Книжно момиче

Напоследък не съм в цветущи отношения с тъмната си половина. Подозирам, че е защото пренебрегвам желанията й. Преди известно време искаше да я заведа да гледа една stand-up tragedy in broken Englishв Младежкия театър. Бях прекалено заета (за пореден път) и не обърнах внимание на настояванията й. Оттогава не ми говори. А ми липсва. Миналата седмица се опитах да й се реванширам и да й се подмажа. Тъй като нямам никакво намерение да ни записвам на курсове по ледено катерене (да, и за това врънкаше, ужас!), й връчих няколко театрални програми, за да си хареса нова постановка. А междувременно, докато реши кое представление й се ще да посети, двете седнахме да четем "Шест топли пиеси"от младия драматург Здрава Каменова. Книжката чакаше да я взема в ръцете си и да я разлистя от месеци. Злото ми аз все още не е продумало, но поне спря да се муси. Точка за мен. Благодарение на Здрава.

Какво ме предизвика да отида и да си купя книгата? Прекрасната анотация. Свежа, духовита, провокативна. Тя те уверява, че не нужно да разбираш от театър, за да се насладиш на пиесите, а също така ти обещава, че те ще ти подействат като горещ шоколад или силен чай в студен зимен ден. Е, аз се изстрелях (преувеличавам средната си скорост, но ако кажа просто "отидох" се губи ефектът) към най-близката книжарница и жизнерадостно поръчах "Шест топли пиеси". Следват подробности около моята плячка, ъъъ сборника с пиеси.

ИСКАМ ДА ВЯРВАМ, ЧЕ ВСИЧКО СВЪРШВА ХУБАВО/ОТКЛОНЕНИЯ

тази пиеса е играна на сцената на "Сълза и смях" през сезон 2007, под режисурата на Калин Ангелов

Какво искам? Кой съм? Можех да бъда... Абе, искам нещо да ми се случи...Това са само част от светкавиците, прорязващи съзнанието на действащите лица. Мъж, жена, момче, момиче. Без имена. На тяхно място може да е всеки един от нас. Няма (мислещо) човешко същество, което да не се е тормозило с подобни на техните въпроси/съжаления/принеснения/въжделения. Ето защо е съвсем лесно да почувстваш близки персонажите на Здрава Каменова. Да им съчувстваш. Иска ти се да се плачеш заради тях, да се смееш на глупостите им, дори - да ги удариш, за да дойдат на себе си и да започнат да разсъждават трезво. Колкото повече четеш, толкова по-силно се надяваш, че ти поне не си толкова объркан. Дали?

БАЩА МИ
потазипиесаепоставенмоноспектакълътнаБорисГеоргиев
КОГАТО РОКЪТ БЕШЕ МЛАД

номинация за Икар в категория "Дебют" на Борис Георгиев

(театър "София", сезон 2011)

Основен мотив в постановката: родители и деца. Нещата, които ги свързват. Нещата, които поставят прегради (често непреодолими) между тях. Нещата, които превръщат отношенията им в объркано кълбо (застанало на преден план, горящо от любовомраза или тлеещо, забутано в някой тъмен ъгъл, далеч от очите). Героят на Борис Георгиевсе връща назад в миналото. Стига до точката, когато в неговите очи собственият му татко от модел за подражание (вечно засмян вокалист на рокбанда, обожаван от мацките) се срива до жалко същество, изтъкано от недостатъци (полуглух озвучител в театъра, вземан на подбив от всички). Сеща се за ужаса, обхванал го при мисълта, че може да прилича на него. Пронизва го спомена за бягството (и във физически, и в емоционален смисъл), довело до петгодишна раздяла. И до безгрижно настъпилото отчуждение. До затварянето на очите. До лесната забрава. И всички тези спомени го спохождат в коридора пред една болнична стая...

ГИМНАСТИКА ЗА БРЕМЕННИ

играна под режисурата на проф. Елена Баева като дипломен спектакъл на студенти от театрален колеж "Любен Гройс"

под режисурата на Калин Ангелов като дипломен спектакъл на студенти от НАТФИЗ

Тази творба би била чудесно допълнение към "Пет бременни пиеси"на Дарио Фо. С кого ни среща този път Здрава? Четири шантавелки, извинете, четири различни типа жени започват да посещават курсове за бременни. Там се запознават помежду си. От "полезните" съвети на лекторката нищо не им влиза в главата, но общуването една с друга им помага да си изяснят някои работи. По страшно забавен начин : ) Как сладураните се справят с настъпващите вследствие на майчинството външни и вътрешни промени и как мъжете в живота им посрещат предизвикателството "бъдещи родители", ще разберете в края на пиесата.

БЕЗСЪРДЕЧНО

играна под режисурата на Василена Радева в театър "Васил Друмев", Шумен (сезон 2011-2012)

Трагикомичните преживелици на луда по бокса (и Снууп Дог) бабка и млад разследващ полицай, влюбен в плетенето, ще ви разкрият какви са последиците от неспособността да се харесаш в собствената си кожа (и да постигнеш баланс между желанията и възможностите си). "Безсърдечно" ни показва докъде можем да стигнем в стремежа си да бъдем себе си, въпреки неодобрението на околните, и как това може да ни подтикне към крайни действия. Дотолкова крайни, че да рискуваме връзката си с любимите същества. Както става в случая на Сара и Боби (кандидатката за спаринг-партньор на Виталий Кличкои бъдещия конкурент на Марта Стюарт). Следва да се отбележи, че техните близки не проявяват разбиране, което поставя въпроса защо, за Бога, не можеш да преглътнеш странностите на другия, след като той те е приел (и обикнал) такъв, какъвто си?

ГАРФЪНКЪЛ ТЪРСИ САЙМЪН

носител на Националната награда за драматургия "Иван Радоев"

написана в съавторство с режисьора Калин Ангелов

Сатиричен театър "Алеко Константинов", сезон 2011-2012

Пиеса за самотата и приятелството. Главният герой, Еди, е трийсетгодишен математик, чийто социален живот е ... абе май е по-добре да се каже "не е" (безсмислено е да използваме глаголната форма "е" за нещо несъществуващо). Той даже е забравил как звъни звънецът на входната му врата. Положението е отчайващо и човекът се обръща към агенция, осигуряваща приятели под наем. За два безценни часа (срещу съответното заплащане) Едисе сдобива с идеалното другарче, отговарящо на всичките му изисквания. Но дали срещата ще протече според очакванията? Ще се промени ли Еди? А какво влияние ще окаже самият той върху своя нов "приятел"? Все интересни питанки, които ще намерят своите отговори по забавен и затрогващ начин.

ОЛЕЛЕ

пиеса за деца

режисьор: Георги Георгиев-Антика

поставяна в театър "Гео Милев", Стара Загора

в Сатиричен театър "Алеко Константинов"

Тази пиеса ме подсети за любимото ми детско предаване "Измислици-премислици"с Владимир Люцканов. Четях я с усмивка. Даже сега, докато пиша за нея, ъгълчетата на устата ми летят нагоре. Бързам да ви въведа в историята. Фирма "Оле затвори очички"предлага специална услуга. Приспиване (внимание, не прЕспиване, а прИспиване) по домовете. За целта просто се обадете и при вас ще пристигнат щуравите й служители (боравещи с нетрадиционни методи, какви са те - ще видите след малко). Те ще пренесат вас и вашите дечица във владенията на Сънчоза секунди. Как? С приказка, разбира се. Поне така обещават. Да, ама вместо да ви унесе, приказката ще ви ободри по-ефективно от леден душ + конска доза кафе/захар. Защото е страшно смешна. Казва се "Принцеса Бум Тряс"и от името на главната героиня може да заключите, че не става дума за някоя изнежена красавица, която чака с векове да дойде принцът и да я спаси. Неее. Нашата Бум Трясне мечтае (и не крее) за никакъв принц. Факт, който разтревожва родителите й и те решават да организират кастинг за кандидат-зетьове. Явяват се седмина претенденти. Кой ще спечели ръката й? Ще ви открехна само, че приказката е с неочакван (абе за мен си беше напълно очакван) край : )

Това е. Надявам се, че от коментара ми личи колко много ми допада стилът на Здрава Каменова (подборът на теми, начинът на изразяване, остроумието, смешките... всичко е грабващо, ярко и цветно! Браво, момиче!). А ако не съм ви убедила, явно трябва да се старая повече. Завършвам с две от нещицата, с които ще запомня "Шест топли пиеси".

Уникалното заглавие на "Гарфънкъл търси Саймън"и един прекрасен диалог в нея. Тази размяна на реплики характеризира точно, кратко и ясно думичката "приятелство".

Клиентът:Нарече ме Еди! Откъде знаеш как се казвам?
Приятел:Не съм те наричал... Еди!
Клиентът:Ето, пак го каза, така леко, все едно си го казвал хиляди пъти, все едно си го казвал с детско гласче "Еди", с мутиращ глас "Еди", прозвуча така все едно се готвиш да го казваш, докато остарееш... Да, прозвуча като доста въргаляно в устата ти име, преживяло какво ли не.

Финалната реплика в "Гимнастика за бременни".

Лекторка: ...Запомни, единственото, което ще ти е нужно оттук чак до края... е единственото нещо, за което все още няма платени курсове. Момиче, мило мое малко момиче... научи се да обичаш! Колкото по-рано, толкова по-добре!

Чудесен завършек, нали?

* заглавието е вдъхновено от полуедноименната песен на Ed Sheeran

Бързам да ви разочаровам. Настоящата публикация не е посветена на моите изцепки на пияна глава. Нееее. Пред вас ще се опитам да изложа (във всеки смисъл на думата) не собствените си подвизи, а тези на Трес Навар. Спомняте ли си го? Оня отворко от "Голяма червена текила", дето се правеше на частен детектив? С малкото акъл и опърничавия домашен звяр? Does it ring a bell? Момче, котка, проблеми, бира... Също като в клипчето към гореспоменатата песенчица.

HERE HE GOES AGAIN ON HIS OWN*
* courtesy of Whitesnake

Вторият роман на Рик Риърдънза господин Наварзабърква главния герой (и нас, читателите) в нова каша. Как я кара Тресдве години след завръщането си в родния Сан Антониои разкриването на убийството на баща си? Ами, опитва се да получи разрешително, за да може официално да упражнява професията на Сам Спейд. За целта чиракува при откачена гъркиня, собственичка на детективска агенция. Защо откачена? Гръмнала е мъжа си и използва любимия си четиригодишен син Джемкато примамка в разследванията. Уондърмама! Не е чудно, че Наваргледа да се съобразява с изискванията й и внимава да не й отказва. Особено когато трябва да се прави на бавачка на адашчето на героя на Харпър Лиот "Да убиеш присмехулник". Няма нужда да изтъквам, че следенето на престъпници се съвместява трудно с гледането на малък разбойник, пък бил той и тъй сладък. На Трес не му остава време дори да се види както трябва с гаджето - лъскава телевизионна водеща. За капак и майка му не го оставя на мира - иска момченцето й най-сетне да си намери свястна (разбирай "безопасна") работа. А, и добро момиче, което да й доведе за снаха.

Сами виждате, на Наварму е тясно около врата. Новият случай, възложен му от старо другарче, не улеснява ситуацията. Откраднато е демото на изгряваща кънтрипевица. Е, какво толкова, ще кажете вие. Чакайте, оставете ме да доизпиша мисълта си. Девойката има право да се тревожи. Някой усилено се старае да й попречи да сключи тлъст договор с голяма музикална компания, опитвайки се да убие продуцента й. Импресариото на изпълнителката е духнал нанякъде (без да остави координати), а една нейна колежка е намерена с дупка в слепоочието. Бъдещата Шаная Туейн се нуждае от силно рамо, на което да си поплаче (и което да я измъкне от целия този хаос). Точно работа за Трес. Той се впуска с ентусиазъм в задачата. Дали обаче няма да му дойде нанагорно?

HE'S A COWBOY (well, kind of...)
ON A STEEL (orange) HORSE (car) HE RIDES
AND HE'S WANTED DEAD OR ALIVE (so true!)
*заглавието на този абзац (не) се еб*ва с Dead or Aliveна Bon Jovi

Ако сте чели коментара ми за "Голяма червена текила", то сигурно се питате дали, в крайна сметка, на Тресму дошъл умът в главата. Отговорът е: NOPE! Мисля, че репликата на един от героите: "Нарочно ли ме предизвиквате, господин Навар, или просто сте идиот?"е достатъчно красноречива. Обаче аз ви обещах да изложа главния герой на Риърдън в пълния му блясък и няма да спра дотук.

Да започнем със следния пример. Обажда му се стар познайник, който в миналото го е забърквал в сериозни лай**, и го моли за услуга (обещавайки, че този път всичко ще мине по мед и масло). Наивникът му се връзва и рискува получаването на така желаното разрешително за частен детектив, за да се притече на помощ. Втори пример. Не се вслушва в добронамерените съвети и препоръки на по-големи от него лоши батковци да стои настрана. Пренебрегва и предупрежденията на приятелите си да не се забърква в неприятности. Трети пример. Продължава да отваря голямата си уста и да ръси глупости, само за да си достави удоволствието да опита здравината на нечии юмруци. Четвърти пример. Щом чуе изречението "Нужна е текила/уиски/бира, донеси!", започва да върти опашка като палав лабрадор пред разръфана топка за тенис. И не само това. Използва за навигатори подпийнали дами, които се сърдят, че за из път вместо термос с вече споменатата текила, е взел термос с кафе (пети пример). Така няма да стигнат далеч. Пък и той настоява да кара крещящооранжевия си автомобил (шести пример). Седми пример. Джем, детенцето на опасната му шефка, му служи за прикритие в мисиите. Е, тук бележим развитие. Преди Тресизползваше крави. Осми пример. Жонглира с три жени едновременно (смелчага!), а четвърта му е хвърлила око. От нея той бяга, защото братовчед й има впечатляваща колекция от оръжия (тук Трес пак демонстрира напредък). Обобщение:нашият човек е поумнял с два пункта за две години. Ехааааа! С тази скорост ще се превърне в зрял индивид, след като чукне стотака. Най-рано.

DRUNKEN HEARTED MAN*
* заглавие на песен от Robert Johnson

Преди малко споменах, че повечето представителки на нежния пол падат в скута на Навар като узрели круши (а той се чуди какво да ги прави всичките - на сладко ли, на компот ли...). Знаете ли, влизам им в положението. Защо? Тресуважава и обича майка си (и търпи всичките й дивотии в стил "Ню ейдж"). Опитва се да й угоди и се пробва като асистент по средновековна литература в университет, където прилага върху студентите интересни преподавателски методи (моето зло аз - акад. Bookgirl - напълно ги одобрява). Не се страхува да спасява дами от злонамерени типове, а и да отървава престарели кучета от малтретиращите ги техни собственици. Готви не само за себе си, но и за Робърт Джонсън (котката) специално. Кръщава с любов новопридобития си зелен папагал "Тъпанаря" (в предишен свой коментар споменавам, че ако имах кон, щях да го нарека Дръгльои мисля, че той щеше да си пасне с птицата, на която, впрочем, пороците не са й чужди). Когато мъничкият Джем подарява на кандидат-детектива специално украсена от него торта (приличаща на изскочила от въображението на художник-експресионист, при това луд), Наварказва сериозно: "Не съм виждал по-красива торта, братле.". Душичка! Да си призная, страшно ми харесва и голямата му уста. И глупостите, които излизат от нея. А също и... Не, преставам с хвалбите (не искам да се възгордява) и завършвам своя коментар, а и абзаца "I have just a little crush on Tres", с наблюдението, че той си е завъдил уникални приятели. С удоволствие бих седнала с тях на по хамбургер (ама не купен от "Обърнатите ц*ц* на Америка", а домашно приготвен) и бира (за нея нямам претенции)! : )

Напоследък доста нашумя една книга с числото 50 в заглавието, което няма да цитирам. Просто не искам да разпространявам названието на нещо, заслужаващо пълно пренебрежение и достойно да потъне в забрава. (Уча се от грешките на древните гърци, имали глупостта да раздухат и да впишат в историята името на жадния за слава подпалвач на храма на Артемида - едно от чудесата на тогавашния свят, без да съобразят, че по този начин сбъдват мечтата му). Та така. След опита за прочит на негореспоменатата книга (продължил съвсем кратко и претърпял пълно крушение), се почувствах крайно затъпяла (рядко попадам на романи, в които нищо, ама нищо не заслужава да бъде спасено). Затова предлагам на всички, изкушени да посегнат към романа, "прелъстил света" (Боже!?! Ако ви се чете за качествено прелъстяване, потърсете някоя от по-безобидните творби на Анаис Нин), просто да кажат "не". В случай че пренебрегнат съвета ми и мозъчните им клетки получат алергичен шок, препоръчвам да си вземат нещо стойностно и ВЕДНАГА да го изпият с очи. На екс. Аз, например, винаги се връщам към творбите на О. Хенрис голямо удоволствие. Ето няколко добри причини да го сторите и вие. Не са 50, но ако се амбицирам, бих могла да измисля толкова.

1. Прекрасните разкази. Сред любимите ми са: "Хигия в Солито" (ако се вълнувате от персонажи с чисти и безкористни сърца, готови да се притекат на помощ на всяка изгубена душа, сте попаднали на точното място. От друга страна, тук ще намерите и доказателство, че понякога, за да накараш някого да се стегне, не трябва да го галиш с перце, а да го сриташ грубо в задника), "Хиляда долара" (или за една (не)очаквана проява на благородство), "Даровете на влъхвите" (тъй като наближава Коледа, хвърлете му едно око, в случай че се чудите какъв подарък би зарадвал най-много близките ви), "От любов към изкуството" (ще научите що е то майстор на светлосенките : ) и ще попаднете на едно важно заключение: "Котато обичаш ~~изкуството~~си, никакви жертви не са тежки."), "Фантето и хоралът" (асоциации с "Хотел "Танатос Палас""на Андре Мороа - героят тъкмо събира сили да изплува, съзира надежда, когато е безмилостно запратен отново на дъното), "Зелената врата" (мъъъничко страшничък, изпъква сред останалите), "Друго си е с традиции" (лековатото заглавие въобще не те подготвя за същината на историята), "Купувачът от Кактъс" (ще разберете кой е победителят в двубоя в тежка категория "любов vs. земетресения, диваци, зверове и вулкани"), "Виолетовата рокля" (заради главната героиня в него - Мейда), "Кой е виновният?" (разглежда остър социален (и не само) проблем, актуален и до днес), "Последният лист" (най-тъжният разказ), "Вожда на червенокожите" (най-забавният, по него е заснета една от любимите ми класически комедии - "Великият вожд"с Фернандел).

2. Запознатите с О. Хенри са наясно какво отличава творбите му, ама аз пак да си кажа: майсторско боравене с езика и с изразните средства.Чиста наслада е да го четеш (тук мозъчните ви клетки ще въздъхват блажено като сноубордист пред рампа на пъпа на София). Американецът си играе с думите и устойчивите словосъчетания без капка срам където, когато и както поиска, а резултатите биха възхитили всеки достолепен професор по лингвистика, както и всеки безсрамен многознайко, падащ си по словесните схватки: "калнорама", "лъженда", "изритвам собственокрачно", "градя хипотенуза" (вместо "хипотеза"), "прах на мира му", "Сън в лятна пещ". Излишно е да споменавам, че последният пример се заиграва със заглавието на комедията от Шекспир"Сън в лятна нощ". Но трябва да се отбележи отличната работа на преводача Тодор Вълчев, успял да предаде на български A Midsummer Knight's Dream, без да губи нито един нюанс. Благодарение на господин Вълчевимаме възможността да оценим по достойнство и ярките характеристики, които О. Хенриправи на своите герои. С три думи авторът изразява презрението/симпатията си към някого, по-ефективно, отколкото би го постигнал с водопад от излияния, спускащ се с грохот по дължината на няколко страници: "той имаше душа на плъх, навиците на прилеп и великодушието на котка" - това обяснение в любов се отнася за Свинчоот "Незавършен разказ". А ето и описанието на въздействието, което една от най-обичните ми героини (Хетиот "Третият продукт") оказва върху околните: "Кой знае защо, той имаше чувството, че са го хванали в клопка, заточили, били, превзели с пристъп, обложили с непосилни данъци, ограбили, глобили и заплашили. Причината трябваше да се търси в очите на Хети.". Запечатващи се в паметта са и изрази от рода на: "разграбва се като месни сандвичи на вегетариански обед", "вижда се ясно като жълтък в постен ден по брадата на ирландец", "търси си белята като петел, кукуригащ край сборище на негри-методисти в Джорджия". And here comes my personal favorite: сравнението на Манхатънс нощен кактус : )

3. Следват чисто субективни, полусериозни и хаотично подбрани причини, с които се опитвам да ви примамя за каузата си"(Пре)прочетете О. Хенри!":

3.1 Потапяйки се в света на американеца, ще разберете повече за женската природа, катъра и Скалистите планини;
3.2 Няма къде другаде да научите подробности около воденето на разговори в Дивия Запад (тексасците са по спартански словоохотливи и абсолютно невъзмутими - дребно нещо като да спрат да оберат влак и да се почерпят след това не нанася никаква вреда на концентрацията им или на смислеността на диалога);

3.3 И докато сме на тази вълна, иска ли ви се да пробвате гостоприемството в прерията? (любезните домакини ще ви нагостят обилно, преди да ви светят маслото);

3.4 Към господата: питате се как да реагирате, когато жена ви приклещи и започне да излива чувствата си към вас? Правете като героите на О. Хенри - покажете, че сте "на канала" (на същата честота) и измрънкайте нещо неразбираемо за картофи и лук;

3.5 Търсите ефектен начин да обидите някого? Е, американецът ви осигурява арсенал от засукани фрази, звучащи почти по научному. Виртуоз!;

3.6 Ако обичате книгите страстно, то в разказите ще откриете сродна душа - персонаж, за когото те представляват парчета самородно злато;

3.7 Във връзка с т. 6, кое е по-ценно за човечеството - книгите или конните състезания? Авторът ще ви осветли;

3.8 Падате ли си по Омар Хайам? А) Да? Б) Не? В) Не сте го чували? Г) Въздържате се от мнение? Няма значение. И в четирите случая ще ви хареса анализът на неговата личност;

3.9 Някои от историите заслужават да бъдат публикувани в сборник, на който биха му паснали като ръкавица имената "Мошеници от класа"/"От мошеник нагоре". Знаехте ли, че "предприемач", "консултант по инвестициите" и "иноватор" са синоними на "измамник"?;

3.10 Нуждаете се от теми за разговор, по които никой не може да ви опровергае и винаги ще имате последната дума? Обърнете се към О. Хенри;

3.11 Лутате се за отговор на някои от фундаменталните въпроси: по какво разбираме, че лятото е настъпило (най-сетне)? Кои неща в живота вървят ръка за ръка (като Джони Депи Тим Бъртън, например)? Какво трябва да имаме предвид под "мозъчна дейност"? (зомбитата биха се изкефили най-много на тази част) А как младите художници и писатели си проправят път? Симбиозата помага ли? Други добри съвети за начинаещи автори? Кое е най-важното нещо в един разказ? Какъв е най-усмихващият коментар за нечий почерк и правопис? Съществува ли такова животно като американския Хитър Петър? Разказът "Този палавник май"има ли нещо общо с "Люлека ми замириса"на Вазов? Край на лутането! Питайте О. Хенри!

4. Най-любимото ми Охенриевоизречение: "Истинският предвестник на пролетта е сърцето човешко."

Независимо дали съм успяла да ви спечеля за каузата си или вие упорито продължавате да хвърляте влажни погледи към романа с числото 50 в заглавието, аз се чувствам доволна. Защото дадох израз на възхищението си към един писател в истинския смисъл на думата. Писател, способен да ме докосне, да ме разсмее, да ме разплаче. Писател, успял да ме накара да си се представя в уютна стаичка, сгушена до печката, с чиния топли маслени бисквити, намазани с портокалово сладко в едната ръка и чаша с изящни орнаменти, пълна с димящ чай, в другата. Автор, пренесъл ме без всякакво усилие край лагерния огън на банда авантюристи, заслушана в небивалиците им пред паница боб и канче горчиво кафе. Автор, който си заслужава!

Имало едно време една планета на име Лориен. Нейните жители съществували в мир, любов и хармония както помежду си, така и със заобикалящата ги природа. Идеални същества, градящи идеално общество, радващи се на спокойствие и благополучие. Как да не им завиди човек? И как да не му се прииска да им разруши пясъчните замъци (разбирай мечти, ценности и идеали)? Естествено, злото не закъснява да надигне свирепа муцуна, да тропне с железен юмрук по масата и да докаже смазващото си превъзходство. Следвайки принципа "Видите ли светлина, угасете я!!! (освен ако не идва от собственото ви оръжие)", с чудовищните си космически кораби довтасват могадорианците. Грозни копелета с още по-грозен характер, опустошили родната си кочина (искам да кажа родната си скална буца, скитаща около някоя достойна за съжаление звезда) и решили да съсипят всяко нещо, изпречило се на пътя им. Тежко им на лориенците! Тяхната планета е обречена. Или пък не? Може би има надежда? Разбира се! Група лориенчета, надарени със "завети" (свръхестествени способности, проявяващи се след навършване на определена възраст), са изпратени заедно със своите "сепани" (наставници) на Земята. Там те трябва да се крият и да се обучават, докато пораснат и станат напълно готови да се изправят срещу гадовете от Могадор. Нелека задача, защото лошите разполагат със свръхмощни средства за унищожение, армия от поробени инопланетянски зверове (гладни, освирепели и разкъсващи наред, без да подбират), а също и с дарбата така да объркат мислите ти, че да се чудиш къде се намираш и да се питаш защо оня грамаден извънземен със змийския поглед се хили обещаващо (съвет от мен: ако нямаш "химера" - вярно животно, способно да променя формата си и да ти спасява кожицата от тегави ситуации - подръка, а мечът ти е предал Богу дух, беж да те няма и недей да спираш да питаш за посоката!). Но да се върнем на бежанците от Лориен. Знам, мислите си, че група малки деца и техните стреснати учители (покосени на всичкото отгоре и от земен културен шок) са лесна плячка за своите преследвачи. Не е точно така. Малчуганите са защитени. Донякъде. От нещо като заклинание. 1, 2, 3, 4 (и така до 9) не са просто номера, дадени на бъдещите оръжия срещу мрака за удобство (за да не се налага читателят да помни досадни подробности като имената им, например). Обаче няма да ви разкривам какво точно означават тези цифри. Ще ви оставя да намерите отговора сами в "Аз съм номер четири" - първата книга от хрониките на Питакъс Лор (псевдоним на писателите Джеймс Фрейи Джоуби Хюз), посветени на сблъсъка между наследниците на Лориени завоевателите от Могадор. Прочетох романа преди почти две години и моментално се влюбих както в историята, така и в образите. Особено ми допадна Сам - най-добрият приятел на главния герой Джон - с неговите откачени теории и още по-откачени тениски, но този, който успя да превземе сърцето ми с щурм, всъщност беше Бърни Косар : )

С две думи, "Аз съм номер четири"се нареди сред предпочитаните от мен представители на младежката литература с фантастичен сюжет. Чаках с огромно нетърпение издаването на продължението - "Силата на шестимата". Привърших го наскоро и... Останах със смесени чувства. Раздвоена съм. За първи път не знам коя от двете си половини - добрата (лориенската) или лошата (могадорианската) - да послушам. Затова реших да напиша коментар първо от името на едната, а после - от името на другата. Да видим чии доводи ще бъдат по-убедителни.

"СПЛОТЕНИ СМЕ СИЛНИ"

(Коментар на доброто ми аз, поддало се на сантименталната си природа и хубавите спомени, останали от "Аз съм номер четири")

Какво е общото между двойките имена Били Уайлдъри Джак Лемън, Люк Бесони Жан Рено, Мартин Скорсезеи Леонардо ди Каприо, Педро Алмодовари Антонио Бандерас, Адам Сандлъри Роб Шнайдер? Нямам предвид очевидното (че става дума за режисьори/продуценти и актьори), а нещо друго - успешното и ползотворно сътрудничество, родило не един и два хита. Същия резултат наблюдаваме и при съвместната работа на Джеймс Фрейи Джоуби Хюз на книжното поле. Двамата се допълват отлично. Доказателство за това е новият им роман "Силата на шестимата". Фразата "сплотени сме силни" важи в пълна степен не само за персонажите, но и за авторите.

В "Силата на шестимата"вниманието на читателя приковават две сюжетни линии. Едната проследява приключенията на вече познатите от "Аз съм номер четири"герои: Джон, Сам, Бърни Косари Шест. След събитията в първата книга тримата другари и кучето трябва да се покрият (за главите им е обявена тлъста награда, което означава, че не само полицията и големите злодеи са по петите им, но и всеки негодник, занимаващ се с лов на престъпници, се юрва да ги гони), да поближат рани (телесни и душевни) и да съставят план за по-нататъшни действия (намиране на сигурно убежище, график на тренировките "как да разплачем майчицата на могадорианците", издирване на останалите лориенски момичета и момчета, пръснати из цялото земно кълбо и т.н.). Общите им усилия да си стъпят на краката са възпрепятствани от възникването на любовен триъгълник (закъде без него?) и от едно разтърсващо писмо, разкриващо факти около произхода на Джон (както и нещичко за Сам).

