди половин век. Я го хвърли на боклука и потърси някой и друг сухар, рибна консерва, изобщо нещо, което ще попречи на предната и задната ти коремна стена да се срещнат и да се слеят в целувка. Мислил ли си за муниции? Ръцете ти се разтреперват... Няма да ти давам пушка, че ще вземеш да се самонараниш. Ще караш с швейцарското си ножче. И на молитви. Много. Така... Май си готов, а? Имаш ли въпроси? Какво? Абсурд, не може да вземеш домашния си любимец... Освен ако не искаш да го прибавиш към мес(т)ните кулинарни специалитети. Впрочем, припомни си заглавието на параграфа и се заеми да пазиш собствения си задник. Прочута ленинградска рецепта за кюфтета препоръчва месото за каймата да се изреже именно от тази тъй нежна телесна област. Екипиран си, наясно си с обстановката и си наплашен, т.е. предупреден. Да не съм пропуснала... А, да! Слухът ти нали не е чувствителен? Питам, да не би да се притесниш от шума, гальовно измъркван от прелитащи наоколо самолетчета Юнкерси Сухой. А сега...

...ЩЕ ТЕ ЗАПОЗНАЯ С ТВОЯТА "ГАДНА"КОМПАНИЯ (кавичките не обозначават цитат, както ще разбереш по-нататък):

"БЕЗСКРУПУЛНИЯ СТРАШЕН МАРОДЕР"ЛЕВ
Ако си въобразяваш, че Леве способен да лапне безименния пръст на труп, да го осмуче хубавичката, за да отстрани брачната халка от него и после весело да се заеме със следващото безжизнено тяло за претършуване, го бъркаш с друг герой на Бениоф...

Лев - единият от двамата приятели, споменати по-горе. Харесах го. Ала не веднага. Работата се опече постепенно, на слаба фурна : ) С нарастването на поредния номер на страниците. Изключително умен (повече, отколкото е полезно за здравето), мълчалив, наблюдателен, склонен към самоанализи и самоирония. Честен. И пред другите, и пред себе си. Не е безстрашен герой, но когато се налага проявява тъкмо необходимото количество кураж - патилите глави са го казали: "Малко да имаш, ама да ти дойде навреме.". Преценява точно характери и ситуации. Разпознава звездата (въпреки помътения й блясък), щом я види, независимо дали тя се е скрила под скъсан чул, или - не. Притежава будна съвест. С ценностната му система всичко е както трябва. Дааа, усещам, че се мръщиш и понечваш да ме прекъснеш: "И въпреки последните две прекрасни качества, обектът на възхищението ти се замесва в мародерство.". Най-напред прочети романа и тогава пак ще си приказваме. Та, Леве хванат и наказан за деянието си - попада в затвора "Крести"и там среща...

"ЖАЛКИЯ ДЕЗЕРТЬОР"КОЛЯ
ушната кал на това момче е по-ценна от достойнствата на много други хора

Коля - вторият от двамата приятели. Харесах го. И то веднага. Още с появата му ми се прииска да изръкопляскам: "Дами и господа, на сцената излиза Николай Александрович Власов!". Мога да ти досаждам с часове за него: "Как Коля списва дипломната си работа върху романа "Дворната хрътка"от великия писател Ушаков"; "Как Коля прелъстява девойки с лекции по история на изкуството"; "Как Коля ръси вицове"; "Как Коля доказва на партизани-снайперисти, че е техен сънародник, а не - коварен немски войник, научил перфектно руски"; "Как Коля развива теорията си за произхода на червенокосите"; "Как Коля говори за дарбата"; "Как Коля говори за жената, която желае"; "Как Коля спасява тежко ранено куче от мъките му."; "Как Коля учи Лев на важните неща"; "Как Коля обича приятелите си"; "Как Коля обича Живота". Коля, Коля, Коля : ) Ех, за съжаление, по стечение на обстоятелствата и той се озовава на топло. Дели една и съща килия с Лев. Ала за кратко. Полковник, дето отдавна вече е загубил бройката на умъртвените си жертви, праща двете момчета (в замяна на свободата им) да изпълнят задача точно по тяхната част. Поръчението ги сблъсква с куп проблеми, между които...

"СТУДЕНОКРЪВНАТА СНАЙПЕРИСТКА"ВИКА
бих се борила със зъби и нокти за привилегията да я нарека "свой приятел"...

"Пожелавам ти късмет, момче. Само не забравяй, че тя може да те простреля в окото от половин километър разстояние". Тетида. Тъкмо за неуловимата майка на Ахилсе сетих, докато опознавах Вика. Не че тя ме посрещна с хляб и сол и ми позволи да навляза в личното й пространство. Доста ще си понарежеш ръцете, докато преодоляваш бодливата й тел. Зъби ти се (когато е в добро настроение), от усмивката й хваща скреж, а очите й пронизват по-болезнено от финландския нож пуукко, с който не се разделя. Всичко около нея крещи: "Не преминавай!". Ако сториш глупост и я ядосаш, тежко ти. Като нищо ще ти види сметката. Но щом се убеди, че си струваш, щом й запука за твоя милост - би убила, за да те защити. Ще се разкрие пред теб полекичка. Ще ти даде отговора на въпроса, който най-много те измъчва. Ще те нахрани късче по късче с последната си филийка черен хляб (прав си, тя е причината да се сетя за старата си публикация и поместеното в нея определение за приятел). Накратко: и мародерът, и дезертьорът вадят късмет, че снайперистката ги взима под винтовката си/крилото си : )

Да се радвам на компанията на Лев, Коляи Викабеше влюбващо. Нека не забравяме и третостепенните образи като бандита Заводилов, книжната Люба Николаевнаи военнопленника, запазил до последния си миг гордостта, смелостта и способността да покаже среден пръст, ъ, да отдаде чест на врага. Ако по-нататъшната съдба на героите от "Градът на крадците"те вълнува, не се колебай и посегни към книгата. Обещавам ти жесток кеф! Да четеш романа е като да отидеш в любимото си заведение и да се насладиш на чаша от предпочитаното от теб питие, налята от вещия барман, дето винаги знае какво ти е на душата и какво би могло да се сипе, ъ, направи по въпроса. Дейвид Бениофсе справя великолепно по всички фронтове:
- работи компетентно и по епизодите на насилие, и по сцените, свързани с проява на привързаност, загриженост, любов. В един миг те хвърля в ледените води на кошмара, а в друг - те приласкава (български творец със същото въздействие върху читателя е Иван Атанасов, писала съм ти за него и преди);
- изказът му е красив: "В една прохладна августовска вечер, когато северният вятър носеше от Финландияуханието на борови иглички...";
- и най-важното: встъпителните му думи сякаш ми върнаха за мъничко моя "усмихнат пазител на най-ранните детски спомени", неговите чудни истории за замъка Иви тайната рецепта за спагети "по моряшки", открадната от нищо неподозиращ капитан на кораб. Подобен ефект върху мен имаше и питанката "Защо е тъмно през нощта? Ако има милиарди звезди и повечето от тях са поне толкова ярки, колкото слънцето, а светлината пътува до безкрай, защо през цялото време не е светло?". Съвсем простичко: душата ми се стопли. Затова, когато говоря за книгата, го правя вдъхновено и очите ми блестят : )

Сега ще те пратя на кино. Не си спомням дали съм ти споделяла, но едно време бях филмово момиче. Доста преди да се превърна в книжно създание : ) Затова днес ще ми позволиш да се върна към старите си навици и да ти представя неромана на Ина Вълчанова"Потъването на Созопол", а неговата засядаща в ума и сърцето екранизация. Отиди да гледаш лентата. Непременно. Не защото е носител на две награди "Златна роза" (за сценарий и най-добра актриса), а понеже си заслужава. Всяка една минутка от времето ти...

