ЗУУ СИТИ, ЛОРЪН БЮКС

В настроение ли си за жестоко по природа урбанистично фентъзи с ноар жилка, чието действие се развива в Южна Африка? Добре тогава, следвай ме!

Събрана в орехова черупка, книжната картинка е следната: знаеш ли кой е Джейкъб Наятии чувал ли си крилатата му фраза: "Всеки човек - с право на патлак!"? Не се подвеждай по току-що цитираните думи. Джейкъбне е лидер на банда главорези, решили да се окичат (подобно на извратени версии на коледни дръвчета) с калашник тук/ръчна гранатка там, да се кръстят с гръмкото название "Демократичнисили" (показателен пример за вербално лицемерие и/или делюзивно разстройство) и да поемат по пътя към борбата за равенство и братство (т.е. Власти Сила) с гореспоменатия слоган (и пяна) на уста. Господин Наяти е герой на Макс Бруксот романа "Z-та световна война". Обикновено момче, което просто споделя с теб девиза на местните хорица, населяващи едно от кейптаунските предградия. Това мото си припомних, докато с Лорън Бюкссе промъквахме из Зуу Сити - дом на същества, за които огнестрелните рани, труповете и жълтите ограничителни ленти са обичайният фон за вършене на ежедневни дейности. Както сигурно си се досетил, авторката на книгата, която ти представям, няма да тръгне да ти рисува оптимистичен, благовъзпитан и розовобузест градски пейзаж. Най-малкото, той не би подхождал на героите й - "зуута"-та, или ако решим да се придържаме към политическата коректност: "апосимбиотиците". Какво ще рече "апосимбиотик"? В света на Лорън, извършиш ли престъпление, вместо с белезници, моментално се сдобиваш с дух на животно, което ходи навсякъде по петите ти и е крещящо доказателство за вината ти. Подобно на трупа-символ на гузната съвест, дето правеше чаровна компания, т.е. привиждаше се на героите от класическата лента "Адио, Рио". Личното ти животно/дамга върви в комплект със специални дарби, жизненонеобходими за оцеляване в "карантинен лагер"като Зуу Сити (кой казва, че апартейдът е минало?). Та представи си обстановката в Града на ангелите, ъ, апосимбиотиците - "очарователно"гето + още по-очарователни лица с различна степен на девиантно поведение, чието минало се къпе в различни нюанси на мрака + техните "домашни любимци" + романтичен пукот от автоматично оръжие + нежни гласове на полицейски сирени... Добре дошъл в джунглата! И се моли да не се натресеш на погрешното място и да прекъснеш милата среща между два/три/четири биолигични вида-естествени врагове...

С него ще запомня книгата. Зинзи Дисембър, главната героиня, по-скоро би се съгласила на определението "зла циничка"и би се разсмяла искрено, ако чуе моята характеристика за своята личност - "слънчогледово момиче". Кръстих я така заради едно парче плат с жизнерадостна щампа (част от "декорацията"в дома й), което се развя пред мен и ми се усмихна още от първите страници. Това беше моментът, когато почувствах, че Зинзи ще ми влезе под кожата. И не сгреших. Колкото повече четях, толкова повече ме очароваше. Сигурна съм, че и с теб ще стане така. Искаш ли да я опознаеш? Чети нататък...

Преди. Госпожица Дисембър е работела като "словесен сводник", т.е. журналист на свободна практика и е била от "I want it all and I want it now!"типа момичета. Глезено грабела с пълни шепи и пробвала от всичко. Ама наистина от всичко. Без да й пука за никого другиго освен за себе си и имиджа, който изграждала. Поддържала лъскав, скъпоструващ и фотошопнат външен вид - като предсказуема корица на популярно женско списание. В живота й нямало истински смисъл, нито - истински хора. Докато една нощ не получила отрезвяващ шамар (преносно) и... се оказала с ленивец на шията (буквално).

Сега.Зинзи се числи към категорията "I am clear focused all around. Most of the time...". И е зуу - оръфано, но необикновено, интересно и силно създание, сякаш уловено в естествената си среда от обектива на фотограф, работещ за Националното географско дружество. Помъдряла и покрита с белези, сега тя е заобиколена от малко на брой, но стойностни същества от същата порода като нейната. Партньорът й, например... За хора като него и Зинзи устатият писател Карл Хайасънотбелязва, че събрани заедно образуват едно здраво его. Колкото до настоящите й професионални занимания... Издирва изгубени вещи. Изборът на кариера е свързан с дарбата, която Зинзи получава, след като се оказва прикована към своето животно - ленивеца. Дарба, която ще я забърка в големи неприятности, както ще се убедиш и ти, ако решиш да разтвориш книгата и да се задълбочиш в сюжета...

Знаеш ли защо харесвам Робърт Дауни-син? Защото е бил на дъното, но е намерил сили да изплува. Какво ти дъно... Профучал е покрай нулата с 200 км/ч и е продължил към минус безкрайност с хъса на Себастиан Фетел, решен да изоре всяка срещната писта по пътя към целта. Но Дауни е успял да се спре навреме и ето го сега - с уморени очи и безброй бръчици, но по-силен и по-въздействащ с актьорската си игра от всякога. Зинзи прилича на него. Известни са й безбройните начини, по които човек може да падне, т.е. да скапе живота си, но е и напълно способна да се изправи без чужда помощ, да промие ожулените си колене със спирт (колкото и да щипе), да се превърже и да продължи напред. Нагоре. Знае, че може пак да се озове в прахта, но няма никакво намерение да се задържа дълго там. Вече ти е ясно - тя не е идеален герой. Не е и нужно да бъде такава. Употребата на прекалено много захар вгорчава вкуса. И нещата стават безинтересни. Лорън Бюкс успешно е премерила съставките и се е справила отлично с изграждането на централния си женски образ. Някои фрагменти от личността на Зинзи ще те стреснат, защото от тях грее тъмнина. Други - не са толкова опасни и тлеят в сивия спектър, а трети са неочаквано светлъчисти и при контакта с тях се чувстваш все едно те изпълва любимата ти музика... Страхотно!

Е, вече се запозна с публикацията ми. Ще ти призная, че за мен участието в конкурса на Трубадуритеси беше истинско предизвикателство. И удоволствие. Да се надяваме, че чудесната инициатива за надиграване между автори на ревюта ще се превърне в традиция! Стискам палци : )