Другата сюжетна линия ни запознава с Марина, известна също и като номер 7. Девойката се укрива заедно със своята сепан във високопланински манастир/сиропиталище в Испания. Мястото е мрачно и студено, а характерът на монахините не е по-топъл и приветлив. Да не говорим, че наставницата на Маринае изгубила всякаква вяра в каузата "да спасим Лориен" и се е отдала на пост и молитви, оставяйки повереницата си да се обучава и да развива заветите си както сама намери за добре. Единствената светлина в живота на момичето е рисуването (да си призная, тя ме спечели тъкмо с отношението си към него). Друг живителен лъч е (никога не бихте се досетили) селският пияница Ектор Рикардо. Голяма скица. Нека останем на вълна изобразително изкуство - ярък, весел цвят (нанесен върху еднообразното ежедневие на Маринащедро и с размах) представлява мъничката Елла, която обещава да я пази от всички и от всичко. С такава защитница до себе си всеки би се почувствал способен да сече глави на змейове : ) А на номер 7много скоро ще й се наложи да го направи. Независимо дали се чувства готова или не.

Нови герои (симпатични и запомнящи се), близки срещи от нежелан вид с могадорианска сган (толкова близки, че да усетиш зловонния дъх на нашествениците), мащабни бойни сцени (включващи нещо като дъщерята на Годзила, мачкаща де що свари в полза на добрите), провеждане на операции "в тила на врага" (инициаторите им са смели до глупост или по-точно глупави до смелост), разкриване на неочаквани тайни (ама от тези дето променят целия ти свят в един миг), както и доста точно описание на болестното състояние "влюбен" - ще се сблъскате с всичко това, прелитайки през страниците на "Силата на шестимата". Мисля, че пътуването ще ви хареса.

"УЖАС!!! КЪДЕ МИ Е САНДЪКЪТ???"

(Коментар на злото ми аз, смучещо вдъхновение и настървение от неоправданите си очаквания относно "Силата на шестимата")

Няма да започна като наивната си половина с цитати в стил "хан Кубрат", нито ще ви питам какво е общото между двойките Гийермо дел Торои Котарака в чизмии Ози Озбърн и щерка му Кели. То е ясно. Никога, ама никога не е трябвало да им минава през главите, че да работят заедно е готина идея. Не ме разбирайте погрешно. Не искам да кажа, че Джеймс Фрейи Джоуби Хюзтрябва да проклинат деня, в който творческата искра е припламнала между тях (или между техните агенти). Двамата по принцип са добър екип. Но техните отрочета "Аз съм номер четири"и "Силата на шестимата"си приличат с "Шрек Първи"и "Шрек Четвърти", с "Пълен мрак"и "Хрониките на Ридик", а защо не и с "Ченгето от Бевърли Хилс 1"и "Ченгето от Бевърли Хилс 3"по един много съществен признак - страхотно е, че първите ги има, колкото до вторите - ядват се, но и да не фигурираха в световното културно наследство, никой не би усетил липсата им. Фразата, която обобщава най-точно новата рожба на Фрейи Хюзе "Къде ми е сандъкът?". Не се шегувам.

В "Силата на шестимата"вниманието на читателите раздвояват две сюжетни линии. Едната проследява идиотщините на познатите ни от "Аз съм номер четири"герои: Джон, Сам, Бърни Косари Шест. Думата "идиотщини" е комплимент за тях. Мога (и искам) да бъда по-гадна. Но заради Бърни Косарще се въздържа. Да, само заради кучето. Сам вече не ми е любимец. Някъде по пътя е загубил свежестта, чувството си за хумор и шантавите си тениски. Джонне остава по-назад. Той се е разделил с половината от коефициента си на интелигентност и с 90 % от коефициента си на полезно действие. Шестне е за изхвърляне, обаче засенчва другарчетата си от мъжки пол - има по-здрави cojones от тях (в преносен смисъл, разбира се). Тримата умници (с това епитетче пак проявявам милост) не могат да постигнат съгласие дали да хукнат да помагат на изпадналите в нужда останали лориенски номера (задача от първостепенно значение по нескромното ми мнение), дали да търсят сандъка на Джон (пълен с важни предмети и ключови указания за спасението на Лориен, нашичкият губи и него, наред с почти всичките си ценни качества) или пък - да седнат и да се разберат кой кого харесва и иска да сваля.

Другата сюжетна линия ни запознава с Марина, известна също и като номер 7. Нищо лошо не мога да изсъскам против момичето, криещо се от страшните извънземни в католическа света обител и оставено без надзор от вманиачената си по религията наставница. Маринае страхотна, но има и очеизбождащ недостатък - и тя като Джонси прекарва по-голямата част от времето в търсене на своя сандък. Голяма работа, все ще изскочи отнякъде. Има по-належащи работи за вършене. И още нещо. Номер 7 привлича читателите към себе си и открадва шоуто от нищичко неподозиращия видиотен Джон. Не разбрах, кой е главният герой, все пак? Или Фрей-Хюзса поели по стъпките на крал Артур, създавайки Задругата на героите на Кръглата маса - всеки от които е еднакво важен и необходим? Ако е така, то по-добре всяка отделна книга от планираните шест да бъде посветена на отделен персонаж. Наистина, няма да издържа още четири романа, в които Джонсе терзае коя девойка да определи за дама на сърцето си. Ще ми стане скучно. За да не ви се сторя прекалено заядлива (абе всъщност съм си точно такава), ще отбележа, че споделям мнението на слънчевата си половина относно Ектор Рикардои Елла. Харесвам ги. Но си мисля, че образът на Екторе повърхностно разработен и има доста по-голям потенциал, останал незабелязан от авторите/редакторите/коректорите на романа. Жалко!

Нови герои (заблудени и несъобразителни, като един от тях - Крейтън - спокойно може да носи името Кретен), близки срещи от досаден вид с могадорианска сган (не само добрите момчета са затъпели, лошите също бързат да докажат неограничената си глупост), мащабни бойни сцени (развръзката в тях настъпва по-бавно от края на песен на надрусана рокгрупа от седемдесетте, забиваща посред фестивал-оргия и предвождана от страдащ от нарцисизъм вокалист, въобразяващ си, че ломотенията (и тялото) му са манна небесна за опиянените фенове)(не преувеличавам, докато свърши екшънът, се научих да плета, да бродирам и вече можех да се похваля с няколко готови изделия), провеждане на операции "в тила на врага" (по-конкретно, в пещерата-щаб на злите извънземни, където може да се насладите на цяла камара клишета. Пример: зелено клокочещо езеро с неустановен състав, в центъра на което стои търсеното от героите "съкровище"), както и сладка (та чак лепнеща) сцена на нежност между Джон и Сара (неговото първо либе) - ще се сблъскате с всичко това, газейки из страниците на "Силата на шестимата". Мисля, че потъването няма да ви хареса.

Уважаеми читатели, представянето на коментарите на двете ми половини приключи. Не знам вие на какво мнение сте, но на мен ми се струва, че силите и възможностите им са изравнени. А може би греша? Едно е сигурно. Възторгът, завладял ме след прочита на първата книга на Питакъс Лор, бе помрачен от разочарованието, породено от нейното продължение. Дано Фрейи Хюз да се стегнат и с оставащите романи да завоюват отново предаността на феновете си.

Дете с безоблачно, чисто чело,

с очи, пълни с чудеса и мечти...

Вярвам, добрата ти усмивка ще приеме

тази вълшебна приказка, подарък за теб,

поднесен с любов...

С това стихче (не съм го сложила в кавички, защото в момента нямам книгата пред себе си и не съм сигурна относно точността) Луис Каролпоставя началото на "Алиса в Огледалния свят". Думичките се появиха в ума ми, докато четях предговора към "Нови приказки от цял свят" на Любомир Николов. Авторът споделя, че през едно лято, в градче на брега на Егейско море, се запознал с малко момиченце. След пълния с игри ден, то най-много обичало да слуша истории за лека нощ. Било попаднало на точното място. Защото кой може да разказва приказки по-добре от господин Николов? Той е човекът, въвел чрез прекрасния си превод българските читатели в света на Толкин; той е творецът, измислил великолепни книги-игри (под псевдонима Колин Уолъмбъри), превърнали детството на безброй почитатели на жанра в истинско приключение; той е и искрата, запалила и подтикнала много младежи да се захванат с писане. Речта му се лее гладко, богато и сладко, а въображението му пренася хората в чудни земи, среща ги с колоритни герои, прави ги свидетели на фантастични случки. Магията на словото му пленява завинаги. Без съмнение и момиченцето от онова малко градче е останало покорено. И се гордее, че е вдъхновило приказките, поместени в сборника, който ви представям. В него ще се насладите на 19 творби, дело на Любомир Николов, илюстриращи различни епохи и носещи отличителните черти на различни култури. Историите са украсени с пъстра корица (страшно е сладка, вижте само глуповатата камила с лизнатия перчем и вдъхващия респект дракон) и слънчеви картинки, дело на Магдалена Добрева. Ето го и съдържанието:

"Най-вълшебният дар" (тайландска приказка), "Облачното дете" (австралийска приказка), "Защо се смее хиената" (африканска приказка), "Кха-пан" (приказка от зората на времето), "Маликан" (немска приказка), "Драконово сърце" (китайска приказка), "Рибарят и барон Самеди" (хаитянска приказка), "Бялата сова" (ескимоска приказка), "Златното бузуки" (гръцка приказка), "Иглата на леприкона" (ирландска приказка), "Как казакът измамил дявола" (украинска приказка), "Камъкът на лихваря" (арабска приказка), "Медният грош" (турска приказка), "Три джуджета калпазани" (френска приказка), "Чифликът в орехова черупка" (българска приказка), "Мартеничката на Андерсен" (българо-датска приказка), "Защо циганите нямат пари" (циганска приказка), "Кестенче" (Нарвиева приказка), "Тъмнулка" (чешка приказка).

Е, от съдържанието е видно, че ви чака щуро околосветско пътешествие. Всяка от историите звучи толкова автентично, че сякаш на едно място са се събрали да ви забавляват с разказите си беловлас азиатец, споделящ мъдрост със своите ученици; жилав австралийски фермер (от сорта на Пол Хоган), прекъснал за малко стригането на овце; абаносова красавица, плетяща здрава кошница; учен, изследващ праисторически рисунки в пещери; румена баварска кръчмарка, сервираща топли наденички и ледено пиво; нежно китайско момиче, с глас, ромонящ като поточе; екзотичен островитянин, вадещ улова за деня от мрежите си; търпелив ескимос, обясняващ на някой чужденец разликата между петнайсетте (може и да са повече) думички за сняг в своя език; чевръста гръцка домакиня, изкарваща ухаещи на канела сладкиши от фурната; закачлив ирландец, стиснал халба с Мърфисв ръце; хитроумна славянска девойка, понесла кобилица с менци към чешмата; златоуст арабски търговец с очи като въглени; грижовна ханъма, опитваща се да приспи палавата си челяд; френска аристократка, забавляваща гостите на изисканото си соаре; български дядо, припичащ се на слънце на пейката пред дома си; южният вятър, носещ истории от далечни земи; циганин с игрив поглед, изтръгващ от цигулката си разтапящи сърцето звуци; чешки мелничар, омайващ своите клиенти с разказваческото си изкуство и т.н.

Всички тези хора (и Южняка), обаче, не са ви нужни. Ако искате да научите нещо повече за миналото, манталитета, обичаите и традициите на техните народи - разгърнете сборника с приказна мъдрост на Любомир Николов. Чакат ви всякакви истории - поучителни, приключенски, страшни, забавни (за разтуха и разчупване на леда), вълшебни, за лека нощ, за животни - пълни с интересни факти, весели стихчета, легенди и митове. Няма да ви се разминат и срещите със свръхестествени същества - дракони, джинове, великани, джуджета. Не липсват и магически предмети, чрез които добрият герой побеждава злото - орехи (криещи безброй блага, но и ангели с дряновици, в себе си), леприконски игли, мартенички. И не само това. Любомир Николовуспява по чисто непринуден, приковаващ вниманието и запомнящ се начин да преподаде уроци по поведение - безспорно едно от най-полезните качества на приказките, що се отнася до децата. Авторът учи малчуганите никога да не забравят благодарността за стореното добро, да се трудят упорито, да бъдат смели, да помагат на изпадналите в нужда, да проявяват щедрост и съчувствие, да пазят и обичат животните, да не прибързват с решенията си, да поддържат мира и любовта в семейството, да уважават майка си и баща си, и най-важното: да вярват, че пожелаят ли нещо с цялото си сърце, непременно ще го постигнат. Приказките биха се оказали и неизчерпаем източник на идеи за родителите, в случай че техните рожби попитат "Откъде идват облаците?", "На какво се смее хиената?", "Защо белите сови са бели? Кой е решил да ги боядиса така?", "Какво е тундра?" или нещо в този дух. Ще бъде много забавно, ако изберете да отговорите, чрез случките, описани от Любомир Николов. А защо не и да добавите към тях нещичко от себе си? Може дори да помолите детето си да ви помогне. Едно време майката на Гьоте е постъпвала така и по този начин е стимулирала въображението на малкия си син.

Преди да приключа, ще споделя кои истории от сборника ми станаха любими. Личната ми класация включва:

"Тъмнулка" (вместо Светулка, а?) - прекрасна, прекрасна приказка за лека нощ. Или за ситуации, в които наследниците ви са паднали и са се ударили (не дай Боже!). Целувка по натъртеното местенце, уверение, че "юнак без рани не може" + "Тъмнулка". Това е рецептата за скоростно предизвикване на детска усмивка.

"Рибарят и барон Самеди" - страшна приказка за бедния Жозеф, който си нямал друга работа, ами тръгнал да се опълчва на безмилостни свръхестествени сили. Следват смразяващи кръвта и водещи до скоростно побеляване на косите срещи със зомбита и духове, както и сцена в стил "Познай кой ще дойде на вечеря (и ще те схруска)". Заслужава да се отбележи и рецептата за огнено питие с 40 прогарящи небцето чушлета вътре! А гарванчето Кике (дружинка на Жозеф) веднага ти става симпатично.

"Маликан" - приказката с най-класическа структура в сборника. В началото се срещаме със семейство великани. Великан, великанка и трите им великанчета. Най-малкото (както ще се окаже по-нататък и най-достойното) от тях се явява черната овца, защото нито е достатъчно едро (затова се казва и Маликан, чудесна игра на думи!), нито е достатъчно глупаво (явява се нещо като Матилда на Роалд Дал или Петърчоот "Ортодокс"на Григор Гачев). Ясно е, че за закъснялото с физическото си развитие (и подранилото с умственото си такова) отроче място вкъщи няма (е, има, ама никой не храни особена привързаност към изтърсака). Ето защо Маликан тръгва да си дири късмета по широкия свят (в случая из Шварцвалд). По пътя се натъква на препятствия, справя се с три изпитания и печели награда за добрите си дела. А най-хубавото е, че открива щастието и спокойствието. А, и успява да порасне до великанските си размери. Тази приказка съвсем спокойно може да мине и за шотландска, заради кражбите на добитък, описани в нея. Тези кражби някога са разпалвали люти вражди между клановете в Страната на магарешкия бодил. Историята би могла да има и ирландски корени, защото ме подсети за легендарната грамада Фин МакКул. А повечето читатели биха открили и българска следа в нея (в нашите традиции великаните са глуповати като братята на Маликан).

Това беше моят Топ 3. Съставянето му ме изправи пред трудна задача. Не е лесно да определя фаворитите си сред приказките. Едно обаче е сигурно. Потопите ли се в тях, няма да съжалявате. Авторът успява да предаде красотата и ценностите на отделните култури съвсем точно. Улавя техните уникални черти и разкрива богатството им находчиво и с лекота. Изказът му е топъл, ярък и свеж. Гали не само очите и слуха, но и душата. Любомир Николовбез никакво усилие ни въвежда в един фантастичен свят, където законите на физиката не важат, а справедливостта винаги възтържествува. Свят, в който хората още се обръщат един към друг с "добра жено/добри човече". Свят, еднакво пленителен и за малки, и за големи, и за отказващи да пораснат деца! Препоръчвам "Нови приказки от цял свят"горещо!

Знаете ли какво харесвам най-много в Айнщайн (освен че има щури идеи за позиране пред фотографи)? Той дава съвсем простички, ярки примери, за да илюстрира нещо страшно сложно. Говоря от позицията на човек, изпадащ в ужас само при мисълта за физика, химия, математика и т.н. Да вземем теорията за относителността. Можете ли да се досетите как великият учен я обяснява достъпно за тези от нас, които никога не биха били допуснати в някогашната Платонова академиябез връзки (там било място само за хора, говорещи езика на геометрията)? Гениалният немец превежда "времето тече по-бавно в присъствието на по-силни гравитационни потенциали" по следния начин (не цитирам точно): "Поставете ръцете си върху горещ котлон за миг и той ще ви се стори като час. А поставите ли ги върху гореща жена за час (за мен и за останалата част от дамската аудитория на това място приляга "горещ мъж" - б.а.), то той ще измине като един миг...". Защо ви заливам с тази информация? Ами, примерът би свършил също толкова чудесна работа, ако в него използваме книги. Даже имам предложение с какво да заменим горещата жена/горещия мъж. Потърсете сборника с разкази "Човекът, който обичаше Стивън Кинг"от Бранимир Събев. Обещавам, че всяка секунда, прекарана в четене, ще се изтърколи неусетно. Поне с мен беше така. Сега вижте какво да очаквате от творбите на младия български автор. (Предварително моля за извинение, понеже коментарът стана малко дългичък. Обаче ми беше толкова готино да пиша по темата, че не се усетих, а после ми дожаля да махам каквото и да било от него.)

"АРЛЕКИН"

Разказът е носител на голямата награда в първото издание на Националния литературен конкурс на Софийски университет и фондация "Св. Климент Охридски" през 2007 година. Срещаме се с инспектор Джон Ласитър, ченге с "прошарени коси и неизмеримо количество черна горчилка в душата" (страхотна характеристика!), крепящо се на бляновете за предстоящото си пенсиониране: слънце, море, любимата жена, сериен убиец... Опа, това последното не се вписва в пейзажа. Дааа, вместо да крои планове за уютна къщичка във Флорида, на Джонму се налага да гони някакъв ненормалник, сеещ смърт и ужас след себе си. Не стига това, ами и откачалката се отличава с ум на гениален математик и гигантски комплекс за малоценност. Затова няма да се учудите, като ви открехна, че престъпникът избива и комплекса, и жертвите си при игра на Го (вариант на шаха). Как опитният полицай ще сгащи лудия и защо е препоръчително да си носите кафе в термос от къщи, а не да пиете калната течност от машината в офиса - ще разберете от финала на разказа. Изключително интелигентно написана история, от която ще научите и нещичко за източната философия. Давам десет от десет точки за чудесните схеми/илюстрации към "Арлекин" - чрез тях си представяме още по-ясно ходовете на психопата. А уводната сцена заковава! Страхотно е, когато авторът те хваща на въдицата си от самото начало.

"БЯГСТВОТО"

Спомняте ли си сладките душички от "Въздушен конвой" - Сайръс Вируса, Джони 23, Гарланд? За незапознатите с филмографията на Ник Кейджи Джон Малкович (не ви е срам!) е следното уточнение: в гореспоменатата лента група свръхзли, извратени и изобретателни затворници превземат самолета, с който ги транспортират към нов зандан и започват яко да купонясват. Сайръсчое техният водач, а Джонии Гарланд - най-"миловидните" екземпляри от развилнялата се гмеж. Я сега си представете куп подобни симпатяги (че и отгоре), събрани в ултрамодерна институция за лишаване от свобода, поместена на покрива на мол! И никой от блажено пазаруващите клиенти на търговския комплекс не знае за съществуването й! Въображението и злият гений на Бранимир Събев не спират дотук. Той внушава на един от героите си, че е време да се измъкне от килията, да покаже една трипръстова конфигурация на директора и надзирателите, да яхне мотора и да отпраши към залеза. Пътят към волния живот обаче минава през магазини, кина и ресторанти. И безброй невинни посетители. Това, с което ще запомня разказа, е алтернативната световна история, обрисувана от автора. Искате ли да разберете как изглежда светът, чиито плодове гният в топсекретни тъмници, проектирани от нечий болен мозък? Прочетете "Бягството".

"КОТЕШКИЯТ ГОСПОДАР"

Тук ви чака пътешествие в миналото. Озовавате се във времето, когато белите колонизатори са нахлули в Африка и са зарадвали местното население с армагани като венерически болести, робска експлоатация и внушаване на чувството за непълноценност. Честно, докато четях, ми идеше лично да разкъсам садиста, извинете, капитан Джеймс Баунти (не се подвеждайте от името и не правете аналогии с шоколадовото десертче, в мерзавеца няма нищо сладко), тръгнал да трови живота на цяло племе. Но той си го получава в една от най-въздействащите сцени, която кръстих "кърваво угощение". Сега да не си помислите, че на горките негри най-накрая им е писнало и са решили да го направят на супа. Не. Кой му вижда сметката, ще научите сами. Ще отбележа, че малтретираните хорица притежават повече духовна чистота в кутрето си, отколкото "мисионерите" - в цялото си тяло. Пример. Членовете на племето се обръщат един към друг със "сине на саваната" и "дъще на пустинята" (красиво!!!), за тях на преден план стоят вярата, свободата и благородството, и, не на последно място, имат силна връзка с животните, уважават ги и се отнасят с тях като с братя (сетих се за "Бялата сова"на Любомир Николов). Любима картина в този разказ за мен е описанието на африканската нощ. Боже, почувствах я!

"ДОКЪДЕ ВОДЯТ МЕЧТИТЕ"

Запознайте се с начинаещия писател Илиан Ковачев, неговия издател-to-be (или по-скоро not-to-be) и недооценените перли в хоръра "Ужас в тихите води" и "Софийски вампир". Ще ви стане ясно как стоят нещата с издаването и четенето на български автори в нашата родина. Ако пък мечтаете да блеснете на писателското поприще, преживелиците на Илиан (може би) ще ви разубедят. Разказът завършва размазващо. Във всеки смисъл. Изречението, което се запечата в ума ми, бе "Хората четат малко, а пък български автори - хич, дори да се казват Йордан Радичковили Недялко Йорданов.".

"СТРАХ ОТ СТРАХА"

Една от най-потресаващите сцени в "Падението"на Хогани дел Торовключваше автобус с незрящи малчугани, ентусиазирано отправили се към гостоприемните обятия на господин Сарду, мислейки, че ще получат помощ. Побиха ме тръпки. По същия начин се почувствах, започвайки "Страх от страха". В него става дума за училищна екскурзия сред природата, нощувка в зловещ бивш санаториум и похотлива химичка. Ако точите лиги за изпълнения в стил "Палавата класна", ще ви разочаровам. Учителката е статистка. Интересното се случва в отдалечена стая, където децата са се събрали да си разказват страшни истории. В случай че арсеналът ви от градски легенди, които да разпространявате на светлината от китайско фенерче, плаче за обновяване, сте попаднали на правилния разказ.

"ВИДЕОКАСЕТИ" или колко е важно да предпочетем творчеството на Ей Си Стивън (Стефан Апостолов) пред това на Роб Зомби

Разказът печели трето място в литературния конкурс на Шуменския университет "Еп. Константин Преславски".Стилиян Калчев е обикновен човечец, с гадна професия и никакви приятели. Единствената му утеха след края на работния ден са посещенията в кварталната видеотека, откъдето си набавя касети - толкова, колкото да му помогнат да избута някак вечерта - и отскачанията до магазина за бира - достатъчно, за да престане да му пука, че не живее истински, а просто седи и чака да умре. Не знам каква марка напитка с хмел предпочита, но от разказа определено става ясно що за филми вълнуват душата му - тези, в чиито надписи фигурират имена на звезди като Трейси Лордси Борис Карлоф. Докъде ще стигне Стилиянсъс своята мания по такива заглавия и кой (или какво) всъщност е загадъчният собственик на видеотеката - Сашо? Няма да ви кажа :-P Ще споделя само, че приключенията на героите от старата лента "Останете на канала"са съвсем безобидни в сравнение с тези на господин Калчев. А всеки път когато чета за Сашо, стомахът ми се свива на топка. "Видеокасети"съдържа и полезен списък с филмовите класики в жанра на ужаса, в случай че сте спали (или сте били на Марс) и сте пропуснали да изгледате някоя от тях.

"КЪМ АДА"

Разказът е носител на поощрителна награда за много добро представяне в бургаския конкурс "Изкуство против дрогата" за 2007.Потрес. Тежест в гърдите. Болка. Жал. Отвращение. Гняв. Ще преминете през всичко това, четейки за Ивои Диана - образи, които ще запомните. Няма друг начин. Бранимир Събевзаслужава поздравления, защото развива сюжета в съвсем неподозирана за читателя (поне за мен) посока. Ти си мислиш, че героите ги чака едно, а всъщност им предстои нещо съвсем различно. Изненада! А финалът гарантира жестоко удовлетворение!!!

"ЖЕНИТЕ НА ЖИВОТА МИ"

Пет жени. Пет комплекта пленителни качества и отрезвяващи недостатъци. Пет сандъчета с инструменти за доставяне на върховно удоволствие, но и за причиняване на тежки повреди. Пет неземни създания, способни да те накарат да повярваш не само в съществуването на феи, но и в опасността от нашествието на орки. Пет природни явления, които трудно можеш да си обясниш, а още по-трудно - да задържиш. А щетите, причинени от тях, рядко могат да бъдат ограничени. Езикът на автора в този разказ се отличава с особено изящество. Прекрасен!

"ХИЖАТА"

Дойде време да ви поговоря за втория си любим герой от разказите на Бранимир Събев (първият е Калунгаот "Котешкият господар") - Сребрин Дорианов. Сребрине кораво копеле. По-добре е да не го ядосваш, защото ще те накара да съжаляваш, че си се родил с толкова малко мозък, че да ти хрумне да се е**ваш с него. Вижте само това описание: "Сякаш самата черна нощ бе изхрачила този тъмен мъж от недрата си като подарък-проклятие към деня, който отново я бе надвил.". Не, Сребрин не е състезател по смесени бойни изкуства, окичен с медали (и скалпове) и гледащ с умиление като Майк Тайсънв момента преди да откъсне със зъби ухото на Ивендър Холифийлд. Няма такива работи. Момчето е победител в литературен конкурс, организиран от престижен университет. А част от наградата е екскурзия и престой в изолирана хижа. Изолирана хижа? Светна ли ви лампичката, че героят ще попадне в, меко казано, неприятна ситуация? Мен започнаха да ме полазват тръпки още щом Събев украси сюжета със съдържателите на постройката (и техния син а ла Норман Бейтс). Авторът е замислил кървава касапница. Стискайте палци на Сребрин!

"КРАЛЯТ"

Казвала съм и преди (в коментара към "Нощен патрул"), че писателите, които осигуряват подходящия саундтрак за своите творби, ми обират точките. "Кралят" е вдъхновен от песента K.I.N.G.на Satyricon. Мисля си, че разказът би бил идеален вариант за сценарий към клипа на парчето. И още нещо. Историята ще извика в паметта ви всички срещи с изчадията на Лъвкрафт. Никога вече няма да гледам на сградата на КНСБпо предишния начин. Браво, бе!

"ЛЮБОВ МОЯ, АНГЕЛ МОЙ"

Заглавието изобщо не подсказва с какви същества ще се занимаваме тук. Докато четеш началните страници ти става страшно хубаво. А после идва уродливото (нямам предвид само външна характеристика). Разказът разкрива колко красив, великолепен и освобождаващ може да бъде сексуалният акт, но и колко грозен, жесток и осакатяващ. И дава добър урок на всички, които обичат да мачкат по-беззащитните от тях. Завършекът, също като този на "Към ада", те изпълва със злорадо тържествуване.

"ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ОБИЧАШЕ СТИВЪН КИНГ"

Разказът е носител на голямата награда в Националния литературен конкурс на Софийски университет и фондация "Св. Климент Охридски" за 2010 година.Погледнете корицата на книгата (чудесното художествено оформление е дело на Радослав Донев). На нея вдъхновено е пресъздаден главният герой в историята - Стефан Кралев. Стефансе явява еволюиралият, усложнен и уплътнен модел на Стилиян Калчев от "Видеокасети". Да видим. Затворен в себе си самотник, фен на ужасите. Само дето Кралевобича да ги чете, не да ги гледа на лента. И като казвам "обича" силно подценявам емоцията. Освен това вниманието му е съсредоточено върху един-единствен автор (заглавието вече ви е издало кой е той). Живее заринат в негови книги и им се кефи като алчен колекционер на класьорите си с редки монети. Единствената причина да излиза (рядко) от бърлогата си е да си набави нови издания на Кинг. Чрез кражба. Не че няма пари. Просто така му е по-готино. Докъде ще го доведе тази мания? Хм, до нищо хубаво. Искам да подчертая, че Стефан Кралевще остави отпечатък върху вас. Образът му е така добре изграден и правдоподобен, че чак се стреснах. Искаше ми се да го разтърся: "Я не се излагай! Излез на слънце, подишай малко незамърсен с книжен прах въздух, огледай се! Вземи живота си в ръце, използвай каквото Господ ти е дал и се бори за мястото си сред хората! Защото в противен случай единственото, което ще оставиш след себе си, ще бъде мимолетното недоумение "Абе, къде изчезна оня хахо, дето крадеше книги от сергиите? Напоследък не се е мяркал...".

"НЕОБИЧАЙНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ"

Главният герой в историята - Камен - се изправя пред въплъщението на най-големия от всички ужаси. Страховитият образ, вместо веднага да смачка жалкия човек като ненужна буболечка, го заговаря. Зловещата фигура, хвърлила огромната си сянка върху Камен, има грандиозен план. За да бъде приложен на практика, обаче, е необходимо участието на нищожния смъртен. Съгласи ли се да помага, Каменще получи повече, отколкото някога е мечтал. А какво ще загуби? Следват преговори на високо равнище, като всяка от договарящите се страни се представя на ниво (въпреки че атмосферата не е много предразполагаща за човешки същества). Диалогът (поздравления за графичното му представяне!) те държи в напрежение и доставя удоволствие (така става винаги, когато слушаш интелигентни хора да се надиграват по остроумие). Разказът със сигурност ще ви накара да мислите по него, дълго след като сте го прочели.