Озоваваш се в Созопол. Началото на юни. С десет бутилки водка под мишница и тежест в душата. Дошъл си с цел. Да поправиш старата бащина стряха - покривът тече. Вярваш ли си? А още по-интересно, въобразяваш ли си, че другите ще ти повярват? Истината е, че си тук, за да преследваш призраци. Да смучеш алкохол и спомени. Да се омаеш. Да се наслаждаваш на горчивината и болката, пъплещи из вените ти. Мазохистично да чоплиш (не)зарасналите си рани - от най-дребната драскотина до онзи белег... Знаеш, онзи дебелия и грапавия, в средата на гърдите... Пристигнал си, за да виеш като куче. За да... Е, няма смисъл да изтъквам крайната ти цел. И аз, и ти сме напълно наясно с нея. Само че... Я виж онова ярко петнобоя, дето ту се появява, ту изчезва и не те оставя на мира. Малко гадче! Не ти позволява да потънеш на спокойствие в лайната си, ъ, в минорното си настроение. Гледай, не е самО в мисията си... Довело си е и подкрепление! Уф, още натрапници... От най-лошия вид - ония, на които им пука. Които ги е грижа... Въпросът е какво ще правиш оттук нататък. Късно е. Небетоне престава да плаче върху теб. Кога ще спре да те дави в сълзите си? Дали ще спре? А и водката е на привършване...

Допадна ли ти описанието ми? Мисля и чувствам лентата на Костадин Бонев, откакто излязох от киното. Финалните думи ме преследват. Ето част от тях (не цитирам точно): "Затвори очи. За какво ти е да гледаш града? Имаш го в спомените си. Помириши го. Той все още ухае хубаво (там, където не се занимават с пържене на понички, разбира се). Слушай го, все още има..."Толкова. За повече - купи си билет : ) Разположи се удобно в креслото и се наслаждавай на всичко, поднесено от режисьора и великолепните актьори Снежина Петрова, Светлана Янчева, Деян Донков, Стефан Вълдобрев, Леонид Йовчев... Гмурни се в красотата на подводния свят. Страх ли те е? Добре. Поседни за миг на крайбрежните скали и задай на Моретовъпроса, който най-много те вълнува. Или може просто да помълчите и да се взирате един в друг. Хладно ли ти е? Клекни край лагерния огън, подхрани го, помогни му да се разгори и остави китарата на Васил Гюровот група "Ревю"да разбърка/подреди емоциите ти. Заваля ли? Последвай примера на героите и нагази сред вълните, обърнал лице към дъжда. Не ти се ще да мръднеш от брега? Тогава пробвай комбинацията "пъпеш-аншоа-жадни, меки, податливи устни". Разходи ръце по кожата на любимото същество и отдели време за всяко нежно, съкровено местенце. Затъмни бъдещите целувки на слънцетосъс своите собствени. Мини точно по пътя на лъчите. Вкусвай бавно. Успокояващо... Вземи въглен, химикал, молив за очи, червило - каквото имаш подръка и започни да рисуваш. Гледката, разкрила се пред теб, е опияняваща. Изпитваш потребност да я съхраниш. Избери си платно, използвай въображението си... Участвай в "Потъването на Созопол"...

ЛОРКА

СТИХОВЕ

(гребнати от сборника с лирика на испанския поет, издателство "Захарий Стоянов", 2006 година, превод-мечта: Александър Муратови Атанас Далчев)

Гледал ли си филма "Безсъние"с Дженифър Анистън? Аз заспах по средата (в този случай българското заглавие на лентата звучи като виц), но не преди да си отбележа един интересен режисьорски похват. Творбата започва в черно и бяло. И си продължава в тези краски, докато главната героиня не среща очите на мъжа, в когото се влюбва. И хоп, сякаш с щедрата намеса на магическа четка, всичко наоколо придобива интензивни багри. Е, подобно "оцветяване"на околната (и вътрешната) среда преживях и аз. Още щом зачетох Лорка. Майчице! Зелено, златно, мораво, алено... Вятър, Море, Небесен своди Светила, Земя... Завъртяха се около мен и ми отнеха дъха.

Поетът грабна душата ми без усилие. Достатъчно беше просто да ми прошепне няколко подбрани на място думички и въображението ми полетя. По едно време се почувствах като Моби, който се изкачва към Лунатапо дървена стълба, заедно със своята лисица. Стигнали целта си, двамата обърнахме гръб на далечната страна, внимателно избегнахме кратерите, харесахме си резен от жълтата повърхност, седнахме, и се зазяпахме в платното на Лорка. Отвисоко. Зави ни се свят. Гълтахме пейзажите/стиховете един след друг. А след това ги препрочитахме пак и пак. И отново.

После поетът ме превърна в основно действащо лице от епистоларен роман. Превъплътих се в жена, чакаща с трескаво нетърпение поредното писмо от мъжа, който е обсебил мислите й. А щом го получех, разкъсвах восъчния печат на плика с неособено стабилни пръсти и впивах очи в гъсто изписаните страници, разтворили се пред мен. Лоркату ме съблазняваше игриво, ту ме опияняваше с нежността си. Сърцето ми затуптяваше с ритъма на мелодия от Дебюси, бузите ми започваха да горят в опит да засенчат яркостта на полския мак, а в цялото ми същество се зараждаше копнеж. Поетът споделяше с мен богатството на душата си, свръхчувствителността на сетивата си. Сякаш бе набрал букет от диви вихри и звезди и ми го беше поднесъл в дар.

Нататък поизтрезнях. Влязох в кожата на вестникар-главен редактор. Потъвах в статиите на кореспондента си в чужбина и се чудех как да вместя прекрасните му текстове в ограниченото пространство, с което разполагаше печатното ми издание. Жал ми беше да откъсна от лехата дори една-единствена грижливо посадена кратка форма на притежателно местоимение. Структурата щеше да се наруши, творбата да се осакати и да загуби магнетизма си. Щях да ограбя читателя. Да го лиша от точното око на Лорка, от "снимките", смазващо реалистични, на нюйоркската тълпа. От негърската песен-томителна жажда, доплувала до бреговете на Сантяго де Куба...