"БЛАГОСЛОВЕНИЯТ, ВЕЩИЦАТА И ДЯВОЛЪТ"

Докато бях погълната от тази история, в главата ми звучаха едни думички от "Възкресителят"на Лъвкрафт: "... не призовавайте Оногова, когото не сте в състояние да удържите...". Ха, ако милата Венефикана Събевбеше направила скок напред във времето и се беше сдобила с тази творба на американеца, щеше да си спести проблемите с гърлото. И не само тях. Ама като всяка прекалено самоуверена вещица, тръгва да си играе с огньове, които не знае как да потуши. В началото целите й са съвсем постижими - да вгорчи живота на група добри монаси, обитаващи съседния на колибата й манастир, защото е хвърлила око на земята им. И да пие девича кръв, за да се поддържа вечно млада. Но да не се отклоняваме, предпочитаната й напитка не от голямо значение. Да се върнем на монасите. Нарекох ги "добри", нали? Отново "Ха"! По-благодатна почва за посяване на семената на покварата от обитателите на обителта "Свети Юстиний"надали ще намерите. А веднъж покълнало и поникнало, моралното разложение достига размерите на растението-мутант от "Джак и бобеното зърно". Разказът извика в ума ми попове, ръсещи благословии и светена вода от прозорците на мерцедеси. Грозно!

Ами, това са моите впечатления от сборника със страхотии "Човекът, който обичаше Стивън Кинг". Защо го препоръчвам? Защото между неговите страници ще попаднете на чудовища от всякакъв вид и ранг, но и ще срещнете достойни образи, будещи симпатия, уважение и възхищение. Никога няма да ви стане скучно, тъй като ще станете свидетели на различни етапи от човешката история, ще посетите различни континенти и ще изпитате всякакви видове тръпки (от очакване, от ужас, от жалост, от наслада и възбуда). Тръпкополазването се засилва благодарение на усета за боравенето с изразните средства на автора. Бранимир Събев описва еднакво сполучливо и искрящата индивидуалност на дадена жена, и лостчетата, движещи нечия неуравновесена психика, и моментите на умопоглъщащ ужас. В първия случай ще се почувствате, сякаш се намирате под нежните струи на топъл душ, а вторият и третият ще предизвикат у вас отклик като при рязкото, гневно дръпване на струните на китара. Декорите, които писателят подбира за своите творби, също допринасят за изживяването. Колкото повече четете, толкова по-дълбоко и интензивно става то. Знаете ли какво изпитвах между отделните разкази? Усещах се все едно съм попаднала в някоя от паузите в "March of the Pigs"на "Nine Inch Nails" и съм в очакване на следващата (още по-експлозивна) част от парчето. Допълнителна доза мрачен кеф ще ви доставят илюстрациите на Петър Станимиров (един от боговете в своя жанр) и изпипаната корица (вече споменах, че дизайнът е на Радослав Донев). Като се запознаете с историите, ще ми кажете дали сте съгласни с мен. А пък аз се надявам на още разкази, че защо не и на нещо по-дългичко, с главен герой Сребрин Дорианов : )

Бас държа, че думичките от заглавието на настоящата ми публикация са се въртели из главата на Флавия де Лус, докато малката напаст е съставяла своето писмо до Дядо Коледа. Какво си мислите, че е поискала тя от най-успешното рекламно лице на Кока-Колаза всички времена? Кадифена розова рокличка с воланчета? Порцеланова кукла с блестящи къдрици? Пухкаво кученце с родословно дърво, чиито корени могат да се проследят чак до четириногия любимец на Уилям Завоевателя (дааа, представям си как Уилямси е играл с пуделчета, когато не се е занимавал с маловажни работи като боевете за английския престол)? Ако дори за миг допускате, че изброените варианти са възможни, значи че или изобщо не познавате очарователната героиня на Алън Брадли, или че все още не сте попадали на книгите с нейните приключения. Ами време е да го сторите. Защото четвъртият роман от поредицата - "Преследвана от сенки" - вече е на пазара. Обърнете внимание на корицата - грабваща, закачлива и стилна. Също като Флавия.

ДА СИ ХВАНЕШ ДЯДО КОЛЕДА ЗА ПРАЗНИЦИТЕ

Преди да ви издам в какви нови бели се впуска дванайсетгодишната детективка с невинен вид, ще направя кратко въведение в обстановката. Наближава Коледа. Снегът вали и няма никакво намерение да спира, докато не покрие като гъста глазура от бита сметана родното имение на Флавия - Бъкшоу - и кроткото селце Бишъпс Лейси, сгушено наблизо. Всеки невинен читател ще предположи, че по това време на годината влюбеното в разкриването на убийствени пъзели девойче ще се усмири и ще се посвети на миролюбиви занимания (например пеене на празнични песнички, ходене на църква, помагане в подготовката за празника). Ха, мечтайте си. Я по-добре хвърлете едно око на следващите редове. Ако ви се стори, че съдържат елементи на неоправдано насилие, не бързайте да звъните на Организацията за защита на пенсионерите в Лапландия. Флавиясамо ще плени Дядо Коледаи ще си поговори с него, няма да го нарани. Дава ви честната си скаутска! (Абе, не знам колко е честна, примерната госпожица е била изгонена от скаутската организация за неподчинение).

ТРАДИЦИОННИЯТ КОЛЕДЕН СПИСЪК СЪС ЗАДАЧИ НА ФЛАВИЯ

- на лов за елха с Догър (верния иконом/приятел)

- украсяване на избраното дръвче (Йееее!)

- крадене на коледен кейк (единственото годно за консумация кулинарно постижение на готвачката госпожа Малит)

- помирение със сестрите (самовлюбената Фелии многознайката Дафи)

- отваряне на подаръци (мислете му, ако не включват портативен генератор и комплект стъклени мерилки)

ИЗВЪНРЕДНИЯТ КОЛЕДЕН СПИСЪК СЪС ЗАДАЧИ НА ФЛАВИЯ

- ~~на лов за елха с Догър~~ на лов за Дядо Коледа (без придружител)

- ~~украсяване на избраното дръвче~~ украсяване на небето над Бъкшоу с домашно забъркани фойерверки

- ~~крадене на коледен кейк~~ крадене на доказателства от местопрестъпление

- ~~помирение със сестрите~~ помирение с инспектор Хюит

- ~~отваряне на подаръци~~ оглед на труп (без отваряне)

Как ви се струва вторият списък със задачи? Малко необичаен за едно дете, нали? Ами и обстоятелствата, които го налагат, са необикновени. По-конкретно:

ПАКОСТИТЕ НА АЛЪН БРАДЛИ

Извинете, вместо пакостите на Алън Брадли, имах предвид тези на Флавия. Но като се замислиш, не съществува кой знае каква разлика, така че няма да поправям грешчицата : ) И така. В предишните романи от поредицата авторът намеква, че семейството на Флавиятърпи финансови затруднения. Положението е толкова сериозно, че баща й е принуден да продаде някои марки от безценната си колекция. Но това не е достатъчно, за да покрие разходите по огромното имение. Тогава? Човекът постъпва така, както всеки нормален собственик на гълтаща като ламя средства за поддръжка купчина камъни с историческа и архитектурна стойност би постъпил - дава сградата под наем на филмова продукция. Аха. Бъкшоуще се превърне в сцена на пресъздаването на драматичните перипетии от романа "Писъкът на гарвана". Названието е малко депресиращо, не смятате ли? И навява лоши предчувствия. Може би събитията в книгата щяха да се развият по друг начин, ако работното заглавие на лентата беше "Любов и рози". Не знам. Сигурно се досещате, че пристигането на снимачния екип осуетява всички планове на фамилия де Лусза прекарване на идеалната (е, доколкото може да е идеална) Коледа. Но пък и внася много емоции. На обитателите на Бъкшоуим предстои среща с мегазвездите Филис Уивърни Дезмънд Дънкан (светила от ранга на Катрин Хепбърни Кари Грант) и сблъсък с прочутия режисьор Вал Лампман (кинодеец от величината на Кларънс Браун). Две световни знаменитости, режисьор с голямо его, будещи подозрение членове на екипа и имение, криещо безброй възможности да се отървеш безнаказано от нечие изстинало тяло. Взривоопасна комбинация, а? Разбира се, убийството не закъснява, а Флавиясе озовава първа на местопрестъплението (о, изненада!) и започва да си пъха сладкото носле, където не й е работа. Даже капанът, който готви за Дядо Коледа, минава на втори план (а умоглътващите фойерверки - на трети). Ще се въздържа от издаване на повече подробности. Подчертавам само, че извършителят на престъплението проявява артистична (и мнооого извратена) изобретателност при "разкрасяването" на жертвата, чийто живот току-що е отнел чрез душене с кинолента. И няма да се спре пред нищо, за да затвори устата на едно дете, застрашаващо безумния му план (Флавия, естествено), завинаги.

Замислянето на този интригуващ сюжет е най-вдъхновяващата пакост на Алън Брадлив "Преследвана от сенки", но канадецът заслужава похвала и за още куп лудории. Например, той събира по едно и също време и на едно и също място всички ухажори на Офелия, красивата сестра на запалената последователка на мис Марпъл, и по-точно: симпатичния сержант Грейвс (аз лично гласувам за него), бившия военнопленник Дитер (по думите на Флавия, немецът е опасна конкуренция на всеки скандинавски бог), Нед - момчето за всичко от местния хан (което подарява мухлясали шоколадчета) и американския войник Карл (с ужасяваща липса на чувство за такт и имунизиран срещу всяко вдъхващо страх родителско тяло). На сцените с гореизложените момци съм се смяла от сърце. Забавлявах се страхотно и с пъклените планове за отмъщение, в съставянето на които Флавияняма равна. Даже бих й предложила да ги издаде в книга и бих я посъветвала да я кръсти "Жълти гащи или Как да се разправяме с издевателстващи над нас по-големи братя и сестри". Удоволствие (но не за небцето) ще ви достави и актуализираният списък с кошмарни готварски рецепти на госпожа Малит (ако сте забравили с какво изкушава той, ще подразня вкусовите ви рецептори: кейк с мас, прегорени филийки с лимонов крем, какао с островчета сметана и розмарин). Да ви е сладко! Така, докато хапвате и пийвате, Алън Брадлипродължава да ви развлича с истории за откачените представители на рода де Лус. Да вземем Флоризел де Лус. Симпатягата наредил да обезсмъртят коня му Аяксна маслено платно, което краси и до днес галерията с портрети на велики предци в Бъкшоу (тук се сетих за император Калигула, който провъзгласил жребеца си за сенатор). Писателят задоволява любопитството ви не само относно потъналите в прах случки от семейната история, но и относно второстепенните герои, които правят света на Флавияоще по-цветен: ще научите повече за доктор Дарбии неговата съпруга, ще разберете как Максимилиан Брок заработва допълнително джобни, ще се изненадате от роднините на вечно киселата съпруга на викария, ще се ококорите, щом ви стане ясно какви ги е вършела старата леляФелиситина младини, Догърще ви сподели къде е отраснал, ще се срещнете с Алф (всеядния съпруг на кулинарната чародейка Малит), а Дафи (влюбената в четенето средна сестра де Лус) ще ви очарова с неочакван талант. Няма какво да говорим повече. Чака ви щуро приключение в стил "Алън Брадли", извинете, в стил "Флавия", в което ще се плъзнете на фона на прекрасно изрисувани зимни картини. Но внимавайте! От всеки ъгъл дебнат сенките на мрачни тайни и зли намарения...

BITTEN BY THE FLAVIA BUG

Ако бях на мястото на добрия старец, раздаващ подаръци на децата за Коледа, щях да обърна специално внимание на Флавия де Лус. Искам да кажа, че нямаше да бързам да се изнижа през комина, а щях да седна в домашната й лаборатория, да си пийна топло мляко, да си изям всички курабийки и да се наслаждавам на компанията на мъничката почитателка на химичните експерименти. Защото да я слушаш как разказва си е уникално изживяване. Главата й е пълна с чудновати факти (чували ли сте за "гърбавите снежинки"? Ами знаете ли с какво се е натровил веднъж художникът Уистлър?), а въображението й е със страховити размери и превръща дори най-баналната случка в нещо интригуващо. Наблюдателна е и притежава изключително точна преценка за поведението, достойнствата и пороците на възрастните (които не се притеснява да пореже с острия си език). Асоциациите, пораждащи се в бясно работещото й мозъче, предизвикват възхищение. В един момент сравнява някого с образ от картина на Ботичелиили с героиня от гръцката митология, а в следващия изтърсва, че еди-какво си се среща толкова рядко, колкото "ако от еднорог"или пък споделя, че "старата скумрия" (досадната й леля) се смее с ентусиазма на ревящо магаре. Въобще не й пука от световно признати авторитети и не я е срам да нарече Бетовенс гальовното Лари Би. За нея най-интересната част от "Ромео и Жулиета" (както и от повечето други литературни произведения) е тази с отровата. Във връзка с това, любимата й ругатня е "Кипящи цианиди!". Този израз ме подсеща да ви предупредя, че тя има навика и да готви в лабораторни условия, тъй че човек трябва да внимава, когато й е на гости и му бъде предложено нещо собственоръчно забъркано. Сега ще кажете, че едно ругаещо дете, обсебено от тъмните страни на химията, не заслужава глезотии за празника. Напротив. Флавияе всичко, което трябва да бъде: и лоша (но не прекалено), докато краде кейк и обмисля хитроумни клопки, и добра, пак в разумни граници : ), докато утешава преследвания от кошмари Догър. Това, което момиченцето прави за него, е израз на обич и загриженост в най-чиста форма. С две думи - сгрява сърцето. Затова смятам, че госпожица де Лусзаслужава да получи най-прекрасния подарък. Както и вашето внимание.

Представям ви една книга, на която се радвам така, както Стефан Кралев (героят на Бранимир Събевот разказа "Човекът, който обичаше Стивън Кинг") се кефи на някоя от по-ранните творби на любимия си писател. Става въпрос за "Псевдонауката"от Бен Голдейкър. Понеже злото ми аз е по-вещо от мен в научната еквилибристика (или поне така си въобразява), оставям на нея да сподели впечатленията ни от прочетеното. Колкото до мен, британският автор ми припомни с какво точно ме привлякоха химията и биологията в основното училище (преди да разбера, не без чужда "помощ", че те не са уста за моята лъжица). Направо ме засърбяха ръцете да нарисувам някоя еукариотна клетка с нейните органели или да се опитам да определя моларната маса на дадено вещество. С риск да ме помислите за типично geek-че, ще ви призная, че едно време наистина правех тези неща с голямо желание. Голдейкърме върна към спомените за удоволствието от заниманието с тях и успя да ме подмами да преглътна неприязънта си към точните науки. Ако и вие си мислите, че светът на постоянните величини, законите на Нютони химичните реактиви е страшен (т.е. ако имате вродени или придобити фобии от него), разлистете книгата на Бен. Той ще ви разкрие, че науката може да бъде красива и достъпна. И ви гарантирам, че ужасяващите термини, използвани от британеца, са също толкова често срещани в неговия труд, колкото горещите сцени - в съветски юношески филм от 1968.

СЪЮЗ НА КНИГОДЕЙЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

ФОНДАЦИЯ "КНИГОМЪДРИЕ"

СДРУЖЕНИЕ "ЖЕНИТЕ, КОИТО ЧЕТАТ, СА ОПАСНИ" (основано през 1910 г.)

ПЪРВИ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕС НА КНИГО(В)ЕДИТЕ В БЪЛГАРИЯ

София, февруари 2013

Извадка от програмата на заседанията

9:30 - 10:30 Регистрация

10:30 - 11:00 Приветствия

11:00 - 11:15 Почивка за кафе и закуски

11:15 - 14:00 Секция I

Научнопопулярна литература

Председател: акад. Bookgirl

11:15 - 11:30 "Псевдонауката"от Бен Голдейкър - доклад на акад. Bookgirl

11:30 - 11:45 Дискусия

Извадка от бюлетина с резюметата на участниците в конгреса

Abstract

Цел на предстоящия доклад е представянето на отлично структурирания труд на Бен Голдейкър - "Псевдонауката". Запознаването с подробната дисертация на британеца обхваща описание на предмета на неговото изследване - наукоподобните процеси и субекти, изтъкване на основните проблеми по темата (e.g. разпространяването на опасни за здравето заблуди), определяне на първопричините за тяхното възникване (e.g. стремеж към откриване на бърз и доходоносен отговор на наболял въпрос), посочване на ключовите фактори за разрешаване им (e.g. хората да се научат на критично мислене, далеч от проявите на комформизъм), както и подчертаване на трудностите, с които ученият се е сблъскал при опита си да преодолее препятствията, появили се в хода на изследването (e.g. подвеждане под съдебна отговорност). Поставя се акцент върху пиперливото чувство за хумор и оригиналния маниер на автора. Също така се набляга на някои заслужаващи да бъдат отбелязани термини/фрази и тяхното тълкувание ("рекламен еквивалент на публичността", "подбор на черешките"). На преден план излизат и няколко твърдения, достойни да влязат в Златния фонд на крилатите фрази в науката. В края на изложението вниманието на аудиторията ще бъде насочено към вдъхващия уважение професионализъм, проявен от преводача (Елена Филипова) и художника на корицата (Деница Трифонова), работили по българското издание на "Псевдонауката". Техният принос към проучването на мътните наукоподобни води предизвиква адмирации. (акад. Bookgirl си запазва правото на всякакви видоизменения и импровизации в последния момент - бел. на организаторите)

ЗАПИС ОТ ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ДОКЛАДА НА АКАД. BOOKGIRL

Скъпи съмишленици,

Преди да се заема сериозно с вашето просвещаване или, казано на прост език, за да ме разберете - преди да сваля със сила капаците от очите ви, ще споделя една кратка размяна на реплики, осъществена между мен и колегата книго(в)ед от Холандияпред пресъхналата кана с долнокачествено кафе и подноса с глетави кексчета в залата за отдих и почерпка. Нашият чуждестранен гост изфъфли (да, защото по принцип е трудно да артикулираш звуци с две-три минибанички, натъпкани в устата ти), че книгата, обект на моя доклад, не заслужава чак такова внимание. Господин Ван Хален (или както там сте кръстен), позволете да се усъмня във Вашата преценка. Та Вие не владеете дори елементарни умения за водене на приличен разговор (а незначителната подробност, че Софияе столица на България, а не на Румъния, си проби път в съзнанието Ви едва преди седмици, докато траеше електронната ни кореспонденция!). Ще бъда пределно ясна, неуважаеми колега. Да твърдиш, че "Псевдонауката"заслужава посредствена оценка е все едно да се "изцепиш" (както казват милите ми студенти), че Грегор Менделе бил любител-градинар, Вентриси Чадуикса си падали по разчитането на ужасни почерци, а Микеланджело Буонаротиси е умирал да шари с графити стените на църкви. Любезни господине, Вашите мисли вървят в грешна посока, на който факт се дължат и дилетантските Ви, неподплатени с нищо заключения. Моля да ме изслушате и да направите преоценка на своите възгледи.

Мотиви за провеждане на Голдейкъровото изследване. Основни цели

Wrong information always shown by the media,
negative images is the main criteria,
infecting the young minds faster than bacteria

Искаше ми се да започна с цитат от Франсис Бейкън,но за съжаление не съм запозната с творчеството му дотолкова, че откъси от негови текстове да плуват пред очите ми. За сметка на това изпятото от бандата The Black Eyed Peas в единствения им смислен музикален напън пасва идеално на темата. Бен Голдейкързапочва книгата си с фрапантен пример за псевдонаучна глупост - случая с мозъчната гимнастика, чието въвеждане като препоръчителна практика в британските училища било подкрепено и рекламирано от самото Министерство на образованието. Лицата, които би трябвало да проявят здрав разум (родителите, учителите, високопоставените просветни дейци), преди да изложат впечатлителните детски умове на каквото и да било влияние, не подложили на проверка упражненията за поумняване, а направо ги прилагали. Една от техниките носела името "мозъчни бутони" и подобрявала функционирането на мозъка чрез стимулиране на сънните артерии в областта на гръдния кош. Бене скептичен по въпроса. Споделя, че все още не е виждал дете, способно да стимулира тези кръвоносни съдове без помощта на остра ножица. Друг подобен пример е мащабно отразеното в медиите изследване за ползата от употребата на рибено масло от учениците (за постигане на отлични резултати в училище). Проектът бил опорочен още в самото начало, подчертава Голдейкър, защото изследването не било проведено както трябва (за да е максимално обективно и доказващо положителния ефект от хапчетата), а журналистите вдигнали толкова шум около очакваните добри резултати, че нямало начин това да не се отрази върху нагласата на участниците в експеримента. Тук се поражда въпросът "С какво хората пълнят главите на децата си?". Дали трябва да следват сляпо съветите на някой с бяла престилка, появил се в рейтингово токшоу и бълващ поток от сложни наукоидни думички, с цел да изтъкне качествата на новата си серия препарати? И още по-важно, дали да позволят на тези индивиди с репутация на специалисти (поддържана гръмко от четвъртата власт) да учат малчуганите, че решението на всеки проблем се крие в хапче? Мисля, че тези питания представляват един от основните мотиви Бен Голдейкърда се захване с книгата си. Ето и какво е целял с публикуването й:

1) да обясни и да направи по-достъпна истинската наука, чрез изследване на псевдонауката, написвайки лек и забавен (хумористичен, ироничен, саркастичен) труд по проблема;
2) да ни набие в главите, че трябва да мислим, преди да приемем за достоверно дадено твърдение, да бъдем критични и да пресяваме всяка информация;
3) да ни снабди с оръжия, с които да разобличаваме псевдонаучните номера и да ни предпази от бъдещи безсмислици;
4) да демонстрира, че истинското познание е сила, която действа като щит срещу всякакви опити за манипулация и промиване на мозъка;

Постигнал ли е авторът целите си? Прочелите книгата му биха отговорили в един глас : "Абсолютно!". Надявам се да убедя в това и вас, моите слушатели.

Що е то "псевдонаука"?

Псевдонаука или наукоподобие, или привидна научност, или торба лай*а, маскирана като наука, е област в шарлатанията, изучаваща общите и фундаментални закономерности в разработването на продукти, с които непрестанно ни обстрелват/заслепяват/зомбират/препрограмират видни авторитети (в чиято правота никога не би ни хрумнало да се съмняваме), с цел инкасиране на тлъсти печалби (и поставяне на рекорди по брой банкови сметки в Швейцария). Хитреците, смучещи като пиявици кръвчицата на обикновения човек, са се настанили на завет в своята си ниша (фармацевтична компания, козметичен гигант, дистрибутор на хранителни добавки), имат си кадърни специалисти по пиар и чрез тях лансират стоката си (пенкилер, крем-чудо, от който ще ви се уголемят някои вторични полови белези, вълшебно растение, яденето на чиито сурови семена ще ви направи по-млади и т.н.). А за да се продадат по-успешно, глупотевините им приемат формата на наука, използвайки нейния облик и език. Ще ви дам прост пример. Бен ме светна по отношение на "рекламния еквивалент на публичността" - написваш статийка по даден научен проблем, лепваш й одобрението на популярен капацитет и я пускаш в лъскаво списание, хитро свързвайки името на фирмата на клиента си с нея, e.g. "Съвети на специалиста акад. Всезнайков: 10 начина да се сдобиете със здрава коса" (непременно един от тези начини ще включва споменаването на популярна марка шампоан, балсам, гел и т.н.). Питали ли сте се защо дамските издания никога не наблягат на обикновени нещица като домашни маски за лице от кисело мляко в рубриките си с препоръки, ами бързат да изложат на цяла страница снимките на козметични лосиончета, коректорчета и други мазилца? Е, току-що, с помощта на Голдейкър, ви отговорих. Дотук работата изглежда горе-долу безобидна. Обаче става страшно, когато псевдонаучните субекти впрегнат силите си, за да пробутат дадено ново лекарство. И прикрият ужасяващите му странични ефекти, за сметка на нищожните вероятни ползи от употребата му. Как става това?

Методи на псевдонауката или Кратък курс за назаднали мошеници (по Голдейкър)

Имате идея за фармакологично средство, с чието пускане на пазара да осигурите не само своите старини, но и тези на правнуците си? Запомнете, за да прокарате хрумката си, а и за да се проявите като блестящ псевдоучен, трябва да притежавате едно качество, без което сте заникъде: да нямате съвест. Осигурите ли си тази основа, може спокойно да продължите напред и да надграждате. Вторият базисен компонент обхваща неограничен рекламен бюджет, пиар факир и топли отношения с водещи медии и специалисти в областта, където смятате да предлагате своя продукт. Що се отнася до него, не се притеснявайте, в случай че резултатите от изследванията за неговата ефикасност са незадоволителни, дори застрашаващи здравето на хората. Прикрийте негативните страни (или просто пропуснете да ги упоменете) и раздухайте/преекспонирайте/преувеличете положителните - това Беннарича "подбор на черешките". Нямате положителни резултати? Ами нагодете ги по свой вкус и превърнете статистиката в стъкмистика. Никога не боравете с точни данни и доказателства, а с хипотези и свои лични интерпретации. Ако някой се опита да оспори тезата ви, избухнете в порой от неразбираеми труднопроизносими "научни" фрази, залейте го с подробности и препратки към несигурни, трудноткриваеми или несъществуващи източници, откажете да посочите методите си на изследване (ако въобще сте финансирали такова) и се фръцнете с обидено достойнство. Продължават да ви притесняват разни будни и загрижени за общото добруване чудаци? Заврете им в лицето дипломата си от измислен ВУЗ и се позовете на стоте си издадени книги по темата. Нахалниците не се отказват от опитите си да ви разобличат? Съдете ги (един тип от вашата порода е направил точно това с досадника Голдейкър), дайте им урок! Да видим дали друг път ще посмеят да разровят кочината, в която блажено киснете, и да ви отмъкнат златната кокошчица. А пък теориите ви за антиоксидантите, незаменимите мастни киселини и яденето на нарове ще процъфтяват!

Ползи от Голдейкъровото изследване

Запомнихте ли внимателно основните положения от Краткия курс за назаднали мошеници? Те не се отнасят само за печени типове, чиято цел е да мамят на поразия, а са част от средствата, отварящи очите на обикновения човек и предпазващи го от ловко поставени капани. Накратко "Псевдонауката"действа като презерватив при безразборни псевдонаучни контакти. Или като слънцезащитен крем с висок фактор при системно ултравиолетово дезинформационно облъчване. Не преувеличавам. А има ли други ползи, които можем да извлечем от прочита на книгата? Най-важното - трудът на Голдейкъре блестящо ръководство по писане на научна работа и правилно провеждане на изследвания от която и да било сфера. Чудите се как да започнете магистърската си теза? Не посягайте към "Как се пише дипломна работа" от Умберто Еко. Е, добре, посегнете, но и хвърлете едно око на нещо по-съвременно - излязлото изпод клавиатурата на Бен. Ще ви помогне, обещавам. Общуването с британеца е не само полезно, но и забавно. Ще разберете по какъв начин през Втората световна война английските летци са заблудили немските си колеги с помощта на наукоиден слух за качествата на моркова. Ще се посмеете на добрия чичко Джон Келог (бащицата на корнфлейкса) и на схемата, илюстрираща процеса на детоксикация, включваща усмихната Барби + зарядно за акумулатор. Ще се втрещите, че компания, продуцираща филми от сорта на "Mile High Club"и "Streak Party", се е заела да прави предавания по медицински теми. А личната рецепта на Бенза домашен овлажняващ крем ще ви спечели за антипсевдонаучната кауза завинаги.

Цитати

Завършвам своето изложение с няколко интересни цитата от представяната книга, които можем да обсъдим по време на предстоящата дискусия. А за повече информация относно Бен Голдейкъри неговите проучвания, посетете www.badscience.net.

"През 19-ти век постигнахме голям напредък с осигуряването на чиста, прозрачна вода; през 21-ви век ще постигнем същия напредък чрез осигуряването на чиста, прозрачна информация."

Мюр Грей

"Човешкото тяло е по-умно от всички хора, които познавате."

Бен Голдейкър

"Истински гениалното в рекламата е да ти продадат решението ипроблема."

Джордж Оруел

"Аз нямам възражения хората да оспорват идеите ми - това ми помага да ги избистря."

Бен Голдейкър

Научих за шведската писателка Карин Бойеи нейната антиутопия "Калокаин"от едно предаване, посветено на скандинавската литература. Заинтригувах се и реших да си купя книгата. Защо избрах именно този роман, писан през далечната 1940, а не някой по-съвременен образец на северното слово, дело на Йон Айвиде Линдквистили Камила Лекберг? Първо, винаги съм имала слабост към всякакви антиутопии/дистопии/какотопии и към каквито още -топии с отрицателен нюанс в началния компонент на думата се сетите. Второ, авторката е живяла през първата половина на 20-ти век, т.е. била е свидетел-очевидец на наистина вдъхновяващ период за създаване на творба от този жанр. Дучето, Хитлери Сталинса били във вихъра си, а моделите им на управление представляват учебникарски пример за всеки писател, тръгнал по стъпките на Олдъс Хъксли. Приносът на гореспоменатите лидери за "напредъка" на техните общества несъмнено изкушава поезията да изкопира действителността. Ражда се "Калокаин". И тук стигаме до третата причина Карин Бойеда излезе с едни гърди пред своите колеги и сънародници (майстора на ужаса Линдквисти любителката на смразяващи мистерии Лекберг) в моите очи - дамата успява да вдъхнови със своя роман не кого да е, а именно Джордж Оруел. Не бих могла да измисля по-добра препоръка.