Затваряйки книжката, отново се върнах на предговора от Любомир Левчев. Той ме накара да осъзная в пълна сила каква огромна роля играе качествената рецензия за читателя. Всъщност, именно написаното от Левчевпривлече интереса ми към Лорка. Следното описание поощри първия ми досег с поета: "При всяка следваща крачка той ще проявява огромна предпазливост. Ще държи с години готовите си текстове в чекмеджето, ще ги чете многократно на приятели, а също и пред отбрана публика, преди да ги отпечата. Ще драска до края на живота си детски рисунки като Хуан Миро. Ще свири на пиано като лунатик... Пише, но не бърза да издава поетични книги". Ето защо пожелах да вкуся от стиховете на испанския поет. Усладиха ми се. И няма как иначе. Не може да не ми допадне личност, която вижда във вятъра "шлифовчик на звездите"и чува/улавя в женския глас "виолетов цвят" : )

В качеството си на пристрастЕн си търся другарчета, с които да се отдам на изкушението. Сега ще те полея със стихове. Както извива глас любимецът ми Бруно Марс в едно свое парче: "Don't believe me, just watch". По-точно "read!" : ) И понеже още съм под влиянието на филма "Потъването на Созопол", започвам с:

"БАЛАДА ЗА МОРСКАТА ВОДА"

Далеч
усмихва се морето.
Зъби от пяна,
устни от небе.

- Какво продаваш, моме тъжна,
с гърдите голи и злочести?
- Продавам аз, сеньор, водата
на морето.

- Какво ми носиш, момко черен,
примесено с кръвта ти буйна?
- Сеньоре, нося аз водата
на морето.

- Кажи ми, сълзите солени
отде извират, мила мамо?
- Аз плача със водата
на морето.

- Сърце, а тая нетърпима
горчивина къде се ражда?
Безкрай горчива е водата
на морето.

Далеч
усмихва се морето.
Зъби от пяна,
устни от небе.

"КИТАРАТА"

Китарата почва
да плаче.
Разбити звънят
на утрото чистите чаши.
Китарата почва
да плаче.
И няма да млъкне.
Не може
да млъкне.
Плаче така монотонно,
както плаче водата,
както вятърът плаче
над снежните преспи.
Не може
да млъкне.
Плаче за мили
далечни неща.
За знойния пясък на Юга,
възжаждал камелии бели.
Плаче за стрела без мишена,
за вечер, зора не видяла,
за първата птица на клона
умряла.
Китаро!
Сърце смъртоносно ранено
с пет меча.

"НА УХОТО НА ЕДНО МОМИЧЕ"

Аз не поисках.
Аз не поисках нищо да ти кажа.

Видях в очите твои две дръвчета луди.
От вятър, смях и злато.

Поклащаха се.
Аз не поисках да ти кажа нищо.

"ЛУНАТА ИЗГРЯВА"

Когато възлиза луната,
камбаните в мрака се стапят
и блясват пътеките нощни
недостижими.

Когато възлиза луната,
морето покрива земята,
сърцето човешко тогава
е остров самотен в безкрая.

Човек не яде портокали
под пълния лик на луната.
И все пак би ял със наслада
плодове недозрели и ледни.

Когато възлиза луната,
различна и все пак еднаква,
монетите сребърни почват
в кесията тихо да хлипат.

"ПРЕЛЮДИЯ"

Белите тополи си отиват,
но оставят свойто отражение.

Белите тополи си отиват,
но ни вятъра оставят.

Вятърът почива морав,
пръснат нейде под небето.

Но оставил е да плава
ехото си по реките.

В спомените ми нахлува
на светулките роякът.

И едно сърце смутено между пръстите ми бие.

ИЗ ЕДИН "ЦИГАНСКИ РОМАНС"

...Чак при последната ограда
допрях гърдите й заспали
и се отвориха те мигом
подобно люлякови гранки.
Колосаната нейна фуста
във моите уши пращеше
безспир като парче коприна,
раздирано от десет ножа.
Дърветата с върхари тъмни
израстваха пред нас грамадни
и лаеше отвъд реката
с далечни псета кръгозорът.
Щом минахме безмълвно двама
къпини, тръни и тръстики,
коравият й кок изрови
във тинята една трапчинка.
Аз смъкнах мойта вратовръзка.
Тя смъкна горната си дреха.
Аз - ремъка със пистолета.
Тя - свойте четири корсета.
Такава гладка кожа нямат
ни охлювът, ни кринът нежен
и не гори с подобен блясък
дори кристалът под луната.
Под мен в уплаха като риби
изплъзваха й се бедрата,
ту пламнали като жарава,
ту като сняг и лед студени.
По най-добрия друм безумно
през тая тъмна нощ препусках,
седефена кобила яхнал
без никаква юзда и стреме...

"ЛОЛА"

Пере под портокала
памучни пелени.
Очи зелени има
и виолетов глас.

Ах, ти, любов,
под цъфналия портокал!

На вадата водата
от слънце цяла грей;
във прашната маслина цвърти едно врабче.

Ах, ти, любов,
под цъфналия портокал!

И чак когато Лола
сапуна изхаби,
пастирите ще дойдат.

Ах, ти, любов,
под цъфналия портокал!

"КАСИДА ЗА ЗЛАТНОТО МОМИЧЕ"

По залез златното момиче
се къпеше самО в реката
и ставаше водата златна.

Засенчваха го с лека сянка
и клончета, и водорасли
и пееше наблизо славей
за бялото момиче.

Какво чувстваш след прочита? Окей, не е нужно да ми казваш, ако не искаш : ) Оставям те насаме с емоциите ти. И тъй като първата пиеса на Лоркасе нарича "Магьосничеството на пеперудите", а поетът и Салвадор Далиса били близки, завършвам с:

Да, признавам, аз съм виновна. Мислех, че да те заведа на лекция по тракология е добра идея за прекарване на вечерта. Само дето не предполагах, че ще закъснеем (нали уж чашата с лимонада щеше да бъде една?), че вратата на залата скърца протяжно и пили садистично нервите като в психотрилър от шестдесетте, че професор З. (да не би да идва от "Зверев"?) ще млъкне, ще ни стрие на пепел с поглед и ще изчака (любезно?) да се настаним сред публиката, че единствените свободни места ще бъдат на последния ред, че стъпалата дотам са тесни, стръмни и... безкрайни, че тропането от обувките ни ще огласи помещението (аха, перфектна акустика, точно когато най-малко се нуждаеш от нея), че погледите на присъстващите ще се опитат да щамповат алени букви върху тениските ни, че когато най-сетне достигнем целта си, цялата зала ще избухне в аплодисменти, за да ни "поздрави"за "постижението", че ще започнеш да се покланяш на всички страни и по всички правила на етикета, засиявайки в усмивка: "Моля, дами и господа, пак заповядайте!" (все едно току-що си изпял арията на Калафот "Турандот"без нито една фалшива нота), че ще се наложи да те дръпна да седнеш, че ще се приземиш в скута ми, че ще ти хареса там и ще откажеш да се помръднеш и... че ще кимнеш снизходително в посока на мастития гостуващ лектор, давайки му знак, че всичко е на шест и той може да продължи речта си. Не помня някога да ми е било по-... забавно :))) Не спрях да се хиля, даже докато ни изпровождаха за яките към изхода, в отговор на щедрото ти предложение да изиграеш бис за почитателите си. Май щеше да ни е по-лесно, ако просто се бяхме "разходили"до Лувъра, за да разгледаме експозицията, посветена на тракийските царе. Но нямаше да е толкова незабравимо : ) Хей, нощта е млада! Искаш ли да си светнем с фенерче и да почетем? Ще ти предложа нещо по-хубаво от монотонните лекции на професор З. ...

Препращам ти два плика. Във всеки от тях ще откриеш инструкции за изпълнение на една и съща специална мисия. Първа стъпка от нея: да се докопаш до "документи с хилядолетна давност, свързани с мистичното изкуство и знания на Орфей.". Защо пликовете са два? Отвори белия, ако притежаваш силите и търпението да се превъплътиш в "доброто момче". Надникни в кремавия, ако идеята да потънеш в образа на "лошото момче"ти се струва неустоимо привлекателна. За повече информация: внимателно се запознай с предоставените сведения. Избери си мишена за преследване, т.е. страна, на която да застанеш, прегърни каузата и се опитай да разгадаеш тайната на "Тракийският капан"...

ПЛИК 1 - YOU ONLY LIVE TWICE?

Казваш се Джон. Ти си герой. В период на покой. Намираш се в град Баня, Долината на тракийските царе, България. Прекарваш дните си в разчитане на мъртви езици и вземане на уроци по (все още) живи системи от знаци за общуване - български. Отделяш време и за градинарство, спорт, шетане след непослушни котки : ) Безметежно, а? Дори и не подозираш, че съвсем скоро ще бъдеш избутан и рязко ще се отклониш от равновесното си положение - чрез кратичко кодирано съобщение. Ех, точно както в добрите стари времена! Не е нужно да разшифроваш посланието, то е красноречиво - необходим си. Възстановил ли си физическите и психическите си сили след онази последна задача, поставена от Тайните служби на Нейно Величество? Кого го е еня? Злото никога не си взима отпуск. Непрекъснато търси начин да забие знамето си върху нови и нови територии. Този път е избягало от час по основни принципи в наркоикономиката, драснало е към библиотеката и е открило следите на древни ръкописи с инструкции как да си сглобим универсално средство за контрол над съзнанието за три минути. С помощта на музиката (преди малко споменах Орфей, нали?). Стягай се за път/бой. Твоята програма минимум: да се добереш пръв до пергаментите и да се увериш, че няма да попаднат в неподходящи диригентски ръце. Твоята програма максимум: да разобличиш организатора на концерта и да го неутрализираш, преди да е имал възможността да се изтупа в смокинга за гала премиерата. Завинаги. За тази цел се присъединяваш (в ролята на обикновен шофьор) към експедиция, която уж издирва откъси от сензационна прото-Илиада. Очаква те шеметна надпревара из цял свят, сблъсък на умове, воли и други заредени оръжия, среща с любовта ти от студентските години и... Бъди предпазлив, спреш ли се на този плик, ще имам всички причини да те харесам. Най-основателната сред тях: първите думи на Джонне са били "мамо"или "татко", ами - "Дийп Пърпъл"...

ПЛИК 2 - LIVE AND LET DIE!

Наричат те Каландара. В превод - "пътуващ жрец, музикант или поет". Ти си злодей. В своя апогей. Автобиографията ти е впечатляваща. Не е възможно да откриеш точната бройка на хората, които си убил. И лично, и чрез висококачествената (?) бяла продукция, с която финансираш проучванията на благоприличните си фармацевтични компании. Както и хобитата си - пилотиране на частен самолет, поддържане на лична армия главорези, унищожаване на света... Детски ми ти работи. Да си признаеш честно, не държиш особено да си водиш статистика на жертвите - не си човек, на когото му пука за тези неща. Или - който се хвали. Важното е, че си на крачка от постигането на целта си - да се превърнеш във върховен майстор-кукловод, да вдигнеш диригентската си пръчица с два пръста, да се ухилиш с цялата сегашна грозота на душата си и да започнеш да ръководиш света по своите правила. Нуждаеш се единствено от човек, който да ти разчете описаните в Плик 1 пергаменти и талантлив лютиер, който да ти конструира психотронното оръжие. Избереш ли Плик 2, ще имам сериозни причини да те намразя. Но няма да мога. Заради онзи твой детски спомен. Ще го споделиш с мен и ще ми стане красиво... и тъжно. Ами когато усетя привързаността, която изпитваш към единствения си близък човек на тази земя? Или ме допуснеш до убежището, където се оттегляш, за да ближеш раните си? Или ми разкриеш радостта си от летенето? Силата на желанието си да изплуваш и това, че не се предаваш, дори в отчайващи ситуации? Ами "укротената си мечта"? Ще съм почти готова да застана на твоя страна. Но тогава ти отново ще угасиш искриците човещина и ще се превърнеш в създание, изтъкано от омраза, огорчение и жажда за отмъщение. В заплаха, готова да мачка, гази, изтръгва от корен...

! ДОКАТО СТОИШ ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО И СЕ ЧУДИШ ШАЛЧЕТО НА КОЙ ОТБОР ДА ВЪРЖЕШ ОКОЛО ВРАТА СИ...

... аз ще ти отправя някои предупреждения относно ефекта, който творбата на Джон Кейоказва върху читателите. Споделям ти личен опит, тъй че си записвай! Бродейки из романа...

Изпитах желаниеда се заема с градинарство : ) Тъй де, с история. Да поровя около корените на европейската цивилизация. Искаш ли и ти? Давай смело, няма да се омърляш в кал до ушите, напротив - за разнообразие ще се погордееш, че си българин.
Препотих сенад доста заплетена логическа задача. Запитах се дали ще съумея да се измъкна цяла от капана, който са ми заложили траките. Мъчеше ме въпросът: "Достатъчно умна и сърцата ли съм?"Ех...
Разгадах (признавам, с помощта на автора) един символ, чието значение отдавна ми се плезеше и ми убягваше, предизвиквайки ме да го уловя. Само като си помисля, че досега то ми се преструваше на прост декоративен елемент, кацнал небрежно върху вазички, блузки и плажни кърпи!
Попътувахдо насита и сега съм достатъчно компетентна да издам наръчник със съвети към заблудения пътешественик. Забележи: посетих град, който си заслужава - неговите жители не жалят средства, за да изградят паметник на книга. Освен това си купих "най-сладникавите пердета оттук до Мумбай": )
Отдъхнах сипод сянката на орех, сръбнах кафе (по-сладко от сън) и се насладих на изкуството на приказен разказвач.
Участвахв екшън, дето изстреля адреналина ми до небесата. Все едно се возех на едноместен, скрибуцащ от старост-нерадост открит лифт, а под краката ми зееше пропаст, чиято дълбочина не събрах смелост да преценя. Достатъчно е да прочетеш уводната сцена - засада, уж целяща разбиването на престъпен канал, и ще ме разбереш. Ала творбата не разчита единствено на хубавите първи впечатления. Тя ще те държи в пълна бойна готовност до самата си развръзка. Просто споменавам: пясъчни бури, муджахидини, тлеещи остатъци от военни експерименти...
Разходих рокляиз филм за Джеймс Бонд. И за Джими Бондсъщо : ) Срещнах се с Кю : ) Той се впусна да ми пояснява тайнствената връзка между мъжките слипове и шпионските компютри : )
Припомних силюбим музикален клип. Гледал ли си "I Just Died in Your Arms Tonight"на Cutting Crew? В началото една от участничките във видеото губи музикалния си инструмент (по-точно - отнемат й го), но тя не се впечатлява ни най-малко, запазва си търсената позиция и продължава да свири, описвайки движения във въздуха : ) Кейтот "Тракийският капан"буди уважение, демонстрирайки сходни качества.
Уловихна въдицата си куп интересни речни видове, т.е. второстепенни персонажи. Те ми станаха близки още от първия печатен ред, осветил дебюта им: котето Блеки (развило мания към фитнеса, проявяваща се в упорито дъвкане на уреди за тренировка), пан Кохановски (летец-ветеран от Втората световна война, дето ще те приеме в дома си като свой внук и ще те почерпи с каквото Богдал - най-вече вкусни истории), Патрик О'Флехърти (Воин с главно "В"... това определение ти стига).
Впечатлих се от гениално про/пре-ведените игри на думи, хубавите "новородени българчета": "времеяден", "разсредоточен", интересните тъждества: местна черква = университетски бар : ) удивително неподходящите комбинации "юнак с леко налудничав поглед и автомат" и... красотата на езика: "Изгряващият резен на слънцето надзърна от падината между двата пясъчни хълма, сетне се притули зад по-високия."Тук в главата ми зазвуча"Притури се планината", обаче в аранжимента на Жаки Анона.