Какво? Колебаете се дали да ме послушате и да посетите Световната държава, създадена от въображението на Карин Бойе? Нека ви запозная с Лео Кал, затворник от Химически град номер четири. Господинът е химик и бивш перспективен служител в лаборатория за органични отрови и упойки. Има жена и три деца. През по-голямата част от съзнателното си съществуване той е изпълнявал една-единствена функция - да бъде пълноценен, продуктивен и послушен (леснозаменим) чарк от механизма, движещ Държавата (не се учудвате, че изписвам "държава" с главно "д", нали?). Никога не се е интересувал от своите мисли и чувства, а още по-малко - от тези на околните (освен ако това няма някакво практическо приложение, естествено). Щастлив е да служи на висшата цел - добруването на Държавата - и отрича своите потребности. Затова мисля, че той е идеален гид за вашите първи стъпки в света на шведската авторка. Чуйте какво ми сподели Кали може би ще съберете смелост да пообщувате с него без моето посредничество.

"ДЪРЖАВАТА Е ВСИЧКО, А ИНДИВИДЪТ - НИЩО"

"ПРАЗНИК Е ВСЕКИ ДЕН, КОГАТО СЕ СЛУЧИ НЕЩО, ДОВЕЛО ДО БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА ДЪРЖАВАТА"

"ДЪЛГ НА ДРУГАРИТЕ ВОЙНИЦИ Е ВИНАГИ ДА СЕ ВОДЯТ ОТ ГРИЖАТА ЗА ДОБРОТО НА ДЪРЖАВАТА"

"ОТ ИНДИВИДУАЛИЗЪМ КЪМ КОЛЕКТИВИЗЪМ"

"КАЖЕТЕ "НЕ" НА ЛИЧНИЯ ЖИВОТ"

"ДА ОТУЧИМ ХОРАТА ДА ВИЖДАТ ЧОВЕК В ДРУГАРЯ ВОЙНИК"

"ВАЖНА Е СПОСОБНОСТТА ДА СЕ ОТКАЖЕШ ОТ СОБСТВЕНАТА СИ ГЛЕДНА ТОЧКА И ДА УСВОИШ ПРАВИЛНАТА"

"ЧРЕЗ ПРИНУДА - КЪМ ПРЕДАНОСТ"

"ТОЗИ, ОТ КОГОТО НИКОЙ НЕ СТРАХУВА, НЕ МОЖЕ И ДА ИСКА НЯКАКВО УВАЖЕНИЕ"

Току-що прочетохте основните лозунги, които осмислят живота на другарите войници от Световната държава. Под "другари войници" имам предвид не специализирана армейска част, а цялото население. Да, цялото. Даже и бебетата са такива - малки патрончета в патрондаша, опасал исполинското Държавно тяло, готови като пораснат безмилостно и себеотрицателно да покосяват врага (войнствено настроена съседна страна или заплаваща статуквото вредна идеология) и с тиха радост, че са изпълнили своята мисия на този свят, да се превърнат в непотребни гилзи. За които на никого няма да му пука. Но нека хвърлим поглед върху условията им на обитание.

Ще ви кажа какво ми направи особено впечатление, докато попивах откровенията на Лео Кал. Свързано е с Държавния апарат. Както във всяко добре развито антиутопично общество, покриващо 101 % от изискванията, налагани от току-що употребеното прилагателно [вкл. и това робите да обичат господаря си и да вярват, че той само и единствено за тяхно добро ги смазва ежедневно - кога с машинно масло (промиване на мозъка и агитации), кога с чук (лов на вещици, нагласени процеси и тежки наказания)], така и тук на преден план стоят Министерството на полициятаи Министерството на пропагандата. Образование? Има, разбира се, но то не включва отвлечени, ненужни неща като запознаване с идеите на древногръцките философи или изучаване на направленията в изкуството. Не. Още на осем годинки децата биват отделяни от родителите си и пращани в лагери за подготовка (познайте какъв е нейният характер!), където заменят играчките ("детски експлозиви" !!!) с по-сериозни занимания. Боже! Тук се сетих за малките африканчета в разкъсваните от междуособици държави на Черния континент, държащи в ръчичките си автомати АК-47все едно не са нищо повече от тръбички за изстрелване на фунийки. А в очите им се чете, че много добре знаят как да си служат с изобретението на чичко Миша Калашников. И нямат угризения да открият огън. Здравеопазване? Присъства. Нали все пак някой трябва да се погрижи за пораженията от новите химически отрови, разработвани в Химическите градове и тествани върху доброволци. Култура? Да се спрем на киноиндустрията. Тя не се отличава много от съвременната масова холивудска бълвоч - основата й цел е да доведе до затъпяване. Което пък разчиства пътя и подготвя почвата за внушаване на "правилните" възгледи, ценности, стремежи. Хвърлят се щури пари и средства за филми (насочени към младата и податлива аудитория), рекламиращи "професията" "опитно зайче": Бъди герой, запиши се в Доброволната жертвена служба, позволи ни да те превърнем в развалина, прилагайки върху теб най-новите постижения на нашите учени! Помогни да умножим мунициите си в битката с дебнещия неприятел! А той не спи и чака момента да връхлети твоята Държава! В този миг пред очите ви няма начин да не е изникнал Рамбо, сеещ справедливост (справедливост? Не знам, питайте виетнамците) из някоя джунгла. Обзалагам се, че на съвременните му последователи редовно им пускат Първа кръв 2, за да ги надъхат преди мисия. Социални грижи? Тук вече нямам забележки. И как бих могла? Навред господства принципът на равнопоставеността. Всеки другар войник (от най-висшестоящия до най-нисшестоящия) носи стандартни униформи (две - една за работа и една за свободно време. Чакайте, униформа за "свободното" ти време?!), яде стандартна храна (безвкусна, в неособено големи количества, но питателна), притежава стандартно едностайно жилище (е, създалите семейство и разплодилите се в името на Държавата, са възнаградени с допълнителна стая) и е надарен със стандартен мозък (грижливо подкастрян, според нуждите). Абе всичко е свобода, равенство, братство. Уж. Че са равни, равни са. На Държаватане й пука за мравките в мравуняка, стига дисциплинирано да си изпълняват отредените функции и да не разсъждават много. Братя? М-м-м, не. Параноични доносници, които виждат заплаха и зловреден агент дори в съседското куче. Страхливци, надпреварващи се да клеветят близките си пред властта чрез скалъпени обвинения, за да получат похвала и потупване по безгръбначния гръб.Дори най-върлите поклонници на маккартизма биха се изчервили от срам на това място. Свободни? Я пак: говорим за антиутопия, а не за книжна форма на антидепресант. Държаватаконтролира всичко чрез своите органи. Във всяко жилище има поставени полицейски очи и уши - апарати, следящи какво става даже и по време на най-интимните моменти в спалнята. Кореспонденцията на хората се проверява и отсява - те нямат нищо против. Домашните им помощници си водят подробен отчет за всеки проведен разговор и го докладват - пак без възражения. Населението се държи в постоянен страх - а знаем от Лъвкрафт, че той е древно и мощно средство, което се подхранва най-добре от неизвестността. Следователно, дезинформационната сянка винаги е налице. И, не на последно място, сред обикновените граждани се внедряват провокатори, опитващи се да предизвикат антидържавна реакция. Получи ли им се мръсотията, Държаватаведнага насочва фагоцити към проблемния обект и го поглъща, за да не би той да се репродуцира и да разпространи неудобното си ДНК. Средствата за успешното неутрализиране не се жалят. Именно на едно от тях - калокаина - е кръстена книгата на Карин Бойе.

ЛЕО КАЛ - BEFORE KALLOCAIN ABUSE

(уточнявам, Кал никога не си инжектира калокаин, но контактът с хората, на които го е поставил, води до такъв ефект, че все едно сам си е праснал конска доза)

Страх ме е от излагането на опасни за познатия ми, добре структуриран свят вътрешни и външни влияния! Страх ме е да изляза от пещерата и да видя истинските неща, чиито сенки ме заобикалят... Страх ме е да започна да чувствам... Страх ме е да протегна ръка, защото не знам дали ти ще се отзовеш на моя призив... Страх ме е да поискам... нещо... различно... каквото и да било... Страх ме е...

Ако мозъкът на главния герой на Бойеизлъчваше на радиочестоти, горе-долу това биха доловили вашите приемници. Лео Калне е смел. Той не е от хората, разсичащи лиани с мачете и проправящи пътища сред опасни гори за вървящите след него изнежени изследователи (за тези, които нямат топките да поемат водачеството). Не очаквайте геройски постъпки от химика. Нито изблици на излишни емоции. Ала нуждаете ли се от вярна, безволева пионка-работохолик, копнееща да ви докаже предаността си, Кале вашият човек. Тъкмо на него му хрумва блестящата идея да докаже безпрекословната си отдаденост на Държавата, като създаде лекарство-серум на истината, което кръщава на свое име. Средството за развързване на езици се разработва с идеална цел - оценката на стойността на другарите войници. Провеждат се предварителни изследвания върху доброволци (от преждеописаната Доброволна жертвена служба) и се оказва, че ефикасността надминава очакванията. Щастливият Калтичка с отличните резултати, за да се похвали пред големите клечки. Една инжекция и потърпевшият ще си изпее и Държавното мляко! Началството е предпазливо и нарежда допълнителни проучвания. И тук започва началото на края за стария Кал. Екипът му прави неочакван пробив - попада на група хора с меко казано противоестествени разбирания и неудобни за господстващата доктрина убеждения. Те нарушават Закона против недържавните сдружения. Под влиянието на калокаина разкриват немислими за коня с капаци, извинете, за брилянтния учен неща. И неочаквано, техните думи намират отклик някъде дълбоко в рудиментарната душа на Кал. И обсебват мислите му, зазвучават в главата му с упоритостта на песен на Висоцки. И химикът се променя. Също като Монтаг на Бредбърипри сблъсъка му с решените да запазят с цената на всичко живота на книгите си хора.

ЛЕО КАЛ - AFTER KALLOCAIN ABUSE

Не искам вече да съм зомби (б.а. репликата е взета назаем от Айзък Мериън)... Завиждам на тези странни хора... Сякаш им влизам в положението, когато изплакват, че отказват повече да живеят така... че не са щастливи... че търсят да открият отново смисъла в съществуването си... Събудих се... Боже, звездите винаги ли са били толкова ярки? А вятърът... не знаех, че може да шепти така нежно... Нима в очите ти блести отговорът на въпроса, който се страхувах да задам? Нима ме разбираш? Нима двамата сме достатъчно силни, за да променим всичко?

Кал, човече, ти се събуди, щастлив си (намерил си разбиране, а както написа един герой от "Ще доживеем до понеделник"на Станислав Ростоцки: щастието е, когато те разбират.), поставил си си възвишени цели, но злината вече е сторена. Лекарството ти е хит, властимащите го използват по свое усмотрение, за да се освободят от неудобните за тях. Прокаран е Закон против престъпния начин на мислене. Сега вече и мислите на хората не са нещо съкровено, а поредното унищожително оръжие срещу тях. Да не говорим, че преди да ти дойде акълът в главата, извърши нещо много долно, воден от страхливостта. Нещо, което няма да ти дава мира до края на живота ти, убедена съм. Хубавото е, че споделяш историята си с нас. Независимо дали попадне в правилните ръце или не, независимо дали я цензурират или скрият, нея я има. Също като еделвайса - цъфти в неблагоприятни условия и чака някоя заблудена пчела, за да утоли глада и жаждата й. Винаги, когато чета финалните редове от твоята изповед (всъщност хронология на твоята вътрешна метаморфоза), ще си пускам Hurts Like Heavenна Coldplay. Тях не ги знаеш. Съвременна група са. А въпросната песен (с чудесно анимирано клипче) е единственият им продукт, докоснал ме поне малко в хубавия смисъл. И страшно подхожда на пейзажа в историята, която разказваш. Благодаря ти за разходката из твоите спомени, а също и че ми позволи да надникна в личния ти свят. Няма да те забравя.

Е, след като прочетохте параграфите "преди" и "след", ви е станало ясно, че в крайна сметка нашият гид в Световната държава - Лео Кал се оказва голямо разочарование за своите ръководители. Но не и за своите близки. Нито пък за своите слушатели. Защото никой не знае какво носи в себе си наистина - дали е овчедушен последовател или роден да води битки (пък били те и с вятърни мелници), докато не му се наложи да го докаже. А и няма нищо по-красиво от това да наблюдаваш как се ражда искра от утробата на напукана, бедна и камениста почва. Наистина!

Гледали ли сте клипа към песента Dancing in the Streetна Мик Джагъри Дейвид Бауи? Ако не сте, няма страшно, не ви се сърдя : ) В случай че отговорът ви е положителен, имам още един въпрос към вас. Забелязали ли сте как радостно сияят лицата на двамата изпълнители, докато сливат гласове, емоции и пръски слюнка? Е, по същия начин грея и аз, пишейки за новия сборник с книги-игри "Призвание ГЕРОЙ!". Излъчвам толкова положителна енергия, че злото ми аз въздъхна с досада и се скри в най-мрачния си ъгъл, а всеки случайно патрулиращ наблизо светъл маг (от Лукяненковата вселена) би могъл да се зареди от мен със сила за мащабна акция срещу Завулон и сие, без изобщо да ми повлияе на настроението. Сериозно. За всичко това е виновно съвсем прясното попълнение в редиците на историите, в които главно действащо лице си самият/самата ти, а краят зависи от собствените ти решения (и доколко обмислени и далновидни са те). Наприключенствах се до насита из три чудни свята, изградени внимателно и с усет към всеки детайл - попаднах в обсадената от вражески войски средновековна Кордоба, опитах се да предотвратя превземането на град Мрак (столица на седем вирнали нос кралски особи) и се постарах зомбитата, нападнали един софийски мол, никога да не разберат как съм по-вкусна - с кетчуп или без. Ето и подробностите.

ЗОМБОКАЛИПСИС

от

Ал Торо
или
Защо е полезно от време на време да посещаваме книжарниците

Започнах да играя играта с усмивка, понеже заглавието й ми напомни за "Робокалипсис"от Даниъл Уилсън (коментарът относно въпросната книга се явява дебютът на тъмната ми половина в този блог и си ми е любим). Но да се върнем на творбата на Ал Торо. Тя е най-забавната история в сборника, а нейният автор поддържа директна комуникация с читателя чрез остроумни (и на места дразнещи) забележки. През цялото време се чудиш дали се смееш с него или да го пернеш (когато не си зает с мъдруване как да отървеш кожата от гладните зомбита, виждащи в теб пълното Lord of the Wingsменю, разбира се). С какво започва приключението? Ще ти разкрия от първа ръка. Легиони от луди по свежия човешки мозък същества завладяват мола на Стамболийскии се затътрузват на лов за жертви. Последният бастион на човещината и интелекта (т.е. мястото, където все още можеш да срещнеш що-годе читави хора и да заформиш отбрана в стил "три дена тристата спартанци как Термопилитебранят") се оказва... Бюти Зоун-ът! Ха, бъзикам те. Всъщност, огнището на Съпротивата е книжарницата. И така, забила съм се аз пред новите книги и се чудя дали да си купя абсолютно зашеметителния вампирски бестселър "Ракиено време" (браво на Тороза заглавието! Аз, обаче, бих му предложила да използва "Икиндия", не звучи хич лошо, нали?), когато зомбитата връхлитат. Нямам много време и поле за маневриране. Трябва да се оправям според скромните си възможности и с каквото Ал Тороми е дал. По-точно: персонажите в поддържаща роля Сашо Цачев (мускулест тип, чиято лоялност към моята личност зависи от това дали съм облякла минипола или съм се барнала с дрешките, с които хвърлям боклука), д-р Трифонов (възрастен лекар с безценни научни познания и почти нулева боеспособност), Мемитои Росито (две мацки, отдадени на пазаруването. Всъщност, те са полезни допълнения към групата, защото познават мола като петте си пръста). Четиримата се оказват в един кюп с мен. Не е нужно да отбелязвам, че не образувахме идеалния боен екип от американските екшъни (имам предвид класиките в жанра, а не техните епигони - недоносчетата на Ню Имидж, заснети в България) - задружен, жертвоготовен и способен да надвие всеки многократно превъзхождащ го по численост и злоба противник. Да не говорим, че бях завладяна от настроение а ла "не бих накарала войниците си да направят нещо, което аз самата не бих сторила" и поради това (а и поради очевидната липса на доброволци) реших лично да разузная в тила на врага. Безпримерна храброст (ама май е по-скоро глупост). Разправяли ли са ти как по време на своите кампании Александър Македонскиотказвал да пие вода, ако нямало от животворната течност и за бойците му? Е, аз се измъчих да не падам по-долу от великия пълководец и да съхраня дружината. Не беше лесно, повярвай. Все пак от изхода ни деляха два етажа с нацвъкани навсякъде около нас чудовища, а единственият ни ориентир бяха две зацапани с кръв, пот и слуз схеми на сградата. Трябваше да се потрудим доста, за да се измъкнем. Доста.

Резултатът ми от играта: Олеле/Срам и резил/Я по-добре да се скрия...

Лоялност на моите опълченци към мен (измерена, когато все пак успях да ни измъкна от търговския център): всички останаха с моя милост до края на играта (мамини златни!)

Лоялност на Ал Торо към читателя (в случая към мен): минус две (Чувал/а ли си народната мъдрост "Видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крак."? Е, реших да се направя на по-умна от автора и си го получих. Хей, да не съм чула освирквания, да те видя как ще се представиш ти! Пробвай, де!)
С какво ще те зарадва играта: С динамичното развитие на събитията и изживяване максимално близко до реалността. Мислиш си, че ще бъдеш напомпан със свръхсили супергерой (вж. Райън Рейнолдс в "Зеленият фенер"), способен да схруска зомбитата за закуска? Съжалявам, но ще трябва да разбия илюзиите ти. За да се справиш със задачата, разполагаш със собствените сикачества и недостатъци, зависещи от твоитепол, възраст, физическо (и умствено) състояние и т.н. А, и не очаквай много от случайно оказалите се с теб в книжарницата останали човеци. Забрави подвизите в стил "Великолепната седморка", Ал Тороняма да ти прати на помощ новите Юл Бринър, Стив Маккуини Чарлс Бронсън. Ще срещнеш мъже, жени и деца, пълни със силни и слаби страни, и изненади...

ЗАРЕВО НАД КОРДОБА

от

Питър Вейл и Нол Келдън
или
Търкулнало се книжното момиче и си намерило похлупака

Такаааа. Стигаме до територията на чистия кеф. Поне за мен. Да ми размахаш под носа книга-игра, чието действие се развива през Българското средновековие е все едно да се обадиш на Ума Търман и да й предложиш участие във филм на Куентин Тарантино. Или да попиташ младия Клинт Истууддали му се ще да се снима в уестърн. С две думи, ще последва дивашки танц на радостта, засенчващ дори най-странните индиански ритуални подскачания, придружени с напеви. Неописуемата ми радост при започването на "Зарево над Кордоба" се дължи на факта, че (тук нещата ще станат много лични и злепоставящи) винаги съм си се представяла как стоя с меч в ръка на върха на крепостна стена и, надвесена между зъберите, сипя огън и жупел върху вражеска армия, показвайки на гадовете средновековната пръстова конфигурация за "Жалки сте, тъпаци!". Да, не съм някоя барикадирала се в кулата си, наведена над гергефа и заслушана в излиянията на преувеличаващия качествата ми домашен трубадур господарка, очакваща новини за своите впуснали се в битка родственици от мъжки пол. Неее. Аз съм дама в блестящи доспехи и спасявам рицари в беда : ) Тъкмо заради това мисията на Ахрин - образа, създаден от Вейл и Келдън - ме грабна от първата страница.

Добре дошъл в миналото, когато са съществували градове-съкровищници (нямам предвид само материалния аспект, естествено), изкушаващи "цивилизованите" люде да се превърнат във варвари, да ги нападнат и да ги оплячкосат под прикритието на идеална цел - "Да освободим Йерусалим!", например. Ще се озовеш в епохата, когато спазването на кодекса на честта и уважението към противника все още са имали някакво значение в битката. Ще бъдеш главно действащо лице във времена, когато думата "българин" е карала всеки византиец (пък и не само) да се подмокря от страх. Ще се забъркаш в приключение, което ще ти напомни за славния комит Николаи неговите синове, за постиженията на Симеон Велики както в Магнаурската школа, така и на бойното поле, а също и за дипломатическите ходове на Иван Асен II. Като заговорихме за победителя при Клокотница, именно по време на неговото управление се развива действието в "Зарево над Кордоба". Твоят герой, Ахрин, е най-малкият син на болярина Алтемир, управител на Дръстърска област. Ахринима желязна подготовка, откъдето и да го погледнеш. Като малък е бил пратен в Никея, за да изучи чужди езици, математика и тактика под вещия надзор на ромейските мъдреци. На това му се вика да черпиш познания направо от извора. Що се отнася до бойните умения, тях момчето упражнява и усъвършенства с помощта на верния воин Радомир. По всичко личи, че щом възмъжее, Ахринще се превърне в достоен наследник на баща си. Но това вече зависи от теб, читателя. Решенията, които ще вземеш, ще определят успеха на мисията му и ще покажат дали годините обучение не са отишли на вятъра. А мисията е от изключително значение - цар Иван Асен IIиска да създаде флот, за да може да отбранява по-добре нашите територии, достигнали (отново!!!) до три морета. За целта изпраща Алтемири Ахринпри халифа в Кордоба - да заимстват ноу-хау и да наберат технически специалисти. Само дето моментът не е подходящ - градът се намира под обсада. Болярският син (т.е. ти) е изправен пред сериозно изпитание. Как ще го преодолееш - като герой или като страхливец? Изборът е твой! Изиграеш ли си правилно картите, ще се насладиш на истинско приключение. И няма да ти се иска то да свършва. Гаранция! Ще кажа само едно: класиците Блонд и Уейнимат заслужаващи голямо "браво" (с три удивителни) последователи!
Резултатът ми от играта:добра, великодушна, честна. Че как иначе, изброените прилагателни се явяват малкото ми име, презимето ми и фамилията : Ρ
С какво ще те зарадва играта:вече споделих как изкефи мен (моля, изтрий от съзнанието си информацията, засягаща фантазиите ми, сходни с тези на Аряот "Песен за огън и лед"). Ще добавя още: възможност да тестваш не само смелостта, но и съобразителността и ума си (обичам такива книги-игри, ей!); да научиш интересни факти (например, по какъв начин в пустинята спазват ритуала за измиване/пречистване с вода преди молитва); да попаднеш в библиотека-мечта за всеки книго(в)ед; да бъдеш посрещан от чуждестранни владетели с високи почести в качеството си на пратеник на "могъщия български цар"; да се насладиш на красавицата с източни черти - Кордоба; да препускаш с коне, да участваш в битки и да търсиш път за бягство през покривите на града. Накратко, Оливър Боудъни неговият Ецио Аудиторепасти да ядат!

ПАДЕНИЕТО НА МРАК

от

Сикамор Брайт

или

Как за малко не се обърнах срещу себе си, защото симпатизирах на лошото момче

Още една история, която ме накара да пръхтя от задоволство като шотландско пони, упражняващо лунната походка край усамотен морски бряг под звуците на златен денсхит. (тази картинка не е плод на странното ми въображение или на експерименти с вредни вещества, а е част от сладурска реклама, б.а.). Представям ви играта с най-страхотното интро в книгата - "Падението на мрак". Уводната сцена на Брайтте запраща в гора, която ще те накара да повярваш в съществуването на фантастични същества от всякакъв калибър. Усещането си е направо магическо. Пленяващо интереса. Въздействащо. Красиво. Особено частта с пеперудите. И после идва рязането на гърла. Грозното. Онова, дето поражда неистова болка, душеизяждаща омраза, умопомрачителна жажда за разрушение. С една дума - онова, дето поражда такива като Непокор. Кой е Непокор? В началото на въведението - невинно момченце, излязло с баща си (представям си Рон Пърлманв ролята) за урок по оцеляване и лов. В средата - несъстояло се еничарче, чийто татко е погубен пред очите му от войниците на Седемте кралена Мрак. В края - безмилостен отмъстител, решен на всичко, за да съсипе враговете си, по-конкретно - да подложи на изтощителна обсада престолния град. А падне ли Мрак, Непокорще отприщи яростта си. Кой ще се опита да го спре? Е, как кой? Ти, разбира се. Влизаш в кожата на Мандрейк (Мани), войник от градската стража, попаднал на (не)подходящото място в (не)подходящото време и научил (без да иска) подробности около плановете за опустошаване на Мрак. С какви средства най-скоропостижно се превзема крепост? Ами, питай Одисей. С хитрост и предателство. Маниразбира, че предстои подла атака, но за съжаление не знае имената на родоотстъпниците. Известно му е само, че са замесени висшестоящи лица и няма много време. Трябва да се впусне в разследване и да предотврати гибелта на Мрак. Предстоят срещи с опасни бандити, сблъсъци с главорезите от Тайната стража, посещения в съмнителни местенца като кръчмата "Здравей, простако!", надиграване по хитрост с откачен магьосник и безброй, безброй възможности за изява в стил "доблестен защитник на доброто и правдата".

Резултатът ми от играта:щях да водя битката по-сърцато, ако не симпатизирах на Непокор. Някак си не ми се цапат ръцете заради крале, събиращи кръвен данък от поданиците си.
С какво ще те зарадва играта: Ако си падаш по фентъзито, книгата е точно за теб. Ще ти хареса и стилът на автора. Може да изпадам в дълбоко заблуждение, но ми се струва, че от Сикамор Брайтби излязъл чудесен художник. Защото рисува своя свят и те кара да си го представиш съвсем лесно. Всичко е както трябва, до най-малката подробност. Приисква ти се да се гмурнеш по-дълбоко и да прочетеш още за горския народ от Дъболист, варварите от Северните планини, копиеносците от Дарокръв, конниците от Степитеи бойците от Безименния народ. Размишляваш усърдно над чудесната карта (поместена в началото на историята), чудейки се през коя порта от крепостната стена ще нахлуе врагът, за да можеш да подсилиш отбраната й. Смееш се на татуировките на Сириус (твой партньор в приключението) и на опитите на Мани (т.е. на своите собствени) да завърже смислен разговор с хубавката кръчмарка Амбър. И се чудиш как да направиш така, че и вълкът да е сит, и агнето да остане цяло (как да облекчиш болката на Непокори как да запазиш живота на невинните поданици на Седемте крале).

Знаеш ли с какво най-много ме спечели "Призвание ГЕРОЙ!"? (освен с историите, написани по всички правила на изкуството, придружени от дневници на приключението, подробни правила и тестове. Да не говорим за чудесните илюстрации на Светослав Петрови Антон Тончев.). Торо, Вейл, Келдъни Брайтти предлагат шанса да избереш като какъв искаш да се докажеш - като страхливец, треперещ за евтината си кожа, или - като герой. Да поемеш по първия път е лесно и безопасно. И скучно. И срамота. Тръгнеш ли по втория, ще ти е трудно, доста ще се поочукаш, но поне ще можеш да гледаш лицето си в огледалото. И така, предупреждавам: ще получиш поощрение от авторите за доблестните си постъпки, но и наказание, ако сметнеш, че дребно нещо като това да изоставиш брат си (нямам предвид само по кръвна линия) в беда е добра идея.

Завършвам своя коментар с радостни новини за почитателите на книгите-игри. Първо, предстои излизането на продължението на "Котарака и Черния нарцис" от Ал Торо (за повече инфо, посетете www.LegacyOfKreya.com). Второ, Майкъл Майндкраймще ощастливи феновете си с нов мащабен проект (в края на настоящия сборник е поместено обширно интервю с автора, подарък за всички, отраснали с неговите истории). Трето, скоро ще бъде издадена книга-игра, посветена на цар Калоян (ура!!!) - www.KaloyanProject.com, написана от Георги Караджов. И четвърто - на пазара вече е романът на Питър Уотс"Слепоглед", в превод на великолепната Елена Павлова, известна още като Върджил Дриймънд/Кристофър Макдоел и създала любимия ми герой от книгите-игри - мечоносеца Ринглас. Това е. Ако сте жадни за още вести, свързани с жанра, отскочете до www.knigi-igri.net.

"Свободен съм! Като птица в небето.

Свободен съм! Забравил съм какво е страх.

Свободен съм! С дивия вятър се нося.

Свободен съм! Не насън, а наяве."

Реших да поставя днешното начало с поместените в "Дневен патрул"стихове на "Аз съм свободен", песен от съвместния албум на Валерий Кипелови Сергей Маврин"Смутно време", по две причини. Първо, защото вторият роман от поредицата за Патрулитее посветен на "тъмната страна на Луната (Лукяненковиясвят)" - маговете, вещиците, вампирите, върколаците и т.н. А попитате ли някое от тези същества какво е онова, което наистина го интересува, отговорът ще бъде (стига да сте попаднали на достатъчно интелигентно и склонно към самоанализи създание): свободата! От всичко и от всички (чудничко, ама трябва да им се припомни, че понякога онова, което страстно искаме, не е най-доброто за нас). Вторият ми мотив е, че музиката играе важна роля в романа. Тя е като фон за всяка по-силна сцена. Тя е израз на душевното състояние на героите. Тя изразява и нежност, и ярост. От нея блика и тъга, и надежда. Чуеш ли я (ама истински), не можеш да останеш безразличен. Както казва един доста интересен персонаж от книгата, Виталий Рогоза, усещаш я с кожата си, с цялото си тяло. Не бих могла да бъда по-съгласна. Лукяненкои съавторът на романа Владимир Василеввещо използват подходящи съчетания от мелодия и текст, за да вдъхнат живот на идеите си. Получава се нещо като великолепните интерлюдии с китара ("най-благородния инструмент, истинския крал на музиката", по думите на героинята Алиса Доникова) в класическите руски филми.