ПРЕДИ ДА ТЕ ОСТАВЯ НАСАМЕ С КНИГАТА...

... отвори уши : ) Приготвила съм изненада за теб - разкриването на добре пазена до момента тайна. Аз познавам лично автора на творбата. Джон Кейвсъщност е българинът Кънчо Кожухаров. Да, "Тракийският капан"е Кънчова рожба. Писателят се опитва да те заблуди чрез използването на псевдоним, но ако вече си пробвал (по моя препоръка, надявам се) и други негови великолепни произведения като романите "Факторът на добротата", "Последният лов на Кана", сборника с разкази "Възмездие/Китайско пясъчно коте", няма да се хванеш лесно на уловката : ) Поне с мен беше така. Да оставим настрана прецизно конструирания текст, пълен с изящество и мъдрост. Да пренебрегнем внушението, че "най-важните решения следва да идват от сърцето", убеждението, че "рискът е законът на живота"и поставянето на един от най-важните въпроси за всеки човек. Да забравим напътствията за ползата от проверката и съпоставката на писмените източници, предупрежденията за коварството на историографите. Да не обръщаме внимание на поклона пред Сун Дзъ. Да устоим на силата на погледа на главния герой. Да не се подмамваме по котето, което се мярка из страниците, вечно готово за бели, и по барса, дефилиращ царствено покрай нас. Да не хукваме да преследваме идеята за свободата. Съвкупността от подхвърлените дотук камъчета щеше да бъде достатъчна, за да ме отведе (досущ Гретел) до истината. Рано или късно. Обаче онова, което незабавно посочва с пръст Кънчо Кожухарови го "изобличава": "Ти си авторът на "Тракийският капан"!", е следното. Много малко са творците, способни да ме предразположат да се усещам като у дома си, докато ги чета. Господин Кожухарове един от тях. С произведенията си той разширява кръгозора ми, дава ми съвети, успокоява душата ми. Предизвиква ме да мисля, окуражава ме да чувствам. Да пътешествам из световете му си е 4D изживяване.

Здравей, книжни приятелю : ) Еех... Билбордовете, подкокоросващи ни да се предадем пред греха и да вкусим от тъй примамливия сладолед с бял шоколад и парченца смокини, отстъпиха своето място на рекламни табла, изтъкващи предимствата на разни езикови училища. С други думи септември дойде и е време да те питам как изкара лятото. Какво, какво? Не, отказвам да слушам мънканици под носа: "извънреден труд", "камара от задачи", "ремонт на жилището"и тем подобни. Длъжен си да ми докладваш (със силен, висок и звънящ от смях глас), че:
- си прекарал тазгодишния си отпуск в Града на графитите, танцовите школи и котките. Или на някое също толкова готино място : )
- всяка сутрин си се будел от птича песен и галещия допир на идеално гладки чаршафи. Протягал си се мързеливо и си се поздравявал за собственокрачното сразяване на всички чудовища под леглото : )
- закусвал си със слънце = жълтък на рохко яйце, парче мамка-му-пак-бутнах-кекс-в-тостера = чудна препечена филийка и небе = фреш от праскова : )
- спрял си да се страхуваш от високото, отвлякъл си първия изпъчил се пред очите ти триплан и си хвръкнал да разпердушинваш облаци от захарен памук : )
- участвал си в творчески ателиета - използвал си детска площадка за рисувателно платно (като дружески си избутвал малчуганите да се подредят послушно отстрани и да те чакат да се наиграеш) и, естествено, (мислиш, че ще скриеш от мен ли?) крал си боички от Дъгата! : )
- организирал си баскетболен турнир... под дъжда, а след мачовете допълнително си се наквасвал с ягодова лимонада. Или "маликанска"бира. Наградният фонд? Сигурна съм, че е бил нещо голямо. Пакетче дъвки с вкус на мед? : )
- писал си писма, дълги цяла плажна ивица, с помощта на перо от чайка : )
- накарал си някого да се усмихне, ама яката, така че да покаже четири реда зъби : ))))
- изгорил си стъпалата си... на нагорещения паваж, защото си се вживял в ролята на Пепеляшка и си изгубил кристалната си джапанка : )
- получил си покана за театрална постановка/концерт/изложба..., отправена от човек, с когото си се запознал преди пет минути и придружена с думите: "Ще се радвам да те видя там!" : )
- пял си с цяло гърло любимата си лятна песен, но не под душа пред занемелите (от възхита?) плочки в банята, ами там, където душата ти го почувства и поиска : )
- останал си толкова доволен от изпълнението си, че си хукнал да сформираш група и си пуснал обява в местните печатни и електронни издания за набиране на членове : )
- първите (и единствени) отговорили на обявата: чайка с диплома за завършен майсторски клас при Райна Кабаиванска; гълъб, яхнал мотор и метнал през крило двугрифна китара; пеликан, тръбящ, че е незаконен син на Снуп Дог : )
- вечерял си пица в парка, заедно с момчетата (и момичето) от (буквално) новоизлюпената ви банда, под звуците на музиката, любезно натрапена от местните брейкъри : )
- осъзнал си, че нощното море е досущ винилова плоча. А Луната е безсрамница, дето дори не се замисля преди да се разсъблече пред очите ти, да захвърли одеждите си и да нагази във водата. Моля те, кажи ми, че си последвал Лунната пътека... : )

Е, топло или студено? Познах ли как си прекарал тазгодишния си отпуск? Независимо дали предположенията ми отговарят на истината или са цопнали в някоя локва далеч от целта, искрено се надявам, че през цялото лято не си преставал да впечатляваш околните и си уточнил най-важното: какъв е цветът на мечтите : ) А, да не забравяме: надявам се също, че си намерил своята книга! Или тя - теб. Благодаря ти, задето ме четеш!

П.П.: Срам ме е, защото за днес не съм ти подготвила книжно ревю, но все пак... За да не бъде разкарването ти до блога ми напразно, позволи ми да те почерпя с няколко снимчици : )

СТЪПКИ В ПЯСЪКА

Чувал ли си как Ивайло Христов разказва историята за двата чифта стъпки? А гледал ли си неговия филм със същото заглавие?

WORK OF ART

Ако притежавах твоята смелост да крада боички от Дъгата, щях да нарисувам тъкмо това : )

С ДЕЦА НА ПАВЕ

Aristocats

HEDONISM

Just because you feel good...

СКИТНИКА И...