"ВХОД ЗА ВЪНШНИ ЛИЦА - РАЗРЕШЕН"

Swimmin' in the same direction...

Алиса Дониковае от онези опасни мацки, които си въобразяват, че са видели, правили и злоупотребили с всичко в този живот, че никой не може да ги излъже, и че вече нищо не може да ги трогне. Те не биха се поколебали да играят мръсно, за да задоволят своите потребности. Веднага давам пример. В рамките само на една сутрин злата патрулна вещица успява да прекара some quality time с майка си (не си правете илюзии, че е имало прегръдки и целувки); да смути до краен предел влюбено момче и тотално да скапе крехкото му самочувствие; да забърше случаен шофьор да я закара до офиса (Централата на Тъмните) и да го убеди, че разговор с красиво (и умно) момиче може наистина да ти развали настроението; да повреди със заклинание колата на кретен, позволил си да я обиди; да въдвори ред и дисциплина, сплашвайки по-нисшестоящите си колеги и т.н. Съвсем нормално утро за една редова служителка на Мрака. Останалата част от деня, обаче, не протича по план. Дневният патрул провежда акция срещу досадниците от Нощния, по време на която Дониковаизчерпва напълно силите си, а една от колежките й загива. Алисае толкова изцедена, че спешно се нуждае от възстановяване. Загриженият Завулон (шеф на Тъмнитеи неин любовник-(не)постоянна величина) я праща да си отпочине в Крим. По време на пътуването вещицата достойно защитава репутацията си на кораво момиче и разказва играта на две гниди, имали глупостта да се опитат да й посегнат. И това, когато е напълно лишена от способностите си на Различна. Дааа, госпожица Доникованикому не е дала повод за съмнение относно тъмната си природа. Докато не среща Игор. Той е от хората, способни да изкарат на бял свят най-доброто у всекиго. Хората, в чиято компания забравяш как (и губиш желание) да бъдеш лош. Под неговото влияние Алисаоткрива непознати до този момент свои черти, които май й се нравят. Но тя дори не подозира в какъв капан ще се озове. Нито има представа за събитията, които ще задвижи с постъпките и решенията си.

"ЧУЖД ЗА РАЗЛИЧНИТЕ"

He's checkin' out, but he still got his dreams...

От пролога на тази история побиват тръпки. Нощ. Млад, (на пръв поглед) беззащитен мъж. Безлюден парк. Върколак, излязъл на лов без лиценз. Какво следва? Ами... нищо. Защото дори дивите животни, тръгнали да търсят жертви (и обезумели от глад), надушват с кого може и с кого не може да се е**ват. И тъй, нашият "беззащитен млад мъж" необезпокоявано прекосява парка и поема към гарата, където го чака влакът за Москва. Кой е той? И да го питате, няма да ви отговори. Защото не знае. Поне все още. За всеки случай, проверете документите му за самоличност. Виталий Рогоза... Хм, името не говори нищо. А пък оная торбичка със стоте хиляди долара, сгушена на топло в сака му, също е с неясен произход. Дали да го последвате в пътуването и да видите какво ще му се случи? О, да. Непременно. Аз го направих, опознах го и това, което научих, ми хареса. Мъжът може да не е съвсем наясно откъде идва, ала усеща с цялото си същество, че е Различен. При това - Тъмен. И че има някаква цел. Може би тя е свързана с откраднат свръхмощен мрачен артефакт, внесен контрабандно в Русия? Може би затова силите му на маг се развиват и нарастват неконтролируемо бързо? И може би затова все се оказва замесен в престъпления, извършени от някой Различен... А може би е най-добре да спре да си задава въпроси и да рови за отговори, които няма да му донесат нищо хубаво. Само дето Виталийне може да се кротне. Даже и да иска. Също като герой от древногръцка трагедия, той преминава през събитията в романа без да има възможност да избегне предначертаната си участ. Защото е създаден да изпълни целта си и маловажни подробности като собствените му желания и мнение по въпроса нямат никакво значение. Те биха предизвикали единствено лека подигравателна усмивка (или прозявка, изразяваща крайна досада) у по-висшите сили. Как може една жалка песъчинка дори да си помисли да се отцепи от скалата и да заплува сама, чертаейки свой собствен курс и ориентирайки се по звездите? Да пожелае да се прилуни, вместо да се приземи? Ама моля ви се, я го свалете от облаците тоя!

"РАЗЛИЧНА СИЛА"

Искаше ми се да обобщя впечатленията си от романа с възклицанието "You shook me all night long!", но за съжаление ще трябва да сложа печат: "И ето идва най-щастливият ден, когато последната страница от тази книга ще остане далече зад мен..."

В третата част от "Дневен патрул"Лукяненкои Василевмалко по малко ни разкриват нишките, свързващи Алиса, Виталийи всички останали действащи лица от предишните две истории. Развръзката наближава. Провежда се Трибунал на Инквизицията (Висшия регулаторен орган), пред който и Светли, и Тъмнитрябва да отговарят за кашите, забъркани досега. Мястото е Прага, а всички участници са налице и се гледат подозрително, в очакване противникът да се разсее, да загуби самообладание и да се издаде (или поне да стъпи накриво). Ще станете свидетели на куриоза как се гаси свещ с бидон вода (когато и един лек повей на вятъра би свършил също толкова добра работа) и ще се чудите на извратения мозък (и на свободното време) на някои Различни, подтикнал ги да кроят мащабни заговори/дребни интриги, жертвайки де що има здрав/едва кретащ свой войник, лутащ се из бойното поле с обречеността на прасе преди Коледа, за да изпреварят опонента си с поне десет хода. Иска ми се да кажа, че "Различна сила" представлява най-вълнуващата фаза от събитията, изложени в книгата. Но не беше. Просто не ме грабна така, както го сториха "Чужд за различните"и "Вход за външни лица - разрешен". Освен това, дори аз се сетих за по-енергоспестяващ (и по-логичен) път към постигането на крайната цел на героите, тъй че положението на авторите хич не е розово. Ще ви споделя как стояха нещата между мен и Лукяненко-Василевпо време на четенето: в началото и средата - те бяха кефещите се на всеки акорд, който изтръгнат от китарите си, изпълнители (вж. Ангъс Йънг, Еди ван Хален, Джо Пери, Нийл Шон, Джийн Симънс), а аз - жадно попиващата енергията им благоговееща фенка; в края - те приличаха на рокдинозаври, отпрашили на турне в Китай, опитващи се (с доста поохладнял ентусиазъм) да приключат концерта си. Мечтаейки си само за биричката (а може би за витаминозната напитка от ябълка, портокал и морков, де да знам), която ще люснат на спокойствие, след като светлините угаснат, си въобразяват, че успяват да впечатлят спретнато облечената, седяща в дисциплинирани редички, комсомолска публика, т.е. мен. Да, ама за да раздвижиш кръвта на такава аудитория, ти трябва, първо, чудо и, второ, майсторски изпипан завършек. По този начин ще я оставиш гладна и полудяла за още. А не облекчена, че финалните тонове най-сетне (криво-ляво) са прозвучали.

ЗАЩО ОТНОВО ЩЕ СИ КУПЯ БИЛЕТ ЗА ГИГ НА ЛУКЯНЕНКО

Заради едно момче на име Макар. То не е главен герой, но успя да се запечата в ума ми. Малко са случките по-бодващи сърцето от това да видиш млад човек да гледа с очите на минал през какво ли не старец. Очи, пълни с безнадеждност и примирение. О, не, сбърках. Има нещо още по-покъртително. Да чуеш това почти дете да казва, че избягва да спи, за да не губи малкото останали безценни минути щастие, които се изплъзват неумолимо през пръстите му.

Заради Виталий Рогоза, чието най-скъпо притежание е музикалният плейър и който слуша музиката с душата си. Мисля, че от него би излязъл чудесен главен герой в антиутопия. Има потенциал.

Заради всички онези Тъмни, които спасяват сиви мишки, хранят патиците в парка, украсяват елха за Коледаи ги е грижа за своите.

Заради една страшна, ама наистина страшна, приказка за лека нощ.

Заради Прага. Отличен избор за място, на което да се развива действието.

Заради малките ухапвания на тема политика.

Заради Лукяненковитесентенции.

Защото никога преди не бях чувала някой да сравнява лунния диск с локвичка ликьор.

Защото авторът продължава да разширява музикалната ми култура. По този повод заслужава да му изпратя цял кашон чешка бира. В знак на благодарност : )

И, чисто и просто, защото Сергей е мой тип писател. Даже когато изпълнява леко фалшиво заключителната част от своето произведение.

Когато за първи път разлистих книга на Стивън Кинг (подмамена от мегаяките корици на Петър Станимиров), си помислих следното: "Боже, как този човек успява да живее със себе си, при положение че умът му ражда кошмар след кошмар?". Но тогава още не се бях докосвала до света на Х. Ф. Лъвкрафт. Не се бях лутала из мрачните, заплетени (подобни на изрисуван от художник по декорите в психотрилър лабиринт) улички на неговото съзнание. Лабиринт, който аха-аха да те погълне в черните си, мазни сенки. Ако те не те довършат, то това ще стори твоят СТРАХ, защото никога не знаеш какво те чака зад следващия ъгъл. Усещаш само, че е НЕЩО ужасно, гадно, умопобъркващо. И през цялото време чуваш подигравателния смях на човека, из чиято глава си дръзнал да се разхождаш (по-точно казано: да притичваш от едно място към друго, търсейки стабилност и убежище, треперещ и стараещ се да не изпуснеш съдържанието на пикочния си мехур при срещата с ОНОВА, което те гони). Защо Лъвкрафтти се смее? Ами, не се ли сещаш? Хванал те е в капана на собствената си лудост. Не очаквай от него дружески да ти подхвърли кълбо прежда, за да отбелязваш откъде си минал и бързо да намериш обратния път. Оправяй се както можеш. Ако можеш. Добре дошъл в "Некрономикон"! Да ти е страшно, опа, извинявай, исках да кажа "сладко", четенето!

I. КАКВО ПРЕДЛАГА СБОРНИКЪТ

"НЕЩОТО НА ПРАГА"

Посетиш ли град Аркхам [и неговия университет Мискатоник (miskatonic-university.org), откърмил не един достоен герой на Лъвкрафти изкушил злото ми аз да кандидатства за преподавателска длъжност], неволно ще започнеш да се кръстиш / да опипваш заешкото си краче / да ръсиш сол. Ще закопнееш да си свършиш по-бързо работата, довела те на това място, и кракът ти повече никога да не стъпи тук. А представяш ли си какво им е на постоянните му жители? Като Едуард Дерби, например. Светлокос, синеок и изнежен. Ангелоподобен. Обичащ поезията. Обикновен пътник като теб, минаващ транзит, би си помислил, че Едипо цял ден реди романтични рими във възхвала на някоя по-фина от костен порцелан госпожица. Е, бъркаш. Младият мъж би се опитал да ухажва определена дама (в редките случаи, когато му се прииска да положи усилия в тази посока) не с букет оранжерийна лирика, а по-скоро с цветосбор от зловещи стихотворения, който най-спокойно може да си наименоваме "До Ада и назад" (ако току-що споменатото заглавие и жанра на ужаса те интригуват, потърси едноименната антология с разкази от български автори, излязла неотдавна на нашия пазар). Да, сладкият господин Дербисе оказва изненада. Нямам предвид само поетичните му предпочитания. Заговориш ли му на тема "тайнствени, труднооткриваеми книги, пълни със ЗАБРАНЕНИ познания", мигновено ще приковеш вниманието му. За съжаление, както ще ти стане ясно по-късно, неговата обсебеност, свързана с тъмните изкуства, в крайна сметка ще му изяде главата (не без помощта на милата му съпруга с, меко казано, "смесен" произход). Колкото до НЕЩОТО, цъфнало на прага... По-добре прочети сам... И си набави щипка за нос, че вонята е една...

ПОКАЗАНИЯТА НА РАНДОЛФ КАРТЪР

Отново попадаме на хора, интересуващи се от странни, древни книги, написани на неразбираем език, закодирал опасни за всеки здрав разум тайни. Харли Уоръни Рандолф Картър, двама умници, които не дават пет пари за живота и разсъдъка си, ентусиазирано се впускат в изследване на старо гробище, с цел... ами от показанията на едва спасилия се, за да разказва Картър, не става ясно каква. Хей, момчета, трябваше да помислите предварително, а не да повтаряте грешките на митологичния персонаж Епиметей, чийто горчив опит в понасянето на последиците от отварянето на разни похлупаци потвърждава, че любопитството не води до нищо хубаво. Особено когато идеята да си заврете носа, където не ви е работа, ви е хрумнала при четенето на творба със съмнителна репутация, писана от леко/средно/много мръднал или неизвестен автор.

ПЛЪХОВЕ В СТЕНИТЕ

Еха! Страхотно заглавие! Направо предвкусваш какво ти е надробил Лъвкрафт! Я да видим дали ти стиска да го изсърбаш... Сам ли си вкъщи? Бас ловя, че сега си включил всички лампи и си подсвирнал на свирепия си минипинчер да дойде да те пази. Ако нямаш такъв, потърси любимата си плюшена играчка от детството. Отдавна си я изхвърлил? Грабни тогава някой тиган от кухнята. Заровен е под купища неизмити чинии? Човече, в такъв случай не мога да ти помогна. Влизаш в страховитото английско имение "Ексхем Прайъри"сам, невъоръжен и беззащитен. Е, добре, стана ми жал. Ще дойда с теб. Но ще ми дължиш услуга. Big time, при това! Предупреждавам те, вземи си суха храна и бутилирана вода (няма да е зле да прибавиш и една манерка уиски, не че нещо ще те накара да изпаднеш в шок, от който само здрав гълток ще те оправи, ама...), защото по пътя няма да спираме в близкото градче Анчестърза провизии. Там само ще ти напълнят главата с разни глупави кървави легенди за древни светилища и изчезващи хора. Пълни измислици! Да не им обръщаш внимание, ей! Горе главата и си вземи тапи за уши. Нощите в имението са тихи, но все пак...

ЗОВЪТ НА КТХУЛУ

Гледал ли си "Индиана Джоунс 4"? И да не си, не е голяма загуба. В противен случай, прочитайки началните редове на първа глава от настоящата история, "Ужасът в глината", ще разбереш откъде на създателите на филма им е хрумнала концепцията за финалното послание в лентата. Ще те питам още нещо. Да не би случайно да си художник или поет? Ако отговорът е "да", недей да се занимаваш с Ктхулу. Съзнанието ти е твърде чувствително и податливо на влиянието на Древните. А сънищата ти са вход, застлан с червен килим и приканващ ги да дойдат да опитат твоите хляб, мед и сол. Бъди сигурен, че ще ти поискат и "земя и вода". Най-малкото. Какво решаваш? Ще последваш добронамерения ми съвет или ще се оставиш да бъдеш хипнотизиран от мелодията на вълшебния свирач Лъвкрафт? Ще те разбера, ако предпочетеш писателя пред мен. Ще те разбера, и ако "Зовът на Ктхулу" ти хареса. Иска ли ти се да прочетеш подобна творба, само че от български автор? Потърси чудесния сборник с фантастични (във всеки смисъл на думата) разкази "Репликация". Там те чака Божидар Гроздановсъс своя "Свободен избирател".

ХЪРБЪРТ УЕСТ, СЪЖИВИТЕЛЯТ НА МЪРТВИТЕ

Най-интересната история в сборника. Поне за мен. След като привършиш с "Некрономикон", ще ми кажеш ти какво мислиш по въпроса. Позволи ми да ти представя Хърбърт Уест, перспективен студент по медицина (още един възпитаник на "Мискатоник") и потенциален блестящ лекар. Младежът има един-единствен дребен недостатък. Обсебен е (тази думичка се явява доста точна характеристика за повечето от персонажите на Лъвкрафт) от амбицията да разкрие тайната на живота. Да намери ключа към безсмъртието. Будещата безпокойство мания се изражда със заплашителна скорост, превръщайки Уеств подобие на Йозеф Менгеле. Само дето немецът е активен по време на Втората световна война, а Хърбъртчовърши гадостите си преди, по време на и след Първата световна война - също толкова благодатно откъм снабдяване с пресни трупове време. Препоръка от мен: стигнеш ли 140-та страница, се стегни, защото те чака много, ама много въздействаща картина. Не че другите описания на методите на Уест (и на резултатите от тяхното прилагане) са слаби...

"ШЕПНЕЩИЯТ В ТЪМНИНАТА"

В началото на своя коментар споменах, че злото ми аз е решило да кандидатства за преподавателско място в университета "Мискатоник" (хубавичко ще си поговоря с нея относно професионалната й ориентация!). По този повод се опита да се свърже (за да се сдобие с някое и друго напътствие) с потомците на Албърт Уилмарт - прилежен учен, водил тамошните лекции по литература. Ала за нейно съжаление, молбата й не получи радушен прием. Поучени от опита на своя прародител, Уилмартови отказват да водят кореспонденция с когото и да било, на каквато и да било тема. Та нали благодарение на една странна и емоционална размяна на писма, горкият Албъртизпада в доста незавидна ситуация, озовава се на способно да разклати дори най-железните нерви място и влиза в контакт със загадъчни субекти (и това е евфемистичното обобщение на положението). На пътя му застават същества, дошли от далечната планета Йюггот, които хич не искат да се разбира, че са чести гости на Земята. Познай какво са готови да сторят, за да останат в сянка? Няма да можеш да отгатнеш, по-добре сядай да четеш...

"ВЪЗКРЕСИТЕЛЯТ"
(Случаят с Чарлз Декстър Уорд)

Изразът "фамилна обремененост" придобива нови измерения в тази част от сборника. Милият Чарлз (който страшно напомня за Едуард Дербиот "Нещото на прага") е ученолюбив младеж, погълнат от изследванията си върху Древността. Няма нищо кой знае колко обезпокояващо в развитието на момчето - по-затворено е и обича да чете, голяма работа. Да, но един ден той попада на информация за свой праотец, който е бил изключително (следва евфемизъм) противоречива личност. Чарлзе като омагьосан и решава да открие колкото се може повече сведения за черната овца в семейството. Всичко излиза от контрол, когато Уордсе сдобива с мрачния портрет на своя мистериозен роднина, занася си го вкъщи и си го окачва на видно място в стаята. Тогава всички в сградата разбират от първа ръка значението на думичките "без миг покой"...

II. ДРУГИ ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ ПРОЧЕТЕНОТО В СБОРНИКА

За кого е подходящ сборникът? За ценители (и не само). Ако ми налееш чаша качествено отлежало вино и ме накараш да позная от коя реколта е, дали е дошло от Мелникили от Бордо, колко слънце и дъжд е видяло гроздето, използвано за производството на напитката, дали в нея се усещат нотки горска ягода/тропически плод/ванилия/зелена чушка и т.н., няма да мога да ти отговоря. Не съм сомелиер. Но имам достатъчно добър вкус, за да отбележа, че е хубаво. И че трябва да отпиваш от него на малки глътки, за да му се насладиш както трябва. Същото важи и за "Некрономикон" - сборника с творби на Лъвкрафт. Ето някои характеристики, отличаващи букета с аромати на въпросното издание.

Започваме отвън навътре, т.е. с етикета, ъ, имам предвид корицата. Заслугата за адекватното и въздействащо художествено оформление е на Виктор Паунов. Свършил е чудесна работа. Не преувеличавам. Скътала съм си едно чуждоезично преводно издание на "Планините на безумието" (включващо и "Цветът от космоса" + "Ужасът в Ред Хук"), чиято корица предизвиква асоциации с детски (ама много детски) приключенски роман. Нищо общо с класата на Лъвкрафт.

Продължаваме с човека, обработил с внимание и грижа всяко зрънце грозде, за да може то да пусне своя сок и да напълни бутилката "Некрономикон", реколта 2012, която държа в ръцете си - Адриан Лазаровски - съставител и преводач на сборника. Когато преди няколко месеца си купих книгата, продавачката ме помоли, като минавам следващия път, да й кажа дали преводът си струва. Тогава не знаех кой е работил по творбите на Лъвкрафт, иначе щях да отговоря веднага, без да съм прочела и думичка: струва си и още как! Защото споменът за отлично представената на български език "Z-та Световна война"е все още пресен в ума ми. Сега, след като прочетох "Некрономикон", смятам, че каквато и похвала да измисля, тя ще бъде твърде слаба и недостойна да отрази постигнатото от господин Лазаровски. За да бъдеш добър преводач на вдъхващи страхопочитание имена като Лъвкрафти нови надежди като Макс Брукс, трябва да владееш чуждия език и майчиния си език до такава степен, че да си в състояние най-спокойно да жонглираш с изразните им средства със завързани очи, стъпил върху тънко въже, опънато над арена с гладни лъвове, смущаван от окуражителните крясъци на ревяща тълпа. Необходима ти е общата култура на средновековен/ренесансов учен-енциклопедист. Нужно ти е и търпението на златотърсач, пресяващ речен пясък от зори до здрач, в търсене на самородно късче благороден метал, което отказва да падне в ръцете ти по лесния начин. Няма да ти е излишна и волска упоритост, както и издръжливост на двугърба камила. Но най-важното е да опознаеш и разбереш чуждия автор, чийто свят се опитваш да пресъздадеш максимално точно (доколкото това е възможно) пред родните читатели. Потопиш ли се в "Некрономикон", ще усетиш (още от първите страници) колко труд и старание е вложен в превода. Затова и резултатът те замайва като тежко вино. Веднъж ме попитаха защо толкова харесвам испанския писател Феликс Палма. Една от причините е следната: успял е до съвършенство да предаде претенциозния и витиеват стил на епохата, през която е избрал да се развива действието в неговия роман "Картата на времето". Същото е постигнал и Адриан Лазаровски, що се отнася до представянето на начина на изразяване на родения през 19-ти век Лъвкрафт. И още нещо. Само погледни две от чудесните думички, които господин Лазаровские композирал: "лицезрях" и "умонастроение"! Да не забравя да спомена и името на една дама - Вихра Манова, защото закъде е всеки преводач без добър редактор? Благодарение на нея ще вкусиш напитка, пречистена от всякакви примеси, оцветители и овкусители.

Завършвам с гроздето. Сорт Лъвкрафт. Пишейки за него, се чувствам като пианистка от 20-те години на миналия век, акомпанираща що-годе сносно с игриви мелодийки прожекции на филми на Чаплин, която внезапно решава да направи рязък завой в кариерата и да се впусне в интерпретации на Шопенпред височайша, взискателна публика. Но подтискам това усещане и минавам директно на впечатленията си от американския писател. Ако в някой университет по света имаше катедра "Страхознание", то Лъвкрафтщеше безапелационно да я оглави. И никой нямаше да успее да го детронира. Има една приказка за момчето, дето не знаело що е страх. Главният герой в нея трябва да се консултира с професор Лъвкрафт, за да се справи с проблема си. Класификацията на страха, включваща всички таксономични категории (царство, тип, клас, разред, семейство, род, вид, подвид) е добре позната на американеца, а по темата "Страх от непознатото, чуждото, различното"той може да защити дисертация. Наясно е, с точност до трилиони знаци след десетичната запетая, в каква степен въпросното чувство ръководи живота на хората. За автора не са тайна и следите, които то дълбае в нас. И е експерт, що се отнася до неговото внушаване, задълбочаване и разпространяване сред читателите. Лъвкрафтбезцеремонно (и с ТВОЕ позволение, защото ТИ си този, който го е потърсил) повдига капака, под който държиш мирни както най-малките си опасения, така и най-сърцеускоряващия си ужас. После нежно ги приканва да излязат на свобода. Чудил ли си се какво ще предприеме подкокоросваното от автора То, докато твоите Аз и Свръх Аз са заети да се карат (или са излезли във ваканция)? Прочети "Некрономикон"и ще разбереш. Кой знае какви змии ще изпълзят изпод камъка... Ако се опариш, вината ще бъде само и единствено твоя. Защото си се осмелил да се забъркаш с писател, способен без да си дава труда да прави конкретни описания (а само прошепвайки ти на ушенце "Не се осмелявам да ти кажа - никой не би могъл да го знае и да продължи да живее..."), да те хвърли в капана на собственото ти въображение, собствения ти страх, собствения ти ад, докато си представяш какво ли ще да е това нещо... и можеш ли да избягаш от него? Въобразяваш си, че няма да те хване в ноктите си? Че си по-корав? Ха, тогава си по-голям оптимист от Рандолф Картъри Харли Уорънвзети заедно. Няма как да се бориш ефективно срещу нещо, което не виждаш, не познаваш. Но усещаш, че е отвързано и е надушило следите ти... И въпреки че ужасът ти нараства с всяка страница, не можеш да спреш да четеш. Защото да пиеш от Лъвкрафте все едно да утоляваш жаждата си от недокосван извор, да разквасиш устата си с течност от незамърсен с боклуците на съвременната индустрия източник. А вкусиш ли веднъж негови творби, всичко останало ще ти се струва блудкаво, глупаво и банално - като беззъб американски римейк на стойностен европейски или азиатски филм. Поради това смятам, че "Некрономикон", реколта 2012, заслужава почетно място в твоята енотека.

Сякаш името на групата е изписано с кръв, а?

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯТА

INTRODUCTION

FOR BELIEVERS' EYES ONLY

ARE YOU IN?

TO KNOW THEM IS TO RESPECT THEM

RISE FALL RISE AGAIN

ON HOW THE BOOK IS (IN CONCLUSION)

Дойде моментът да си поговорим за официалната оторизирана биография на KISS. Най-подробната и най-пълната (засега). Доста се поколебах, докато реша как да кръстя коментара си. Накрая се спрях на "LET THERE BE ROCK!!!". Ако рокът е твоята религия, следва да се зачудиш защо, щом ще те занимавам с четирите момчета от Ню Йорк, съм избрала за заглавие име на песен, изпълнявана от AC/DC. Бих могла да ти изтъкна някаква маловажна, очевидна и тривиална причина. Например дребния детайл, че светкавицата присъства в логата и на двете групи. Ала всъщност, мотивът ми е по-личен. Когато слушам KISS, нищо друго не остава в главата (и сърцето) ми, освен тези три прости думички: "НЕКА БЪДЕ СВЕТЛИНА, ъ, исках да кажа: РОК!!!". Пусна ли любимите си парчета на групата, разбирам с цялото си същество откъде му е хрумнал на Джийн Симънс (вокалист и басист) стихът: "On the 8th day God created Rock 'n' roll...". Не драматизирам излишно изживяванията си. Ще ти обясня. Като бях малка (още преди да се науча да чета), получавах редовно дози витамин Р. Под "Р" имам предвид "радио". Нали знаеш как при дечицата, прекалили със сока от моркови, нослето става оранжево? Е, при мен, ако беше възможно, то щеше да се покрие с ноти. Иска ми се да се похваля, чеKISSбяха първите рокаджии, оставили своя отпечатък върху музикалния ми вкус, но всъщност те отстъпват почетното място на Queenи Dire Straits. Обърнах по-специално внимание на Джийн Симънс, Пол Стенли (вокали и ритъм китара), Питър Крис (барабани и чат-пат вокали) и Ейс Фрели (вокали и соло китара) - четирите оригинални съставки на вризовоопасната смес, вдъхновила книгата, която ще ти представя - едва преди няколко години. Ала по-добре късно, отколкото никога, нали? Случайно попаднах на песен от посредствения им (определението не е мое, а на Принца на мрака - Джийн Симънс) албум Crazy Nights. Посредствено или не, тъкмо това залитане по попа ме накара да им обърна внимание. Привлече ме енергията им. Ако свиреха така, нещо което не ги кефи чак толкова, си представях как забиват нещо, което им идва от душа. Реших да разровя по-дълбоко. В резултат, тези момчета се сдобиха с вярна почитателка, а чувствата, които предизвикват в мен със своето творчество си остават все така силни и до днес. След като прочетох "KISS: зад маската. Официалната оторизирана биография", научих доста за членовете на групата и напълно ми се изясни защо откликвам тъй силно на музиката им. Заради това им посвещавам местенце в блога си - един вид подарък за наближаващата четиридесета годишнина от първия им концерт в Ню Йорк. Да сте живи и здрави, момчета, и да продължавате да ни радвате!

FOR BELIEVERS' EYES ONLY!

С вариация върху гореспоменатото ми подзаглавие журналистът Дейвид Лийфи die hard фенът Кен Шарпзапочват своята книга. Защо авторите съветват непосветените кротко да оставят въпросното книжно тяло и да си намерят нещо по-подходящо за вършене? 1) Ако нямаш желание да изповядваш православно KISS-иянство, настоящата детайлна биография не е за теб. 2) В случай че си от онези фанатици, които смятат момчетата от групата за слуги на злото - беж да те няма и се моли Господ да се смили над твоята личност и да освободи недоразвития ти мозък от сковалите го предразсъдъци. 3) Щом видиш логото на групата, в главата ти се замотават предположения за препратки към нацисткия SS? Имам новина за теб - майката на Джийне лежала в концентрационен лагер. Засрами се и започвай да оплакваш невежеството си! 4) А може би си от хората, които не виждат по-далеч от носа си и оценяват бандата като апотеоз на кича, а музиката й сравняват с "бизонска пръдня"? Дръж изтънчената си особа настрана от четивото, което представям и се потопи в дълбоките води на класическия концептуален рок. Ако пък, дай Боже, не попадаш в нито една от гореизброените четири категории - имам още един въпрос за теб:

ARE YOU IN?

Т.е. ще участваш ли в днешната ми KISS-проповед? Да? Тогава продължи да ме четеш и се наслаждавай! И си помисли дали да не хвърлиш едно око на тяхната биография. Там те чакат: безброй малко известни факти от личния живот на Джийн, Пол, Питър и Ейс, подробности около създаването на бандата, началните й стъпки и успехи, превръщането й в звезда с потенциала на свръхнова, първите сътресения, през които преминава тя, разривът между членовете й, редуването на силни и слаби продукции - резултат от музикални лутания, алкохол, наркотици, добра/лоша работа в екип, рекламни стратегии и (не)далновидни решения. Пред теб е и пълната информация за всеки албум на момчетата (от излезлия през 1974 "KISS"до "Psycho Circus", пуснат в продажба през 1998). Ще научиш всичко, тава по тава, песен по песен. Своето мнение дават самите изпълнители, гостуващи музиканти, мениджъри, продуценти, композитори, текстописци, художници по дизайна на обложките и т.н. Светила от ранга на Алис Купър, Ангъс Йънг, Брайън Мей, Пийт Таунсенд, Джо Перисъщо споделят своята гледна точка. Специален бонус са поместените страхотни цветни снимки на гланцирана хартия (фотосесията, заснета на върха на Емпайър Стейт Билдингпрез 1976, е особено впечатляваща), плакатите, обявяващи първите клубни участия на групата изобщо, фотокопията на ръкописи, съдържащи текстове на песни и прекрасното оформление на всяка една от главите в книгата (браво на дизайнера Милен Велков - Миленко). Ще се запознаеш с всичко това благодарение на упоритостта и предаността на Кен Шарп, който с възрожденска методичност събира късчета история, изследвайки различни източници, за да сглоби (не без неоценимата помощ на Дейвид Лийф) настоящия труд от над четиристотин страници.

TO KNOW THEM IS TO RESPECT THEM

Искаш ли да разгледаме структурата на книгата по-съсредоточено? Ако отговорът ти е "не", мини направо на заключението. А ако е "да", ще се радвам да ме последваш. Първата част от биографията е дело на Дейвид Лийфи обхваща периода от детските години на всеки от членовете на групата до 1979 година. Целта на автора е била да напише книга "не толкова за музиката на KISS, колкото за това как четиримата са се събрали и са поели по своя път.". По този повод Лийфпрекарва няколко дни с тях по време на едно турне и написва "KISS: зад маската" - история, която трябвало да види бял свят още през 1980 година. Но тя така и не била издадена и трябвало да чака, в продължение на повече от десетилетие, появата на Кен Шарп. Той се запознава с Дейвид Лийфчрез общи приятели и научава за непубликувания ръкопис. Следва предложение за сътрудничество, довело до тринайсетгодишно проучване и подготовка на официалната оторизирана животопис на групата. Сега ще ти споделя някои интересни факти (любезно предоставени от господин Лийф) за младостта на четирите зверчета от Ню Йорк. Прочетеното засили възхищението, уважението и симпатията, които и без това изпитвах към тях.

ДЖИЙН СИМЪНС

Ако обърнеш по-специално внимание, ще забележиш, че навсякъде, където съм изреждала имената на членовете на групата в своя коментар, започвам с това на Принца на мрака. Той си ми е фаворит. Пиша за него с усмивка. И как няма, щом споделяме една и съща детска страст - по динозаврите : ) Ето защо прилича на птеродактил в прическата! Сега сериозно. Като ученик е издавал фенско списание за комикси и се е занимавал с писане на разкази с фентъзи сюжет. Нищо особено, ще кажеш. Да, ама Джийне роден в Хайфа и пристига в Американа 9 годинки - без да знае думица английски. Да се заемеш да твориш сносно на език, различен от майчиния ти, си е постижение, достойно за шумно ръкопляскане. Свалям му шапка! Но Джийнне спира да ме смайва. Същият този човек, който, едва установил се в Щатите, не е знаел как да попита дори "Къде е тоалетната?", по-късно става учител! И започва да се оплаква, че учениците му са изчадия. Ха, присмял се хърбел на щърбел! Какво още ми допада в него? Харесвам начина му на разсъждение, точните му характеристики и обобщения, както и Франкенщайновия му стил на композиране. Интересни са ми разнообразните и необичайни пътища, по които тръгва, за да получи вдъхновение. Върху творчеството му оставят своя отпечатък филмите на Хичкок, ранните немски експресионистични ленти, романите на Артър Кларк, рекламите на Кока-Кола : ) Любимият му бийтъл е Пол Маккартни (и на мен!). Кани Джо Периза гостуваща звезда в соловия си албум (отличен избор!). И, преди всичко, удря едно рамо на Van Halen (още едни симпатяги, по чиято енергия си падам), когато Дейвид Лий Роти компания все още са били в началото на кариерата си, без да се страхува, че ще засенчат KISS. Е, при толкова достойнства, как да не започне да го уважава човек?

ПОЛ СТЕНЛИ

Като малък Пол Стенлибил див и не се вписвал в картинката. Майчиците на изнежените момченца с колосани якички бързали да прикъткат дечицата си, щом видели Пол да се задава по улицата. От него направо се излъчвало на вълни посланието "Аз си търся белята. И това ми харесва! Нямам търпение да повлека и твоя син!". Най-силните му предмети в училище били "голямото междучасие и творческото возене с метро". Рисуването му се удавало, но открил, че музиката е неговият път към постигането на мечтите. Композира най-добре, когато е под напрежение. Притежава романтична жилка. Наслаждава се на произведенията на Бетовен. Има проблеми с едното ухо (за музикант това е направо ужасно, може би и поради тази причина си пада толкова по немския композитор). Когато се срещнал за пръв път с Джийн, изпитал неприязън и си помислил по негов адрес "Кой си въобразяваш, че си ти, бе?". Но творческата химия била очевидна. Двамата усетили, че ще бъдат добър екип. И решили да си сформират група.

ПИТЪР КРИС

На четиринайсет се присъединил към улична банда - "Господарите-фантоми". Носел си самоделен пистолет със същата лекота, както би носил кутия с обяд за училище. Работел е като зъботехник, но чувствал, че е роден за барабанист. Опитвал се да пробие дълги години. Даже отишъл в Англия, където всяка вечер слушал изявите на световнонеизвестния по онова време Елтън Джонв един клуб. Джазът, а не рокът, бил първата любов на Питър. Джийни Пол попадат на него по обява в Rolling Stone. Следва най-уникалната покана за интервю за работа (заслужава си да се прочете) и господин Криссе качва на борда при доволно потриващите ръце Симънси Стенли.

ЕЙС ФРЕЛИ

Ейспроявявал талант в спорта, рисуването и техниката. Но един концерт на The Whoпредопределил посоката му на развитие - музиката. Даже и до днес смята, че именно тя го е спасила от затъване. Явил се на прослушване за китарист при Джийни Поли почти прецакал работата с поведението си. А облеклото му конкурирало по ексцентричност вратовръзката на Дейвид Духовни, която актьорът си сложил за кастинга за Досиетата Х. Но първоначалното лошо впечатление избледняло, щом Ейсзапочнал да свири. Получил мястото. Колкото до останалите любопитни нещица около него (откъде идва прякорът му, как се дава запомнящо се интервю за японския "Плейбой", един от любимите му вицове), ще те оставя да ги разбереш от първа ръка.

И тъй, с появата на Ейсмомчетата вече си имали перфектно балансирана група. Знаели посоката, в която им се ще да поемат и да се развиват. Оставало само да намерят мениджър, желаещ да повярва в тях. Срещнали го в лицето на Бил Окойн. Човекът бил достатъчно интелигентен, за да разпознае златната възможност. Прегърнал идеите им и се заел да ги разработи. Пътят към върха бил открит. Настъпвала KISSепохата от неозойската музикална ера!

RISE FALL RISE AGAIN

Втората и третата част от биографията носят печата на Кен Шарп. Той ни предлага един трезв (нещо необичайно за фанатичен фен) преглед на събитията от 1979 година (началото на края за групата в оригиналния й състав) до решението за повторно обединяване (1996) и издаване на нов албум (1998). Отбелязват се все по-силните търкания между двете основни ядра Симънс-Стенлии Крис-Фрели, довели до напускането на Питъри Ейс, трудностите при намирането на техни заместници, търсенето на компетентни музикални продуценти, които да сложат край на творческите колебания на момчетата, залитанията на Джийнпо киното, отвличащи вниманието му от задълженията към групата, опитите на Полда закърпи положението и да се прави на човека-оркестър, откриването на правилната посока (в музикален и в чисто човешки смисъл), компромисите и събитията, спомогнали за събирането на първоначалните членове и т.н. Що се отнася до албумите на KISS... Иска ли ти се да научиш кой от тях:

- е бил предназначен яко да сритва задници (и, според мен, крие в себе си нотка Лъвкрафтови идеи)

- буди интерес, заради начина по който е заснета неговата обложка (работният процес може да се окачестви като оргия и въпросната думичка далеч не покрива всички аспекти от изживяването)

- е направен в движение, за да се спестят разходи и, въпреки това, ражда техния пръв химн

- ги изстрелва високо, високоооо... чак дотам, където не можеш да ги стигнеш : )

- е създаден в сътрудничество с откачен продуцент, който има навика да стои гол в студиото, а и може да се похвали със зъл като на диктатор със запек нрав

- е спасен от баладата на Питър, "Beth", и неговото вокално изпълнение - срещано в дискографията на KISSсъщо тъй рядко, както слаба роля - във филмографията на Том Ханкс

- е квалифициран като стъпка назад, към познатото и сигурното

- блести с песента-печат на групата, изразяваща нейната същност

- е оприличен на картината "Мона Лиза" (няма да ти издавам какво има предвид Полс това сравнение) и кой е съпоставен с "Кръстникът" 3

- е соловият албум, оценен с 6 звезди и кой е соловият албум, закичен с нула

- ражда световния хит "I was made for lovin' you", въпреки че от групата смятат, че не отговаря на истинските KISS (тук правя аналогия с Тина Търнър и една от най-известните й песни "What's love got to do with it" - огнената дама изобщо не харесва парчето, донесло й първия сериозен успех като самостоятелна изпълнителка)

- е белязан с напускането на Питър Крис

- е вдъхновен от разказ на Джийн Симънси замислен като средство да се погъделичкат критиците

- се запомня с участието на Брайън Адамсв него, а и с една забавна случка. Брайън, душице, заради това, което си напакостил, заслужаваш да те кръстят Killjoy : )

- може да се посочи като доказателство, че хората чуват с очите си

- носи титлата "най-добър албум" и за чието създаване групата говори най-много

- се определя като солов албум на китариста, заел мястото на Ейс - Брус Кулик?

Всичко изброено дотук, както и още мнооого други жизненоважни за твоята KISS-култура факти, ще откриеш между страниците, подготвени от Кен Шарп. Момчето е свършило чудесна работа.

ON HOW THE BOOK IS (IN CONCLUSION)

Започвам с единственото нещо, което бих могла да изтъкна като недостатък на биографията. Българската редакция. По-точното липсата на достатъчно задоволителна такава. Растящата геометрична прогресия от грешки не спира да те дразни, а към края на книгата числовата редица полетява с устрем в космоса, съпровождана от "Одата на радостта", и помахва за "Ей, пичове, к'во си пра'йте?"на шашардисаните астронавти, обитаващи Международната космическа станция. Мдаа. Как ти се струва положението? Зле? Чакай, забравих да обявя гвоздея в програмата. Винаги се отнасям с грижа и уважение към книгите си. Стремя се да докосвам страниците, сякаш са крехки като венчелистче на чаена роза. Затова ми стана неприятно, когато два от листовете от само себе си се отрониха в ръцете ми. Некачествена изработка на продукта. Добре, че издателите се отсрамват с чудесни снимки и подходящо външно и вътрешно художествено оформление.

Оставям дефектите да се пъчат с грозотата си по редовете на изданието и се насочвам към съдържанието. Преди малко споменах снимките като компенсация за всички недостатъци. Да, но и там имам забележки. Фотографиите представят само членове на оригиналния състав на групата. Никъде няма да видиш снимка на KISSв периода на разцепление. Жалко. Мисля, че новоприсъединилите се към екипа музиканти заслужават същото внимание. Нищо, че не са част от KISS-есенцията. Те представляват важен елемент от историята на групата. Толкова за картинките. Скачам в текста. Най-яркото ми впечатление от биографията няма нищо общо с музиката. Поне не с творческото й лице. Книгата би била чудесен учебник по рекламни/пиар/мърчъндайзинг/брандинг (ако се сетиш, може да добавиш още рошави чуждици от конкретната сфера) стратегии. KISSса пример за хора с ясна визия какви са в момента, какви искат да бъдат утре и с какви възможности разполагат, за да го постигнат. Момчетата имат нюх как да вдигнат шум около името си, как да се откроят, да шокират, да се забият в паметта ти като датска викингска брадва в тиквата на неблагоразумен англичанин. Не им е нужен огромен екип, за да им слага думички в устата и да ги съветва как да се държат. Те и сами си се сещат, достатъчно интелигентни са.

Друга открояваща се черта на написаното от Лийфи Шарп, е че ни позволява да направим сравнение между възгледите на групата сега и гледните им точки отпреди трийсет години. Забавно е. Някога Питърсе е определял като "купонджия", а сега признава, че тогава е имал сериозен проблем с наркотиците. Три десетилетия назад решението за създаването на соловите албуми на всеки от членовете е изглеждало като добра идея. Като начин да се даде на изпълнителите време за почивка един от друг и шанс да се скрепи връзката между тях. Днес на продукциите се гледа като на една от големите пробойни в кораба. В началото на своята кариера KISSнаричат мениджъра си Бил Окойн "пети член на групата". По-късно не се поколебават да му кажат "Беше хубаво да се работи с теб, чао!". Преди да поемат в различни посоки, момчетата тръбят, че са страшно задружни, защото егото и парите за тях не са фактор. Превъртаме напред и разбираме, че всъщност е точно обратното. Стига се до дрязги от сорта на "аз съм талантлив и неразбран, не ми дават да се изявя!"и изхвърляния от типа "Абе, и без това плувам в пари, що да не си купя ненужна дизайнерска лампа за 50 000 долара!".

Трети белег, отличаващ материалите, поместени в книгата, е субективната оценка на интервюираните от Шарпхора за качеството на албумите. Запитаните се опитват да бъдат безпристрастни, но все пак... Тавата, която е видяла бял свят благодарение на предпочитания от теб музикален продуцент, заслужава шест звезди. Тази, в която имаш най-малко участие (защото си бил прекалено отнесен, за да се сетиш да дойдеш на работа или си се изпокарал с всички невежи, слепи за таланта ти, тъпаци в звукозаписното студио) - три звезди. И т.н.

А знаеш ли с какво най-много ме грабна "KISS: зад маската. Официалната оторизирана биография"? Със споделеното отДжо Пери: "Част от рокендрола е да видиш някого като KISS и да си кажеш: "И аз мога така!". Дори и да не стигнеш по-далеч от гаража, си изживял една своя мечта.". Китаристът на Aerosmith е напълно прав. KISSвдъхновяват и зареждат, разтърсват те и се раздават без остатък. Генерират мощна първична енергия, която подлудява всяка клетка в тялото ти и тя започва да крещи в отговор. Превръщат те в чист хедонист. Винаги когато си пускам тяхно концертно изпълнение, правя сравнение с интерпретациите на Боноот U2 пред публика. И то не е в полза на ирландеца, защото той се изправя пред феновете с претенциозното изражение на примадона: "Дошъл съм, за да мисе възхищавате", а KISS директно и простичко заявяват: "Дошли сме, за да сезабавлявате!". Бонодостига върховното удоволствие, щом види обожанието в очите на тълпата, а KISSсе изстрелват към небето, щом почувстват огъня, подпален в сърцата на публиката, да ги изгаря. Понеже именно тя, публиката, в крайна сметка, е най-важна. А KISSй предлагат всичко от себе си и напълно заслужено заемат своето място в рокендрол митологията.

Десета страница от романа. Тя беше тази, която ме убеди окончателно, че с Дон Уинслоуще се спогодим. По-конкретно: на това място авторът квалифицира Шекспировата Офелиякато "страдащото от биполярно разстройство гадже на Хамлет". Страхотно, нали? Ако все още бях ученичка, щях непременно да използвам блестящото определение в писмената си работа по литература (за да предизвикам истеричен шок у преподавателското тяло, естествено). Ще си призная честно, че Офелия никога не ми е била особено интересна, така че я оставям и се посвещавам изцяло на господин Уинслоуи неговите главни диваци, т.е. герои, чиито характери са по-сложни и заплетени от подробна карта на линиите на свръхмодернизирано метро, обслужващо процъфтяващ мегаполис. За мен пътуването с влакчето, управлявано от Дон, беше шеметно, дъхоспиращо и освежаващо. И истинска наслада, защото ми напомни за жилещия, груб и циничен стил на уругвайския писател Роберто Байето.

Дон Уинслоузапочва книгата си с предизвикващите сънени мечтателни усмивки стихове на песента "Калифорния", изпълнявана от Джон Мейол. Тъкмо се протягаш и се наместваш в по-удобна за четене поза, когато авторът те шамаросва с едно-единствено съобщително изречение, отпечатано на следващата страница. И се ококорваш. На това аз му викам плавен преход : ) Разбрах на мига, че романът "Диваци"ще се покаже достоен да носи гордо заглавието си, както и че ще предизвика всичко друго у мен, само не и прозявки. Нямах търпение да разбера какво още ми е приготвил Дон.

DO IT LIKE A SAVAGE

Хайде да се помотаем с тримата приятели (макар и "приятел" да е слаба дума, що се отнася до техните взаимоотношения, май по-точната характеристика е "семейство") О., Чони Бен. Не се подвеждай по имената. Не ти натрапвам компанията на трио китайски състезатели по спортна акробатика, опитващи се да пробият в Боливудс актьорските си заложби тип "току-що пристигнах от Грац" и със страховдъхващия си хинди. О.е съкратено от Офелия (това е официалната, цензурирана версия, можеш ли да се досетиш откъде идва инициалчето всъщност?) и представлява етикетът на дребничко девойче с ум като бръснач и език, по-пиперлив от чушка Хабанеро. Не се пробвай да се заяждаш с нея или с някого, на когото тя държи. Думите й ще те докарат до сълзи по-скорострелно от семената на гореспоменатия зеленчук. Чонидва от Джон (макар и на мен прозвището да ми звучи като разбил се на пух и прах опит на пуерториканец да произнесе "Шон") и краси един зъл бивш тюлен и настоящ господин "Опитай да ме прецакаш и светът ще ти се види тесен. Точка.". Чонне си пада по приказките (не прави грешката да го впишеш лекомислено в графата "глупав"), а по изтощителните тренировки, по време на които успява да неутрализира малка част от демоните си. Подчертавам: малка. А Бен... е, името му предизвиква асоциации със златно, добро и благонадеждно синче. И той е такъв (почти). Отдаден е на куп благородни каузи (за разлика от Чон, който изповядва философията, че колкото и да се мъчиш, не можеш да промениш света към по-добро и все някой ще ти се из*ере на метеното, Бенпопада в категорията хора, на които би им хрумнало да се опитат да развъждат сьомга в Йемен, например) и е завършил престижен университет - Бъркли (не бих се сетила за по-подходящо висше учебно заведение за Бен, отива му - 1969, хипита, "нека разцъфнат хиляди паркове" и т.н.). Престоят му там е ползотворен - сдобива се с дипломи по финанси и... ботаника. Финанси и ботаника? Странна комбинация. За какво би му послужила? Ами, виж сега, имало едно време...

...две момчета (Бени Чон), които се чудели какви искат да станат, като пораснат. Най-голямото им желание било да превърнат любимото си занимание в професия. А с какво най-много обичали да запълват времето си? Цитирам: "Секс, волейбол, бира и дрога". Преценявайки своите достойнства и недостатъци (не)сериозно и (полу)трезво, както и поради други субективни причини, момчета се спрели на четвъртото си хоби. Започнали да чертаят планове да си произвеждат марихуана по собствена новаторска технология. Бенимал необходимите познания (в областта на икономиката и растениевъдството, ето как се отплаща редовното посещаване на университетски лекции), а семейството на Чонбило с традиции в бизнеса (пък и той знаел откъде да се снабди с висококачествени суровини за бъдещия хитов продукт). Освен това и О.се намирала винаги до тях - за вдъхновение и за помощ при тестването на готовите материали. И така, налице били необходимите условия за учредяването на печелившо дружество.

ТЪРГОВСКИ РЕГИСТЪР

ПАРТИДА НА "БЕН И ЧОН" ООД

Част "Вписани обстоятелства"

Раздел "Обща информация"

Идентификация

1. ЕИК: ХХХХХХХХХ "БЕН И ЧОН" ООД

Раздел "Общ статус"

Основни обстоятелства

2. Фирма: "БЕН И ЧОН"

3. Правна форма: дружество с ограничена отговорност

4. Изписване на чужд език: "BEN & CHON" LTD

5. Седалище и адрес на управление: Тейбъл Рок, Лагуна Бийч, Калифорния

6. Предмет на дейност: продажба по интернет на занаятчийски стоки, произведени от жени в Третия свят

6а. Предмет на дейност (no bullshit this time): производство на марихуана по хидропонна технология, складова, транспортна и дистрибуторска дейност, както и всякаква друга забранена от закона дейност, подпомагаща постигането на целите на дружеството

7. Управители: Бен и Чон ("Светиите от Деня на запалката")

8. Начин на представляване: заедно (никога поотделно)

9. Съдружници: Бен и Чон (не се допуска външно вмешателство, което си е предпоставка за проблем)

10. Размер на капитала: ХХХХХ...

11. Внесен капитал: ХХХХХ...

Част "Обявени актове"

1. Описание на обявения акт: годишен финансов отчет 2012

Според финансовия отчет за 2012 година, дружеството се справя повече от блестящо, реализира завидна, стабилна печалба и се радва на редовна клиентела. Обстоятелство, привличащо вниманието на по-едрите, гладни хищници във времена на икономическа криза. Един хубав ден младите предприемачи (разбирай народните лечители-билкари Бени Чон) получават покана за среща по делови въпроси от картела Баха (разбирай гигантски фармацевтичен концерн), стремящ се да завоюва нови територии за експлоатация. Посланието е недвусмислено и синопсисът му звучи горе-долу така: "Ако не се съгласите да си сътрудничим по ляпчевски (со кротце, со благо) - ще се забавлявате също толкова добре, колкото пичовете от филмчето (което сме заснели и сме ви изпратили с много любов), докато се наси*аха да се молят да им отрежем по-бързо главите с електрическия трион..." Трудно е да отхвърлиш подобно предложение, а? Освен ако, разбира се, идеята да те използват като човешка пинята винаги те е привличала. Тогава последвай примера на Бени Чон, които безгрижно си мислят, че като откажат и се оттеглят от бизнеса, за да не са трън в очите на картела, ще излязат сухи от ситуацията. Даже си мечтаят да избягат в Индонезияс О., да се покрият и да се захванат с чист бизнес с възобновяеми източници на енергия. Блажени са вярващите. "Не" е неприемлив вариант за отговор. "Запънете ли се като магаре на мост, ще го отнесе вашата кукличка.". О.би се ядосала, ако чуе някого да я нарича по този начин, но е прекалено заета да се бори с ужаса и шока, докато наемниците на Бахая отвличат. За да си я получат обратно, Бени Чонтрябва или да снесат 20 милиона долара, или да се превърнат в новите послушни мравки-работнички на картела. Момчетата нямат въпросните кинти в наличност, а и хич не им се ще да оставят жената, която обичат, на милостта на извергите за неопределен период от време. Затова двамата герои се решават на отчаян, безумен (и мнооого нагъл) опит да спасят своето момиче... Както казва Дон - започват да действат по дивашки...

РИТАЙ КАТО БЕКЪМ, ЪЪЪ, КАТО УИНСЛОУ

Искаш ли да се научиш да риташ, т.е. да пишеш като Дон Уинслоу? Какво ти е нужно, за да постигнеш опустошителния "Диваци"-ефект на американския автор (и да привлечеш вниманието на някого като Оливър Стоун)? От острието на ножа ти, извинявай, на перото ти, трябва да капе безмилостен, разяждащ, убийствен сарказъм, поразяващ всякакви теми (от политика и социални проблеми до актьори в уестърни) и отстрелващ играчи от всякакъв калибър. Препоръчително е стилът ти да е динамичен, да не дава нито минутка отдих на читателя, да го кара да си представя сценарий за напрегнат, изпълнен със сцени на насилие, но и с безумно красиви моменти, интелигентен, изпускащ пара, секси филм. Избери си работно заглавие, което дава повече от една възможност за тълкувание и чийто пълен, чист блясък да разкриеш в последния ред на своята книга. Спри се на приковаваща вниманието история, подплати я с достатъчно внимателни проучвания, за да я накараш да звучи достоверно, а не като фарс. Създай грабващи основни герои, всеки със своите индивидуални особености и остри ръбове, които (въпреки различията си) се намират в пълна хармония помежду си - като трима пианисти, свирещи на три отделни инструмента и постигащи идеален синхрон. Направи така, че напускането на дори и само на един от музикантите да се окаже пагубно за мелодията. И останалите двама, въпреки виртуозността си, да не могат да продължат напред. Сплети отношенията им в още по-сложен възел или ги остави да се развиват в естествената си посока. Позволи им да те отведат до крайност и вкуси резултата от своите усилия - плод с тръпчиво-сладък вкус. Подкрепи централните си фигури с абсолютни чешити в поддържаща роля, които ще научат читателя ти как да сервира бира "Корона" (ама не като в рекламата), така че на отсрещната страна да й се отще да пие, как да си отгледа качествен предател, как да си избере идеалното местенце за провеждане на трудова дейност и как да спазва етикета при пушене на забранени субстанции. Зариби романтиците, посегнали към книгата ти, с описания от вида: "... син правоъгълник от Пасифика, рибарски лодки обикалят около струпванията на морски водорасли, остров Каталинасе е проснал, неприлично разплут и ленив (разглезена домашна котка) на ръба на света.". Спечели реалистите на своя страна със съвети за взимане на управленски решения (и насоки за справяне с нахални инструктори по личностно израстване) и закови циниците с урок, посветен на разликата между реклама и порнография, както и с мнението си за човешкия род като цяло : ) Замисли се и за подходящ финал, с който да подпечаташ творбата си и да не разочароваш публиката (Донзавършва своята история по подобаващ начин и ме накара да се сетя за едно заглавие на Smashing Pumpkins). Справиш ли се и с това, успехът а ла Дон Уинслоути е в кърпа вързан. При положение, че отделяш достатъчно време за тренировки, разбира се. Дерзай и ритай като Уинслоу!

Как ще се чувстваш, докато четеш двадесетте кратки разказа, съставляващи сборника "Очила"на Иво Сиромахов? Ще ти стане сладко, все едно целуваш устни, запазили вкуса на конфитюр от вишни. Ще изпиташ прохладната благодат, с която би те дарила плътната сянка на клонеста липа в жарък следобед. Ще усетиш трепет в сърцето, както при вида на мокро от дъжда, куцичко птиче, кацнало на перваза на прозореца ти в търсене на сушинка. Ще ти бъде хубаво. Особено ако си от онези мечтатели, които имат навика да седят в парка с разсеяна усмивка на лицето и да се отдават на блянове, забравяйки за всичко и всички наоколо. Не се отплесвай, върни се на земята и се присъедини към мен. Донесла съм си дебело одеяло, за да си постеля на тревата и кошница с топли, топли книги - за съжаление, не съм ги "опекла" аз : ) Но ще ги споделя с теб. Нека започнем литературния си излет с топящи се в устата парченца от света на господин Сиромахов. Избери си с кое искаш да те почерпя най-напред. Недей да бързаш, настани се, така че да ти е комфортно и си вземи салфетка. През това време аз ще ти налея домашна лимонада. Обичаш ли я с листенца мента вътре?

Снежен човек - потръпваш от студ. Авторът рисува зимна картина. В центъра на композицията й са поставени случаенминувач, един различенснежен човек и малкомомче с порасналочувство за чест и достойнство.

Кафе - главният герой в разказа - бай Хосам, собственик на дюкянче за продажба на кафе, ме подсети за света на един от любимите ми български класически автори - Йордан Йовков. В мислите ми се прокрадна образът на Сали Яшарот "Песента на колелетата". Бай Хосаме също толкова мъдър и влага също толкова магия и любов в труда си, колкото и прочутият майстор на каруци. Освен това винаги намира подход към отделния клиент и е пълен с чудати истории (и бонбони) за децата. И понеже киноманчето в мен се обажда, не мога да се сдържа да не направя още една аналогия, що се отнася до търговеца на кафе. Гледал ли си успешната европейска копродукция A Touch of Spice? Няма да задълбавам в подробности около сюжета, но пуснеш ли си лентата, ще срещнеш един истанбулски дядо, управляващ магазинче за подправки. Той преподава на малкия си внук уроци за нещата от живота на езика на ароматните добавки, без които дори най-изисканото ястие ще се окаже блудкав бъркоч. Ако си спомням правилно, дядото сравняваше представителките на нежния пол с канела : ) А пък бай Хосамотъждествява любимата жена с танзанийска арабика...

Коминочистачката - за малките, неочаквани, чудесни срещи-изненади, които ни поднася съдбата. Тук се озоваваш на покрит с керемиди покрив, в присъствието на интригуваща, искряща от жизненост, остроумна и цапната в устата мистериозна сладурана. Коя ли е тя? Всъщност, има ли значение? Важното е, че ти е подарила няколко мига в своята компания и е оцветила деня ти...