Знам, че съборетината, т.е. сградата е образец за "симетрична къща", но чак пък да я охраняват с куче-пазач и опасват с вериги : )

...ДАМАТА

А може би бъркам и пред нас е изгряла синьорина Жулиета?

ALWAYS AFLOAT

Пълен напред, моряче!

MELTDOWN

Sunacholic. Поне гащите му са свежарски : )

НАКОВАЛНЯТА НА ИЛМАРИНЕН

Смее ли някой да го извика да си я прибере? : )

КОГАТО ПОРАСНА, ЩЕ СТАНА КЕНГУРУ

Е, всъщност, оперна звезда. Чуй само какви високи тонове взимам!

Здравей отново, книжни приятелю! Надявам се, че публикацията ми ще те завари твърде претоварен... да се усмихваш и да попиваш с кожата си всяка безценна капчица роса (хубави мигове), с която Есента великодушно те поръси : ) Колкото до мен, връщам се от разходка с Пролетта и Лятото и бързам да ти се похваля. Полета със слънчоглед, образуващи шпалир около стадо рокери, Месершмит Бф 109 в идеално състояние, пеперуда, махаща през стъклото на градски автобус, лястовиче гнездо, свито насред шумна търговска улица и капачка от безалкохолно са сред най-безценните находки от шляенето ми. Освен това изплетох венче, за да си украся косите, които вятърът (с нежна ръка) през цялото време се опитваше да ми "помогне"да подредя! Хей, не си представяй жълтурчета, маргаритки и камбанки, хванати стъбълце за стъбълце с хор незабравки. Цветята, които използвах за изящната плетеница, са стиховете на Е. Е. Къмингс. Ето, вземи я, за да я разгледаш отблизо, но внимавай! Пипай само с върховете на пръстите си! Някои от стиховете са деликатни и невинни като чаени рози с прасковено румени листенца. А други... Ех, те са с едри, чувствени цветове, дето карат устата ти да пресъхне и пораждат копнеж да се превърнеш в пчела, за да можеш да (от)пиеш от нектара им. След като почтително поискаш позволение да кацнеш и утолиш жаждата си, разбира се.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА "СЪРЦЕТО ТИ НОСЯ (В СЪРЦЕТО СИ ГО НОСЯ)", КАК И КОГА СЕ ИЗПОЛЗВА

Сборник с поезия, който да ти послужи като сал, за да плаваш из супата от мечти (картофена със залчета?), дето сам си си забъркал и току-що си свалил от котлона : )
Книга-пътеводител, когато душата ти на звездолет-скитник не се побира в кожата си. Ако следваш инструкциите точно, ще откриеш и картографираш (из)оставена на грижите на природата градина, в чието сърце те чака една-единствена узряла къпина.
Книга-жилетка. Когато в юлска вечер рязко захладнее, а ти не си проявил благоразумието да си вземеш връхна дреха.
Книга-заклинател. С нейна помощ ще се превърнеш в Повелител на всичко живо в парка (даже и на прилепите) : ) Нужно е само да почетеш мъничко на глас.
Книга-фенерче. За нощите, в които ти е спрял токът, а през прозорчето ти (заедно с прохладния въздух) нахлува щурчова, ъ, Щраусова музика.
Книга-приласкаване, когато ти, твоя милост и една звезда, сгушена върху канапе от мека дървесна корона, сте в романтично настроение и си пожелавате някой да пророни нежно имената ви точно с онзи тон, който винаги сте искали да чуете.
Книга-целувка, когато твоите са се свършили, а те мързи да печеш нова тава от тях : )
Книга за моментите, когато не си сам, а с другарче. За предпочитане - китара.
Книга за случаите, когато се чудишкакво да подариш на...

СЪДЪРЖАНИЕ

Силно се надявам, че няма да се окажеш алергичен към никоя от съставките в сборника: специфичното свежо ухание на пролетен въздух; дъжда в ролята на събеседник на вятъра; любовта в ролята на строителен работник; чистото желание; сладкото обяснение; призива, способен да драсне клечица и да запали искрица живот дори в най-непоколебимия натюрморт; отговора на въпроса колко голямо може да порасне едно сърце (и на други интересни за всеки естествоизпитател питанки); есенциите "Angie"и Мик Джагър, "Casablanca"и Хъмфри Богарт, "Fly Me to the Moon"и Франк Синатра; клонче "Люлека ми замириса"от Иван Вазов; идеалния заместител на двете липи, посадени с обич пред къщурката в "Родна стряха"от Ран Босилек; струпването от местоимения, довело до образуването на изречение с неочаквана красота; липсата на съобразяване с пунктуацията и куп дългобради правила за подреждането на думички и... време е да млъкна и да те оставя да почетеш : ) Отделила съм ти пет творби на Е. Е. Къмингс, пробвай ги.

1.
любима моя
косите ти са Царство
и негов Цар е тъмнината
челото ти е ято от цветя

косата ти е пъргава гора
населена със спящи птици
гърдите ти са бял рояк пчели
във клоните на твойто тяло
за мене тялото ти е Април
в чиито мишници пристъпва пролетта

бедрата ти коне са бели запрегнати във Царска
колесница
акордите на менестрел изкусен
са те с красива песен помежду им

любима моя
ковчеже е главата ти
на хладния брилянт на твоя ум
върху главата ти косата е боец
непретърпявал поражение
косата върху раменете ти е армия
победоносна със тръбач начело

краката ти са сънни дървеса
а плодовете им кърмило на забравата
велможи алени са твойте устни
и в тяхната целувка съчетават се Царе
свещени
твойте китки са -
пазители на ключовете на кръвта ти
под глезените ти нозете са цветя във вази
от сребро

дилемата на флейтите е скрита в красотата ти

очите твои са предателството
на камбаните, разкрито чрез благоухания

2.
кой знае дали луната
не е балон, дошъл от пламенен град
в небето - пълен с красиви хора?
(и ако ти и аз се покачим

в него, ако те
вземат мен и вземат теб в своя балон,
ами тогава
ще се издигнем заедно с всички красиви хора

над къщи и кули и облаци:
ще отплаваме
надалеч надалеч ще хвърлим котва в един пламенен
град в който никой никога не е ходил, където

е
винаги
пролет и всички
са влюбени и цветята сами се берат

3.
дано в сърцето ми вечно има място за малки
птички - в тях тайната на живота е скрита
да слушаш как пеят е по-добре от да знаеш
и ако мъжете не чуват то значи мъжете са стари

дано изгладнял моят мозък да скита
неустрашим жаден и еластичен
и даже в неделя дано аз да греша
че когато мъжете са прави те млади не са

и дано нищо полезно аз да не правя
и теб все по-истински дано да обичам тогава
не съм виждал глупак такъв - да изгуби всичко
като срути небето връз себе си с усмивка едничка.