На училище - "Къде е момчешката дързост, след мене защо не върви... Къде ли се водят войните за мойте наивни мечти...". Прекрасните стихове на Миряна Башевасе появиха в ума ми, докато се носех по редовете на разказа и следвах стъпките на героя в него. Той ме заведе в порутената сграда на старото си училище, сподели ми спомените си и ми разкри каква е била постройката някога - пълна с живот, поле на мечтите. Запозна ме и с учителите си - личности от вече попадналата в Червената книгапорода педагози "даващ криле вдъхновител", към които не може да изпитваш нищо друго, освен уважениe и възхищение. Любимото ми изречение: "Литературата, деца, няма да направи живота ви по-лесен. Но може да го направи по-красив. Всички знания в училище докосват ума ви, но само книгите ще докоснат сърцата ви...".

Облогът - имаше един стар филм с Джейн Фонда - "Уморените коне ги убиват, нали?". Е, Иво Сиромаховще те запознае с две готови за пенсия "нечифтокопитни" - врял и кипял жокей и мечтаеща единствено за свежо сено и почивка кобилка - които всеки бърза да отпише с присмех. Какъв ще е изходът от едно неравностойно състезание с прескачане на препятствия? Ще успеят ли Старецаи Алиска (кончето) да дадат отпор на Младияи неговия едва ли не бълващ огън, пращящ от сила звяр Ланселот? Ще ти кажа, че аз никога не бих викала окуражително за човек, кръстил животното си с такова помпозно (пък и банално) име. А авторът заслужава поздравления - конят се явява метафора, улучваща в десетката.

Мъгла - както в "Коминочистачката", така и тук се превръщаме в свидетели на непланувана и много вълнуваща среща със загадъчна непозната. Въздействащата фантастична атмосфера се подсилва от лепкавото присъствие на гъстата мъгла и от неочакваната молба на жената... Любимо изречение: "Косите й ухаеха на мързелив есенен следобед.".

Сапунени мехури - продължаваме с вълшебство (Иво Сиромахове напоил страниците на сборника си с живителна доза от него). Имало някога омърлушен сив град, пълен със сиви хора. Веднъж, на централния площад, се появил странник, който с помощта на съвсем простички предмети и почти без усилие започнал да пръска цветове и радост за всички. Навсякъде цъфнали усмивки (подобно на една сцена от филма "Бени и Джун"с Джони Деп). Но, разбира се, винаги ще се появи някой, нетърпелив (също като в баснята "Бухал и светулка" на Стоян Михайловски) да изграчи: "- Ти ми пречиш!... - Че как ти преча? - Светиш!".

Дядо ми Хенри - отношенията ми с Уди Алънса на приливи и отливи. Към момента се разбираме идеално, защото режисьорът успя да ме зарадва с едно от най-новите си обяснения в любов към европейски град - "Полунощ в Париж" (филмът ме заковава дори само с плаката си - вариация на тема "Звездна нощ"от Ван Гог, да не говорим за прекрасната, вдъхновяваща музика!). Та именно за тази творба на Алънси мислех, докато господин Сиромаховчакаше една каляска (буквално) да го вземе от дома му и да го отведе на приказен бал, далеч от еднообразието на съвременното намусено ежедневие.

Нежна е нощта - аз бих добавила: "... и още по-нежен е самият разказ!". Китарата ти има ли романтична струна? Ако да, то авторът ще я докосне съвсем леко с перцето си, ще я направи още по-чувствителна и тя ще трепти до края на историята (а защо не и до края на самия сборник?).

Съпругата ви не мисли така - стигаме да зоната на развеселените усмивки. Находчив аптекар измисля илач-еликсир на младостта. Нямаш идея в какви магарии ще се забъркат жадните за вечно гладка кожа жени и техните благоверни (въвлечени без да искат в безумната ситуация). Любопитното е, че фармацевтът предлага и лекарство за поумняване, ама никой не проявява и капка интерес. Чудя се, дали ако ученият мъж беше открил и средство да ставаме по-добри (по душа), щеше да реализира печалба от него? Едва ли, все още никой не е демонстрирал желание да се подложи на интервенция за смяна на приоритетите, освежаване на идеалите и премахване на излишната злоба.

Чадъри - в "Неприлично предложение"Робърт Редфордразказва на Деми Муредна случка, включваща него самия, пътуване с метро, красиво непознато момиче, размяна на погледи, срамежливо свеждане на глава, миг на малодушие, боязливост и плахост, и... девойката слиза от мотрисата, без нашият човек да е имал смелостта да я заговори. Повече никога не я видял. В подобна ситуация попада и героят на Иво Сиромахов, само дето жената, към която не знае как да подходи, е стара позната, срещната случайно на улицата в мрачен дъждовен ден. Няма да ти разкривам дали той, за разлика от Редфорд, ще се осмели да направи стъпка в (правилната?) посока - към дамата. Мисля си, че ако персонажът на Оуен Уилсънот "Полунощ в Париж" минаваше покрай колебаещия се мъж в този момент, щеше да го потупа по рамото и да го посъветва: "Давй, човече, остави чадъра вкъщи и се наслаждавай на дъжда!".

Паметници - странна работа! Изведнъж всички паметници в Софияоживяват. И настава олелия. Разказът ме накара да се запитам как ли се чувства Левски, докато наблюдава докъде го е докарал народът, за който е жертвал живота си. А, и още нещо. Какво ли си мислят момчетата от паметника на Съветската армия, които преди известно време лъснаха с освежени униформи? : )

Залез и цигулка - аз бих разделила разказа на две части и бих го кръстила, вдъхновена от съвместната филмография на Итън Хоуки Жули Делпи: "Преди изгрев" - за въжделенията на млада художничка и начинаещ музикант, и "Преди залез" - за прокъсаните от живота крехки пеперудени крила на същата художничка и за мъката на същия музикант, който престанал да чува (образно казано) музиката, един от най-големите кошмари за един творец.

В небето - копнял ли за нещо/някого толкова силно, че да го сънуваш в ръцете си? А когато се събудиш и осъзнаеш, че те са празни, чувстваш ли се като залят с кофа ледена вода? Бориш ли се да задържиш в паметта си остатъците от прекрасното съновидение? Да? Тогава не губи време и се захващай да четеш този разказ. Ще ти хареса. Любима картина: "Роклята й беше от кестенова шума, а сутиенът й - от кора на портокал.".

Зимна ябълка - дава отговор на въпроса защо Айнщайн най-нахално ни се плези : ) Специален поздрав за всички същества, които си падат по изтъркани думички, подсилени с представките хипер-, мега-, гига- и т.н.

Хладно за сезона - страшничка история за метеоролог-полуотшелник, изолирана барачка в планината и... търпеливо дебнещо зло. Разказът напомня за атмосферата на "Пастирката от егреците"на Джеръм К. Джеръм.

Машина за двойници - какво би сторил, ако се сдобиеш с устройство, способно да те преобрази в която известна личност си поискаш? Чие лице би "заел"? Виж избора на главния герой, проследи перипетиите му и се приготви да се забавляваш.. И да му съчувстваш : )

Направени сме ний от сънища - чудесна разходка из улиците и нравите на София от 1909 година. В столицата пристига загадъчен непознат, продаващ сензационен продукт - еликсир за сънища. Ама всякакви. Бленувал ли си за военните успехи (и ордените) на генерал Михаил Скобелев? Мечтал ли си за омайната компания на младата Сара Бернар? Ако пък принадлежиш към нежния пол - искало ли ти се е да бъдеш примата в представление на Болшой театър? А после да полееш предизвикания от теб фурор в компанията на франтове с гореща синя кръв и бутилки с изстудено резливо шампанско? Нямаш грижи. Хитроумният търговец услужливо ще ти ги осигури. Просто ще бръкне в чантата си, ще извади съответното шишенце и ще ти пожелае лека нощ, да спиш в кош и да сънуваш онова, за което си си платил със златен грош. Само внимавай да не прекалиш с количеството изпит препарат, защото ще стане една каша... Питай госпожица Амалия, генералшата Кабасулиеваи видното семейство Печеняшки. Когато успееш да спреш да се хилиш, разбира се. Повтарям, разказът е чудесен и носи духа на най-добрите произведения от Светослав Минков (още един български автор, към когото проявявам предпочитания, така че: браво, г-н Сиромахов!).

Улицата - разказче-бижу. Истинският свят прелива в света на мечтите по вълшебен начин. Обикновеното, смръщеното и грозното се разтварят в ярка палитра от чудни багрила. Бъди като главния герой. Приеми подканата им, потопи четката си в някое от тях, приближи се до своето платно и пробвай докъде ще стигнеш, ако я оставиш да танцува по него. Може би, за награда ще получиш голям червен божур? Кой знае...

Очила - двамата чародеи Андерсени Уайлдбиха вдигнали палци одобрително, ако попаднат на историята за Слепияи неговите специални очила. Какво свойство притежават кръглите им стъкла? Обърни внимание на чудесната корица (дело на Ива Сашева) и ще отгатнеш. Чувал ли си песента "Вълшебен чук"на Емил Димитров? Въпросният инструмент е предназначен да удря лошите хора по главата и да ги прави по-добри. Е, ще ти се прииска да се сдобиеш с един такъв, щом се сблъскаш с лайненцата в разказа, които са от типа плесени, умиращи си от кеф да стрелят по гълъби с прашки, да хвърлят котки от десетия етаж и да ритат безпризорни, едва крепящи се на лапите си кучета.

С творбата "Очила"приключвам днешния ни литературен пикник и закривам изложбата на разказите, написани от Иво Сиромахов, събрани в едноименния сборник-галерия. Ако съм се справила добре с представянето и решиш да пристъпиш прага на омагьосаната галерия, се отърси от всякакви грижи, вземи си чашка аперитив (любезният домакин ще ти поднесе питие точно по вкуса ти - от горчиво/сладко/меланхолично, тип "Сиромашко лято", до пенливо/жизнено/весело, тип "Криворазбраната цивилизация") и започни да разглеждаш. Наслади се не само на живописта на Иво Сиромахов, но и на съпътстващите я майсторски графики на художничката Ива Сашева. Пред погледа ти ще се зареди богата гама от портрети, пейзажи и интериори. Приближи се да ги видиш по-ясно. Почувствай емоциите, излъчващи се от тях. Заслушай се. Какво ти нашепват? Открий произведението, чийто език ти е най-близък, чието послание долавяш и разбираш, сякаш е изпратено от самия теб. Спри се за миг (или за колкото имаш желание) пред тази творба. Не се притеснявай, че ще те погълне. Тя няма никакво намерение да те обсебва, а да ти дава. При условие, че я пуснеш да влезе в теб, разбира се. Не се колебай, направи го. Най-страшната опасност, която те грози, е да отключиш романтика в себе си и да го пуснеш на свобода. Изживяването ще се окаже изключително приятно, гарантирам. А ако си човек, който: 1) съзира дракони, принцеси и герои (и какви ли не още причудливи форми, без намесата на изкуствена стимулация) в купестите бели облаци, 2) се разчувства, попадайки на книга с пожълтели страници, украсена с интимно посвещение, 3) разбира, че пролетта е дошла, щом чуе дълго чакания сладък звук от чирикането на птичките, а смяната на сезоните долавя в аромата на въздуха (читателю, забрави за миг за смога, моля те), 4) може да назове всеки един от нюансите на изгрева, 5) не се срамува да разговаря с луната и да я увещава да предаде послание на близък до сърцето човек, намиращ се далеч (ако сега ми кажеш "скайп", ще ти се разсърдя), 6) обожава да се разхожда по плажа и да усеща леките, солени целувки на морето по глезените си, 7) се радва на някое дебело, рошаво и засмяно бебе, правещо първите си неуверени стъпки под зоркия поглед на загрижените си родители в парка, 8) се пренася в отминали епохи, под звуците на талантлив уличен оркестър (изпълняващ музиката от "Хелоу, Доли", например), 9) се вълнува от разказани и илюстрирани с любов истории, като тази в чудното българско филмче "Жълто куче", и, 10) обобщава житейската си философия с песента "Ако си дал"на Емил Димитров, то сборникът на Иво Сиромахов"Очила"е тъкмо твоята книга. Вземи я. Тя те чака.

Вампирска революция (само дето не е избухнала на 25 октомври), ъпгрейдната версия на Вартоломеевата нощ, успешен преврат, елиминиране на всички потенциални конкуренти за титлата "властелин на планетата", обезкръвяване на населението (не го приемай единствено в буквален смисъл, вземи под внимание избиването до крак на политическите и духовните водачи, както и на интелигенцията), установяване на нови "изгодни" за всички правила, въвеждане на постоянно наблюдение и купонна система, поощряване на човековъдството (чрез създаването и финансирането на специални "фермерски" стопанства), отделяне на заблудените, непокорни или некачествени добичета от стадото и интернирането им в лагери за превъзпитание или, нека погледнем истината в очите, за екстерминация, хилави опити за съпротива по пътя на партизанската война, (д)еволюирали и овълчени герои, ядрена есен (няма да съм точна, ако напиша "зима", все пак хората се срещат със слънцето за по два часа на ден) и т.н. - с изброеното дотук, най-общо казано, ще те облъчи "Вечната нощ", третата част от поредицата на Чък Хогани Гийермо дел Торо "Напаст". Аз пък, от своя страна, няма да ти спестя начина, по който двамата писатели ме разочароваха. Тъмната ми половина, прочута с ниския си праг на толерантност към фрустрация, наточи зъби да напише настоящия коментар. Великодушно се съгласих. Ала щом хвърлих един поглед на фрагмент от готовия й текст, й сложих намордник на клавиатурата и я пратих да върши друг общественовреден труд. Следва моята редакция на излиянията й, адаптирана за всички възрасти.

FAMILIES AND HOW TO SURVIVE THEM

Да речем, че си голям, садистичен и зловреден автор на хоръри. В същото време, от дете тайничко си си мечтал да се пробваш като сценарист на сапунени опери. Особено те блазни идеята да вдъхнеш живот на сериал-ръководство за отношенията родители-деца. Но как да осъществиш копнежите си, без това да отприщи чудовищния гняв на твоите хардкор фенове (както и тяхното желание за саморазправа с теб)? Ами, вземи пример от Джордж Лукаси неговата "Сага за Скайуокърови". Не ме разбирай погрешно. Обичам Лукаси съм заклета почитателка на "Star Wars", ала не мога да пренебрегна факта, че всичко се върти около непорочно зачатие, забранена любов, тайни бракове, предателства, разделени при раждането си близнаци, живот с приемни родители, синдрома "вечно отсъстващ татко", покъртителни семейни събирания след дългогодишна раздяла, взаимно опознаване, водещо до горчиво разочарование и т.н. Джордже имал благоразумието да поприкрие току-що описаната мешаница от затрогващи моменти, да я гримира подходящо и да я пробута с бомбардиращи сетивата, уникални по рода си, запомнящи се за вечни времена научнофантастични елементи и специални ефекти. Тъй че, ако искаш твоята сърцераздирателна сапунена рожба да види бял свят (и да бъде приета добре), не се колебай и постъпи като него. По същия път са поели и Хоган-дел Торо. Изтикали са на преден план онова, което ги вълнува в момента: връзката родител-отроче в почти всичките й измерения (самотна майка и неблагодарна дъщеря/тръгнал по лошия път син; втори баща, загрижен повече за детето, чийто настойник е в момента и нехаещ за родното си, непланувано "творение"; татко, опитващ се да завоюва отново обичта и възхищението на детето си, което май си е намерило нов, суперяк "значим възрастен"; момче и момиче с разкъсани сърца, защото жената, дарила ги с живот, не е вече същата, а връзката с нея е нездрава и теглеща към дъното; утехата, намерена в чужда прегръдка, когато не можеш да се доближиш до родното си чедо; майка и баща, борещи се за рожбата си като два изпосталели лъва за гниещите останки от антилопа; etc. Моите уважения към Хогани дел Тороза избора на проблем, който да засегнат в творбата си. Но. Трябваше да го прокарат само в една сюжетна линия, а не да задръстват романа си с него. Има достатъчно книги, посветени на семейната терапия. Няма нужда от още една трактовка по темата, маскирана (е, камуфлажът е страхотен, трябва да призная) като хрониките, илюстриращи мащабно планирана инвазия на орди вечно гладни вампири, впили ненаситните си смукала във всяка точка от изтерзаната Земя. Но двамата писатели не се ограничават само с (излишни) уроци по семеен етикет. Неее. Впускат се (с младежкия ентусиазъм на теле пред майка си) в злоупотреба с прекомерно количество...

...ДРЕВНИ КЛИШЕТА

Хогани дел Торообещават да разкрият корените на древно зло в третата част от "Напаст". А всъщност ни демонстрират корените на древни клишета. Отново ще те накарам да си представиш, че си автор на хоръри. Да кажем, че преди време те е осенила блестяща идея за вампирски роман. Началната ти сцена е убиец (също като епизода със самолета и труповете, описан от Чъки Гил). Гаранция, че ще прикове читателите. Издателите лакомо глътват изписаните от теб страници, привличат кадърен редактор и викат за подкрепление отличен специалист по рекламата. Имаш всички предпоставки за касов успех. И очакванията ти се оправдават. Книгата се разграбва, банковата ти сметка набъбва, а репутацията ти расте с главоломна скорост. Поръчват ти продължение. И после още едно. И още едно. Да, ама ти си вече изтощен и изчерпан. Писнало ти е от историята, а героите вече не можеш да ги понасяш (толкова са ти опротивели, че даже ти се причува, че те умоляват да ги "убиеш" още в началото на повествованието). Освен това ти се иска да поработиш в друга сфера, а и вече си получил примамлива оферта за нов проект-предизвикателство. Как да претупаш нещата и да сложиш подходяща (и що-годе логична) точка на старата сага, за да се освободиш за по-интересните си начинания? Питай Хогани дел Торо. Техният отговор ще бъде: "Разчисти бюрото си от всички ненужни боклуци. Остави върху него само любимия си работен инструмент (компютър/пишеща машина/лист и химикалка). И подреди върху плота следните помагала:

- "Най-лошо редактираната и превеждана книга на всички времена" (коя е тя? Библията. Определението не е мое, а на Адриан Лазаровски, може да го откриеш в неговия разказ "Барбароса 2012"). Отвори на произволно избрана страница, замижи, плъзни пръст по нея, преброй до пет, спри и виж къде си попаднал. Пасва ли тази част от Светото писаниена концепцията ти? Да? Хайде, тогава, вплети мотив/и или герой/и от нея в творбата си. Никой няма да ти се сърди, а повечето хора дори няма да се досетят откъде си почерпил вдъхновение, даже и да си се спрял на най-преекспонираните образи и сцени. Тъжно, но факт. И така. Вече си наясно по какъв начин да обясниш произхода на Големия си злодей.

- учебник по история на Стария свят. Нужен ти е, за да разясниш подбудите и методите на действие на лошото момче. Викни на помощ Цезари заимствай полезни (и до болка познати) тактики ("Разделяй и владей", например). Някой от персонажите ти се нуждае от капка лудост? Посъветвай се с Калигула. Разговорът ще е напоителен. После, за да не обидиш елините, се допитай и до Одисейи се научи как да си строиш (и да си играеш с) троянски кончета.

- "Последното изкушение" на Никос Казандзакис. В случай, че решиш да бъдеш гаден и ти щукне да тестваш качествата на основния борец срещу злото (който и без това е достатъчно нестабилен).

- готически роман по избор. Ще ти послужи, ако ти се доще да натириш горките си герои в убежище, намиращо се на територията на бивша лудница.

- научнофантастичен роман по избор. За случаите на космическа психоза в творбата ти.

- любовен роман. Но не по избор, а от тези, в които мазен злодей суче гъст мустак, докато преследва бедна, зависеща от благоволението му, девойка около бюрото си.

- дивидита с "Гладиатор" (задължително вкарай мъжествен образ, чието минало да включва робия и зрелищни битки до смърт), "Умирай трудно" 3 (за да изградиш достоверно уморен, депресиран, обезверен, будещ съжаление и недоверие, нямащ желание за съпротива, потънал в пороците си тип, на чиито плещи мъдро да стовариш спасяването на света), "Плажът" (заради моментите с лудналия Лео - идеален наръчник за доизкусуряването на млад герой с девиантно поведение), "Москва не вярва на сълзи" (вдъхновява трогателни сцени между майка и дъщеря), "Repo Men" (може да ти внуши хрумката за тотално изтрещял тип, извършващ вивисекция със същата лекота, с която Джъд Лоурови из нечий гръден кош под звуците на весела мелодийка) и някой "Страшен филм"на братята Уейънс (за да получиш насоки как най-бързо да ликвидираш персонажите си). Щипни си каквото ти хареса от споменатите ленти и старателно го приший с бял конец към мрачната си творба.

- клипчетата към "Mirror"на Lil Wayneи Bruno Mars (за да задълбаеш в душевните терзания на основния си герой), и - "Get Lucky"на Daft Punkи Pharrell (барабанистът и китаристът във видеото дават някои насоки относно практичното вампирско затворническо облекло).

- вестник с акцент върху международните новини. Де да знаеш, може да те осени гениално прозрение, докато го разлистваш и да включиш в зловещия си проект онова местенце на картата, пълно с тъмни, престъпни субекти. Как му викаха? А, да - Балкански полуостров.

Събра ли всички издания на бюрото си? Прочети ги, изгледай ги и ги изслушай внимателно. Води си записки. Систематизирай бележките си. Хайде сега, хващай се на работа. Чака те поредица за претупване, ъъъ, за завършване. Успех!". С тези думи Хогани дел Торо приключват своите напътствия. Вземи ги предвид, докато пишеш финалните редове от трилогията си. Или ги игнорирай. Решението е твое.

I NO LONGER RECEIVE THE MESSAGE YOU'RE SENDING

Злото ми аз беше подготвило унищожително заключение към коментара за "Вечната нощ". Аз ще бъда по-мека, защото не забравям колко компетентно са създадени първите две части от "Напаст". Колко добре замислени и въздействащи (в положителен смисъл) върху читателя се оказват. И колко вдъхновяващи бяха за мен. А като погледна изтърсака, ми става жал. Жал, понеже Чъки Гилса прецакали оригиналната си идея и интересните си герои, чрез фабрикуване на тривиални тъпотии, за които всеки посредствен автор би се сетил. Жал, тъй като се мъчат да зарадват сантименталната аудитория, забърквайки постен любовен триъгълник, но постигат единствено гримаса на отвращение. Жал, поради склонността им към повторения на вече споделени констатации и разиграни сцени, както и към излишни и закъснели психоанализи, предизвикващи остра форма на досада. Скука лъха и от образите на злодеите в романа. А би трябвало да всяват респект и страх. Тъжно. Виждали сме го и преди. Нищо ново и подходящо като за финал на една история, започнала блестящо и завършила с повече елементарен екшън и затъпели действащи лица, отколкото мигове на хладен, интелигентен ужас и докосващи сърцето персонажи. Повтарям - тъжно. Но за да не си помислиш, че съм прекалено критична, ще завърша, посочвайки точните попадения (твърде малко на брой, за съжаление) на тандема Хоган-дел Торо. Епизодите с: астронавт Талия Чарлз; боя с куки; вивисекцията на кръволок; огледа на помещенията за източване на възрастни хора; спора за правата над нечий разлагащ се труп; описанието на женския вампирски сексапил - ти се лепват като сянка и започват да те преследват. Изборът на име/гавра, с което авторите кръщават един от лагерите за кръв - "Свобода", е абсолютно сполучлив (нещо като "гарата" Треблинкас нейните "бани"). Изреченията: "Барнссе понадигна, омаза пода с кръв и взе да се чуди как да насочи разговора към нещо по-продуктивно и положително. Но уменията му за общуване бяха възпрепятствани от подутата уста и избитите зъби."; "Ала молбите й не значеха нищо за Господаря, те бяха просто част от храненето му, както цвърченето на бекона в тигана придружава пърженето."; "Червеите мърдаха из плътта на лицето му, сякаш бяха в екстаз."загатват за добрите стари времена, когато на Чъки Гилвсе още им харесваше да измислят случки с кръвопийци. Оставих своя любим герой, Гюс, за десерт. Присъствието му е освежаващо, а и винаги съм си падала по простичкия му (но много точен и живописен) стил на изразяване. Момче, ако не беше ти, "Вечната нощ"щеше да слезе още по-надолу в моята класация. И съм сърдита на Чъки Гил, задето ме накараха да чакам до 118-та страница, докато ме срещнат с теб!

ПОУКИТЕ, ПОЧЕРПАНИ ОТ ИСТОРИЯТА (НА МАКС БРУКС), СА НАЙ-ПРАВДИВИТЕ...

Изминали са дванайсет години от първата победа във войната срещу зомбитата. ООНвъзлага на един от хората си изготвянето на обективен следвоенен доклад. Избраникът приема задачата присърце. Даже се престарава. Обикаля целия свят и трупа информация. За съжаление, когато трудът му приема окончателния си вид и бива представен пред комисия, не е оценен по достойнство. Нареждат му да ореже сантименталните подробности и да се придържа към фактите, а ако толкова му се иска, може да включи отпадналите материали в отделна публикация. Човекът се въодушевява от идеята, и, воден от мъдрите слова на Полибий, с поукрасения вариант на които озаглавих въведението си, събира неодобрените интервюта в книга/"колекция от възпоминания". Разказите за ужасния сблъсък със зомбитата се водят от името на най-различни хора. Общото между тези същества - те са оцелели. Уж. Не питай за цената, която са платили за живота си. А дали са с всичкия си, е неудобен въпрос. Не си го задавай. Обърни внимание на историите, които споделят. Не го правят в изблик на мазохистично удоволствие от пресъздаването на болезненото минало, а за да може ние да помним грешките им, да се учим от тях и да не ги повтаряме. Защото, според Айнщайн (в случай, че паметта не ми изневерява), има ли Трета световна война, то Четвъртатаще се води с пръчки и камъни...

В свое старо интервю Мел Брукс подчертава, че чрез филма си "История на света: част 1" (гениална комедия, ако не си я гледал, бягай да поправиш този пропуск. Веднага!) проследява развитието и проявленията на човешкото поведение през различните исторически епохи. Е, върху същия обект, човеците, се е съсредоточил и неговият син - писателят Макс Бруксв творбата си "Z-та световна война". Той продължава бащиното си дело в своя роман, изследвайки нашите реакции във времена на криза. И то не каква да е, ами унищожителна война с несломим и вечно гладен, гниещ враг - легиони зомбита. Макс, също като луд учен, поставя хората в петриева паничка, пуска им Зед-патоген, настанява се наблизо с купа пуканки и започва да чака с кеф сеира, ъъъ, образуването на антитела. Да ти кажа, на мен ситуацията, създадена от Брукс-младши, ми напомня за един разговор в "Диваци"от Дон Уинслоу. Раздумката се въртеше около група шимпанзета, оставени сами в стая, пълна с автомати (ама не за газирани напитки и енергийни блокчета). Въпросът е: колко им е акълът на шимпанзетата и ще им стигнат ли мозъчните гънки, за да не се избият взаимно? Но преди да оповестя резултатите от щателния преглед на човечеството, проведен от доктор Макс, с цел да провери степента на издръжливост на организма под въздействието на всякакви заплахи, нека разгледаме експеримента отблизо. Облечи си защитен костюм и ела с мен в лабораторията*. Не пипай нищо без мое позволение. Лееекинко се наведи към окуляра на микроскопа. Какво виждаш върху предметната масичка?

* А ако не ти се ще да се завираш с мен в разни помещения, пълни със сложни уреди, подозрителни стъкленици и вонящи препарати, слез надолу по коридора (ъъъ, по текста). Щом стигнеш до врата с табелка "СКАЧАЙ С ДВАТА КРАКА!", влизай направо и ме изчакай там. Аз няма да се бавя (надявам се).

ПРОЦЕС НА ЗОМБИФИКАЦИЯ - НАБЛЮДЕНИЕ

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТРИЕВА ПАНИЧКА № 1

Изследван организъм:Homo (а дали е Sapiens, прочети книгата и прецени сам). Типичен представител на средната класа, гордеещ се с всичко онова, на което Марк Рентън махва пренебрежително с ръка в началото на "Трейнспотинг": постоянна работа + прилични доходи; кокетна къщичка в спокоен квартал + още по-кокетен жилищен кредит за погасяване + несекващи сметки за поддръжка; любимо куче + послушна съпруга + две (до три) деца за разкош.
Речева характеристика на организма (по Брукс): "Понякога човек сам намира пътя си, а понякога той сам те намира.".
Вид патоген:д-р Бруксизползва Зед (зомби), но ти можеш да повториш експеримента с какъвто си пожелаеш болестотворен агент (насаждане на класово или етническо напрежение, например).
Метод на провеждане на изследването:директна инфилтрация, без предупреждение.
Цел на изследването:да се провери реакцията на наблюдавания организъм към атаката на вредоносния елемент. Дали когато човекът се сблъска с чудовищната заплаха в собствения си двор, ще изпадне в паника и ще закрещи с фалцет, на който и Джъстин Тимбърлейкби завидял? Или ще напрегне ленивите си, натрупани зад бюрото в офиса, мускули и ще спаси домочадието си, съседите си (а защо не и света) от оглозгване?

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТРИЕВА ПАНИЧКА № 2

Изследван организъм: Homo (за Sapiens-a вече се разбрахме, нали?). Характерен образец на екземпляр, заемащ алфа позиция в някоя цивилизована глутница: приятен, внушаващ доверие външен вид + ораторска дарба + изкуствен тен + изкуствена усмивка + екип от асистенти, които не спят по цяла нощ, за да му полират имиджа. Бруксго поставя във взаимодействие с мостра на водач от някоя не чак толкова цивилизована глутница: внушаващ "не ме е еня как изглеждам, важното е, че новата ми униформа на генералисимус е супееер!!!" външен вид + диктаторска дарба + естествена мания за величие + самородни параноични идеи + армия от слуги, които не спят по цяла нощ, за да полират пода на любимата му сграда с останки от политически затворници.
Речева характеристика на организма (по Брукс): "Не можете да спрете дъжда, но за сметка на това можете да построите покрив, който да не капе... или поне да не капе върху главите на онези, които ще гласуват за вас.". "... в политиката трябва да се концентрираш върху нуждите на своята електорална база. Докато тя е доволна, и ти ще си седиш доволен в Белия дом.".
Вид патоген: Зед (зомби), първоначален щам, без следи от мутация.
Метод на провеждане на изследването:инфилтрация в малка степен, така че, при навременни мерки, да бъде възможно ограничаването и стопяването на огнищата на врага.
Цел на изследването:Да се установи дали гореописаните образци са способни да загърбят различията си, да си подадат ръка в името на победата над опасността и да се постараят "червеният телефон" никога, ама никога да не звънне. Или ще пренебрегнат пагубните за човечеството последици, прикривайки истинското състояние на нещата и възприемайки тактиката на щрауса. Допуска се и вероятността двамата другари напълно да прекратят всякакъв диалог помежду си да се отдадат на любимите си занимания - в първия случай: голфа и младичките стажантки, а във втория: упражнения с гарота върху (инако)мислещи млади хора.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТРИЕВА ПАНИЧКА № 3

Изследван организъм: Homo, гордо стъпил на най-ниското стъпало от моралното еволюционно развитие. В паничката се гърчи тлъста извадка, включваща слузести, белезникави представители на онази група прокариоти, които гледат да извлекат дивиденти (основно материални блага) за себе си от всяка ситуация (даже и най-неблагоприятната). Без въобще да им пука от вредата, която нанасят на околните с действията си.
Речева характеристика на организма (по Брукс):"... най-добрият начин до почетеш паметта на Маобеше възможността да видиш лика му на най-много банкноти от по сто юана!".
Вид патоген: Зед (зомби), препоръчително е използването на най-агресивния щам
Метод на провеждане на изследването: независимо от вида на предпочетената инфилтрация, организмите ще дадат отпор и ще съумеят да опазят неприкосновеността си.
Цел на изследването:Проверка на изобретателността им в критични условия. Любопитно е също така, дали биха се спрели, ако пътеката до мечтания чувал злато е осеяна с трупове. Май не. Най-важният им органел - съвестта - отдавна е екстрахиран. В случай, че изобщо някога се е развил, разбира се.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПЕТРИЕВА ПАНИЧКА № 4

Изследван организъм: Homo, type: To Protect and to Serve. В момента виждаш сплотената колония на добрите момчета - редови войничета, полицаи, пожарникари. И не само. В паничката влизат и обикновените хора, по-точно Личностите, дали всичко от себе си в името на общото добруване. Заслужава да се отбележи мъжеството на героите (във всеки смисъл на думата) Емил Ренари на астронавт Тери Нокс, точният мерник на Тод Уайнио, както и упоритостта на Джо Мухамад, чиято усмивка е широка колкото раменете му : )
Речева характеристика на организма (по Брукс):"On ne passe pas! (Няма да преминат!)".
Вид патоген: Зед (зомби), щамът не е от особено значение, нищо не може да откаже защитниците от мисията по ликвидиране на заплахата.
Метод на провеждане на изследването: степента на поражение е без значение за героите. Те продължават напред с неутрализирането на нашествениците. Смели и целеустремени фагоцити!
Цел на изследването:Да докажем на зомбитата, че са си избрали трудносмилаемо меню за вечеря.

Разгледа ли паничките добре? Ако си се изморил, ще пропуснем следващите и минаваме направо на последната. В нея Макс Брукснежно е събрал на едно място организми от всички (не)изброени досега категории. И не се е престарал с внедряването на врага. Достатъчно вдъхващ безпокойство е фактът, че окаяници от всякакви раси и народности, изповядващи различни религии, изградили свои си ценностни системи, овладели разнообразни професии, заемащи определено положение в обществото и радващи се на конкретно материално състояние, дишат един въздух. За капак, авторът ги е поръсил с разложени чудовища, полудяващи само при мириса на прясно човешко. Дааа, паничка № 5не е най-приятното местенце на света. Положението е далеч от розовите краски и при обектите под наблюдение в останалите съдчета. Виждаш ли как се деформират, губят виталитет, а броят им рязко намалява? Сега, обърни внимание на патогена. Той направо ги изсмуква и ги принуждава да възпроизвеждат неговата ДНК. Процесът на зомбификация вече е почти необратим. Време е за спешни мерки. Спокойно, Максе измислил авариен изход. Към използваните клетъчни култури внимателно добавя с пипетка своя герой - господин Редекер. Чувал ли си за човеколюбивите теории на престъпния ум Томас Малтус? Е, Редекерпредлага вариант за спасяване на (част) от населението, равносилен по жестокост. На базата на изкуствения отбор и човешките примамки. Но ще има ли ефект?

ЗАКЛЮЧЕНИЯ ОТ НАБЛЮДЕНИЕТО, СЪПОСТАВКА С ПРЕДИШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Чуждият агент се е инфилтрирал във всички тъкани. Реакцията на изследваните организми към заплахата е забавена, неадекватна и обусловена от редица субективни фактори. Най-важният сред тях е: възпитанието. Средата, от която произхождат, условията, при които са израснали, историческото минало, оказало влияние върху стереотипите и предразсъдъците, набивани в главите им от люлката - те по-скоро подпомагат, отколкото възпрепятстват инвазията на врага. Трудно е да преглътнеш горчилката и да се бориш рамо до рамо с някого, когото доскоро си обвинявал в "империалистически вмешателства" или "ционистки конспирации" и когото виниш за тежкото положение на народа си. А като прибавим към уравнението и силата на страха, на невежеството, на сляпата паника и незнайните дълбини на човешката психика... Тук е мястото да споменем приликата с предишно изследване по проблема, проведено от британеца Бен Голдейкър. [Знаеш ли, мисля си, че ако Макс Брукси Голдейкърсе срещнат, страшно ще си паснат. Ще си стиснат ръцете, ще отскочат до някой приятен пъб, ще си поръчат по халба наливна бира + подходящи мезета (бих им препоръчала лучени кръгчета) и ще се впуснат в оживена дискусия.] В "Z-та световна война"има цяла глава (започва от страница 71), която сякаш е излязла от труда на Бен - "Псевдонауката" (а най-стряскащото е, че току-що споменатият труд не е плод на въображението на ексцентричен англичанин, разполагащ с много свободно време, а съдържа реални, жестоки и доказуеми факти). Всъщност, основните послания на Макссе припокриват с възгледите на Бен. Ето как един от героите на Бруксобяснява тоталното превъзходство на зомбитата в началото на войната: "Най-големият проблем, най-големият недостиг беше недостигът на здрав разум.". Хората от романа на Макссе оказват неподготвени да посрещнат атаката поради склонността си да забравят за всякаква логика, за всякакво мисленев напечена ситуация (е, да, но е малко трудно да разсъждаваш рационално, докато бягаш от тълпа, копнееща да забие зъби в плътта ти, чудовища). Човеците се отклоняват от правилната посока, заради неспособността си да отсяват провокациите, глупостите и суеверията от реалните, значими факти. Затъват дълбоко, понеже са лишавани от жизненоважни данни/резултати от изследвания, събрани в доклад и забравени в бюрото на някой учен. Объркването е пълно, защото медиите заливат гражданите с бълвоч, вместо с "чиста вода", т.е. чиста информация (сравнението е на доктор Muir Gray, защитник на ползите от доказателствената медицина, и е публикувано в "Псевдонауката"). А стремежът към постигане на бърз резултат, откриване на бързо решение на проблема, разработване на хапче-чудо (в случая - на псевдоваксина) още повече накланя везните в полза на човекохапещите твари. Да не говорим, че умните глави, запретнали ръкави да изнамерят адекватната стратегия за ликвидиране на врага, търсят доказателства винагив подкрепа на своята теория, а не против нея. Но най-ужасяващата прилика в книгата на Бруксс изследването на Голдейкъре следната: някои от държавите отхвърлят спасителния план на Редекер, с което се обричат на гибел. Също като в реалния живот. Примерът, посочен в "Псевднонауката", засяга страни от Третия свят, които отказват на населението си достъп до лекарства, защото, видиш ли, били пратени от белите колонизатори със задни цели. След всичко, изтъкнато на преден план дотук, не е никак чудно, че организмът на човечеството се оказва слаб и (почти) рухва под напора на патогена (от каквото и естество да е той). Неприятен извод, но ние сами сме си виновни за състоянието, в което се намираме. И представляваме по-голяма заплаха един за друг, отколкото биха се оказали всички зомбита, събрани накуп пред вратата ни... Има една литография, "Слух", от немеца Андреас Пол Вебер, подхождаща идеално на формулираното заключение. Можеш ли да различиш от какъв биологичен материал е изградено гнусното чудовище, красящо картинката? От хора.

Изображението принадлежи на сайта: www.weber-museum.de

СКАЧАЙ С ДВАТА КРАКА!

Защо ти препоръчвам да не му мислиш много, ами да грабнеш книгата? На първо място издателите са взели компетентното решение да привлекат за илюстратор на изданието Петър Станимиров, който впряга злия си гений и те зарибява още с първата страница - полуразложен горен зомби-крайник стиска логото на "Изток-Запад". И не пуска, гадината! Точка втора. За преводач е определен Адриан Лазаровски. Впечатленията си от неговия метод на работа изложих пространно в коментара "Мъртвозаконник" (относно сборника "Некрономикон" на Х. Ф. Лъвкрафт). Няма да ги повтарям и тук. Едно "Браво!" е напълно достатъчно. Засега : ) Третата звездичка отнася Майстор Макс Брукс. Боже! За да си способен да напишеш подобна творба, трябва да си чел много, ама много. От най-ранна детска възраст. При това с разбиране и с извеждане на правилните изводи. Иначе не би могъл да създадеш толкова достоверен свят и да накараш своята публика да повярва напълно в алтернативната му история. Не би бил способен да разбереш народопсихологията, да предугадиш и представиш правилно реакциите на хора, произхождащи от всички континенти. Ще се изложиш в опита си да започнеш темата "полемология". Разсъжденията ти относно тежестта на отговорността, която носи всеки от нас и мъчителните последици от избора, който правим (и с който трябва да живеем) няма да имат очакваното силно въздействие. Изводите ти ще бъдат като панаирджийска мечка - с изтръгнати нокти и зъби, безопасни, предизвикващи жал. Благодарение на стабилната си подготовка, Макс Брукспреодолява вероятните спънки с лекота (или поне не му личи да се е напъвал много, а това вече си е висш пилотаж). А неговите зомбита... Те са страшилища от първа класа. И са навсякъде - събират се на стада в големите населени райони, тътрят се по междуградските пътища, плават с целеустремеността на талпа в океана, покриват неговото дъно и чакат своите жертви с безгранично търпение, лигавниче около врата и пластмасово ножче с виличка. Те знаят, че няма къде да ходиш и ще им паднеш. Не се плашат нито от куршуми, нито от оръжия за масово поразяване, нито от ядрени подводници. Не им пука за падналите бойни другари (обновяват редиците си без проблеми, може би ти си следващото им стажант-попълнение?), за неблагоприятните климатични условия (даже лютата зима, спасявала руснаците от домогванията на настървени чичета като Наполеони Хитлер, за тях не е нищо повече от повод да си починат малко и да изпаднат в нещо като зед-хибернация), за умората и посттравматичните разстройства. Страшен враг ти е подготвил Макс. Остатъците от последната му жертва още се търкалят из устата му, а вече е насочил зноен поглед към теб. Знаеш ли как да му противодействаш? Успешно, имам предвид. С гол инат, неизчерпаем хъс и спортна злоба. И не забравяй, когато всичко наоколо се скапва, не си сам. Можеш винаги да разчиташ на себе си. Питай полковник Кристина Елиополис. Дамата е само един от раздрусващите нервите образи, изградени от автора, които ще се загнездят в паметта ти. Ако някое зомби не ти я източи заедно с мозъка, естествено. Бъди умен и не го улеснявай, като му поднесеш главата си на тепсия и му предложиш сламка! Поучи се от историята на Макс Брукс. Сигурна съм, че баща му, Мел, е страшно горд с постиженията на наследника си. Не би могло да бъде иначе. Тук е в сила максимата на Иван Москов (сина на режисьора Теди Москов): "Като си израснал сред ябълки, няма как и ти да не станеш ябълка.". Вярно!

Наближава сесийно време - любимият период от академичната година на злото ми аз! Тогава то е в стихията си и се отдава на простичките удоволствия в живота - измъчването на беззащитни студенти и съсипването на лятното им настроение. Не е нужно да споменавам, че конспектите, които връчва със злорада усмивка на бедните души, се състоят от безкрайни страници препоръчителна литература на пет езика (като само едничко от тези пет средства за общуване е все още живо!). Снощи тя остана да работи до късна доба, отвратителен навик, който прави и без това очарователната й личност още по-жизнерадостна. Трябваше да се намеся, преди да е изяла някого, и я извиках да си лягаме. Докато я дърпах настойчиво за ръкава, погледът ми попадна на част от бележките й. По-точно - на въпросите за оценка "среден", задавани в пристъп на милосърдие към някой просълзен учащ се, копнеещ единствено да изкара криво-ляво изпита, за да не се налага да среща отново академичката (тъмната ми половина) през септември. Ще предложа една от питанките на съскащата педагожка тук. Нещо като тест драйв, преди да я приложи върху бъдещите си жертви. Кажи ми как ти се струва загадката. Дали не е прекалено лесна? Ето я и нея.

Преди известно време компанията "Уолт Дисни" емитира облигации със срок на погасяване от сто години. Въпросът е: как е била кръстена конкретната емисия ценни книжа?

Е, как мислиш? Имаш ли предположения?

Моля да бъда извинена. Заглавието на публикацията е подвеждащо. Питанките са две и само първата може да се похвали с яркото присъствие на ексцентричния англичанин. Колкото до втората, тя е предназначена за всички онези книгоеди, които като деца най-много са обичали да смъкват (с мъка) тежките томове с история на България (изд. на БАН) от библиотечния рафт и да се ровят из тях с часове.

Питанка 1 (за писатели)

Кое е онова нещо, което Джордж Байрон нарича "чудната роса на безсмъртието"?

Питанка 2 (за всички историци, професионалисти и любители)

Чувал ли си за суровия народ на скитите? Представителите на техните племена всявали страхопочитание с ездаческите си умения и виртуозната си стрелба с лък. А знаеш ли какво означава изразът "скитски изстрел"? Коварните номади подмамвали в капан изпречилите се пред тях врагове, обръщайки конете си и уж втурвайки се да спасяват кожите си. Опиянените от предстоящата лесна победа противници, без много да му мислят, се юрвали да ги гонят. Скитите това и чакали. Когато подлъганите бойци се намирали на разстояние един изстрел от тях, хитреците се обръщали внезапно и прострелвали преследвачите си смъртоносно. Оттогава този способ за резултатно ликвидиране на симпатяги, с които имаш различия в мненията, носи името "скитски изстрел". Въпросът ми към теб е: как още е бил наричан скитският изстрел в елегантните салони на Европа отпреди един-два века?

Знам, че блогът ми се води книжен, но загадките, които ти представям, страшно ми харесаха, а отговорите им са (според мен) любопитни. Затова реших малко да се отклоня и да споделя питанките с теб.

Влюбвал ли си се в книга още от първото изречение на нейния предговор? Нямам предвид някакво ефимерно увлечение, а онова дълбоко хлътване, което понижава коефициента ти на интелигентност до дъното на Марианската падина (ала за сметка на това покачва ъгълчетата на устата ти до облак № 9) и те кара да се изгаряш на печката, докато готвиш (но пък придава неустоим вкус на ястията ти). Отдавна не съм била запленявана от литературно произведение по този начин. Обаче ето - случи ми се. С "Музика за хамелеони" - първата ми среща с Труман Капоти (без да броим екранизацията на повестта "Закуска в Тифани"). Общуването с автора ме... зашемети. А само като си помисля колко време ми отне, докато стигна до неговия сборник (сгушен скромно между събратята си в библиотеката, без да се набива на очи, без да се цупи "Хей, забравяш ли кой съм? Защо ме подминаваш, глупаво момиче?" ). Преди няколко дни аз, току-що споменатото създание от женски пол с малко акъл, заизпитвах книжен глад. Състоянието не е необичайно за мен, но в случая се оказа доста обострено. И никоя творба не можеше да го облекчи. Пробвах различни романи, но бързо ги захвърлях с досада и раздразнение. И тогава едно заглавие, съдържащо думичката "музика" в себе си, привлече вниманието ми. Разлистих изданието, хвърлих око на предговора и се усмихнах. Май бях попаднала на правилното място. Труман Капотими оказа високата чест да разкрие част от интимния си свят пред мен. "Музика за хамелеони", образец в художествената документалистика, не излъга очакванията ми. До последната си страница ме държеше в прегръдката си и ми разказваше чудни приказки, водеше ме на екзотични, но и на страшни пътешествия, откровеничеше без следа от срам или разкаяние, споделяше ми тайни, срещаше ме с необикновени хора, препоръчваше ми работите на интересни писатели, шегуваше се. Говореше ми, по-точно пееше ми, на език, понятен за мен. Постарах се да попия всяка нота, която неопитните ми сетива смогнаха да доловят. Да видим дали съм успяла...

Чакай малко. Влюбване, прегръдки, серенади? Уф, нямам желание коментарът ми да заприлича на бутикова торта и да започне да ти нагарча от сладост. Ако продължа в същия дух, се опасявам, че ще си счупиш някой зъб, мъчейки се да сдъвчеш невинно изглеждаща захарна фигурка в бонбонен цвят. Ала не знам дали ще мога да озаптя ученическото си въодушевление по американския автор. Обяснявам си своя ентусиазъм с факта, че изпитвам огромна радост, задето си намерих кукувица (Капоти), подобна на мен, която също си отглежда повече от една самоличност. Интересуваш ли се от испанско кино? Преди известно време на гости в България дойде знаменитият режисьор Карлос Саура. За мой срам, единственото, което запомних от мъдрите му слова, беше препратката му към някакъв португалски поет - човекът можел да се похвали с няколко алтер его-та, на които давал пълна творческа свобода. Всяко от тях получавало псевдоним и било оставяно да се развива в различна посока и да пише в какъвто стил си поиска. Именно за този лирик, сънародник на мореплавателя Вашку да Гама, се сетих, докато четях "Безсънни нощи или как сиамските близнаци правят секс" - последната (и най-съкровена и разголваща) творба, поместена в "Музика за хамелеони". Сега ще ти кажа защо аз, с цялата си същност, изградена от многознайка-еманация на злото, от една страна, и кротко, вечно готово да се усмихне създание - от друга, харесах Труман Капоти. Чрез близкия си контакт с него научих, че:

ТОЗИ МЪЖ

- е умеел да се наслаждава на добрата компания (включително на собствената си), добрата храна, добрите напитки, добрия секс (последователността не е от значение), на живота изобщо. И, като всяко същество с особено чувствителни сетива, склонно да поставя на първо място хедонистичните си потребности, е губел представа за мярката;
- е бил способен да се шегува със самия себе си, да се надсмива над слабостите си;
- е откровеничел до болка: "Аз съм алкохолик. Наркоман. Педераст. Гений.". Това за гения е напълно оправдана проява на високо самочувствие;
- не е изпитвал съмнения относно писателските си качества, но е имал изключително занижена оценка за човешките си такива. Напълно неоправдана проява на ниско самочувствие. Ако не струваше като личност, никой от приятелите му не би му подал ръка, щом Капотисе обади в два сутринта и помоли за помощ при заравянето на труп (образно казано). От творбата "Храбри дела" ще разбереш колко всъщност го ценят, дори и не чак толкова близките му познати. Показателно.
- е преживял тежко детство; познал е и оскъдния живот (умирайки от студ в апартамент-кутийка), и охолството (отсядайки в най-луксозните хотели по света), и изпиващата силите самота, и жужащите, весели компании (които подтискат, поне за известно време, чувството, че си сам); умеел е да поддържа разговор и с преситени аристократи, и с обикновени хорица, и с бездушни престъпници. Развързвал им е езиците без проблем, както ще се убедиш и ти, ако се зачетеш в сборника;
- е усещал, улавял и пресъздавал успешно за публиката си естествения чар и сексапил, съблазнителните жестове и маниер на говорене на една жена без никакви затруднения. Въпреки своята хомосексуалност. Великолепен!
- е рисувал със словото си. Имах чувството, че ме е поканил в ателието си и създава образи върху платното само за мен. Специално;
- ме кара да искам да опозная по-добре творчеството му. Което ни доближава да следващата точка от настоящия коментар:

РАЗКАЗИТЕ МУ

- създават мамеща, мързелива, упоителна атмосфера, която те обгръща подобно на следобедно море, заключило топлината на слънцето в гладките си като огледало води ("Музика за хамелеони");
- те разсмиват с формулираното определение за идеален събеседник и с първосигналното предположение относно професионалните занимания на човек, който никога не излиза от дома си, но е посещаван ежедневно от много хора ("Господин Джоунс");

- започват забавно, към средата те предразполагат с уютна картина, а в края причиняват леки тръпки по кожата ти. И те запознават с разпръскващия топлина и светлина тип хора "лампа на прозорец". (виж едноименния разказ);

- биха накарали всеки гордеещ се с дипломата си от Бръшляново висше учебно заведениепсихиатър да се изпоти, да се зачерви и да си заскубе брадата от безсилие при напъна да реши проблемите, накамарени в тях: суицидни наклонности, комплекс на Електра, следродилна депресия и т.н. Добре си дошъл в света на нюйоркските богаташи с изтънчени нрави и напредничави, разкрепостени разбирания относно съпружеските взаимоотношения - тип Салвадор Далии Гала. ("Мохави");
- те водят на гости в южняшка ферма и ти предлагат възможността да заслужиш топлия си обед (домашен царевичен хляб, пиле, медена пита) с малко здравословен селски труд. В чинията ти се мъдрят и три пикантни случки, гарнирани с много хумор и породени от прочутото гостоприемство на чудаците, населяващи тази част на Щатите. ("Гостоприемство");
- засягат темата за расовите предразсъдъци и разкриват мъката на едно дете, изяждано от тежестта на голямата си тайна и невъзможността да бъде такова, каквото чувства, че е редно да бъде ("Блясък");
- шокират и ужасяват с хрониките на жестоки серийни убийства, извършвани с извратена прецизност и целеустременост от наглед почтен гражданин, стълб на обществото. Докато четях описанието на злодея се сетих за пръстите на Джими Хендрикс (Капотиправи аналогия с Рахманинов), а що се отнася до страстта на убиеца по шаха (и манията му да играе партия след партия с опитващия се да го разобличи детектив) - припомних си разказа на Бранимир Събев, "Арлекин" (повече информация за българския автор, неговите творби, както и чудесни ревюта на книги може да откриеш на адрес chetene.blogspot.com). В контраст с цялата престъпна гадост Труманпоставя картини на невинна красота (лов на светулки с буркани в топла, лятна нощ и детски смях) и сцени, украсени с (не)съзнателен флирт, в комбинация с очарователния, интензивен ефект, породен от него. Ще изживееш и незабравимо приключение, свързано с шеметно пътешествие из цяла Европа. Под "шеметно" имам предвид да започнеш деня със закуска в Италия, да продължиш напред с обяд в Ориент Експреси да завършиш вечерта кой знае къде. ("Ковчежета ръчноделки");
- обясняват особения (скрит за невъоръжено око) характер на градове като Венецияи Ню Орлиънс. ("Ковчежета ръчноделки", "Спотаени градини");
- съдържат откровения за майката на Капотии живота й с нейния втори съпруг; акцентират върху детайлното описание на изживяванията на автора при злоупотреба с разни вещества, както и върху склонността му към непозволено, тайно нахлуване в личното пространство, с изследователска цел, разбира се. Сблъскват с расизма, самотата и с една невероятна жена със златно сърце. Още един човек-лампа на прозорец. ("Работен ден");
- изправят на пътя ти същество (все едно изскочило от страниците на роман на Набоков), затънало в дълбоко отчаяние, което се опитва да се самоубеди, че не върши нищо нередно, но дълбоко в себе си знае, че греши и се мъчи да удави угризенията си в алкохол. Но, о, изненада! Както казват Джеймс Фрей и Джоуби Хюз, скрили се зад псевдонима Питакъс Лор: приятел, проблемите ти могат да плуват. ("Привет, непознатий!");
- подчертават предимствата на здравословния навик да си говориш сам : ) и ти предлагат прекрасна, прекрасна разходка из Ню Орлиънс. Предупреждавам те, ще ти се прииска да поседнеш в някое заведение на открито, да си поръчаш кафе от цикория и бухтички или плодов скрежко, да се радваш на цветята, птиците, хората и глъчката около теб, а после да се впуснеш в дълга разходка из прелестите на Нови Орлеан. Дано градът е благосклонно настроен и реши да отвърне на флирта ти. И да ти се разкрие. Да отметне воала и да ти демонстрира както бръчиците си, родени в смях, така и линиите, издълбани от тъга. ("Спотаени градини");
- се занимават с отрицателните последици от авторовите проучвания по темата "убийци-рецидивисти", довели до преследване в стил третокласен екшън или шпионска комедия ("Високият рус мъж с черната обувка", например). Как Капотиза малко не свършва в пандиза по обвинение в битово разложение, колко е максималното безопасно количество бренди, което може да гаврътнеш преди опасна мисия и кой е новият проект на "актрисата" Махатма Ганди - предстои ти да откриеш сам. Тук се споменава и Джийн Крупа - вдъхновителят на барабаниста на КИС - Питър Крис. ("Храбри дела");
- проследяват посещение в затвора и разговор с жалко извинение за човешко същество, което най-нагло се пъчи с пълното си безразличие относно разграничението на понятията "добро" и "зло". ("После взе, че стана така");
- насочват прожектора към Мерилин Монро (в момента, когато чувствата й са били в плен на Артър Милър) и разкриват очарователни страни от характера й. Написано с любов. Личи си още от заглавието. ("Красиво дете");
- са посветени на изповед. Автоинтервю. Капотиоткровеничи (или поне полага усилия в тази посока) пред себе си (и пред нас) за своите страхове, за Бог, за отношението си към известността, към тленността, към своите колеги, познати и приятели, към хората, "пълни с фъшкии", към изкуството да водиш разговор, за това към какво се стреми, поставя си самооценка, самокритикува се... И те заковава с разкошен финал. ("Безсънни нощи или как сиамските близнаци правят секс").

Стана ми тъжно. Срещата ми с творбите на Труман Капоти, събрани в книгата, приключи. Прекалено бързо, според мен. Завършвам коментара си частта от "Музика за хамелеони", която бих препрочитала безброй пъти - предговора. Още от първите редове разбираш, че си струва да се довериш на автора. Усещаш, че ще бъде напълно искрен с теб, че ще те допусне в съкровеното си кътче. Питай го каквото поискаш, ще ти отговори. За дарбата, дадена от Бог, и вървяща неизменно в комплект с камшик за самобичуване. За разликата между доброто и лошото писане, между доброто писане и изкуството. За упорития труд и самоусъвършенстването. За експериментите в различни жанрове. За източниците на познания и вдъхновение. За дългите години, прекарани в търсене на идеалната форма, в която да излее и да демонстрира наученото пред аудиторията си. За настоящата книга, която се явява плодът на това търсене. За това как тя, лека-полека, придобива плът и поема първата си глътка въздух. А дали резултатът е задоволителен? В своя книжен блог вълшебницата Ана Хелс (посети нейното местенце, аз винаги го правя с удоволствие, особено харесвам коментарите й за детска литература, б.а.) нарича хубавите книги "дом за читателските вкусове". Ами, "Музика за хамелеони"е точно това. Дом, построен за теб от писател-лампа на прозорец...

ШЕСТ ТОПЛИ ПИЕСИ от Здрава Каменова

DRUNK AGAIN*

НЯКОЛКО ПРИЧИНИ ДА (ПРЕ)ПРОЧЕТЕШ О. ХЕНРИ

ХРОНИКИТЕ НА ПИТАКЪС ЛОР

ПРИКАЗКИТЕ НА ЛЮБОМИР НИКОЛОВ

СТРАХОТИИТЕ НА БРАНИМИР СЪБЕВ

I'VE BEEN BAD, I'VE BEEN GOOD, I'VE BEEN EVERYTHING I SHOULD

SUGAR FOR THE BRAIN

KALLOCAIN

ПРИЗВАНИЕ ГЕРОЙ!

В ТЪМНИНАТА

МЪРТВОЗАКОННИК

LET THERE BE ROCK!!!

ДИВАЦИ

ОЧИЛА

ВЕЧНАТА НОЩ

Z-ТА СВЕТОВНА ВОЙНА

ЗАГАДКА ЗА КИНОЗНАЙКОВЦИ : )

ПИТАНКА ЗА ПИСАТЕЛИ (СЪС СПЕЦИАЛНОТО УЧАСТИЕ НА ЛОРД БАЙРОН)

МУЗИКА ЗА ХАМЕЛЕОНИ (И ЗА КНИЖНИ МОМИЧЕТА). ИЗПЪЛНЯВА: ТРУМАН КАПОТИ