4.
Ако не можеш да ядеш ще трябва да

пушиш я нямаме
нищо за пушене: хайде хлапе

да заспиваме вече
ако не можеш да пушиш ще трябва да

пееш а нямаме

нищо за пеене; хайде хлапе
да заспиваме вече

ако не можеш да пееш ще трябва да
умреш а нямаме

Нищо за умиране, хайде хлапе

да заспиваме вече
ако не можеш да умреш ще трябва да

мечтаеш а нямаме
нищо за мечтаене (хайде хлапе

Да заспиваме вече)

5.
нагоре в тишината зелената
тишина с бяла пръст в нея

ти ще(целуни ме)поемеш

навън в утринта младата
утрин с топъл свят в нея

(целуни ме)ти ще поемеш

натам под слънцето бистрото
слънце с плътен ден в него

ти ще поемеш(целуни ме

надолу в твоите спомени
и в спомен един и в спомена

аз)целуни ме,(ще поема)

СТРАНИЧНИ ЕФЕКТИ ОТ УПОТРЕБАТА НА "СЪРЦЕТО ТИ НОСЯ (В СЪРЦЕТО СИ ГО НОСЯ)"

Халюцинации. Ще ти опиша някои от моите. Оставям на теб да прецениш дали са тежки : )

Е. Е. Къмингс ми се яви като участник в следната сцена. Представи си дълбоко кресло, в което, съзнаващ цялото си великолепие, се е отпуснал гол любовник. Той не откъсва поглед от кротко спящата в леглото пред него жена. Тя възбужда едновременно (и в еднаква степен) както тялото и сетивата, така и ума и душата му. Равномерното й дишане, изкусителната извивка на гърба й, кожата, напръскана с лунички (досущ бял порцелан със златни точици)... всички тези впечатления, а и много други, придобити чрез съзерцаване, галене и вкусване, мъжът споделя с тефтера, разтворен в скута му. Раждат се стихове.

Сменяме декорите. Кал. Студ. Глад. Жажда. Безсъние. Крайно изтощение. Войник, улисан да събира пламъчета-спомени. Разбираш ли, трябва му огънчето ти, за да сгрее костите си. Поне мъничко. Защото онова за честта и родината май вече не върши кой знае каква работа... Ръцете му затреперват. Открил е мощен източник на топлина. В паметта му е изникнала една от твоите усмивки. Сещаш се, онази специалната, която му отправи с устни, очи и сърце. Онази, с която му благодари за... Дано не се изгори с нея. И дано да успее да я запази от хищните набези на вятъра.

Още видения: поет-укротител, поет-поклонник на Пролетта, поет-човеконаблюдател, поет... довърши ти!

"И всеки път, когато лъчите на следобедното слънце уцелваха синята обеца на ухото й, проблясваше светла звездичка."

Искам да намериш книгата. Тя е първата, която мъкна навсякъде със себе си. Често ме упреква (съвсем справедливо), че заради щуротиите ми е принудена да търпи доста сътресения. Веднага давам пример - сещаш ли се за въжената люлка, окачена на една от брезите пред театър "Сфумато"? Точно така, имам предвид онази детска радост, дето прилича на избягала от "Сън в лятна нощ". Е, за да отпразнуваме първи юни, двете с "Ще бягаш ли с мен?"решихме да се покатерим на седалката и да полетим. Дааа. Всъщност, аз реших, а книгата, като истинско вярно другарче, ме последва, вместо да извади огромната лупа и да се залови да търси несъвършенства по хрумката ми. Резултатът? Няколко опияняващи мига, в които ни се струваше, че ако се засилим още съвсееем мъничко, ще можем да докоснем частица небе. А после - туп. Наранихме гръбчетата си. Не се притеснявай, изправихме се почти веднага, почистихме мръсотията от дрешките си, качихме се отново на люлката, а по-късно (ура!) все пак се сдобихме с парченце от небесния свод. Под формата на лак за нокти : )

Искам да прочетеш книгата. Ако разтвориш и прелистиш личното ми копие от "Ще бягаш ли с мен?", ще забележиш, че почти няма страница, чиито изречения да не съм си подчертала или в чиито полета да не съм надраскала бележки. Лекичко и с молив, заклевам се. Била съм склонна към книжно вандалство единствено в невръстна възраст, според показанията на блогонадеждни свидетели. Тогава, въоръжена с химикалка и собствените си естетически възгледи, значително повлияни от неудовлетворението поради отсъствието на дрънкалка, съм се занимавала основно със съсипване на учебници по история на изкуството : )

Искам да мислиш по книгата. "Ще бягаш ли с мен?"е първото литературно произведение, за което говоря въодушевено (в продължение на седмици) с охотни и неохотни жертви, без да изпитвам и грам угризение, че си служа с примамващ глас, способен да ги накара да се намърдат между Симплегадските скали с усмивка на уста : ) Най-вдъхновеното ми изпълнение включваше прочитането на един от песенните текстове, които допълват повествованието в творбата. Избрах въпросните стихове, защото ми напомниха за финала на прочут мюзикъл, поставян и на българска сцена. Можеш ли да отгатнеш кой е той?

"Душата ми копнее само за покой,
не искам да играя на война,
но армията дълг е свят и мой,
във армията искам да умра...

Като мъжкар същински с пушка във ръка
да пръскам гордо мозъци и сам
като мъжкар да марширувам към смъртта
и всичко да върви по план...

Майната му на плана!"

В какво те призовавам да се впуснеш? Ъ, не, няма да те врънкам да висиш по (и от) люлките с мен, а ще ти предложа далеч по-разумна дейност. Участие в нова лекоатлетическа дисциплина - маратонско бягане на три крака с тежести (т.е. с картонена кутия пица в ръка). Ала преди това ще трябва да се оставиш да бъдеш отвлечен. Извършителят на криминалното деяние? "Голямо кълбо от радостите на живота и любовта, покрито със златиста козина" -помоему: виж снимката по-долу.

Уличен рицар. Надеждни лапи, горещо сърце, хладен ум, подходящите доспехи и... известна нужда от баня.

Заедно ще направите вземаща дъха обиколка на Йерусалим (и околностите), ще профучите покрай куп забележителности като "Подводницата" (познай що е то!), ще слушате изпълнения на певци, надарени с "димен, обгорен глас", ще се блъснете в типове от сорта на "Джими Хендрикс с единия крак в Ада"и ще бъдете нагостени от монахиня, чието любимо хоби е стрелбата с прашка по нарушители. О, да не забравя. Някъде по криволичещия, пълен с препятствия, маршрут вие двамата с кучето ще загърбите обстоятелствата, при които сте се запознали, и ще станете приятели. Завинаги. Стокхолмски синдром в чист вид : )

При положение че горният параграф беше прекалено зает да вика усмивката ти, се налага... аз да поясня. "Отвлеченият"герой на Давид Гросман се нарича Асаф, тийнейджър е и работи през лятото, за да спести пари за нов обектив на фотоапарата си. Не бързай да съжаляваш момчето - то не превива гръб във фабрика, боравеща с токсични суровини и експлоатираща детския труд, ами се е цанило за телефонист в кметство. Най-опасното нещо, което би могло да навреди на физическото и психическото здраве на нашия герой по време на изпълнение на служебните му задължения, е скуката. Един ден, обаче, длъжностната характеристика на Асаф бива рязко променена - налага се да бъдат открити стопаните на изгубено куче. Тежка задача? Аха. Младежът не разполага дори с бит информация, а домашният любимец отказва да си изджафка адреса и е зает да кове свои собствени планове: връщането вкъщи не е приоритет... Предстои шеметна надпревара из улиците на града!

Ако чуя от теб... "Я, поредната вариация по темата "Ласи"...", ще те перна и ще те пратя наказан в ъгъла! А после ще плесна и себе си, защото не съм се справила с описването на книгата. Рядко се срещат произведения, чиято душа е толкова здрава. И красива - даже когато е принудена да се облече в униформа от говнянокафяв брезент. Свети така ярко (с топъл блясък), че е способна да те накара да станеш и отстъпиш мястото си в трамвая на възрастна жена и нейната внучка, въпреки че се прибираш от бачкане (на 12-часова смяна), допреди малко си вдигал и си местел извънгабаритни товари, не си в състояние да държиш очите си отворени дори секунда повече и ти се привиждат горещ душ, гореща яхния, мек хляб и меко легло.

Попаднеш ли на такива книжни екземпляри, не ги пускаш. Знаеш ли, че купих "Ще бягаш ли с мен?"с намаление? За 5 лева. Срещу тази, обидна за истинската й стойност, цена се сдобих с история за:
- любопитния процес чешит намира чешита, търпението да изчакаш всичко красиво да започне после и ситуацията "Той й се усмихна, а тя изрева.", довела до зараждането на взаимна симпатия;
- съзряването (и превръщането на едно момче в прекрасен мъж);
- щастието да си имаш куче, пък макар и за кратко;
- упоритостта да не спираш да лаеш в продължение на 48 часа и да изявяваш готовност да продължиш концерта, докогато се налага, за да насочиш вниманието на околните към нещо важно;
- видовете бягане (сам или в дует/група, пред/след или наравно с някого, от или към някого, симфонично или какофонично, спазвайки или нарушавайки правилата, за поддържането на спортна форма или за живота си, от или към молещата за помощ ръка, от или към оказващата помощ ръка, от или към бариерните рифове, от или към сините лагуни, в посока (не)известното и т.н.);
- мислите-саботьори, породени от грешната (само)оценка;
- освобождаването от нашийника-душач, дето са ти нахлузили страховете, от жестокостта, която проявяваш към самия себе си. В такъв момент се чувстваш : "подивял като звезда, изтръгнала се от орбитата си, която пресича небосвода и оставя след себе си бляскава следа...";
- слабостта и силата на характера, "откриването на пътя обратно към живота"и поемането по него, даже хич да не си възнамерявал да го правиш (било защото те мързи, било, защото ти се струва твърде стръмен и каменист) и за целта да си взривил старателно всичките си мостове и да си счупил компаса си;
- разстоянието, което преминаваш, за да стигнеш до друг човек (не само в географски смисъл), протривайки девет чифта железни ботуши;
- парченцата от личността на този друг човек, които ти раз-/от-криваш и подреждаш като мозайка. Колкото повече започва да се оформя окончателната картина, толкова повече се наелектризираш и се влюбваш;
- склонността към благородни дела - в романа всеки от персонажите [независимо дали тежи 20 кила с мокри гащи или се кичи с прякора Носорога, без значение дали е навършил 62 години или току-що е получил честитка за шестнадесетия си рожден ден и без оглед на това дали е бивш бандит с обезобразено лице или - стенограф в съда, благословен с името Хонигман (Медения човек/Медунчо)] се заема да спасява някого;
- "Не мо са." - "Заед."или за якостта на опън, натиск и срязване, проявявяна от семейството (и псевдосемейството), за приятелството, истинско и не. В статията си относно "Градът на крадците"те подканям да дооцветиш с твоите боички думата "приятел". Давид Гросман явно ме е чул и ми прошушна следното: "Приятел е същество, което поема част от тежестта на дюшека." : )
- терзанията, лутанията, търсенията, неразбирането, пред които е изправена творческата душа, екстаза от общуването с публиката, страха че се разголваш прекалено много, че губиш безвъзвратно частица от себе си;
- поставянето на правилните въпроси и колко показателни са те за същността на онзи, който (си) ги е задал. Ето ти няколко питанки (отправени на глас, наум, с очи) от Гросмановите герои: "Кое е момичето на това куче?", "Какъв е смисълът да ядеш пица, без разговор за гарнитура?", "Как така, когато в театъра се играе велика пиеса, сърцата на всички зрители в залата бият едновременно?", "Как ще се разбера, без да пиша?", "Някой знае ли защо зебрата носи пижама?", "Защо не може просто да побутне света с палец отстрани, както побутваш кутията с клетки за болтове, гайки и гвоздеи, и те всичките се наместват по клетките?", "Кой си ти? Как стигна дотук? Какво ще стане с теб утре? Къде ще си след месец? Изобщо, ще те има ли?", "Я кажи, ама честно, замислял ли си се някога за звездите? Имам предвид сериозно да се замислиш. Мислиш ли някога?", "Ще бягаш ли с мен?"...

Ако си свършил с отговарянето на горните въпроси, имам молба към теб: споделяй книгата. Не си създавай погрешното впечатление, че съм хукнала да й търся обожатели, защото трябва да й се реванширам за падането и натъртеното гръбче (+дупе) при амбициозния ни опит да натрупаме желания брой летателни часове. Просто... тя ми даде всичко и аз се влюбих в нея. "Ще бягаш ли с мен?"не спира да покорява осемхилядниците в моя свят. Гледайки ме право в сърцето, без да си позволява употребата на бутилки кислород или услугите на шерп. Тя е моята книжка-часовник с будилник.

ПОСЛЕДНИЯТ ЛОВ НА КАНА, КЪНЧО КОЖУХАРОВ

ПУСТИННИЯ СКОРПИОН, БРАНИМИР СЪБЕВ

ЗУУ СИТИ, ЛОРЪН БЮКС

ВСИЧКО КРАСИВО ЗАПОЧНА ПОСЛЕ, САЙМЪН ВАН БУЙ

"ПРИЗВАНИЕ ГЕРОЙ!", БРОЙ ВТОРИ

"СЪНОВИДЕНИЕ", ЕМАНУЕЛ КЕРО

(ГР)АДСКА ГОТИКА, БРАЙЪН КИЙН

ПИТАНКА ЗА ПИСАТЕЛИ (СЪС СПЕЦИАЛНОТО УЧАСТИЕ НА ЛОРД БАЙРОН)

ЮЛИ. МНОГО ДЪЖД, АКОРДЕОН И МАЛКО ЯВОР ЦАНЕВ

АВГУСТОВСКО, МОРСКО И КНИЖНО, КНИЖНО, КНИЖНО : )

ДЕМОНИЧНИ ПЕСНИ, Ф. ПОЛ УИЛСЪН

"ГЕРОИ", ДЖО АБЪРКРОМБИ - РЕВЮ ОТ ГОСТУВАЩА ЗВЕЗДА : )

ЯПОНСКИ СКАЗАНИЯ, ЛАФКАДИО ХЪРН

"ГРАДЪТ НА КРАДЦИТЕ", ДЕЙВИД БЕНИОФ

ПОТЪВАНЕТО НА СОЗОПОЛ - ФИЛМЪТ

АНДАЛУСКИ ПЕСНИ

"ТРАКИЙСКИЯТ КАПАН", ДЖОН КЕЙ

СЕПТЕМВРИЙСКО, МОРСКО И БЕЗКНИЖНО

СЪРЦЕТО ТИ НОСЯ (В СЪРЦЕТО СИ ГО НОСЯ), Е. Е. КЪМИНГС

"ЩЕ БЯГАШ ЛИ С МЕН?", ДАВИД ГРОСМАН